№ 894
гр. П., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220100934 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу А. С. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Георги
Бенковски“№128, ет.4, ап.8 ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., вписано в
Търговския регистър под №542 097 902 с адрес на управление във Франция , гр.Париж,
бул.“Осман“№1 представлявано от Лоран Давид в качеството му на изпълнителен директор
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., клон България с ЕИК ********* със седалище
град София ж.к.Младост 4 , Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. твърди,
че по силата на договор за потребителски кредит № PLUS-16537760 от 19.11.2018г. е
отпуснал паричен кредит на ответника в размер на 1 065.00 лв. за срок от 12 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 20.11.2019г., съгласно погасителен план,
включващ падежни дати на месечни погасителни вноски, техния размер и размер на
оставащата главница. Договорено е паричния кредит да бъде изплатен на 12 равни месечни
вноски, всяка в размер на 102.25лв., като в договора е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща такса ангажимент ,
срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на
пар.1т.5 от ЗПК при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент по
кредита е фиксиран за срока на договора ,като началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо
зали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
1
задълженията си по него. Сумата , предмет на договора е преведена по личната банкова
сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора. На основание чл.3 във
вр. с чл.4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни
вноски, всяка по 102.25лв. , като в чл.5 от договора е предвидено при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е
равно на ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1 януари , съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година , а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база
като дневния и размер за просрочени задължения е равен на 18360 част от годишния размер
, определен н предходното изречение.Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.03.2019г като към тази дата са погасени 3 месечни вноски.На
основание чл.5 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
втората пропусната месечна вноска , която в настоящия случай е 20.04.2019г , от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуема в целия му размер , за което от страна на
кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника
не са извършване погашения по дълга от кредитора е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1144/2020г по описа на РС-
П. и съдът е издал заповед за следните суми: главница в размер на 824.95лв.,
възнаградителна лихва в размер на 42.80лв. и мораторна лихва в размер на 42.56лв. за
периода от 20.04.2019г до 20.05.2020г.
Моли се съда да постанови решение ,с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по договор за потребителски
кредит № PLUS-16537760 от 19.11.2018г. за следните суми: главница в размер на 824.95лв.,
възнаградителна лихва в размер на 42.80лв. за периода 20.03.2019г до 20.11.2019г ,
мораторна лихва в размер на 42.56лв. за периода 20.04.2019г до 20.05.2020, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.р.д.№1144/2020г. Претендират се сторени в
заповедното и в исковото производство разноски. Сочат се доказателства. При условията на
евентуалност в случай, че така предявения установителен иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се приеме, че е предявен осъдителен
иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем , чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден
писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Не се оспорва, че е сключен договор за
потребителски паричен кредит, но се оспорва правната му валидност с оглед разпоредбите
2
на ЗПК, материално правната легитимация на ищеца, както и изпълнението на евентуално
породените от договора задължения от страна на кредитора.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по същество на спора са развити в хода на устните
състезания като се сочи, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1т.12 от ЗПК , което с
оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК е абсолютно основание за недействителност на
договора. В приложенията към исковата молба ищецът е представил друг погасителен план,
който не следва да се цени, тъй като не е подписан от ответника. При това положение
според особения представител на ответника се дължи чистата сума по кредита и от 1065лв.
