СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV „Д“
въззивен състав, в публично съдебно двадесет и шести септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева в.гр.дело № 466 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 429372 от 13.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 30881 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 24-и състав е
уважен предявеният от Х.В.Ч. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК срещу ответника “Ч.Е.Б.” АД, като е признато за установено между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2314,94 лв. –
претендирана като коригирана стойност на доставена ел. енергия за периода от
14.11.2015 г. до 11.02.2016 г., съгласно извършена корекция въз основа на КП №
1013973 от 11.02.2016 г.
Решението е обжалвано изцяло
с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - "Ч.Е.Б.”
АД. Въззивникът поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение
на материалния закон и процесуални нарушения. Твърди, че обективната
отговорност, каквато е налице в случая е изрично регламентирана със специален
нормативен административен акт – ПИКЕЕ, като е достатъчно наличието на едно обективно състояние – неизмерване или
непълно или неточно измерване на ел.енергия, позовава се на практика на ВКС в
същия сисъл. Поддържа, че не са били отменени чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, а
решението било обезсилено в тази част. Твърди се, че Общите условия съдържат
ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, като съгласно чл. 17,
ал. 2 от действащите общи условия, отнасящ се до случаи на коригиране на
сметките на клиенти, а именно в случаи на “корекция на сметки при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електро енергия, т.е. касае се за
хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, “продавачът изготвя справка за
дължимите суми и в 7 дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последния дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Поддържа,
че ищецът е бил уведомен за извършената корекция съобразно чл. 17, ал. 2 ОУ на
ответното дружество. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски направени пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът по
жалбата – Х.В.Ч. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба,
като излага подробни съображения в подкрепа на основателността на предявения
иск. Твърди се, че ответното дружество е надхвърлило законовата делегация,
както и че не е предвиден ред за уведомяване на потребителя. Моли съда да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подадена частна
жалба от Х.В.Ч. срещу Определение от 15.11.2018 г. по гр.д. № 30881/2017 г. на
СРС, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК. Поддържа, че
съдът неправилно е приел, че не е била внесена дължимата държавна такса. Иска
отмяна на определението.
В срока за отговор е постъпил
отговор на частната жалба от ответника по нея “Ч.Е.Б.” АД. В отговора се
излагат съображения за неоснователност на жалбата, поддържа се, че приложения
документ от държавна такса е за друго дело. Искането към съда е да остави без
уважение частната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания с
ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС- т.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Доколкото ответника се позовава на основание за претендираната
сума, а именно на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия
за процесния обект и за исковия период, както и че през исковия период между
страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на
електрическа енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/ и ищецът е
купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения
по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД /одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ
- 059/07.11.2007 г./ по арг. от чл. 298 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със
средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени
до или на границата на имота на клиента.
Ищецът твърди, че ответното дружество неоснователно претендира сумата от 2319,94
лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно въз
основа на констативен протокол, обективирана във фактура № 01949175/28.09.2016
г. за периода 14.11.2015 г. – 11.02.2016 г. Проверката на средството за
търговско измерване и корекцията на сметката са извършени при действието
на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ - приети с решение на ДКВЕР от 14.10.2013 г.,
обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
С констативен протокол № 1013973/11.02.2016 г.
служители на "Ч.Р.Б.." АД, в присъствието на двама свидетели, са
извършили проверка на средството за търговско измерване на обект, находящ се в гр.
Самоков, ул. “********, с клиентски № 300128302983. При проверката било
констатирано, че липсва пломбата на щита на ел. таблото; Нарушени са
холограмните стикери, пломбите на големия капак и пломбата на капачката на
клемния блок на електромера. С еталонен уред “Емсист” с фабричен № 0507225 и
свидетелство за калибриране Е – 175 -1 от 17.04.2013 г. е измерена грешка, с
която електромерът отчита консумираната през него ел. енергия в момента на
проверката. Грешката е “-“ (минус) 75,57 %.
Въз основа на този протокол било изготвено
предложение за корекция на сметка, която да се изчисли за период от 90 дни
преди проверката на ищеца - конкретно за периода 14.11.2015 г. до 11.02.2016 г,
за което е нула издадена фактура № ********** от 28.09.2016 г. на стойност
2314,94 лв. До потребителя е изпратено писмо с изх. № NTZ 42225 от
12.02.2016 г. ( с обратна разписка), с което последният е бил уведомен за
извършената корекция.
Според заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно, отбелязаните в констативния протокол нарушения представляват
изменение на ел.схема чрез осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на
електромера. Посочено е още, че преизчисляването на консумираната електрическа
енергия е извършено при спазване на ПИКЕЕ, като сумата съответства на
одобрените цени на електрическата енергия за процесния период.
С оглед обстоятелството, че ответното дружество
основава вземането си на извършена едностранна корекция на количеството
потребена от ищеца енергия за минал период, основният правопораждащ вземането
юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника
потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването
на законово основание за доставчика на елекрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Според съдебната практика, която настоящият
въззивен състав споделя, обективирана в решения № 111/17.07.2015 г. по т.д.
