Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е

 

гр.Етрополе, 03.08.2021 год.

 

в  името   на   народа

 

Етрополски районен съд в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа  година в състав

 

                                                                                  Председател: Мая Николова

 

при секретаря: Климентина Чикова, в присъствието на р.прокурор:………………, след като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 00096 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Искът е предявен от И.В. ***, чрез пълномощника си адвокат Ивайло Абаджиев срещу М.И.Ц. ***, с прано основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска 10000.00 лева.

Твърди, че ответникът на 12.02.2020г. е осъден по силата на одобрено споразумение по НОХ дело № 42/20г. на СОС и е признат за виновен в това, че на 18.08.2019г. я е отвлякъл, като е бил въоръжен с нож и му е наложено наказание 3 години ЛС, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години. Твърди, че по време на отвличането ответникът я е наранил с ножа в дясната ръка, за което по воденото наказателно дело е изготвена съдебно-медицинска експертиза. Твърди, че от 18.08.2019г. и до днес изпитва непрестанен силен страх, когато излиза от дома си или е сама в къщи. Твърди, че винаги моли някой от родителите й или приятел да я придружава или да остане с нея. Веднага след инцидента потърсила консултация с психолог и психиатър и провела няколко срещи с кризисен психолог, в опит да пребори посттравматичното стресово състояние.

Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 10000.00 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.08.2019г. до окончателното й изплащане. Моли да й се присъдят направените разноски – за държавна такса, адвокатски хонорар, разходи за експертизи и за посещенията й при психолог.

            Ответникът М.И.Ц., чрез пълномощника си адвокат Г.Д., е подал писмен отговор в предвидения в закона едномесечен срок от получаване на преписа от исковата молба и приложенията към тях. Твърди, че искът е допустим, но е неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142 ал.2 т.1 вр.ал.1 от НК и му е наложено наказание 3 години ЛС, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.413 ал.2 от НПК „влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. Извършено ли е деянието; 2. Виновен ли е деецът и 3. Наказуемо ли е деянието. Твърди, че е вероятно ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от деянието му, непосредствено след извършването му, но същите подлежат на доказване. Ако се докажат претърпени вреди, то искът се явява завишен по размер. Оспорва описаната от ищцата фактическа обстановка в исковата молба, относно качването в колата, ваденето от негова страна на нож, отправените заплахи и удари по главата, нараняването на ръката й.

            С определение от 10.09.2020г. съдът е приел на основание чл.214 ал.1 от ГПК увеличение в размера на предявения иск с 10 000.00 лева, като същият се счита за предявен в размер на 20 000.00 лева.

            В съдебно заседание ищцата, лично и чрез пълномощника си адвокат Ивайло Абаджиев, поддържа предявения иск с направеното увеличение и моли да се уважи изцяло, като й се присъдят направените по делото разноски. Твъэрди, че е доказано по безспорен начин претърпените неимуществени вреди. Твърди, че и към момента състоянието й е повлияно от извършеното от ответника.   Продължава да изпитва страх и тревоги. Вследствие на стреса се е отключил диабет, от който ще се лекува дълго време, може и до живот.

            Ответникът в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адвокат Г.Д., поддържа писмения си отговор, като счита иска за допустим, но неоснователен. Ако съдът приеме, че иска е основателен, то намира същия за прекалено завишен. Твърди, че вещото лице по съдебно-медицинската експертиза установява за посттравматично стресово разстройство и повишена тревожност. Това е заболяване, но няма никаква медицинска документация за него. Няма данни да са ползвани медикаменти, като интензитета на стресовото разстройство се основава единствено на споделеното от пострадалата. Моли иска да се отхвърли, като му се присъдят направените по делото разноски.

            Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            Не се спори между страните по делото, а това се установява и от приложеното НОХ дело № 42/2020г. по описа на СОС, че е одобрено споразумение, по силата на което ответника М.Ц. е признат за виновен в това, че на 18.08.2019г. е отвлякъл И.В., като е бил въоръжен с нож и му е наложено наказание 3 години ЛС, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години.

            Безспорно е от изисканата справка от НОИ, че ищцата е сключила трудов договор за длъжността „продавач-консултант“ на 30.09.2019г.

            В показанията си разпитаната свидетелка Преслава Петрова установява, че с ищцата са приятелки. И. и М. имали връзка около 2 години, която прекратили около месец, преди инцидента. Независимо от това ответникът непрекъснато преследвал ищцата, безпокоял я, ходил в дома й, настоявал да продължат връзката си. Два дни след случката И. споделила на свидетелката как ответникът  я е качил насила в колата си, заплашвал я с нож, казвал й, че ако не бъде с него, няма да е с друг. Свидетелката установява, че ищцата за първи път излязла от дома си два месеца след случката, през това време ходила само на психолог с баща си. Изпитвала страх, ако е сама, както и че ответника може да я срещне и да й направи нещо лошо. Свидетелката установява, че ищцата има здравословни проблеми, има „почти диабет“.  Ищцата пиела успокоителни хапчета. До работа ищцата ходи с кола или някой я придружава, а след работа обикновено свидетелката я взима.

