О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София
13.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-10 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова търговско дело № 1050/2017 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по иска на „Е.“ АД (н) срещу „М.“ ООД по чл. 694 от ТЗ.
Производството е с участието на синдика на „Е.“ АД (н).
След справка по партидата на „Е.“ АД
(н), ЕИК *******, Съдът констатира, че с решение 989/29.05.2019 г. по т. дело
4632/2015 г. СГС, VI4 състав е прекратил на основание чл.632 ал.4 ТЗ
производството по несъстоятелност на длъжника „Е.”АД, ***, по т. дело N
4632/2015 г. на СГС, VI-4 състав и е постановил заличаване от ТР на основание
чл.632 ал.4 ТЗ „Е.”АД, ***.
Решението не е обжалвано и в влязло в
сила.
Исковият процес е двустранно производство
- условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два
различни правни субекта като ищец и ответник. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни
по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото.
Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за което се
търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са самите
субекти на спорното материално правоотношение.
Правото на иск е средство за защита на
материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено
нещо. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални
действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като
всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на
лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено.
Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се
обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия
(процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки),
които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при
предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със
съдебен акт.
Сред абсолютните процесуални
предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място
са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална
правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде
извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на
правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната
правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява
признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на
процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на
страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 от ГПК процесуално
правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право (така ТР
1/2017 г. от 09.07.2019 г. по т. дело 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ, със заличаването
на търговското дружество от търговския регистър, същото престава да съществува
като отделен правен субект, т.е губи както материалната си, така и
процесуалната си правоспособност.
Поради това и настоящото производство
вече се явява недопустимо, тъй като няма годен правен субект – ищец, между
когото и ответника да се развие процесуалното правоотношение.
Поради това делото следва да бъде
прекратено.
Водим от горното и на
основание чл. 130 от ГПК, СГС, ТО, VI-10 състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производство по търговско
дело Nо 1050/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, образувано по иск с
правно основание чл. 694, ал.1 от ТЗ на „Е.“ АД (н), ЕИК *******
(заличен от ТР) срещу „М.“ ООД.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред САС от съобщението
от ищеца.
Препис
от определението – на страните.
СЪДИЯ: