Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София, 23.12.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесети година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар: Христина Цветкова
като разгледа
докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 10378 по описа за 2018
година, съобрази, че:
Софийският градски съд е сезиран със
субективно съединени осъдителни искове, предявени срещу застрахователя „Ч.П.А.С.“,
чрез представителя му за уреждане на претенции Република България за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 14.05.2013 г. в Република Чехия, Магистрала Д1, в размер – след
допуснатото увеличение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците А.А.А.
с ЕГН **********, Д.А.А. и В.А.А.,
чрез своята майка и законна представителна Ю.С.А., Ю.С.А., А.С.Й. и А.К.Й. с ЕГН **********, и иск за застрахователно обезщетение в размер
на 80 000 лв. за ищеца А. А.А.с ЕГН **********,
ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датат
на непозволеното увреждане до окончателното им погасяване.
С определение от
10.05.2018 г. производството по делото по предявени против НББАЗ искове с
правно основание чл.284, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) е прекратено, на основание
чл.232 от ГПК.
С исковата молба се
твърди, че на 14.05.2013 г. в Република Чехия, на магистрала D1 е настъпило ПТП, по вина на водача на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № 7Т94130, който е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на А.А.С. и телесни повреди на още три лица, в т.ч. и на ищеца А.
А. А.. Поддържа се, че във връзка с настъпилото произшествие е било образувано
и водено наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда на
04.12.2013 г., която е задължителна за гражданския съд и установява
извършването на деянието, противоправността на
деянието и виновността на водача на лекия автомобил Либор
Кршиванек. Отговорността на водача за причинени при ПТП вреди е била
застрахована по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с чешки
застраховател „Ч.П.А.С.“
В резултат на ПТП е
настъпила смъртта на А.С., от което са произтекли неимуществени вреди - болки и
страдания за ищците под № 1-6 от исковата молба, а ищецът А. А.е претърпял
неимуществени вреди от нанесените му телесни увреждания, описани в исковата
молба, и свързаните с тях болки и страдания. Твърди се, че по заявената
извънсъдебна претенция пред представителя за уреждане на претенциите на
застрахователя в Република България „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД,
на ищците са били определени и изплатени
парични обезщетения, но същите не компенсират причинените им вреди в пълен
размер, поради което предявяват настоящите за присъждането на исковите суми
пряко срещу застрахователя по застраховка „ГО“.
Ответникът оспорва иска
по размера, като твърди, че е изплатен пълния размер на дължимото обезщетение
за вреди, определен съгласно приложимия в случая закон – Гражданския кодекс на
Чехия и Закон №168/1999 относно гражданската отговорност. Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като неоснователна и поради
това, че не е бил поставен в забава. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите поради поведението на пострадалия
наследодател на ищците под №1-6, който е пътувал без предпазен обезопасителен колан, с което е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат.
Софийският градски съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
С определение по чл.146, ал.1 от ГПК, е признато за
безспорно между страните настъпването на пътно транспортно произшествие на 14.05.2013
г. в Република Чехия, на магистрала D1, по вина на
водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № 7Т94130, който е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на
А.А.С. и телесни повреди на още три лица, в т.ч. и на
ищеца А. А.А.. Видно от удостоверение за наследници
изх.№ГП -159/20.11.2015 г. ищците А., Д. и В. Асенови са деца и наследници по
закон на А.А.С.,
починал на 14.05.2013 г. в гр.Бърно, Ч.Р.. От представените удостоверения
за раждане – 3 бр., е видно, че същите са негови деца родени от майка Ю.С.А..
От удостоверение за раждане от *** г е видно, че ищците А. Цонков и А. Цонкова
са родители на пострадалия А.С..
