№ 111
гр. Кюстендил, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.„***“ №7, ет.5, представлявано
заедно от изпълнителните си директори *** и ***, чрез адвокатско дружество „***“,
представлявано от адв.***, срещу решение №681/03.10.2022г. по гр.д.№247/2022г. по описа
на РС-Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Д. В. Т., с ЕГН
********** от гр.Кюстендил, ж.к.„***“ бл.95, вх.В, ет.3, ап.31, иск да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 2 000 лева,
представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№0411-155-0005-2017 по описа на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
(23.12.2021г.), до окончателното изплащане.
Въззивникът е изложил, че решението на КнРС е неправилно, необосновано,
постановено в противоречие е материалния и процесуалния закон, не е съобразено със
събрания доказателствен материал. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, извършил е погрешен анализ
на събраните доказателства, като е игнорирал част от тях. Твърди, че КнРС неправилно е
приел, че липсва съпротивление между процесния автомобил и ***, не е кредитирал
1
изложеното в обстоятелствената част на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
23.03.2017г. Счита, че щом Т. е подписал протокола без възражения, то това представлява
извънсъдебно признание на неизгодни за него обстоятелства, освен това същият не е
обжалвал издаденото наказателно постановление. Сочи, че първоинстанционният съд не е
преценил правилно свидетелските показания по делото, а именно тези на свидетеля ***,
свидетеля *** – последната без промяна в способността си да разбира поведението си и
ръководи действията си. Излага, че не са изследвани в цялост показанията на свидетеля ***
и свидетеля ***, като са налице обстоятелства, които будят съмнение за верността на
показанията на първия, както и че показанията на двамата не са непосредствени. Твърди, че
КнРС не е обсъдил приетата по делото експертиза. Изразява, че въз основа на писмените и
свидетелските доказателства, по делото безспорно е установено, че ответникът е напуснал
местопроизшествието преди идването на службите за контрол на МВР, когато посещението
им е било задължително. Моли решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Д. Т., чрез пълномощника адв.Д.
М., в който е изложено, че жалбата е неоснователна, не е подкрепена с доказателства, трябва
да бъде отхвърлена, а решение на КнРС - потвърдено. Сочи, че решението е правилно и
законосъобразно. Противно на изложеното във въззивната жалба, от показанията на
свидетелите *** и *** се установявало, че между автомобила на Т. и лицето *** не е имало
съприкосновение. Твърди, че правилно районният съд е преценил показанията на
свидетелката *** с повишено внимание, тъй като в тях е имало вътрешно противоречие.
Било е установено, че протокола за ПТП е съставен от длъжностно лице, което не е
възприело пряко настъпването на произшествието и поради това не може да се ползва с
материална доказателствена сила. Освен това в текста на протокола има две посочени дати.
Излага, че не са събрани доказателства Т. да е напуснал местопроизшествието виновно,
преди идването на компетентните органи.
Окръжен съд-Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страна, имаща
правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК,
с правно основание чл.500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането КЗ) от ищеца
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК *** срещу Д. В.
Т., с ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 2 000 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета №0411-155-0005-2017 по описа на „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД, за причинени телесни увреждания на лицето *** в резултат на
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на22.03.2017г. в гр.Кюстендил, кв.„***“
2
по вина на ответника Д. В. Т. като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№
*** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (23.12.2021г.), до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№2594/2021г. по описа на РС-Кюстендил.
Ищцовото дружество твърди, че на посочената дата – 22.03.2017г. около 20.30
часа, в гр.Кюстендил, в кв.„***“ на ул.„***“, ответникът, управлявайки лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег.№ *** е предприел маневра „движение назад“ без да се убеди, че
пътя зад моторното превозно средство (МПС) е свободен и няма да създаде опасност за
другите участници в движението, при което е блъснал пешеходеца ***, след което е
напуснал местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие е съставен констативен протокол за ПТП от служител на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, в който е отразен механизмът на
настъпване на ПТП, а в последствие е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на водача за нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП.