№ 1650/2014 г., ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.д. №
3262/2014 г., II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на
ВКС, I ТО, се приема, че със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т.е. само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за
предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество 1./да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата
законова уредба въведена с изменението на Закона за
енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г./, както съответно и 2/. общи условия на договорите с крайния потребител на
ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание
за корекция, т.е. правото за извършване на корекция на сметка възниква за
доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две
предпоставки.
В случая обаче ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест да установи елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в
този смисъл. При прилагане на неблагоприятните последици от процесуалното
бездействие на страната се налага извод, че не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ: да издаде и
публикува нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, с която да се
урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на
корекция на сметка. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че такъв
ред е предвиден в чл. 17 във вр. с чл.
49 от ОУ на ЧЕЗ. В посочената разпоредба е предвидено, че продавачът, въз
основа на представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. Разпоредбата
на чл. 17, ал. 2 от общите условия на въззиваемия урежда само начин за
съобщаване на вече извършени корекции, като не е предвидена възможност
потребителят да бъде повикан, за да се убеди лично в състоянието на електромера
при проверката, нито да възрази срещу корекцията. Така се нарушават правата му
да се убеди дали се проверява именно неговия електромер сред всички електромери
на таблото за проверка и да възрази срещу извършените изчисления и установени отклонения,
с което не му се осигурява правото на защита, което чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ изисква.
Поради това установяването на ред за уведомяване само след
извършената корекция и без възможност за излагане на възражения не съответства
на законовото изискване към общите условия и не съществува основание за
въззиваемия да извършва корекции на измереното количество електроенергия по
реда на чл. 47 - 51 ПИКЕЕ. Изпращането на съобщения
без установен ред не е достатъчно, за да се изпълнят изискванията на закона,
нито пък опитите за водене на разговор с проверяваното лице, поради което и не
е осъществен фактическия състав на основанието за корекция по ПИКЕЕ. Уговорката
в чл. 18 от тези Общи условия не е такава, която да отговаря на законовото изискване
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на
продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената
корекция на сметка и за сроковете за плащане, но в тази клауза не е разписан
редът, по който следва да става това. Обстоятелството, че продавачът на
електрическа енергия е уведомил клиента за вече извършената корекция, не
замества указания в ЗЕ ред за уведомяване.
По изложените съображения се налага
извод, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния
снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след
извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения отрицателен
установителен иск изцяло основателен.
Предвид изложеното
изводите на двете съдебни
инстанции съвпадат и решението на СРС, следва да бъде изцяло потвърдено.
По
отношение на частната жалба срещу Определение от 15.11.2018 г. по гр.д. №
30881/2017 г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК:
По общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за
заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, се предполага, че
ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по
делото – в този случай последният има право на разноски /чл. 78, ал. 3 ГПК/.
Ако искът бъде уважен, ответникът има право на разноски само ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя извода на СРС, че по делото не са
представени доказателства за внесена държавна такса за производството пред
първата инстанция, като законосъобразно съдът се е позовал на направената
справка. Съобразно правилата за разпределение отговорността за разноските и
изхода на спора, съдът е следвало обаче да осъди ответника да заплати по сметка
на СРС сумата за държавна такса, доколкото тя се явява дължима именно от
страната изгубила делото.
Съобразно изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а
съдебното решение следва да бъде изменено, като бъде осъден ответника да
заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса.
По отношение на разноските в настоящото производство:
При този
изход на спора право на разноски има въззиваемата страна Х.В.Ч.. Съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие същата е
направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 393 лв.,
платени в брой. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, 1 съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. По делото е
представен договор за правна защита и
съдействие който е отбелязано, че е договорено и платено в брой възнаграждение
в размер на 393 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на въззивника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е съобразено с минималните размери предвидени в
НМРАВ, доколкото в случая е налице и частна жалба от страна на въззиваемия по
отношение на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, която се явява
основателна. Мотивиран от
горното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение № 429372 от 13.06.2018 г., постановено по гр.
дело № 30881 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 24-и състав.
ОТМЕНЯ Определение от 15.11.2018 г. по
гр.д. № 30881/2017 г. на СРС, с което е отхвърлено искането на Х.В.Ч. за
изменение на постановеното по посоченото дело решение № 429372 от 13.06.2018
г., постановено по гр. дело № 30881 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 24-и състав,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 429372 от 13.06.2018 г., постановено по гр. дело № 30881 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 24-и състав, в частта му за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта му, с която ищецът Х.В.Ч. е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 92,60 лв. представляваща държавна такса за водене на делото и ОСЪЖДА “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СРС сумата от 92,60 лв. представляваща държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Е.Б." АД с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Х.В.Ч., ЕГН ********** сумата от 393 лв.
- разноски по делото, направени пред въззивната инстанция, на осн. чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.