№ 119
гр. Варна, 03.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500461 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА – Шумен, редовно призован, представлява се
от адв. В.В., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна АНГ. П. Й. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. В.К., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ.К.: Явявам се защото макар и връзката ми с моята доверителка да
беше прекъсната поради нейно заболяване, тя се намира в социален дом, аз
намирам за мой професионален дълг да продължа нейното процесуално
представителство.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
Производството по в.гр.д. № 461/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Шумен, подадена
чрез адв. В.В., против решение № 260117/23.06.2021 г., постановено по гр.д.
1
№ 116/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с които: -
Община Шумен е осъдена да заплати на АНГ. П. Й. на осн.чл.59 от ЗЗД
сумата от 8460.50 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от
ползването на собственият й недвижим поземлен имот с бивш
идентификатор №83510.664.504 по КК на гр. Шумен съгласно Заповед №КД-
14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Шумен, с площ 276 кв.м.
при граници: имоти с идентификатор 83510.664.471; 83510.664.37;
83510.664.61; 83510.664.60; 83510.664.26, който понастоящем представлява
част от имот с идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална
карта и регистри на гр. Шумен; - е отхвърлен, предявения от Община Шумен
срещу АНГ. П. Й. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 10 000 лв., частичен иск от общо 29 199.34 лв., за
извършени в имота на ищцата СМР /описани подробно в количествено-
стойностна сметка, намираща се на стр.81, 83 и 83 от делото/ които
представлявали подобрения в този имот.
Въззивникът е настоявал, че решението е неправилно като постановено
в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като
е молил за отмяната му и отхвърляне на иска на ищцата А.Й., евентуално – за
уважаване на насрещния му иск срещу нея и за присъждане на разноските.
Навел е оплаквания, че окръжният съд: - се произнесъл по нередовна искова
молба, предвид наличието на противоречиви твърдения от ищцата в исковата
й молба за наличието на противоправни действия от ответника (кражба на
имот и незаконно застрояване) и за вреди от това, едновременно с такива за
фактическо владение на имота й и претенция за обезщетение за лишаването й
от ползването му, както и предвид липсата на идентификация на процесния
имот; - определил квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД, несъответстваща с
изложеното в исковата молба; - назначил служебно експертизи в нарушение
на диспозитивното начало в процеса; - придал доказателствена стойност на
нотариалния акт от 1931 г., въпреки установената му неистинност; - не
обсъдил възражението на общината, че не владее имота; - необосновано
възприел заключението на вещото лице Н. за размера на обезщетението като
за празен терен при данните, че към 1984 г. имотът е бил отреден и е
представлявал улица, т.е. никакво обезщетение не се дължало; - в разрез с
доказателствата, че имотът е бил отреден за улица с действащ ПУП и
данните, че извършената реконструкция през 2007 г. е увеличила стойността
2
му като такава, съдът възприел заключението на вещото лице Н., че не е
налице увеличение на стойността му по предназначение като лозе със
стопански постройки, ограда и насаждения, вместо да съобрази заключението
на вещото лице Сурилов по този въпрос.
Насрещната страна АНГ. П. Й. не е подала писмен отговор на
въззивната жалба.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частите, с които са
отхвърлени исковете на А.Й..
Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в посочената му част като
неизгодно за нея и е редовна.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
АДВ.В.: Преди да взема становище по въззивната жалба имам едно
процедурно изявление. В първата инстанция след първото по делото
заседание ищцата направи оттегляне на иска, на което аз, с оглед на всички
събрани към момента доказателства възразих. Към този момент аз давам
съгласие иска да бъде оттеглен и производството да бъде прекратено..
АДВ.К.: Не мога да взема становище по този въпрос, тъй като ново
оттегляне няма. Това е една 10 годишна сага, тя ще приключи в съседната
зала, не може да има оттегляне.
С оглед направеното изявления на страните съдът намира, че
направеното пред първата инстанция оттегляне на иска, срещу което
ответната страна е възразила, не може да бъде разглеждано като актуално,
предвид липсата на подновяване на това искане. По тази причина и съдът
намира, че не е десезиран от предявения иск.
АДВ.В.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
АДВ.К.: На юридически език депозираната жалба е неоснователна, на
обикновен език е парадоксална. Няма да соча доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
3
жалба на доверителя ми и да постановите решение, с което да отмените
изцяло постановеното решение на ШОС и по същество да постановите друго,
с което да отхвърлите предявения иск, който е уважен с обжалваното
решение. Аргументите ни подробно са изложени във въззивната жалба, няма
какво повече да кажа.