За безспорно и ненуждаещо се от доказване
по делото е обявено и обстоятелството, че към датата на ПТП е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за увреждащия автомобил,
както и вината на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, рег. № 7Т9
4130. По делото е представена, с превод,
присъда на Окръжния съд – Бърно, по дело номер 1Т 143/2013 г., с която
водачът Л.К.е признат за виновен в това, че на 14.05.2013 г. на магистрала Д1
км.190,4 в посока Бърно – Прага е нарушил правилата за движение по пътищата,
тъй като проявил внимание при управлението, не е съобразил пътната обстановка и
не е спрял своевременно, застигайки автомобила, управляван от А.И. „Мерцедес МВ
100D“ с рег. № ******, при движение в колона, при което е реализирал
удар. При настъпилото ПТП е причинена смъртта на А.С. и телесни повреди на други
лица – наказуеми деяния съгласно §143, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс и §147, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза и показанията на свид. А.И., дадени по делегация, се установи, че при ПТП
пострадалият се е возил отзад в управлявания от него автомобил, седейки върху
пригодена седалка зад шофьорското място. Процесният
микробус марка „Мерцедес МВ 100 Д“ с рег. № ****** не е бил фабрично оборудван
със задна седалка, нито с предпазни колани за нея. Освен тази дълга седалка, в на
пода били опънати дюшеци за спане. На мястото до шофьора седял друг пътник –
Орхан. Общо пътували четирима души. Безспорно е, че смъртта на близкия на
ищците – по пункт I от титулната
част на исковата молба, техен баща, син и фактически съжителстващ с ищцата Ю.А.,
е настъпила в пряка причинно следствена връзка с пътно транспортното произшествие.
От епикриза от
Факултетска болница гр.Бърно и заключението на допусната и изслушана по делото съдебно
медицинската експертиза се установи, че в резултат на същото на ищеца А. А.са
причинени сътресение на мозъка, множество разкъсни
рани на лицето, контузия на лявата част на главния мозък – едно огнище в ляво
челно и няколко точковидни челно, теменно и странично, счупване на ставния
израстък на VII шиен прешлен вляво, счупване на VII дясно ребро, счупване на дясната срамна кост на
таза, счупване на кръстната кост в ляво и разкъсно-контузна
рана на коремната стена в дясната подребрена област. Проведено му е било болнично
лечение в периода от 14.05.2013 г. до 25.05.2013 г., а в последствие и
амбулаторно домашно лечение за период от около 3- 4 месеца. С ЕР №2557 от
02.10.2014 г. на ищеца е определена 52 % намалена работоспособност, за период от 1 година.
От показанията на свид.Стоилова,
с която ищецът А.А.съжителства на семейни начала,
преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, както и в съвкупност със
заключението на СМЕ, се установява, че след изписването му от болницата ищецът А.е
бил на легло, не можел да се обслужва и да се движи самостоятелно за период
около 3-4 месеца, изпитвал болки и бил изнервен. Досега все още се оплаквал от световъртеж
и главоболие, както и от болки в кръста, особено при влажно време. Ищецът
работел в Норвегия, тъй като нямали достатъчно средства за живот. Същата
свидетелка е сестра на загиналия при ПТП А.А.С.. От
нейните показания и от показанията на свид.Р., се
установи, че след смъртта му ищците били съкрушени, родителите му страдали, а
майка им постоянно ходела на гробищата и говорела за него. Ищцата Ю.А. живеела със
загиналия на семейни начала, като от тяхното съжителство са родени ищците А., Д.
и В. Асенови. От показанията на свид.Р.се установява,
че след смъртта му тя изцяло се променила– постоянно плачела, не излизала, не
се усмихвала, не общувала с други хора и била постоянно тъжна. Спестявала пари
да направи паметник на мъжа си, ходела на гроба му им много тъгувала за него. Децата
им също страдали много след смъртта на баща си, а най- малката - В., споделяла
с мъка, че баща й никога няма да се върне и няма да може да го опознае.
Безспорно е и е установено от доказателствата
по делото, че по образуваната щета на 05.02.2015 г. от представителя за
уреждане на претенциите на застрахователя в Република България „АВУС България –
регулиране на щети“ ЕООД, на ищците са изплатени застрахователни обезщетение в
размер на по 9 065, 48 лв. за първата група ищци за неимуществени вреди от
смъртта на техния близък, и 1835, 76 лв. – за ищеца А.А.за
телесни увреждания.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че предявените искове за допустими, а по същество за
частично основателни. Касае за преки искове за заплащане на застрахователно
обезщетение, предявени срещу застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ от пострадалите лица, които са предявени против
процесуално легитимиран да отговаря по тях ответник - застраховател, чрез
кореспондента в Република България. Правото на иск на пострадалия пряко срещу
застрахователя на деликвента е гарантирано, чрез
предвиденото в чл.3 от Четвъртата моторна директива (ДИРЕКТИВА 2000/26/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета
от 16 май 2000 година
относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно
застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на
Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета) задължение на всяка страна- членка да предприеме мерки пострадалите лица по см.
