Номер 15607.10.2020 г.Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СвиленградТрети наказателен състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
Секретар:Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20205620200492 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001065 от
09.08.2020година на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, група ОДЧ
Хасково, с което на Б. К. /B.K./ роден на 13.07.1973г- в Турция, за нарушение на чл. 150 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят Б. К. /B.K./ чрез пълномощника си адв.Каварджиков моли за пълна
отмяна на обжалвания акт, като в жалбата се твърди,че НП е издадено при допуснати
нарушения на закона и при съществени процесуални нарушения,като се излагат конкретни
съображения в тази насока. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Б. К. /B.K./ не се явява и не
изпраща представител.
Не претендира разноски по делото.
АНО (въззиваемата страна) - Полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково,
група ОДЧ Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за
законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 09.08.2020 година свидетелят Т.Я.Т.,изпълнявал служебните си задължения по
маршрут III АМ-Марица в района на ГКПП Капитан Андреево,когато в 22,30ч. на
терминал излизащи леки автомобили в посока Турция пристигнал лек автомобил
Фолксваген Тауран с рег.№ MGNG 873 ,собственост на Menmet Kocatepe и управляван от
жалбоподателя.
В същото време на работа бил и свидетеля Н. В. К. -граничен полицай на ГКПП
Капитан Андреево .При проверката св. Н. В. К. се усъмнил в представеното свидетелство
за правоуправление, поради което била извършена експертна справка №212/2020г. от която
се установило,че представеното международно свидетелство за управление на МПС
издадено на името на жалбоподателя –издадено на 14.07.2014г. валидно до 14.07.2024г. не
отговаря на международните изисквания по отношение на изпозваните видове печатни
техники и интегрирани защити.
За случай бил уведомен св. Т.Я.Т.,доколкото за така извършеното
нарушение,следвало да се ангажира отговорността на нарушителя от служител
компетентен по ЗДвП.
На същата дата било издадено Разпореждане от св. Т.Я.Т., с което било разпоредено
на жалбоподателя като неправоспособен водач да не управлява на територията на
Р.България,докато не придобие законно право за това.
Отрицателният факт за правоспособността да управлява МПС, потвърждава –
еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и разпитаните свидетели- Т.Я.Т. и Н. В.
К. ,като това обстоятелство се установява от приобщената по АНПр експертна справка.
За така констатираното нарушение/касателно управление на МПС без да е
правоспособен водач/ на жалбоподателят бил съставен,предявен и връчен лично акт за
извършено административно нарушение серия АА №187530 от 09.08.2020г. в негово
присъствие и в присъствието на преводач- Н.Х./, като жалбоподателят изрично заявил,че
няма възражения по акта .
За случая била изготвена докладна с рег.№1253р-8384 от 10.08.2020г. от св. Т.Я.Т..
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП ,а именно управлява ППС без да е правоспособен
водач,като е описана и горната фактическа обстановка,а именно,че е бил проверен на изход
при което е констатирано,че представеното от него свидетелство за правоуправление е
неистински документ, поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 10.08.2020 година, видно от
2
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и
подписана,като при връчването, НП му е било преведено на разбираем за него език от
преводача Ф.С..
Видно от Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи със
същата се определят държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и
от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Т.Я.Т. и Н. В. К. .
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните
и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява свидетелите Т.Я.Т. и Н. В. К. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното
им качество – служители на ОДМВР – Хасково и ГПУ, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък
се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на
свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр,
приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето
съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на
данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени
средства ––Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи ;
експертна справка №212/2020г. , Разпореждане от 09.08.2020г. издадено от св. Т.Я.Т. и
докладна с рег.№1253р-8384 от 10.08.2020г. от св. Т.Я.Т., се потвърждават фактическите
констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
3
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от
ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд (по местоизвършване на
твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.
Преценена по същество,съдът намира жалбата за неоснователна.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота следва да се посочи следното: в ЗАНН не се
предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не
владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби
срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на
нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да
стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не
владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно
с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо,
преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на
този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното
лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за
върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните
права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид
упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При преценката на
нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на
процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли
4
е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от
правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за
осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд.
Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно задължение за
осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе
си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да
обуслови съществено процесуално нарушение в административно-наказателното
производство.
