Определение по дело №1031/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството по реда на чл.166 ал.4 от АПК, образувано по особеното искане на Б. С. Д.. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на принудителна административна мярка по чл.171 т.2А буква „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 30.11.2024г, когато СУМПС [номер] е иззето на основание чл.172 ал.2 т.3 от ЗДвП със съставяне на АУАН серия GA №1320036 за това, че на 30.11.2024г, около 9.55ч, водачът управлява собствения си лек автомобил Д.. С. с рег №[рег. номер] в град Стара Загора, по [улица], след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При извършена в 10.23ч проверка с техническо средство е отчетен положителен резултат за бензодиазепини с проба №37 и е издаден талон за медицинско изследване със седем броя холограмни стикери.

Принудителната мярка е приложена със Заповед №24-1228-001166/30.11.2024г, издадена от полицейски служител при Второ РУ ОД на МВР Стара Загора и е връчена на същата дата с указания за правото да бъде обжалвана по административен ред или пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок.

Жалбата срещу Заповедта за прилагане на принудителната мярка е подадена на 02.12.2024г от лице с правен интерес – неблагоприятно засегнатия адресат, в рамките на преклузивния срок за упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е допустима.

Допустимостта на правото на съдебно оспорване обуславя и допустимостта на особеното искане с правно основание чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт. Искането е заявено в хода на висящо съдебно производство, образувано с подаване на допустима жалба и от лице с правен интерес – жалбоподателя.

Искането е основано на твърдение, че жалбоподателят осигурява собствените и на семейството си доходи от дейност като таксиметров шофьор. Здравословното му състояние не позволява упражняване на друга дейност, която да е източник на доходи, поради което предварителното изпълнение ще му причини значителни вреди, включително и за малолетното му дете, което издържа. За доказване на фактите, че упражнява дейност като водач на таксиметров автомобил, за здравословно състояние, което позволява упражняване само на тази дейност, както и за качеството му на родител на малолетно дете представя: Удостоверение от ръководителя на Регионалното звено на ИА „АА“ за положен успешно изпит и признато право на жалбоподателя да бъде водач на лек таксиметров автомобил, с валидност от 12.05.2023г до 12.05.2028г / образец по приложение №7 към чл.19 ал.1 от Наредба №34/1999г за таксиметров превоз на пътници/, Експертно решение от 11.08.2024г на ТЕЛК – първи състав при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ за определяне на 75% ТНР със срок пожизнено, поради онкологично заболяване с противо показания за тежък физически труд и психофизично напрежение, Удостоверение за раждане на дете на 06.11.2018г от баща Б. С. Д. и майка М. Г. Д..

Настоящият състав на Административен съд Стара Загора намира искането за недоказано, поради което и следва да бъде отхвърлено.

От представените към искането документи е доказано, че на жалбоподателя е признато правото да бъде водач на лек таксиметров автомобил- Удостоверението по чл.19 ал.1 от Наредбата за таксиметровите превози доказва признаване на правото за извършване на тази дейност, че е родител на малолетно дете – от Удостоверението за раждане, че е лице със 75 %ТНР пожизнено, което не може да упражнява тежък физически труд и такъв, изискващ психофизично напрежение – работа под стрес.

Не е доказано – няма представени доказателства за това, че извършва дейност като водач на таксиметров автомобил като търговец или като водач от името на търговец, което се доказва само с Удостоверение за регистрация по чл.12 ал.1 от Закона за автомобилните превози, издадено от Кмета на общината, в което се посочват както водачите, така и моторните превозни средства, с които ще се извършва дейността на територията на общината. В удостоверението по чл.12 ал.1 от ЗАП, с което се признава правото да се извършва тази търговска дейност се вписват само водачи, които притежават Удостоверение като представеното от жалбоподателя. Пояснението се налага за яснота на материалната доказателствена сила на представения с жалбата официален удостоверителен документ за признато право на жалбоподателя да бъде водач на лек таксиметров автомобил, което не доказва, че тази дейност се извършва от него като търговец или като водач от името на търговец, поради липса на Удостоверение по чл.12 ал.1 от ЗАП. Следователно твърдението, че с предварителното изземване на СУМПС ще бъде невъзможно да продължи да упражнява дейността, от която осигурява доходи на себе си и на малолетното си дете не е доказано – Удостоверението, че има право да бъде водач на таксиметров автомобил не доказва, че работи като водач на таксиметров автомобил.

Освен това, дори да бе доказано извършване на дейност като водач на лек таксиметров автомобил, към искането няма представено нито едно доказателство, че жалбоподателя не разполага с други средства за да осигури жизнено необходимите си потребности и да дава издръжка на детето си, което има и друг родител. Твърдението, че предварителното изпълнение ще засегне правото на средства за покриване на разходи, които да осигурят човешкото му съществуване не се установява от доказателствата по делото.

Представения резултат от лабораторно изследване на урина от 02.02.2024г е неотносимо. На първо място биологични проби, които да послужат за проверка на резултата от изследването, проведено с техническо средство се предоставят задължително в присъствието на полицейски органи и в рамките на указаното в издадения на 30.11.2024г талон, а в противен случай всеки резултат е негодно средство за доказване. Главният аргумент за не относимост на представения фиш за изследване от лаборатория е, че спирането на предварителното изпълнение може да бъде основано само и единствено на превес на вредата над целта. Това основание в случая не е доказано.

Само за яснота: съгласно чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – това са обстоятелства, които не са били известни на органа при постановяване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, а в случаите на допуснато по закон се свеждат до засягане на права и законни интереси, които стоят вън от закономерното, възможното и неизбежното ограничаване на правното и фактическо положение на адресата на мярката. Ограничава се правото да се управлява МПС, а това е възможно да засегне правото на труд, когато упражняването му изисква притежаване на СУМПС, но това е неизбежен ефект на изпълнението на мярката, който е съобразен от законодателя – той не стои вън от възможното, но и закономерно неизбежно засягане на права. Ако поради особености на положението на адресата изпълнението засяга права, извън причинно следствената връзка на мярката с нейния обект, или ако засягането е прекомерно – значителна вреда, тогава само би могло да се спре в личен интерес предварителното изпълнение. Риска от незаконосъобразно засягане е възложен на държавата – чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

След като съдът не установи основание нито в закона, нито в представените към искането доказателства, които се отнасят само до право на жалбоподателя да бъде водач и на лек таксиметров автомобил, което е същото право като удостовереното от отнетия документ СУМПС, и е във връзка с обекта на мярката, поради което е засягане, съобразено от законодателя и в рамките на неизбежното, без самостоятелно да обуславя причиняване на значителна вреда, то искането следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166 ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед №24-1228-001166/30.11.2024г, издадена от полицейски служител при Второ РУ ОД МВР Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.