на чл.1 от същата, на които са причинени вреди да имат право на пряк иск към
застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на
отговорното лице.
Разглеждането на предявените искове е в местната
и родова компетентност на СГС, съгласно правилата за определяне на
международната компетентност в чл.11 и чл.4 от Регламент (ЕС) №1215/2012 г., в
сила към датата на образуване на исковото производство, и цената на предявените искове, обуславяща
разглеждането им от окръжен съд като първа инстанция. Пътно-транспортното
произшествие, в резултат от което ищците търпят вреди, е настъпило през 2013
год. в държава-член на Европейския съюз. Към този момент за обезщетяване на
вредите от деликт с международен елемент, е действал
Регламент (ЕО) № 864/2007 год. на Европейския Парламент и на Съвета относно
приложимото право към извъндоговорни отношения (Рим
II). Регламентът се прилага за вредоносни събития, настъпили след датата на
влизането му в сила, следователно регламентът е бил приложим към датата на
настъпване на процесното произшествие. Приложното
поле на Регламента включва извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане (и др.) в случаите на стълкновение на
правни норми на различни правни системи, т.е. в случаите, когато е налице
международен елемент във фактическия състав на деликта,
какъвто е и процесният случай. Общото правило на
чл.4(1) от Регламент Рим II предвижда, че за извъндоговорните
задължения при деликт с международен елемент се
прилага правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя
държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. Следователно релевантната вреда е
само пряката вреда, но не и индиректните последици от събитието.В чл.4(2),
чл.4(3) и чл.14 от Регламента са предвидени изключения от общото правило на
чл.4(1) от Регламента, които обаче са неприложими в настоящия случай.
Приложимото право за
вредите, настъпили от процесното произшествие следва
да бъде определено в съответствие чл.4(1) от Регламента. От съществено значение
при избор на приложимото материално право е квалифициране на вредите настъпили
в резултат от произшествието - дали същите са преки или непреки. Регламентът не
определя кои вреди от деликт следва да се считат
преки и кои непреки. За определяне съдържанието на преките и непреките вреди е
налице задължителна практика на Съда на ЕС в Люксембург, постановена в
производството по отговор на преюдициално запитване
(чл.267 от Договора за функциониране на ЕС), по-конкретно по дело С-350/2014
год. (Florin Lazar vs. Allianz SpA).
B решението си по това дело Съдът на ЕС
постановява, че Член 4(1) от Регламент
(ЕО) № 864/2007 год. на Европейския Парламент и Съвета относно приложимото
право към извъндоговорни отношения (Рим II), следва
да бъде тълкуван при определяне правото, приложимо към извъндоговорни
задължения от пътни произшествия, в смисъл, че вредите, свързани със смъртта на
едно лице в произшествие, настъпило в Държава членка на сезирания съд и
претърпени от неговите близки, които имат местоживеене в друга държава- членка,
следва да бъдат квалифицирани като „непреки последици“ от този инцидент по
смисъла на цитираната норма“ . В мотивите на решението Съдът е обсъдил
значението на мястото, където са настъпили преките вреди - в случая, разглеждан
и от настоящия съд - смъртта на наследодател на ищците под №1-6, като е
посочил, че „прилагането на правото по мястото на настъпване на пряката вреда
допринася за постигане на посочената в параграф 16 от преамбюла на Регламента
цел за предвидимост на приложимото право“. Доколкото
Правото на ЕС следва винаги да бъде тълкувано с оглед целите, за постигането на
които е прието съответното законодателство, то в случая целта последиците от
едно вредоносно събитие да бъдат уредени по еднакъв начин, независимо от
мястото на настъпването им, следва да има приоритет. Ето защо и мястото на
настъпване на пряката вреда - смъртта на лицето, както и на телесните
увреждания на ищеца Ахмед, и липсата на основания за прилагане на изключенията,
посочени по-горе, определя и приложимото право. В този см. е и Определение
№154/19.07.2017 г. по търг.дело № 557/2017 г. на ВКС, II т.о.