В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил
извършен надлежен превод. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното
изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН и на
НП, то от АУАН и от НП се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН и НП,
удостоверено с подписа на един свидетел, респ. удостоверил е това с подписа си. По повод
на Жалбата на Б. К. /B.K./ е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата.
Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг
резултат.
В подкрепа на изложеното в предходното изречение е и факта, че подобни твърдения
не са наведени нито в Жалбата, нито в съдебната фаза на производството.
Липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в
конкретното производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не
изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че
фактически е бил осигурен на жалбоподателя преводач от български на турски език и
обратно и преводачът реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон.
Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на
АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и
съдържанието на приложения в АНП - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид
наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено правилото на
чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39
5
от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова. В този ред на мисли следва да се посочи, че надлежно е
било преведено и НП предвид наличната отметка в този смисъл.
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не е нарушение на
процесуалните правила. С вече тринадесетгодишните изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и
чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, направени с ДВ брой 51/2007 година, в сила от
30.06.2007 година е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат
постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да
се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на АНП. В
случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона,поради което не се
споделя доводът на жалбоподателя в тази му част.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че не се споделя доводът изложен в
жалбата,че не било ясно дали жалбоподателят не бил с адрес в страната,тъй като в НП и в
АУАН не бил посочен адрес,поради което неясно защо АНО е издал процесното НП в
същият ден. Действително този реквизит ,не е налице,но от приложените по АНПр
ксерокопия от лични документи на жалбоподателя се установяват два различни адреси в
чужбина,поради което за АНО е възникнала обективна невъзможност да установи точният
адрес в чужбина на нарушителя,за да се отрази в процесните АУАН и НП.
В конкретния случая е разяснено правото на възражение срещу АУАН, последният с
помощта на преводача е предявен на нарушителя, с което му е осигурено правото да
направи писмени възражения срещу съставения Акт, което е сторил като е заявил, че няма
такива и това е отразено в АУАН.
В случая няма нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН,
която предвижда, че към АУАН се прилагат писмени обяснения или възражения на водача,
тъй като в конкретния случай водачът му е представено правото да даде Обяснения,но
същият е отказал,поради което не е дал такива ,а е вписано в акта,че няма възражения.
Даването на обяснения или възражения срещу съставения акт е право на нарушителя
в административнонаказателното производство, поради което липсата на такива не
означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице. След като актът за
установяване на административно нарушение е предявен на нарушителя и същият е
получил препис от него, то той може да направи възражения срещу акта, в обичайния
случай в тридневен срок от подписването му, а в изключението, когато нарушителя няма
постоянен адрес в Р България - само при подписването на акта. В случая, акта за
установяване на административно нарушение е предявен за подпис на нарушителя и му е
връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения
срещу съставения акт. Неупражненото от нарушителя право на даване на обяснения или
възражение срещу акта не нарушава никое от административнопроизводствените правила.
До ограничаване правото на защита на наказаното лице се стига само, ако в нарушение на
6
предписаната процедура лицето не може да упражни предвидени в закона права, но в
никакъв случай, ако упражняването на тези права зависи от волята на лицето, както е в
случая.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на
ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред,
както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява
процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с
императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с
дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическите нарушения, предмет
на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в
проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен
административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементите се субсумират с
неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на
което основание и е наложил предвиденото административно наказание.
Спазени са давностните срокове предвидени в чл.34 ЗАНН, поради което липсват
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, обуславящо и крайния правен извод
оспореното НП да е изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна акт, издадено въз
основа на законосъобразен АУАН поставил началото на напълно редовно учредено и
развило се административнонаказателно производство за реализиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон,
които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи.
Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 09.08.2020
година актосъставителят е заемал длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група
„КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е
орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор
„ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание,
7
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи
на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да
установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.
В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно жалбоподателят е
бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е спрян за проверка и той е бил на
шофьорското място и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е
бил определен субектът на административно-наказателната отговорност.
По отношение на материалноправната законосъобразност на НП - същото (както вече
се посочи), Съдът намира за правилно и обосновано, издадено в съответствие с приложимия
материален закон и при правилно изведена правна квалификация.