Към датата на настъпване на ПТП, за управлявания от ответника лек автомобил, негова
собственост, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ищцовото дружество. Във връзка с настъпилото ПТП и заявена пред
застрахователя на 01.08.2017г. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
пострадалата *** – към посочения момент непълнолетна, действаща лично и със съгласието
на нейната майка, дружеството заплатило застрахователно обезщетение в размер на 2 000
лева, чрез превод на сумата по банков път на 23.04.2018г. Ищецът поддържа, че поради
факта, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, на
основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за него е възникнало регресно вземане в размер на платеното
обезщетение, а поради липсата на плащане от страна на Т., въпреки отправена покана,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2594/2021г. по описа на КнРС, срещу която Т. възразил в срок, с което обосновава
правния си интерес от предявяване на разглеждания иск.
Ответникът е оспорил наличието на предпоставки за ангажиране на регресната му
отговорност към изплатилия обезщетение застраховател, с искане за отхвърляне на иска.
Първоинстанционият съд е намерил предявения иск за допустим, но неоснователен
и го е отхвърлил изцяло, като е приел, че независимо от установените и безспорни факти в
посока на наличие на валидно застрахователно правоотношение и изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2 000 лева, ищецът не е провел нужното главно и
пълно доказване по начин, че да установи наличието на всички предпоставки за уважаване
на предявената регресна претенция. Според КнРС, спорен по делото е бил въпросът за
реално причинен деликт, касателно наличието на противоправно поведение, изразяващо се в
блъскането на пострадалата, а оттук и наличието на елемента „напускане мястото на
местопроизшествието“ в светлината на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Направен е подробен анализ на
3
събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, АУАН, НП, показания на
свидетелите ***, ***, ***, *** и заключенията на вещи лица по назначени СМЕ и САТЕ,
при който КнРС е направил извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че е било
реализирано ПТП между управлявани от Т. автомобил и пешеходеца ***. В тази посока е
посочено, че съставеният протокол за ПТП е бил изготвен няколко дни след инцидента, от
длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на произшествието, както и
напускането на мястото на инцидента след това, при което е счетено, че същият не се ползва
с обвързваща доказателствена сила относно поведението на участниците. Същевременно са
анализирани показанията на свидетели – очевидци на случая – *** и ***, за които съдът е
приел, че не се опровергават от останалия доказателствен материал, и които свидетели
отричат да е имало съприкосновение между процесния автомобил и пострадалата и
разказват за това, че ответникът преди да потегли назад с автомобила видял, че има
подпряно момиче на него и след като свирнал, за да се помести същото, но без резултат,
слязъл от колата, говорил с момичето, което се отместило и автомобилът потеглил
безпрепятствено. КнРС е изтъкнал и обстоятелството, че самата пострадала при разпита й
като свидетел, първоначално е посочила, че няма спомен да я е блъскала кола и да й е
изплащано обезщетение за подобен случай. Последващият разказ на свидетелката за това
как е била блъсната от автомобил, докато е била с гръб към него, районният съд е заявил, че
цени с повишено внимание, поради установено по делото нейно поначало (още преди
инцидента) лабилно състояние, характеризиращо се с психическа неустойчивост и данни, че
речникът й е ограничен, механичната памет доминира над логическата, а краткотрайната над
дълготрайната. Съдът е приел, че данни относно механизма на инцидента не се съдържат и в
показанията на разпитания свидетел ***, който е съставил протокола за ПТП, но няма
никакви спомени за случая, нито в заключението на САТЕ, вещото лице по която е
обосновало извод за механизъм на произшествието, идентичен на посочения в констативния
протокол такъв и на база липсата на възражения срещу съставения АУАН, като практически
