Р Е Ш Е Н
И Е № 811
21.12.2016г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Хасковски Районен съд четвърти граждански
състав
На двадесет и
втори ноември две хиляди и шестнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№937 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3
от КТ.
По предявените искове с правно основание чл.128, т.2
от КТ във вр. с чл.262 от КТ – за заплащане на
положен извънреден труд, и по чл.245, ал.2 от КТ – за заплащане на лихва за
забава върху трудовото възнаграждение, съдът е постановил Решение №580/04.10.2016г.
В исковата молба се твърди, че по
силата на трудов договор до 27.01.2016г. ищцата работила при ответника на
длъжност продавач-консултант. Със заповед №2/25.01.2016г. работодателят
прекратил трудовото правоотношение на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ с мотив
– неявяване на работа повече от 2 последователни дни – 04-05.01.2016г. и 20, 21
и 22.01.2016г. Счита, че при издаване на заповедта били допуснати многобройни и
съществени нарушения на КТ. Ответникът не изпълнил задължението си по чл.193 от КТ, като не изслушал или приел писмените обяснения на работника, както и да
събере и оцени посочените доказателства. Независимо, че работодателят
разполагал с доказателства за наличие на обстоятелство по чл.333 от КТ – ищцата
била бременна, ответникът не поискал предварително разрешение от инспекцията по
труда. Освен това ищцата не била извършила посоченото нарушение в заповедта,
тъй като през целия период на договора полагала труд, извън дните, когато
ползвала отпуск за временна неработоспособност, за което представяла
своевременно болничен лист. Иска съдът да постанови решение, с което да признае
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с посочената заповед за
незаконно, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да
осъди ответника да заплати сумата от 2280 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа за 6-месечен период от 27.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и да бъдат заплатени направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът дава писмен
отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Заповедта за уволнение била издадена на 25.01.2016г. и ищцата
била поканена на 04.02.2016г. с писмо в двудневен срок да я получи. Вследствие
недобросъвестно поведение на ищцата заповедта не била получена и преклузивния срок течал от 07.02.2016г.. Исковата молба
била постъпила в съда на 14.05.2016г. В този смисъл производството по
предявените искове по чл.344 от КТ следвало да бъде прекратено. Освен това по
същество взема становище, като твърди, че на ищцата били поискани обяснения, но
тя не била дала такива. Работодателят не знаел, че тя е бременна. От
представените болнични листове се установявало общо заболяване, а от епикриза – друго заболяване. Ищцата отсъствала от работа и
без разрешение на работодателя, като своеволно не се явявала и пущала молби за
отпуск, без дори да се яви на работа и уведоми ответника, а са представени от
трето лице. Например с молба от 27.12.2015г. поискала от следващия ден 10 дни,
от които били разрешени само 3. Подавали
били от ищцата многократно оплаквания до ДИТ Хасково, извършвани били проверки
и не били установени нарушения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен Трудов
договор №4/22.06.2015г. В договора е посочено място на работа – магазин Ядките,
при пълно работно време 8 часа при месечно трудово възнаграждение – 365 лева. С
допълнително споразумение №3/03.08.2015г. трудовото възнаграждение било
увеличено на 380 лева.
Със
Заповед №2/25.01.2016г. на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено – за неявяване на работа повече от два
последователни дни – 04 и 05.01.2016г. и на 20,21 и 22.01.2016г. върху
заповедта няма подпис за връчване на ищцата. Работодателят е изпратил на ищцата
покана от 25.01.2016г. със съдържание – да се яви в 2-дневен срок да получи
издадена на същата дата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
както и получи дължимо трудово възнаграждение и попълнена трудова книжка.
Поканата е изпратена с известие за доставяне, като върху същото има отбелязване
за лично получена пратка от ищцата. Върху известието има изрично отбелязване и
за приложение – „заповед+трудова книжка“. Представен
е и системен бон за заплатената услуга в БП ЕАД.
От
извлечение от НОИ към 29.02.2016г. се установяват регистрираните болнични
листове за ищцата, като за процесните дни, посочени в
заповедта няма отбелязване за болничен лист. Представената епикриза
доказва, че ищцата е постъпила в МБАЛ Хасково на 12.02.2016г. и била изписана
на 18.02.2016г. Видно от представените болнични листове от 10.02.2016г. и от
13.01.2016г. ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност от
10.02.2016г. до 16.02.2016г. и от 13.01.2016г. до 19.01.2016г. съгласно
представените други два болнични листове от 24.02.2016г. и от 06.01.2016г. – в отпуск от 12.02.2016г. до
28.02.2016г. и от 06.01.2016г. до
12.01.2016г.
С
молба от 27.12.2015г. ищцата поискала платен годишен отпуск от 10 дни, считано
от 28.12.2015г. Със заповед от 07.01.2016г. бил разрешен платен годишен отпуск от
28.12.2015г. до 31.12.2015г. – 3 дни.
