№ 217
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20231110169110 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредито” ЕООД срещу П. П. К., ЕГН:
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на
чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се
издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на
противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице
обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по
който длъжникът има качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 105 лева
– разходи за ползване на човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договора.
Относно претендираната сума за разходи:
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от договора, всички разноски, в това число
и за ползването на човешки ресурс при просрочие, са за сметка на кредитополучателя.
Претендираната сума в размер на 105 лева, представляващи разходи за ползване
на човешки ресурс при просрочие по чл. 26, ал. 4 от договора, е уговорена в нарушение
на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По същността си тази клауза има
характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на
вноските в срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно
установеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер на
обезщетението за забава спрямо потребителя – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което
това вземане съдът приема за недължимо.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането, в това число и
за ползването на допълнителен човешки ресурс, не попада в приложното поле на чл.
10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта на
вземането следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Претендираната сума по същество служи като обезщетение за вреди от забавата
1
/неустойка за забава/. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато заявителят претендира
отделно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Процесната клауза,
регламентираща заплащането на допълнителна сума за извънсъдебно събиране на
вземането, в това число и за ползването на човешки ресурс, преследва забранена от
закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл
е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК.
По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено за
посочената сума.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 361707/15.12.2023 г. по описа на СРС, подадено
от „Кредито” ЕООД, ЕИК ********* срещу П. П. К., ЕГН: ********** в частта, в
която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 105 лева – разходи за ползване на човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от
договор за потребителски кредит № OL00067940/05.10.2022 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2