изводът на експерта не се основава на никакви негови специални специални знания и
умения. Обосновано е, че съставянето на акт за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателно постановление не обвързват гражданския съд да
приеме осъществяването на деликт. Наред с тези доводи, КнРС е изтъкнал, че дори да се
приеме, че управлявания от Т. автомобил, извършвайки маневра на заден ход, е блъснал
пострадалата, за която са настъпили травматични увреждания, за каквито по делото има
доказателства, то не е установено ответникът да е узнал за инцидента. В тази посока, съдът
се е позовал на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите ***
и ***, които са пътували в същия автомобил, за едно с водача и са заявили, че са потеглили с
колата безпрепятствено, без каквото и да е съприкосновение между автомобила и
пострадалата. При тези данни съдът е приел, че не може да бъде обосновано поведение на
ответника, представляващо виновно напускане мястото на ПТП, преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, доколкото напускането на мястото на ПТП се явява волево
действие, изискващо у дееца наличието на съзнание, че е налице ПТП. В случая, според
4
районния съд, доказателства досежно възприемането на процесното ПТП от страна на
ответника не са ангажирани, а напротив - налице са такива, обосноваващи противното,
поради което и не би могло да се приеме, че същият е напуснал мястото на ПТП в
изложения от законодателя смисъл.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди
че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция
поддържа оплаквания, че наличието на осъществено ПТП е доказано – въз основа на
съставения констативен протокол за ПТП, който е официален документ с обвързваща съда
формална и материална доказателствена сила; на база липсата на направени от ответника
възражения срещу съставения му АУАН; показанията на свидетелката – пострадалата ***;
наличието на издадено НП, с което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на водача; компроментираните показанията на свидетелите *** и ***, които са
в близки отношения с ответника, а и са били с гръб към пострадалата, поради което не са
могли да възприемат съприкосновението между автомобила и нея.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти.
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, респ.
такива, които не са били приобщени поради допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, поради което съдът постановява съдебният си акт на база
събраните пред първата инстанция доказателства, като след съвкупната им преценка намира
наведените в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
В конкретния казус, за да бъде уважена регресната претенция на застрахователя,
следва да бъде установено, че вредите са настъпили, в резултат от виновно поведение на
водач на лек автомобил довело до реализиране на ПТП; размера на вредите и изплащането
на обезщетение на пострадалия; автомобилът, с който е причинена щетата, да е застрахован
при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; водачът да е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
5
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Както е посочил и районният съд, установено е по делото и не е било спорно, че
към датата 22.03.2017г. между страните е съществувало застрахователно правоотношение,
произтичащо от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, действащ по
отношение на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***. Установени са
фактът и моментът на изплащане от страна на застрахователното дружество на обезщетение
в размер на 2 000 лева по така сключения договор в полза на пострадало лице ***.
Въззивният съд не споделя един от застъпените в обжалваното решение доводи за
отхвърляне на иска, а именно – за липса на реализирано от водача на застрахования
автомобил ПТП. Действително, изготвеният протокол за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
знания, които съдът не притежава. В конкретния случай, протоколът за ПТП е съставен от
длъжностно лице, което не е възприело непосредствено механизма на произшествието.
Същият не е подписан нито от водача на лекия автомобил, нито от пострадалата.
Съставителят не си спомня по данни на кои лица е съставил констативния протокол.