От изложеното следва извода, че е
приложимо правото на Република Чехия за обезщетяване на вредите, които ищците
са претърпели, като относно съдържанието на конкретните разпоредби от чуждото
право, които следва да бъдат съобразени от настоящия съд при постановяване на
решението съдът изиска установяването на съдържанието им чрез съдебна поръчка.
Съгласно приложимото чешко право на обезщетение на лицата близки на пострадалия
към момента на смъртта му и обезщетение за телесни увреждания се определя от
Закон №168/199 за застраховката за щета, причинена при експлоатацията на
превозно средство и за промените на
някои свързани закони, вр. с §440 и §444, ал.3 от
Закон №40/1964 г. Граждански кодекс на Република Чехия. Относно съдържанието на
приложимото чуждо право, по делото се установи от отговор от 14.03.2019 г. от
приемащия орган на РЧехия, че съгласно § 3028, ал.3 и §3079 от преходните и
заключителните разпоредби на Закон №89/2012 г., в сила от 01.01.2014 г. приложим спрямо правоотношенията за обезщетяване
на последиците от възникналото на 14.05.2013 г. увреждане е вече отменения
Закон №40/1964 г., ГК. Основание за възникване на за възникване на
отговорността от експлоатация на МПС
и за изплащане на застрахователно
обезщетение е настъпването на вреда от експлоатация на МПС, за което има сключена
застраховка Гражданска отговорност (§427 и §420 от Закон №40/1964, ГК).
В чешкото законодателство е предвидено,
че възоснова на установената отговорност на
причинителя на щетата, от застрахователя, евентуално гаранционния фонд, може да
се иска изпълнение на застраховката отговорност от експлоатацията на превозното
средство, в обхвата и размера съгласно Гражданския кодекс, да заплати на пострадалия за телесна повреда
или смърт – б.а/, от посочените в отговора на съдебната поръчка хипотези. Предпоставки
за възникване на самостоятелната отговорност на физическите или юридическите
лица (напр.работодатели), съгласно §420 от Гражданския кодекс в приложимата му редакция, в това число на водача на МПС, са
нарушения на правни задължения, възникване на щета, съществуване на причинна
връзка между нарушението на правото задължение и възникването на щетата и вина,
която се презумира, като на причинителят й е вменено
да докаже, че не е виновен за настъпване щетата. Водачът отговаря за щета
причинена от нарушение на негово правно задължение, сред които е и нарушението
на Закона за движение по пътищата.
Съобразявайки горното, съдът намира, че
по делото са установени законовите предпоставки за възникване на правото на
застрахователно обезщетение за ищците за вреди, причинени от водача на
застрахованото МПС при нарушение на чешкия Закон за движение по пътищата, както
и неговата вина и причинно следствената връзка между вредите и деликта. Спорният въпрос по делото е за размера на
обезщетението на лицата, попадащи в кръга лица имащи право на обезщетение
–пострадали и близки лица на пострадали при пътно транспортно произшествие,
съгласно националното право. Съгласно чешкото законодателство относно размера
на обезщетението за вреди – телесна увреда, размерът
до който може да се определи обезщетение за болките и затруднената реализация в
обществото, в отделните случаи се регулират от съпътстващата разпоредба, а именно: Наредба на Министерство на
здравеопазването от 30.11.2001 г. за обезщетението за болките и затрудненията в
обществото №440/2001 г., в размери съгласно тарифи - Приложения към Наредбата, въвеждаща
точково оценяване, определено в медицинска оценка. На обезщетение подлежат и разходите свързани с лечението. Съгласно §7
от Наредбата №440/2001 г. се допуска в особени случаи съдът да увеличи адекватно
размера на обезщетението определено съгласно наредбата.