следва да се приспаднат 65лв. застраховки и всички погашения, които длъжникът е
направил следва да се отнесат към главницата. Поддържа се възражение, че кредитът не
усвоен, тоест ищецът не е изпълнил основното си задължение по договора. Кредиторът
използва фикция, че подписвайки договора потребителят удостоверява, че е получил
парите, което не следва да се приеме, тъй като се касае за реален договор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1144/2020г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление вх.№9606 от 02.06.2020г. ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед №471/04.06.2020г., с която е разпоредено длъжникът/ ответникът в настоящото
производство/ да заплати на заявителя/ настоящ ищец/ главница в размер на 824.95лв.,
възнаградителна лихва в размер на 42.80лв. от 20.03.2019г до 20.11.2019г., мораторна лихва
в размер на 42.56лв. от 20.04.2019г. до 20.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението -01.06.2020г до окончателното
изплащане на сумата. Както в самата заповед за изпълнение , така и в т.12 от заявлението е
посочено, че обстоятелството, от което произтича вземането е договор за кредит PLUS-
16537760 от 19.11.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на
чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №260329 от 05.02.2021г. заповедният съд е указал на
заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си като е указал
и последиците от неупражняване на това му процесуално право. Разпореждането е
съобщено на заявителя на 15.02.2021г. като на 11.03.2021г. / в едномесечния срок/, видно от
данните по делото в тази насока, същият е предявил настоящият иск.
Установява се от представения по делото договор за потребителски паричен кредит
PLUS-16537760, че страните по делото са сключили на 19.11.2018г. договор по силата, на
който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 1065лв. Ответникът се е
задължил да върне предоставената му в заем сума на 12 равни месечни вноски всяка в
3
размер на 102.25лв.лв. съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от
договора, който погасителен план е подписан от страните. В погасителния план е фиксирана
и падежната дата на всяка месечна погасителна вноска , като първата е с падеж
20.12.2018г, а последната погасителна вноска е с падеж 20.11.2019г.На страница първа от
договора в поле „Параметри и условия“ са посочени следните реквизити на договора :
размер на кредита за потребителски цели -1000 лв., размер на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ 65 лв., общ размер на кредита 1 065лв., такса
ангажимент -35лв., погасителна вноска 102.25лв. ,брой погасителни вноски- 12 броя,обща
стойност на плащанията 1 227 лв., лихвен процент -26.83%, годишен процент на разходите-
39.06%. съгласно т.2 от „Условия на договора“ размерът на предоставения с този договор
заем е равен на сумата, посочена в поле“Общ размер на кредита“.Размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле
„застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле“Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска
, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент съгласно пар.1т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „такса ангажимент“ от общия
размер на кредита.Съгласно т.3 от договора месечната погасителна вноска включва
главница по заема, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора. Съгласно т.4 от
договора ответникът е следвало да изплаща вноските съгласно договорения погасителен
план и на посочени в този план падежни дати. Според т.5 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни вноски се дължи обезщетение за забава, а при просрочие на две
или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска
вземането на заемодателя/ кредитор/ става предсрочно изискуемо в целия му размер ,
включително всички определени в договора надбавки и дължимото обезщетение за забава и
разноските за събиране на вземането. Видно от страница 7 на процесния договор в частта на
така наречените „удостоверявания“, че с полагане на подписа си върху договора
кредитополучателя удостоверява, че е получил посочената в група „Параметри и условия“
сума по посочената в чл.1 банкова сметка. Ответникът е положил подпис на всяка страница
от договора.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. Вещото лице заключава, че усвоения кредит по процесния договор възлиза на
сумата от 1 065лв. Експертизата установява, че са извършвани следните погасявания по
кредита:1/ на 20.12.2018г -102.25лв., 2/ на 15.02.2019г -102.25лв., на 06.03.2019г- 102.25лв.,
на 17.05.2019г.-50лв. и на 30.09.2019г , общо 396.75лв. От така внесената сума за
погасяване на главница са отнесени 240.05лв., за погасена лихва са отнесени 119.20лв. и
4
37.50лв. са отнесени към лихва при настъпила предсрочна изискуемост на 20.04.2019г. В
съдебно заседание вещото лице разясни, че не е видяла платежното нареждане, с което
сумата по кредита да е постъпила по сметката на кредитополучателя.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с
чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Този иск е специален положително установителен иск и за да е допустим следва да са
налице в кумулативна даденост следните предпоставки, за които съдът следи служебно, а
именно- по реда на заповедното производство да е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК/ респективно Заповед на изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК/, подадено в срок възражение от
длъжника по тази заповед или връчване на заповедта по чл.47, ал.5 от ГПК . Следва също
така искът да е предявен и в преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Следва предмета на
исковото производство да е идентичен с предмета на заповедното производство.Всички
тези предпоставки са налице, поради което съдът дължи произнасяне по същество.
Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ
се установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя това дружество като кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна отпуснатия заем на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на параграф 13,т.12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по
смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо процесният договор е за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит/ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/.Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредите е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбата на чл.10 и чл.11 от
ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слабите участници в
оборота, съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори
като нарушението на тези норми не е въведено като основание / в този смисъл са
задължителните указания, дадени в т.1 на ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г
5
на ОСГК на ВКС/
Съдът като взе предвид наведените от ответната страна правни доводи относно
недействителност на сключения между ищеца и ответника договор за потребителски кредит
и извършвайки служебна проверка в тази насока намира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Съдържанието на договора включва дата и място на сключването
му, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП.От съдържанието на договора
за потребителски кредит съдът прави извод, че процесният договор отговаря на общите
условия за действителност на такъв вид договор. Клаузите на договора са написани
граматически по ясен и разбираем за потребителя начин, шрифтът на договора е по-голям от
12, договорът е сключен в два екземпляра- по един за всяка страна. Подписан е от страните
по договор. Процесният договор обаче не отговаря на специалните изисквания на ЗПК за
действителността на договора.
В текста на чл.19, ал.1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР.
Посочено е , че ГПР представляват общите разходи на потребителя по договора за
потребителски кредит , настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В текста на чл.19, ал.2 от ЗПК е посочено, че ГПР се
изчислява по формула, съгласно приложение №1. В текст ана чл.11, ал.1т.10 от ЗПК е
посочено, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата
сума, дължима от потребителя , изчислени към момент ана сключване н адоговора
Договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и т.12 от ЗПК. В
текста на чл.11, ал.9 от ЗПК е посочено , че в договора за потребителски кредит трябва да се
посочи лихвения процент на кредита , условията за прилагането му , както и условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. В процесния договор лихвеният процент е
посочен общо на годишна база като процентна величина. Това обаче не е достатъчно , за да
се приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на закона.В процесният договор
не е посочен текущия/ месечен/ лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са
посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита, а именно- да се
посочат показателите, по които ще се формира ГПР като основание лихвен процент, който
кредитора прилага в случая и съответните надбавки над него. Не са посочени условията и
процедурите за промяна на лихвения процент по кредита.В чл.10а, ал.4 от ЗПК е посочено,
че видът, размера и действието, за което се събират такси и / или комисионни трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се
направи общия извод, че не е достатъчно в договора за потребителски кредит да бъде
посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения
кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по
вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 от
ЗПК и Приложение №1 към закона . Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в
6
договора за потребителски кредит трябва да е посочена и общата стойност на разходите,
коят ое дължима от потребителя , представляваща ГПР
В процесният договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на
взетите предвид допускания , използвани при изчисление на ГПР по определения в
Приложение №1 от закона начин , каквото е изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. При
положение, че годишният процент на разходите е посочен само общо ,без да са посочени
отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите, които
потребителят ще дължи в края на срока на договора не може да се приеме, че са спазени
изискванията на закона.В случая ГПР не надхвърля 5 пъти размера на законната лихва за
забава / при допустима норма 50% ГПР е 39.06%/ но само това не е достатъчно , за да се
приеме, че уговорката не противоречи на закона.
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит
е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което същият е
недействителен/ нищожен / по силата на чл.22 от ЗПК.Последиците от обявяване на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други
разходи по кредита.
Тук е момент да се посочи, че съдът приема, че кредитът в размер на 1065лв. е
усвоен.Тоест че кредиторът е изправна страна по правоотношението и има право да получи
насрещна престация в конкретния случай само чистата стойност на кредита. За да стигне до
извода, че кредита е усвоен съдът се позова на вписаното в договора удостоверително
изявление на кредитополучателя, че с полагане на подписа си върху договора декларира, че
е получило посочената сума, тоест това изявление има характер на разписка за получената
сума . това от една страна- от друга – фактът, че ответницата е извършвала погасявания по
кредита сочи на извънсъдебно признание на задължението / в тази насока е ориентирана и
съдебната практика/.
Не следва въобще да се коментира предсрочната изискуемост да кредита , тъй като
още към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК , подадено на 02.06.2020г. срокът на договора е бил изтекъл/ падежът на последната
погасителна вноска е бил на 20.11.2019г.
Настоящият решаващ състав на съда приема, че в конкретния случай чистата
стойност на кредита е сумата от 1065лв. и се дължи връщане само на тази сума. Съществен е
въпроса каква част от тази сума е погасена чрез извършените от ответника плащания.
Според кредитираното заключение на вещото лице ответницата е внесла три пълни
погасителни вноски по 102.25лв.и частично на два пъти съответно сумата от 50 лв. и от 40
лв. или общо плащанията и по кредита възлизат на сумата от 396.75лв.кът е внесъл сумата
от 396.75лв. От тази сума 240.05лв. са отнесени за погасяване на главницата , а остатъкът от
156.70лв. е отнесена за погасяване на лихви. Предвидената в чл.23 от ЗПК последица от
обявяване на недействителността на договора за потребителски кредит е дължимостта на
7
чистата стойност на кредита и недължимост на лихви и други разходи по кредита. Ето
защо сумата от 156.70лв. следва да бъде отнесена единствено към погасяване на дължимата
от ответника чиста стойност на кредита. При това положение дължимата главница е в
размер на 668.25лв. и за тази сума искът за главница се явява основателен.
Предвид изложеното следва да се приеме да установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане за сумата от 668.25лв. главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-16537760 от 19.11.2018г.ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 01.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №471 от 04.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1144/2020г. по описа на РС-П. като
следва да се отхвърлят исковете за разликата от 668.25лв. до претендираната главница в
размер на 824.95лв., за възнаградителна лихва в размер на 42.80лв. за периода от 20.03.2019г
до 20.11.2019г и за мораторна лихва в размер на 42.56лв. за периода от 20.04.2019г до
20.05.2020г.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно уважената част от исковете. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 55.06лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 568.90лв. разноски за исковото производство.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК
по отношение на А. С. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Георги Бенковски“№128, ет.4,
ап.8, че СЪЩЕСТВЕВА ВЗЕМАНЕ на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., вписано в
Търговския регистър под №542 097 902 с адрес на управление във Франция , гр.Париж,
бул.“Осман“№1 представлявано от Лоран Давид в качеството му на изпълнителен директор
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., клон България с ЕИК ********* със седалище
град София ж.к.Младост 4 , Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. за
сумата от 668.25лв. главница по договор за потребителски кредит № PLUS-16537760 от
19.11.2018г.ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението 01.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед №471 от 04.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1144/2020г. по описа на РС-П. като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от
668.25лв. до претендираната главница в размер на 824.95лв., за възнаградителна лихва в
размер на 42.80лв. за периода от 20.03.2019г до 20.11.2019г и за мораторна лихва в размер
8
на 42.56лв. за периода от 20.04.2019г до 20.05.2020г.
ОСЪЖДА А. С. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Георги Бенковски“№128, ет.4,
ап.8 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., вписано в Търговския регистър
под №542 097 902 с адрес на управление във Франция , гр.Париж, бул.“Осман“№1
представлявано от Лоран Давид в качеството му на изпълнителен директор чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс”С.А., клон България с ЕИК ********* със седалище град София
ж.к.Младост 4 , Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. сумата от 55.06лв.
разноски за заповедното производство и сумата от 568.90лв. разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9