С
писмо – без дата, работодателят е уведомил ищцата, че въов
връзка с неявяването и в срок от 3 дни от получаване на предходна покана за
представяне на писмени обяснения по повод извършено дисциплинарно нарушение, то
трудовото правоотношение щяло да бъде прекратено на основание чл.190, ал.3 от КТ, и ако тя не се явяла лично, то заповедта щяла да бъде връчена с обратна
разписка. Поканата е получена лично на 18.01.2016г. известие за доставка , л.27
от делото.
С
писмо – без дата, работодателят е посикал писмени
обяснения във връзка с неявяване на работа от 28.12.2015г. до 30.12.2015г. Няма
спор относно връчването на тази покана с известие за доставяне от 05.01.2016г.
– л.31 от делото.
Видно
от представеното копие от стр.12-13 на трудова книжка на ищцата в същата има
отбелязване за прекратено трудово правоотношение от 27.01.2016г. на основание
чл.190, ал.1, т.2 от КТ. От извършената служебна справка на представена в
оригинал в с.з. от 09.08.2016г. трудова книжка се установява регистрация от
26.02.2016г. в ТП НОИ.
От
ИА ГИТ е постъпила преписка, образувана по сигнал и жалба на ищцата от
22.12.2015г., като има приложение и на жалба от 11.03.2016г. В жалбите си
посочва, че положила извънреден труд, който не е заплатен. Към преписката са
приложени вече посочените документи, както и график за явяване/неявяване на работа
през януари 2016г., октомври 2015г., декември 2015г.
При
ответника са извършвани проверки – Протокол от 27.01.2016г., Констативен
протокол от 31.03.2016г. на ИА ГИТ и призовка по чл.45, ал.1 от АПК,
уведомително писмо от 25.02.2016г.
С
Декларация от 27.01.2016г. от ответника се установява, че през 2015г. ищцата
има положен извънреден труд 1,5 часа – на 23.10.2015г. от 18-19,30ч.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Между страните
по делото е съществувало трудовоправоотношение,
което не е спорно обстоятелство, а в същата посока са и ангажираните по делото
доказателства – трудов договор, трудовата книжка, фишове за заплата и заповед
за прекратяването на трудовото правоотношение.
Основният
спорен въпрос между страните е дали исковата молба е подадена в срока по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ, а именно: в 2-месечен срок. От фактическа страна по
делото е безспорно, че заповедта е от 25.01.2016г., а исковата молба е постъпила
в съда на 14.05.2016г. Безспорно е и че, в заповедта е посочено, че правоотношението
се прекратява считано от 27.01.2016г. Между страните няма спор за това, че са
разменили кореспонденция по повод трудовото правоотношение, като са представени
и разписки за връчени писма и покани, получени от ищцата на 04.02.2016г., 18.01.2016г.
и на 05.01.2016г. Установява се и това, че известието, получено на
04.02.2016г., е изпратено на 25.01.2016г. / системен бон от 25.01.2016г./, т.е.
същия ден, в който е изготвена заповедта и изпратена покана, а от изричното
отбелязване за приложение „заповед + тр.книжка“ съдът
приема, че с поканата е била приложена и съставената заповед. Поради това съдът
прави извод и че с известието, получено на 04.02.2016г., е била връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Именно от този момент
следва да се приеме, че започва да тече 2-месечния давностен
срок за предявяването на исковете по чл.344 от КТ. Така срокът за предявяването
им изтича на 04.04.2016г., а предявени след този
момент – на 14.05.2016г., то исковете са погасени по давност. Фактът, че на 04.02.2016г.
на ищцата е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
се установява след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
отбелязването на известието за приложение към поканата, както и регистрацията
на самата ищца в ТП НОИ от 26.02.2016г., а също и жалба от 11.03.2016г., в
която ищцата изрично сочи, че разполага със заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и я прилага пред ИА ГИТ Хасково. При така установените
факти съдът счита, че работодателят е установил връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и датата на която е станало това –
04.02.2016г. Знание за издадената заповед е обективирано
и лично от ищцата в подадената от нея жалба на 11.03.2016г. до ИА ГИТ Хасково. Дори
това да е най-късния момент, в който ищцата е узнала съдържанието на заповедта,
то отново е изтекъл 2-месечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. В този смисъл
исковете за отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за незаконно
уволнение са депозирани пред съда след изтичане на давностния срок следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.З.Л., ЕГН **********,*** 7а, срещу ООД МС- 22 – гр.Хасково,
ЕИК *********, искове да се признае
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №2/25.01.2016г.
за незаконно, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност,
както и да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2280 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала ищцата без работа за 6-месечен
период от 27.01.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на делото до окончателното изплащане, като недоказани и
неоснователни.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за обявяване на решението.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар: Е.С.