Съгласно §.444, ал.3 от ГК на Чехия са определени
размерите на еднократно обезщетение на близките, в случаи на смърт. Кръгът на
лицата имащи право на обезщетение е определен чрез посочването на размера,
дължим на всяко едно лице, като включва съпруг, съпруга, родител, брат и
сестра, съжителстващо в едно домакинство лице за съответния период, каквото
качество имат и първите шестима ищци по настоящето дело. Предвижда се, че ако
еднократното обезщетение не е достатъчно удовлетворение за възникналата вреда,
не е изключено засегнатите лица да се стремят към удовлетворение съгласно
разпоредбите за защита на правата на личността, като в този смисъл е цитираното
в отговора на съдебната поръчка решение по тълкуване на разпоредбата на §444 (л.123 от делото). Също така се
предвижда, че не е изключено намаляването на обезщетенията, при визираните в
закона случаи и преди всичко при евентуална споделена вина на пострадалия - §441 от ГК. Особеност е, че правото на съда
за редуциране на размера на обезщетението и намаляването му в този случай се
упражнява при посочени в закона предпоставки, независимо от това дали този
начин на намаляване е предложен от някоя от страните.
Не е спорно по делото, че на ищците –
деца, родители и лице, с което загиналият фактически е съжителствал, са
изплатени застрахователни обезщетения в
рамките на размера определен съгласно чешкия ГК – по 240 000 чешки крони,
като са им заплатени по 120 000 крони, съответно на приетото съпричиняване от 50 % - в този смисъл писмо от
кореспондента на застрахователя с изх.№ 1013/07.10.2014 г. На ищеца А.А.също е изплатено обезщетение в размер от 50 %, равняващо
се на 1835, 76 лв.
Софийският градски съд намира, че в
случая е налице противоречие между националната правна уредба и чл.
1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съобразно съдебната практика
Директивите, макар и непряко приложими, обвързват държавите-членки за
постигането на определен резултат, а приетите от СЕС решения по тяхното
приложение са задължителни. Решенията на ЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички
съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. - РЧехия. Затова и в хипотезите на обезщетение при смърт съдът
следва да определи обезщетението по справедливост, без да е ограничен от
максималния лимит в посочения чл.444 от ГК на РЧехия,
тъй като е в противоречие с посочените директиви. При констатиране на такова
противоречие съдът е длъжен да приложи общностното
право, като остави без приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното
законодателство, без оглед на това дали са предхождащи или последващи
решението. В този смисъл е решение по дело №С-277/12 – т.2., в който се казва,
че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Затова съдът счита, че разпоредбите на
ГК на Чехия, които ограничават размера на еднократното обезщетение до фиксиран
размер – ненадвишаващ максималните размери в Директивата, противоречат на общностното право и обезщетението следва да определи по
справедливост, с оглед на конкретните факти и обстоятелствата по делото,
възрастта и близостта на ищците с пострадалия.
При определяне на размера на
обезщетението следва да се отчете степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от самия пострадал. Разпоредбата на §9 от Закон №361/2000 за движението по пътищата
задължава пътника да е закопчан с предпазен колан, ако седалката е задължително
оборудвана с такъв. В случая пострадалите сами са се поставили в предвидима опасност,
тъй като са се качили и са пътували в превозно средство, което не е предназначено
за превоз на пътници, а за товари и на пригодено за това място, без фабрично
поставена седалка. Съответно същото не е било и оборудвано с обезопасителен колан, или друга обезопасителна
система, с което се допуска свободното движение на тела на пътуващите в
пространството зад двете седящи места. Съдът намира възражението за съпричиняване в тази връзка за основателно и доказано. Несъмнено
липсата на каквато и да е обезопасителна система за
лицата, които са били в пространството за товари и багаж, е в причинна връзка с
вредоносния резултат при установения механизъм на ПТП – удар от движещо се отзад
превозно средство, и силата на удара (автомобилът, в който са пътували
пострадалите се е отместил силно напред). С оглед на това съдът намира, че е
налице причинна връзка между поведението на загиналия А. и на ищеца А.и
вредите. Съдът намира, че размерът на обезщетението за вреди следва да бъде
редуциран с 50 % .
С оглед на горното, като съобрази
близките отношения на пострадалия А. с ищците – негови деца, намира, че
справедливо обезщетение за претърпените от тях вреди е сумата от по 80000 лв. Отчитайки
степента на съпричиняване и след приспадане на вече
платеното обезщетение (по 9065,48 лв.) съдът намира, че предявените от тях
искове са основателни в частта им до размера от по 30 934, 52 лв. Съдът отчете
обстоятелството, че децата са загубили своя баща и опора – финансова и морална,
в твърде ранна възраст, те вече няма да получат неговата обич и грижа, не могат
да разчитат на неговата подкрепа и загубата му е особено мъчителна за тях.