            В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Васил Василев, баща на ищцата. Същият установява, че на 18.08.2019г. дъщеря му се обадила по телефона, че е наръгана с нож. Свидетелят отишъл на место, в близост до Табашкия мост, като видял кръв по дъщеря си, тя била много уплашена и му споделила, че е скочила от колата, защото е била сигурна, че ако ответникът я изведе от града, ще я заколи. В болницата превързали ищцата. Свидетелят завел дъщеря си на психолог в София, тъй като била депресирана, не можела нощем да спи, плачела. След време била с диабет, за който приема лекарства и в момента. Понякога и сега взема успокоителни. В началото не можела да излезе от дома си, дори до близкия магазин. В дома им идвали приятелки да я успокояват. Когато започнала да излиза, винаги приятелките я изпращали до дома им. След като започнала работа свидетелят установява, че я придружавал до работата, или майка й, а сега вече се е поуспокоила и ходи до работата с колата си. Скоро след случая имала за известно време приятел, с когото лятото на 2019г. ходили на море, заедно със св.Петрова и нейния приятел.

            В показанията си свидетелката Соня Станова, майка на ответника, установява, че И. живяла в дома им около 2 години. Всичко било нормално, нямало скандали, побоища. Свидетелката установява, че след инцидента е виждала ищцата с приятел на сина й, виждала ги е по заведения, ходили на море. Виждала ищцата и в заведението „Старопланинец“, вечерта, с компания.

            Свидетелят Цветан Ангелов установява в показанията си, че страните били близки приятели около две години. Разделили са, когато се върнали от морето. След инцидента свидетелят виждал ищцата по кафенета. Веднага след инцидента ищцата тръгнала с най-добрия приятел на ответника и с него ходила на море, като свидетелят узнал за това от публикувани снимки от ищцата във Фейсбук.

            Съдът назначи и изслуша съдебно-психиатрична експертиза.

            В заключението си д-р Е.Г. установява, че ищцата е с правилно биологично развитие, без данни за прекарани тежки заболявания в миналото, както и за фамилна обремененост с психози. При извършения преглед ищцата е с ясен спомен за случилото се и при възпроизвеждането се вълнува. Споделила, че дълго време изпитвала напрежение и тревога, трудно заспивала и сънувала кошмари, свързани с преживяното. Потърсила е психологична помощ, от която имала полза. Вещото лице установява, че ищцата е получила остро стресово разстройство, преминало в последствие в посттравматично стресово разстройство и повишена тревожност. Това състояние има причинно-следствена връзка с произшествието от 18.08.2019г., като се изразяват първоначално с интензивен стрес и вцепененост, преминаващи впоследствие в прояви на страх и повишена тревожност, затруднения в съня, кошмари, свързани с психотравмата. В съдебно заседание вещото лице установява, че това разстройство продължава и към момента, но е с намаляващ интензитет на симптомите и ако няма някакви други силни стресови ситуации, най-вероятно ще отзвучи напълно с времето, дори и без медикаменти. Ако са били ползвани медикаменти, не може да се каже дали ще отзвучи по-бързо, но ще бъде с по-слаб интензитет. Вещото лице установява, че ищцата е в добро физическо състояние и със здрава психика, което ще й позволи за бъдеще да се възстанови напълно. При изготвяне на заключението вещото лице не е ползвал медицинска документация, тъй като такава не му е предоставена.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан по правното си основание.

            Безспорно е установено по делото, че ответникът Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142 ал.2 т.1 вр.ал.1 от НК и му е наложено наказание 3 години ЛС, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години. Предявеният иск е за вреди, които са резултат на деянието на подсъдимия, като съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се изисква всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

            Установи се от заключението на вещото лице д-р Г. по назначената съдебно-психиатрична експертиза, че вследствие престъпното деяние на ответника ищцата е получила остро стресово разстройство, преминало в последствие в посттравматично стресово разстройство и повишена тревожност.  Това разстройство продължава и към момента, но е с намаляващ интензитет на симптомите и ако няма някакви други силни стресови ситуации, най-вероятно ще отзвучи напълно с времето, дори и без медикаменти.

            От психологическа информация от Медицински център „Салвебис“ ООД, се установява, че в периода 19.08.2019г. – 22.08.2019г. ищцата е провела консултации с кризисен психолог, като въз основа на извършената психологическа работа, е помогнало на ищцата да преодолее първоначалния шок и стрес след случилото се.

            Съдът намери от събраните по делото доказателства, че не е доказано твърдението на ищцата, че вследствие на инцидента е отключила диабет, който лекува и в момента. Не се представиха медицински документи, нито рецепти в тази насока.

            Преценявайки степента и интензитета на полученото посттравматично стресово разстройство и повишена тревожност от ищцата, продължителността му, както и перспективите за неговото отзвучаване, съдът намира, с оглед принципа на справедливостта, ответникът ще следва да заплати на ищцата сумата в размер на 3 500.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане.

            В останалата част до пълния предявен размер на иска от 20 000.00 лева, за съответната разлика над 3 500.00 лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен.

            С оглед изхода на делото ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1 300.00 лева.

            Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

            ОСЪЖДА М.И.Ц.,*** да заплати на И.В.В., ЕГН: ********** *** на основание чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1 300.00 /хиляда и триста/ лева – направени по делото разноски.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.В. иск срещу М.И.Ц. в останалата част до пълния предявен размер на иска от 20 000.00 лева, за съответната разлика над 3 500.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С.О.С. в двуседмичен срок от получаване на преписи от страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: