Номер 355429.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503041 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №270861/06.10.2020г. на „ХМБ Експрес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Граф Игнатиев №17,
ет.5, ап.13, против Определение № 261212/28.09.2020г., постановено по гр.д. № 8702/2020г.
по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, с което е прекратено производството по делото
на осн. чл.130 ГПК.
В жалбата се навежда оплакване за неправилност на определението. Поддържа се, че
не са били налице условия за прекратяване на делото и съдът се е произнесъл в нарушение
на чл.405, ал.2 ГПК и чл.7 ГПК. Счита се, че съдът е следвало изрично да укаже как
надлежно да се извърши процесуалното действие, или да препрати искането по правилата на
чл.405 ГПК. Настоява се, че действията на съда противоречат на процесуален стандарт за
даване на ясни, точни и пълни указания, както и на стандарт, установен от ВКС, а именно
по повод отстраняване нередовностите на исковата молба не е указана възможността за
ползване на правна помощ. Моли се за отмяна на прекратителното определение и даване на
указания на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по отстраняване нередовностите на исковата молба.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
1
Производството пред Районен съд – Варна по гр.д. № 8702/2020г. е образувано по
искова молба вх. №49891/24.07.2020г. от „ХМБ Експрес“ ООД, ЕИК *********, срещу
„Лафка Маркет“ АД, ЕИК *********. В исковата молба са наведени твърдения, че в срока
по чл.415, ал.1 ГПК ищецът упражнява правото си да предяви иск за установяване със СПН
на съществуването на оспореното от ответника с възражение по чл.414 ГПК парично
вземане, за което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №14563/2020г. по описа на Софийски районен съд. Излага се, че вземането на
заявителя е по описани фактури със стойност на осъществени продажби, като след
завеждане на заповедното производство, длъжникът върнал част от доставената стока, за
което ищецът издал кредитно известие. С оглед на това, останало неплатено задължението
за сторените в заповедното производство разноски в размер от 718.32лв. Формулиран е
петитум за осъждане на ответника да заплати същата сума. Исковата молба е подписана от
процесуален представител – адв. П.Г..
С разпореждане №263202/11.09.2020г., съдът е оставил без движение
производството, като е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от
предявения иск за разноски, присъдени в заповедно производство, както и да внесе
държавна такса.
С уточняваща молба от 24.09.2020г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
формулирал установителен петитум и е представил доказателство за заплатена държавна
такса.
С обжалваното определение съставът на РС- Варна е прекратил производството като
недопустимо, позовавайки се на ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. ОСГТК на ВКС.
В мотивите и диспозитива на т.10в от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. ОСГТК
на ВКС е разяснено, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не са
налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за
разноските, направени в заповедното производство. Ако кредиторът е получил изпълнение
на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на
заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване
на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се
позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока
по чл.415, ал.1 ГПК.
От цитираната тълкувателна практика от 2014г. по недвусмислен начин следва, че
предявеният иск за установяване само на вземането за разноски по заповедта за изпълнение,
е недопустим. Твърдението за доброволно изпълнение след издаване на заповедта за
изпълнение поражда друго право за кредитора в заповедното производство, но не обуславя
2
процесуална допустимост на иск за разноските. В този смисъл, производството правилно е
прекратено на основание чл.130 ГПК.
Съставът на въззивния съд намира за неоснователни оплакванията на частния
жалбоподател, че съдът не е приложил чл.405, ал.2 ГПК и чл.7 ГПК. Отправеното в исковата
молба искане към съда не е за издаване на изпълнителен лист, поради което за съда не е
възникнало задължение да преценява компетентността си по такова искане, респективно да
препраща молбата. Същевременно, волята в исковата молба за предявяване на иск е ясно,
категорично и недвусмислено заявена. Не е налице неяснота в искането, която да породи
задължение за съда да съдейства на страната за изясняването му по реда на чл.7 ГПК.
Исковата молба не е и нередовна, обстоятелствената й част и нейният петитум са ясно
формулирани, като страната е посочила, че желае със сила на пресъдено нещо да бъде
установено съществуването на оспореното парично вземане. А дължимата защита и
съдействие се определят от страната съобразно диспозитивното начало на чл.6, ал.2 ГПК.
Неоснователно е и оплакването за липса на указания от съда за възможността да бъде
ползвана правна помощ, тъй като исковата молба е подадена чрез упълномощен процесуален
представител – адв. П.Г., чрез който е водено и заповедното производство. Наред с
изложеното, производството носи белезите на търговски спор между търговски дружества, в
които случаи правна помощ не се предоставя на осн. чл.24, т.3 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че производството, образувано по
искова молба вх. №49891/24.07.2020г. от „ХМБ Експрес“ ООД, ЕИК *********, срещу
„Лафка Маркет“ АД, ЕИК *********, подлежи на прекратяване поради недопустимост.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да
се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261212/28.09.2020г., постановено по гр.д. №
8702/2020г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, с което е прекратено
производството по делото на осн. чл.130 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4