Независимо от посоченото, по делото са налице доказателства, които обосновават извод за
реализиране на твърдяното от ищеца ПТП. Тези данни се съдържат от една страна, в
показанията на свидетелката ***, която е пострадала при инцидента. Свидетелката на
първия й поставен въпрос е заявила, че няма спомен да я е блъскала кола, но от цялостното
последващо изложение на фактите става ясно, че същата възпроизвежда случилото се и
описва, че на процесната дата и място е претърпяла инцидент, изразяващ се в удар от
движещ се назад автомобил. От приетата медицинска документация (два броя лист за
преглед на пациент в Спешно отделение) става ясно, че *** е била прегледана по повод
постъпването й в СО на 22.03.2017г., с данни, че е била ударена от бус в лумбалната област,
което също е потвърждение за източника на уврежданията. От друга страна, не може да се
приеме, че тези факти се опровергават от показанията на свидетелите *** и ***, тъй като –
както с основание се възразява във въззивната жалба – въпреки присъствието на тези
свидетели в автомобила, не може да се изключи възможността при все това те да не са
възприели удара, който, предвид естеството на травмите, явно е бил съвсем лек и с нисък
интензитет. При тези доводи, въззивният съд достига до извод, че съприкосновение между
управлявания от Т. лек автомобил и *** е било налице. Инцидентът представлява ПТП, по
6
смисъла на §6 т.30 от ДР на ЗДвП.
Независимо от така приетото, настоящият съд намира, че липсват предпоставки за
ангажиране на регресната имуществена отговорност на застрахования водач, в какъвто
смисъл са изложени съображения и от районния съд в обжалваното решение.
Както се посочи, според чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, като според т.1 сред тях
попадат и случаите, когато при произшествието има убит или ранен човек. Независимо, че
ищецът не е посочил конкретна хипотеза, обстоятелствата по казуса сочат на извод за
твърдение, че посещаването на местопроизшествието от контролните органи се твърди да е
било задължително, предвид телесните увреди на ***.
Съдът намира, че, за да възникне горното задължение за водача, произшествието
следва да бъде възприето от него като вредоносно събитие. Именно това обстоятелство не е
установено по делото. В тази връзка, налагането на административни наказания на Т. е без
правно значение, тъй като констатациите за основания за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, дори и установени с влезли в сила наказателни
постановления (за последното няма несъмнени данни по делото) нямат обвързващо значение
за граждански съд. Нито пропускане подаването на възражения срещу АУАН, нито
неоспорване на наказанието, нито дори изплащането на наложена глоба може да се
приравни на признание от страна на водача относно наличието на субективен елемент на
нарушение, тъй като поради по-ниската степен на засягане на правната сфера на
гражданина, той може да предпочете да се откаже от иначе основателна защита. В този
смисъл поддържаната от въззивника обратна теза е неоснователна.
Съдът намира, че не е доказано категорично поведение на застрахованото лице,
което да съответства на законовата хипотеза, при която може да се реализира регресното
право на застрахователя по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Същото изисква да е установено по делото,
че водачът съзнателно и виновно, след като е реализирал ПТП, го е напуснал без да изчака
идването на органите за контрол на движение по пътищата. Тази хипотеза не е налице в
случаите, в които водачът въобще не е възприел и узнал, че е реализирал ПТП.
Доказателствата по делото сочат, че ударът е бил изключително слаб, без никакви
деформации по автомобила. Нито водачът, нито пътуващите в него лица – свидетелите *** и
*** – са усетили и осъзнали, че е имало съприкосновение с пешеходец и явно е, че
случилото се е останало незабелязано за ответника, управлявал процесния автомобил. Тези
факти водят до несъмнения извод, че в случая въобще не е било налице напускане на
7
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие по смисъла на законовата
разпоредба. Напускането на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
е съзнателно и целенасочено действие на водача на МПС, каквото обаче не е било
осъществено от ответника Д.Т., предвид липсата на възприятие и знание за настъпилото
произшествие с пострадалото лице към момента на неговото осъществяване, поради което
неговото поведение не може да се подведе под правната норма на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. В
този смисъл съставът на въззивния съд изцяло споделя правния извод на КнРС за липса на
доказано нарушение на застрахования, което да поражда право на регрес в полза на
застрахователя.
При горните съображения, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението,
с което предявеният иск е отхвърлен е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателя не се следват
разноски. Въззиваемият не е сторил и не е претендирал присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №681/03.10.2022г.на РС-Кюстендил, постановено по
гр.д.№247/2022г. по описа на РС-Кюстендил.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8