Вменено на жалбоподателя е нарушение по чл. 150 от ЗДвП, консумиращо
административно наказателен състав, с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение
първо от ЗДвП, а именно хипотезата – управление на МПС без да притежава СУ на МПС,
като АНО е приел, че лицето - водач е неправоспособен. Така направения извод, според
решаващия Съдебен състав е правилен и законосъобразен. Разрешаването на настоящия
правен спор, се свежда до преценката правоспособен ли е бил водачът -жалбоподател или
не, към релевантната дата на проверката, или се касае само до фактическо, обективното
отсъствие на СУ на МПС у него, в този момент.
С разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване,
предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се управляват
единствено от правоспособни водачи.
В съответствие с изложеното и предвид доказаният – безспорно по делото, факт, че
представеното от страна на жалбоподателя за проверка на дата 09.08.2020 година, СУ на
МПС е неистински документ, Съдът приема че същият е бил неправоспособен водач.
Обратни доказателства, опровергаващи този извод, не се ангажирани от жалбоподателя.
Събраните по делото доказателства – писмени и гласни, обсъдени в цялост и взаимна
връзка – в съотнасяне помежду си, установяват по несъмнен начин отрицателния факт на
8
неговата неправоспособност като водач и липсата на СУ на МПС към календарната дата,
посочена в АУАН и НП (09.08.2020 година), на която доказа се и жалбоподателят е
управлявал лек автомобил. Вече се посочи, преки сведения за последното се извеждат от
съдържанието на приетата Експертна справка, в тази насока са и показанията на свидетелите
Т.Я.Т. и Н. В. К. , които потвърждават обективната липса на СУ на МПС.
Предвид така установените фактически обстоятелства, безспорно, с действията си по
управление на МПС, без да е притежавал СУ на МПС, същият е проявил противоправно
поведение, което се явява в пряк разрез с императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП.
С това свое деяние жалбоподателят е консумирал състава на административно
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в първата хипотеза от предвидените: „без да е
правоспособен водач,”, т.е. предложение първо на цифрово цитираната
административнонаказателна и санкционна норма. На това правно основание, следователно
и правилно е бил наказан. Тази именно правна квалификация е възприел и АНО и
последната е вярна, съответства на фактите, визирани в обстоятелствената част на НП,
същите и са доказани категорично в хода на настоящото производство. Поради това,
решаващият Съдебен състав формира категоричен правен извод, че управлявайки МПС без
да притежава СУ в нарушение на изискванията на чл. 150 от ЗДвП жалбоподателят е
осъществил признаците от обективната страна на състава на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната, както и обективния факт на
отсъствието на СУ за МПС. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици – управление на МПС без СУ.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му
действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ
придобиване на СУ предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това изводите на
АНО в тази насока, както и изведената правна квалификация, са правилни и Съдът ги
споделя изцяло. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от
негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-
ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което
не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
9
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (липсата на други
наложени административни наказания и факта, че не е възпрепятствал или направил опит да
осуети проверката), но и на отегчаващо (деянието е извършено на ГКПП „Капитан
Андреево”, явяващо се външна граница за ЕС) обстоятелства. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за
съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Който управлява МПС без да е правоспособен водач се санкционира от разпоредбата
на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв. до 300 лв.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е
осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание в конкретния случай е правилно и законосъобразно
определено ,както по вида си ,така и по размера си, индивидуализиран в минималния такъв,
предвиден в закона. Така определения в минимален размер на наказанието, Съдът намира за
правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и
юридическите лица. /в този смисъл и практиката на ХАС –Решение №12/10.02.2020г.
постановено по КАНД №1321/2019г. по описа на ХАС/.
По разноските:
По делото не се претендират разноски от двете страни,поради което съдът не дължи
произнасяне.
Констатираха се направени пътни разноски на свидетел в размер на 24,98лева ,които
са изплатени от БС на съда и предвид неоснователността на жалбата,то същите на
основание чл.78,ал.6 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001065 от
09.08.2020година на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, група ОДЧ
Хасково, с което на Б. К. /B.K./ роден на 13.07.1973г- в Турция, за нарушение на чл. 150 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
10
ОСЪЖДА жалбоподателят Б. К. /B.K./ роден на 13.07.1973г- в Турция ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на РС Свиленград сумата в размер на 24,98лева.,
представляващи извършени пътни разноски за явяването на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково
в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11