№ 112 / 1.3.2018 г.
Р Е
Ш Е Н
И Е
01.03.2018
година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД, гр. Монтана, V – ти граждански състав, в открито съдебно заседание от 22.01.2018 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Птекова
при
секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова
гражданско/административно дело № 3576 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 19 ал.1 от ПЗР
на ЗИД на АПК, във връзка с чл.14,
ал.3 от ЗСПЗЗ.
С решение № 349/13.09.2017г. по КАД № 317/2017г. по описа на
Административен съд- Монтана е отменено
решение от 20.06.2017г. по гр. д. № 198/2016г. на РС- Берковица и делото е
върнато на същия съд да ново разглеждане от друг състав, съобразно указанията
дадени в мотивите на отменителното
решение. В производство по чл.23, ал.3 от ГПК ОС-Монтана е изпратил
делото/гр.д. от адм. характер № 861/2017г./ за разглеждане на РС-Монтана.
Първоначално образуваното гр.адм.д. №
198/2016г. на РС- Берковица е въз основа на жалба, с която е сезиран от А.И.А. xxx против Решение № 35/16.03.2016год. на Общинска Служба по земеделие /ОСЗ/ Берковица, издадено
по преписка за възстановяване правото на собственост на наследниците на
Александър Богданов Еленков, б.ж. на гр. Берковица, в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници.
Жалбоподателят А.И.А. не е доволен от
посоченото решение в частта му, относно имот № 011023/под №1/ с оплакване, че
това не е имотът, който е посочил при заснемането. Твърди, че такъв имот няма и
в решението за възстановяване правото на собственост № 86714/29.11.1997г. на
ПК- Берковица. Следващото му оплакване се отнася до имот № 013043, изразяващо
се в това, че имотът е записан като „ливада”, а той е „нива” по начин на трайно
ползване. Направил е оплакване и за това, че общият брой на получените скици-10
бр. по обжалваното решение № 35, не съответства на броя на заплатените и
доплатени от него имоти за настаняване , с което се счита ощетен със сумата
445лв. Пояснява оплакванията си в жалба чрез назначения му по реда на чл.25,
вр.чл.23 от ЗПП особен процесуален представител-адв. Миленка
Михова,АК-Монтана/л.56 от първонач.дело/. Позовава се на Договор за продажба на
наследство от 18.11.2014г. с продавач Иван Александров Богданов и купувач-жалб.
А.И.А., като заявява конкретни доказателствени искания. Твърди, че при
заснемането и трасирането на процесните земеделски имоти не са спазени
административнопроизводствените правила- не са посетени заявените имоти по
местности, в следствие на което се е стигнало до „объркване при произнасяне на
решението”, предмет на жалбата.
Предвид изложеното моли съда, след
като констатира че има нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСП, да постанови решение, с
което да отмени процесното, предмет на жалбата относно посочените два имота и да бъде върната преписката на
административния орган за допълнително
произнасяне.
Ответникът по жалбата- ОБЩИНСКА
СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ /ОСЗ/ Берковица, изразява становище в дадения отговор на жалбата, както и в частната
касац. жалба по КАД № 39/2017г. на МАС и
в касац.жалба по КАД № 317/2017г. на МАС
/като жалбоподател-касатор/ за недопустимост и неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Призованата като заинтересована
страна в производството- В. БОГДАНОВ АСТОЯНОВА от гр. Берковица не изразява
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Назначена е съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице М.Т.Г.,
изготвила заключение при първоначално гледане на делото.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и съобразявайки разпоредбите на закона, при
извършената проверка на валидността и законосъобразността на оспорения акт,
приема следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения 14 – дневен срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество -съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят А.И.А. като купувач е
сключил Договор за продажба на наследство с продавач Иван Александров Богданов,
който договор е с нотариална заверка от 18.11.2014г.на нотариус Огнян Каменов,
рег. № 178 при НК,с р-н на РС Берковица. Видно от този договор Иван Александров Богданов като
един от наследниците по закон на Александър Богданов Еленков, починал на 22.02.1949г.,
б.ж.на гр. Берковица е продал цялото си наследство като съвкупност от права и
задължения, което му е останало от покойния му прадядо /Александър Богданов
Еленков/.
По гр.д.№ 198/2016г. на БРС е
приложена цялата административна преписка № 5816/04.03.1992г. на наследниците
на последното лице/л.78 до л.117/, по която е постановено и решение №
35/16.03.2016год. на ОСЗ- Берковица,
предмет на процесната жалба. Оплакванията на жалб. А. относно имот № 011023/под
№1 в процесното решение/ не се подкрепят от съдържащите се документи в административната преписка. Този имот с решение № 35/16.03.2016г. е с възстановено
право на собственост и е описан като ливада от 4.900 дка, VІІ-ма категория,
местн. „Смъргов дол”, земл. с. Песочница. Същият имот е признат за възстановяване с решение №
86714-306/29.11.1997г. на ПК- Берковица, под № 15 като ливада от 4.900 дка в
местн.”Орехов дол”. След изготвяне на скицата -проект за имота от фирмата по
поддръжка, ответната ОСЗ е съобщила на жалб. А. и той се е явил като е декларирал с писмена декларация от
07.10.2015г., че имотът от 4.900 дка в
последната местност съответства на имота в местността „Смъргов дол” т.е. на
имота по обжалваното решение. Относно оплакванията на жалб. А. за другия имот-
с № 013043 от 1,800 дка в местн. „Барата” /под №2 в процесното решение/ не е
установена твърдяната грешка при възстановяването му с начин на трайно ползване
”ливада” вместо „нива” с оглед на това, че трайното ползване на имота се
определя към момента на приемане на
окончателната КВС в стари реални граници. В случая са признати за
възстановяване имоти в съществуващи стари реални граници, които се
идентифицират като жалб. А. е участвал пряко при уточняване местоположението
им. Границите са установени съобр. Наредба № 49/2004г. за поддържане на КВС и
съобр. чл.45д от ППЗСПЗЗ, в която връзка
е изработена съответна ръчна скица от правоспособно лице от фирмата по поддръжка на КВС, изработило и
скиците- проект. Жалб. А. е посочил,
идентифицирал имотите и е подписал изработената на място ръчна скица,
отразеното в която съответства на имотите в скицата- проект по форма и
местоположение. Тези конкретни данни са послужили като основа и съответстват на
постановеното решение № 35/16.03.2016г., предмет на атакуване от жалб. А. в настоящото производство.
Гореизложеното се подкрепя и от
събраните гласни доказателства-показания на свид. Константин Костадинов Йоцов,
представител на фирма „ЛИТ-2002” ООД, гр. София, извършил техническите
дейности-идентифициране и координиране/тресиране на границите на процесните
имоти, отразени в Протокол № 69/29.05.2015г. със съотв. ръчни скици.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя и от съдебно-техническата експертиза на вещото
лице М.Т.Г., изготвила заключение при първоначално гледане на делото и
изслушана по настоящето дело. Вещото лице пояснява , че той /жалб. А.А./ „ си е
правил комбинации, събирания на отделни имоти, които е купил допълнително и си
ги събира на едно место и така ги е показвал на комисията и на фирма „ЛИТ”,
която е заснемала имотите му”. В тази
връзка вещото лице е приложила към експертизата си Аз имам и заявления на жалб.
А., с които той е искал, възлагал „да му се свърши тази работа” т.е.
местоположението на процесните имоти не е произволно определено, а с негово
активно участие и по негово заявяване. Относно изготвяне и получаване на
скиците-проект в.л. М. Т. е констатирала, че има само една скица, която не е
получена от жалб. А., но това е защото процедурата в Общинска поземлена комисия
не е довършена- чакало се е явяване на
представител на Комисията от Министерство на земеделието/ говори за последната
скица /. Другите скици, за другите имоти вещото лице е категорично, че „си ги е
получил, но той не е съгласен”. Съдът приема заключението на в.л. М. Т. като
дадено обективно и безпристрастно.
Предвид изложеното съдът приема жалбата на
оспорващия за неоснователна, а постановеното решение № 35/16.03.2016г., предмет
на атакуване от жалб. А. за законосъобразно. Оспореното решение е издадено в
предписаната от закона форма, от компетентен за целта орган и не страда от
пороци, водещи до незаконосъобразност. Спазена
е процедурата по чл.45д и сл. от ППЗСПЗЗ относно заснемане, форма и
местоположение на процесните имоти,
отразено по идентичен начин в изработените скици- проекти за същите имоти.
При това разбиране на доказателствата и по
гореизложените съображения съдът намира обжалваното решение за обосновано и законосъобразна
в частта, предмет на жалбата относно имоти
с № № 011023 и 013043 /съотв. под №№ 1 и 2 от решението/.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
Оставя
без уважение жалба вх. № 110/06.04.2016г. при ОС”Земеделие”-Берковица, на А.И.А.
xxx против Решение № 35/16.03.2016год.
на Общинска Служба по земеделие Берковица, с което
е възстановено правото на собственост на
наследниците на Александър Богданов Еленков, починал на 22.02.1949г., б.ж. на
гр. Берковица, относно имот № 011023, ливада от 4.900 дка, VІІ-ма категория,
местн. „Смъргов дол” и имот № 013043 от 1,800 дка, ливада , местн. „Барата”,
двата в земл. с. Песочница общ. Берковица, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на
Администранивно процесуалния кодекс пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД МОНТАНА в 14-дневен
срок от съобщението.