Предявеният от ищцата Ю.А. и ищците А. и
А. Цонкови – съответно съжителстваща и родители на пострадалия, искови
претенции са частично основателни, до размера от 25934, 52 лв. С оглед тяхната
връзка с пострадалия, съдът намира, че за всеки един от тях справедлив размер
на обезщетение би бил 70 000 лв., който следва да се намали с процента на съпричиняване и със сумата за платеното обезщетение, затова
в останалата им част тези искове са неоснователни и следва да се отхвърлят с
решението по делото.
Съдът намира за неоснователна и
недоказана исковата претенция на ищеца Ахмед, по следните съображения: Относно
размера на вредите от телесни увреждания в чешкото право е установена система
на точково оценяване след медицинска оценка. От страна на ищеца, с оглед тежестта
на доказване която носи, не се установиха увреждания, които да не са взети
предвид и, или не са били оценени, нито
оценяването им да е извършено с различна от нормативно определената стойност (точки),
съгласно посочената Наредба на МЗ. Не се установи и да е налице хипотеза на „особени
случаи“, при които съдът да може да увеличи адекватно размера на обезщетението,
определено съобразно цитираната Наредба. Нещо повече – няма такива твърдения,
затова хипотезата на §7 не е налице. Ето защо, съдът намира, че размерът на
обезщетението за претърпените от ищеца А.неимуществени вреди е определен
съгласно приложимото национално законодателство и искът за присъждане на
обезщетение в по-висок размер е неоснователен.
По отношение на претенцията за законни
лихви върху сумите за обезщетения, съдът намира, че същите се дължат считано от
датата на предявяване на исковата молба. Съгласно §9, ал.3 от Закона за
застраховката на отговорност от експлоатация на превозно средство,
застрахователят заплаща обезщетение с лихва за забава, като изпада в такава
след изтичане на определен законов срок (15 дни) след срока за приключване на
разследването на събитието (3 месеца). В случая не се установява забава на
застрахователя да заплати определеното от него обезщетение за вреди след
приключване на производството по установяването й от застрахователя. След
изтичане на срока за заплащане на обезщетение лихва се дължи само върху
неплатеното обезщетение. В чешкото законодателство липсва специална регулация
за тези случаи в Закон 168/1999 г. от Сб., поради което в тези случаи приложими
са общите разпоредби за определяне на размера на лихвите за просрочие
- §517, ал.2 от ГК и Правителствено споразумение №14281994 г. от Сб. Съдът
намира, че доколкото претенцията на ищците в настоящето производство за
присъждане на по-високо обезщетение от това, което застрахователят е определил
и изплатил в срок, се предявява по съдебен ред, то законната лихва се дължи
след момента на поканата, отправена с исковата молба.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право
на разноски и следва да се осъдят ищците да му заплатят такива в размер общо на
7509, 96 лв., съответно на отхвърлителната част от
предявеният от всеки от тях иск.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се осъди ответникът да заплати на
СГС разноски в размер на 6824,28 лв. за
държавна такса, 87, 81 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 232, 43 лв.
за възнаграждение за превод. От страна на ищците не са сторени разноски,
липсват и доказателства за сключен договор за правна помощ при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата, поради което не следва да се присъждат други
разноски в тежест на ответника.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА,“Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956,
със седалище и адрес на управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******, /******/16, ******, C.R./, чрез
„АВУС България - регулиране на щети”ЕООД, със седалище и адрес на управление:***
- кореспондент на “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956
за Република България да заплати на А.А.А.