АДВ.К.: Уважаеми апелативни съдии, изключително ми е трудно да
пледирам пред Вас, моля Ви да имате предвид дълбокото уважение, което
изпитвам към институцията, ще се постарая да бъда коректен в изказа си,
макар, че е изключително трудно. Касае се за една 10 годишна сага. Аз не
мога да разбера как една община в 21-ви век би следвало да се възприема като
кралска фигура, която се ражда собственик на нещо. Десет години аз не видях
нито един довод по въпроса по какъв начин община Шумен е придобила
някакви права, не говоря за право на собственост върху спорния имот и няма
и намек за такова нещо. По едно време почнахме да говорим за погасителна
давност, разбра се, че няма да стане и се отказахме и от това нещо. Така, че
Община Шумен до ден днешен никога не е казвала по какъв начин е
придобила някакви права върху този спорен имот. Нещо повече, има
стабилизирано съдебно решение, което категорично казва, че тя не е
собственик на имота, но го ползва и това ползване е установено по размер
какви вреди нанася на моята доверителка чрез обективни доказателства
събрани. Това, което не мога да не споделя пред Вас е следното: Община
Шумен стигна до едни неподозирани граници. Тя не подозира, че има
любители, които искат да откупят от мене този проблем, в мащаб 1:1. Ще се
получи така, че този който откупи проблема ще отиде и ще разкопае улиците
и община Шумен копче не може да му каже. Щях да го продам, но си
помислих за хората, които живеят там, това са 50 семейства, които ще останат
без път и не ще могат да стигнат до къщите си, за които са платили скъпо и
прескъпо, но до такива абсурди стигна този казус. Аз Ви моля да погледнете в
същината на въпроса. Винаги, когато започваме да спорим на правна основа
се правят инвенции, че поради промяна на градоустройството, нови
градоустройствени планове, община Шумен е имала право да изгради този
обект, продължаване на ул. „Алеко Константинов“, която в момента завършва
на дървената оградка на един човек, който се вози с „Майбах“, това е смисъла
на цялата история. Аз мисля, че Вие достатъчно добре познавате стабилната
практика на ВКС. Ще цитирам само две решения - ТР № 3/2011 г., което е
4
категорично - С изтичането на сроковете по § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ
отчуждителното действие на влезлите в сила градоустройствени планове се
прекратява. Още по-динамично развитие и трайно развитие получава тази
съдебна практика с ТР № 4/2016 г., където категорично се казва - Плановете
нямат отчуждително действие, говоря за планове. В случая няма процедура, в
която моята доверителка е била уведомена по някакъв начин, не по ГПК, по
някакъв начин, че има промяна на плана, такова нещо не се е случило и
въпреки това Община - Шумен продължава да държи този имот, това разбира
се е много далеч от правото. В самото начало на историята ние предложихме
на Община - Шумен едно елементарно споразумение, човешко споразумение,
резултата бяхме изгонени. Моля Ви да отхвърлите жалбата и да потвърдите
решението на първата инстанция. Представям тази молба.
АДВ.В.: /реплика/ На първо място искам да кажа, че предмет на иска и
на доказване в настоящото производство е не дали Община - Шумен е
собственик на процесния имот, а дали ищцата е собственик на имота. Да,
безспорно има влязло в сила решение, с което се установява, че Община -
Шумен не е собственик на този имот. За целите на това производство обаче
беше необходимо ищцата да докаже този факт. Както сме събрали много
доказателства в това производство, всъщност и в предното дело, с което беше
установено, че ищцата не е собственик, е представено едно копие от
нотариален акт от 1931 г., с което ищцата черпеше правото си на собственост
по наследство. Едва в това производство за мое съжаление, а аз не допусках,
че някой може да се представи фалшиво копие на нотариален акт, но едва в
това производство се установи, че представеното копие, въз основа на което
са изградени всички експертизи до момента, е фалшиво копие на оригинала.
Защото в оригинала няма идентификация на обекта. Именно с
идентификацията, поставена допълнително във фалшивото копие на
нотариалния акт, ищцата успяваше някак си да установи с експертизи, които
искам да подчертая служебно назначавани от съда, въпреки диспозитивното
начало и въпреки, че ищцата винаги се е представлявала от адвокат, съдът си
движеше служебно делото като назначаваше и събираше такива
доказателства, които са му необходими. Сега това обстоятелство съдът само
го е споменал, но не го е обсъдил по никакъв начин. Освен това представено е
и копие от решение, в което се вижда, че когато 2008 г. Агенцията по
кадастър нанася този имот в кадастъра, 10 години по-късно тази заповед е
5
обявена за нищожна. Защо? Защото отново с фалшиви документи тази
заповед е издадена. Представено е представете си фалшиво заявление от
Община Шумен, с което тя иска. Ето точно с такива документи е цялата тази
работа. Аз съм убедена, че самата ищца, която действително има данни, че е в
социален дом, няма никаква представа за какво по-точно става въпрос.
Подробна е жалбата – какви жалби, какви експертизи. Моля в този смисъл да
се произнесете.
АДВ.К.: /дуплика/ Уважаеми апелативни съдии, термина „фалшив“ е от
една друга правна сфера. Ако някой твърди, че нещо е фалшиво има начин да
се докаже дали това е така или не е. До сега никой не е оспорил нотариалния
акт и да се твърди, че от него не произтича и не се доказва правото на
собственост на моята доверителка е малко непрофесионално.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6