Номер 70303.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечI състав
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело №
20204300500457 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против разпореждане № 334/25.02.2020 г., по ч.гр.д. № 86/2020 г. на РС Троян в частта,
с която заявлението на частния жалбоподател против В. Й. Т. е отхвърлено за следните
суми: 70,40 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и
4,91 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги.
В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност
на атакуваното разпореждане. Посочва се, че съгласно чл. 3.1. от договор за
допълнителни услуги „Микро кредит“ АД се е задължило да предостави на клиента
пакет допълнителни услуги, подробно описани в приложение 1 към договора, че
пакетът от допълнителни услуги се предоставял на клиента, който сам преценявал кога
ще ги полза и след като нарави конкретни искане до кредитополчателя, последният
имал задължение да предостави услугата. От жалбоподателя се поддържа, че
изпълнението на която и да било от услугите зависело единствено от волята на
потребителя, отправил конкретно искане за това до кредитора, че договорът за
допълнителни услуги съставлявал отделно съглашение, поради което мотивите на
първоинстанционния съд за противоречие с чл. 33 ЗПК били неправилни. В частната
жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му
част и за издаване на заповед за изпълнение и за отхвърлените по заявлението суми,
вкл. за разноските в настоящето производство.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1,
вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на
11.03.2020 г., а частната жалба е подадена на 16.03.2020 г., видно от датата на
приемане на пощенската пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес
да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено
подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отхвърли частично заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че
уговорките, от които произтичат вземанията за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги и лихва за забава по договор за допълнителни услуги
противоречи на забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Окръжен съд Ловеч намира за правилен крайния извод на районния съд за
недължимост на сумите, за които е отказано издаване на заповед, с оглед нищожност
на уговорките в договора за потребителски услуги, от които се претендират вземанията
за заплащане на сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и
лихва за забава по договор за допълнителни услуги.
С оглед названието и очертаните му характеристики в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, договорът между праводателя на заявителя и длъжника по
заявлението, е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. При тези договори
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
Заявителят се позовава на допълнително съглашение за допълнителни услуги
(постигнато, чрез подписване от длъжника на формуляр – искане за допълнителни
услуги), считайки същото за отделен договор, различен от договора за заем. Тази теза
не може да бъде споделена. Макар да е инкорпориран на отделен носител, договорът за
допълнителни услуги е функционално обвързан с договора за заем. Това следва от
съдържанието на част от предоставяните услуги, чието естество се свежда до
изпълнението на задължението на заемодателя по връщане на вноските по заема
(безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка
на „Микро Кредит" АД -внасяне на каса на банката на вноски от името и за сметка на
клиента, предварително събрани от кредитен консултант или служител на „Микро
Кредит" АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит"АД -
приемане на плащане на каса, което се обработва от служител в офис на Микро Кредит
АД след предварителна уговорка; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема -
предоговаряне на сроковете за изплащане на вноските или друга промяна по условията
за изплащане на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни).
Означеното съдържание на друга част от допълнителните услуги разкрива, че те са
свързани с управлението на кредита (безплатно предоговаряне и разсрочване на заема -
предоговаряне на сроковете за изплащане на вноските или друга промяна по условията
за изплащане на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни),
което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъдебното
събиране. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия
под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна), противоречи
на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). В
този смисъл не би могло да се сподели обратното разбиране в частната жалба, вкл.
относно обусловеното получаване на услугата единствено от волята на заемодателя.
Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се обоснове и ако услугата бе
доставена, защото това би означавало доставянето ѝ да се признае за правно основание,
въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на действията, свързани с
усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
С оглед нищожността на съглашението за заплащане на главното вземане за
2
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, длъжникът не дължи и
заплащане на акцесорното вземане за забава върху същото вземане.
По тези съображения съдът приема за правилни изводите на районния съд за
противоречие със закона на уговорките в договора и произтичащите от тях вземания,
поради което за последните следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение (чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК). На основание цитираната разпоредба съдът в заповедното
производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК от длъжника-потребител да
извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не
произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде констатирана, той следва да
отхвърли заявлението. В този случай заявителят има възможност да претендира
вземането си чрез осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо
състезателност и равнопоставеност на страните. Ето защо позоваването на
нищожността на клаузите от договора в заповедното производство от
първоинстанционния съд е законосъобразно. При тази преценка заповедният съд
правилно и в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е отказал издаване на заповед за
процесните вземания. В този смисъл са неоснователни и оплакванията в частната
жалба за напускане от заповедния съд границите на формалната проверка на
заявлението.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да
се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 334/25.02.2020 г., по ч.гр.д. № 86/2020 г. на
РС Троян в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против
В. Й. Т. е отхвърлено за следните суми: 70,40 лв. – сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги и 4,91 лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3