с
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 30 934,
52 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените в резултат
на ПТП, настъпило на 14.05.2013г. в Република Чехия неимуществени вреди, от
смъртта на неговия баща А.А.С., ведно със
законната лихва от 17.12.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта – над уважения
размер, до размера от 100 000 /сто хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956,
със седалище и адрес на управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******, /******/16, ******, C.R./ чрез „АВУС
България - регулиране на щети”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** -
кореспондент на “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956
за Република България да заплати на Д.А.А. с ЕГН**********, адрес: ***, сумата от 30 934, 52 лв., съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на ПТП, настъпило на
14.05.2013г. в Република Чехия неимуществени вреди, от смъртта на неговия баща А.А.С., ведно със законната лихва от датата
17.12.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта –
над уважения размер, до размера от 100 000 /сто хиляди/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956,
със седалище и адрес на управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******, /******/16, ******, C.R./ чрез „АВУС
България - регулиране на щети”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** -
кореспондент на “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956
за Република България да заплати на В.А.А. с ЕГН **********, чрез законния си представител Ю.С.А.,
адрес: ***, сумата от 30 934, 52
лв., съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на
ПТП, настъпило на 14.05.2013г. в Република Чехия неимуществени вреди, от
смъртта на нейния баща А.А.С., ведно със
законната лихва от датата 17.12.2015 г. до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта – над уважения размер, до размера от 100 000 /сто
хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА“Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956,
със седалище и адрес на управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******, /******/16, ******, C.R./ чрез „АВУС
България - регулиране на щети”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** -
кореспондент на “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956
за Република България да заплати на Ю.С.А. с EFH **********, адрес: ***, сумата
от 25 934, 52 лв., съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на ПТП, настъпило на
14.05.2013г. в Република Чехия неимуществени в резултат на смъртта на А.А.С., ведно със законната лихва от датата
17.12.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта –
над уважения размер, до размера от 100 000 /сто хиляди/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА“Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956, със седалище и адрес на
управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******, /******/16, ******, C.R./ чрез „АВУС България - регулиране на
щети”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** - кореспондент на “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956 за
Република България да заплати на А.С.Й. с ЕГН **********, сумата от 25 934, 52 лв., съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на ПТП, настъпило на
14.05.2013г. в Република Чехия неимуществени в резултат на смъртта на сина му А.А.С., ведно със
законната лихва от датата 17.12.2015 г. до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта – над уважения размер, до размера от 100 000 /сто
хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”),
рег.№45272956, със седалище и адрес на управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******,
/******/16, ******, C.R./
чрез „АВУС България - регулиране на щети”ЕООД, със седалище и адрес на
управление:*** - кореспондент на “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”),
рег.№45272956 за Република България да заплати на А.К.Й. с ЕГН **********, сумата
от 25 934, 52 лв., съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на ПТП, настъпило на
14.05.2013г. в Република Чехия неимуществени в резултат на смъртта на сина й А.А.С., ведно със законната лихва от
датата 17.12.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта – над уважения размер, до размера от 100 000 /сто хиляди/ лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. А.А.с ЕГН ********** против “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956, със седалище и адрес на
управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******, /******/16, ******,
C.R./ чрез „АВУС България - регулиране
на щети”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** - кореспондент на “Ч.П.А.С.”
(“C.P.A.S.”), рег.№45272956 за Република
България иск за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неумуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2013г. в
Република Чехия, ведно със законна лихва върху нея, като неоснователен.
ОСЪЖДА, да заплатят на
“Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956, със седалище и
адрес на управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******, /******/16, ******, C.R./ чрез „АВУС България - регулиране на
щети”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** - кореспондент на “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956 за
Република България, разноски, както следва:
-
А.А.А.
с ЕГН ********** сумата от 1013, 85 лв. разноски;
-
Д.А.А. с ЕГН ********** сумата от 1013, 85 лв.
разноски;
-
В.А.А., чрез своята майка
и законна представителна Ю.С.А. с ЕГН ********** сумата от 1013, 85 лв.
разноски;
-
Ю.С.А. с ЕГН ********** сумата от 1088, 94 лв.
разноски;
-
АСН С.Й.
с ЕГН ********** сумата от 1088, 94 лв.
разноски;
-
А.К.Й. с
ЕГН ********** сумата от 1088, 94 лв. разноски и
-
А. А.А.с
ЕГН ********** сумата от 1201, 59 лв. разноски.
ОСЪЖДА “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956, със седалище и адрес на
управление: Ч.Р., 113 04 Прага-1, ******, /******/16, ******, C.R./ чрез „АВУС България - регулиране на
щети”ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** - кореспондент на “Ч.П.А.С.” (“C.P.A.S.”), рег.№45272956 за
Република България ДА ЗАПЛАТИ на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сума в размер на 6824,28 лв. за държавна такса и разноски в
размер на 87, 81 лв. за възнаграждение на вещо лице и 232, 43 лв. за възнаграждение за превод, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: