№ 130
гр. Оряхово, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Л. К.
при участието на секретаря Ахинора Ан. Б.ова
като разгледа докладваното от Николинка Л. К. Гражданско дело №
20221460100553 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От С. Г. К., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Христо
Смирненски „ №47 чрез процесуалния й представител адв.Б. З. от АК – София
против „ Би Ен Джи Кредит „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „ Изгрев „, ул.” Незабравка „ №25, ет.5,
представлявано от Б.К.Б., е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК
за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвидена в чл.9, ал.1 и чл.9,
ал.2 от договор за паричен заем №********* от дата 02.02.2021г., сключен
между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащането на такса за
бързо разглеждане в размер на 524.89 лева и динамично плащане в размер на
750.00 лева.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен
заем №*********/02.02.2021г., сключен между нея и ответното дружество.
Сочи се, че съгласно договора на ищцата била отпусната в заем сума в
размер на 1500.00 лева, като същата следвало да върне кредита на 11 броя
месечни вноски, всяка в размер на 159.55 лева, с първа дата на вноската –
05.03.2022г..Отразено е, че не бил посочен размерът на месечния лихфен
процент, както и, че размерът на ГПР е определен на 32.55%, а ГЛП е
фиксиран на 37.52%.Размерът на общата сума, която следвало да върне
ищцата бил 1755.05 лева.
Отразено е, че в чл.9, ал.1 от процесния договор е било уговорено, че
клиентът е заявил желанието си искането му за кредит да бъде разгледано
1
бързо, за което дължал сума в размер на 524.89 лева или малко над 25% от
главницата по договор.В чл.9, ал.2 от договора било предвидено, че клиентът
е заявил желание за динамично плащане по кредита, за което се дължило
възнаграждение в размер на 750.00 лева или ½ от главницата по
кредита.Заплащането и по двете така уговорени такси е уговорено да бъде
включено към месечните погасителни вноски.
Сочи се, че след начисляването на двете такси, погасителната вноска е
била изчислена в размер на 275.45 лева, а общото задължение по кредита
ставало 3029.95 лева.
Счита се, че уговорената клауза по чл.9, ал.1 и чл.9 ал.2, с която са
договорени допълнителни плащания към кредитора от договора е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като
същата задължавала потребителя да заплати суми в размер на над 80% за
услуги, които не са били извършени.Също така се счита, че тази клауза не е
била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Твърди се, че клаузите на договора по чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 са
нищожни.Сочи се, че тези клаузи са нищожни поради противоречие с
добрите нрави.Така договореното заплащане на суми и такси водело до
оскъпяване на кредита, за което не се предоставяло каквато и да била услуга,
а се целяла допълнителна печалба.
Отразено е още, че с чл.9, ал.1 от договора страните са били договорили
такса бързо разглеждане, съгласно която ищцата е следвало да заплати сумата
в размер на 524.89 лева.Сочи се, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът
не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което уговорената в чл.9, ал.1
такса била в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК.Целта
на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК била да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит.Горепосоченото
възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се
заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, според което годишният процент на разходите не можел да бъде
по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ - основен
лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %, което означавало, че лихвите и разходите
по кредита не можело да надхвърлят 50% от взетата сума.Сочи се, че клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни на основание чл.19,
ал.5 от ЗПК.Съпоставянето в частност на общия уговорен размер на
процесното възнаграждение и начислената договорна лихва с размера на
главницата по договора за кредит, обуславяло извода, че горепосоченото
ограничение е превишено, като в този смисъл е и §1, т.1 и т.2 от ДР на
ЗПК.Следователно клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 начисляващи допълнително
2
възнаграждение за кредитора са били нищожни - чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Счита се, че посочените клаузи от процесния договор са нищожни на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона и на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.
С оглед гореизложеното се счита, че за ищцата е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:договор за кредит №*********/02.02.2021г..
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.Счита се, че предявеният иск е неоснователен.По отношение на
твърдението, че клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 на договор №*********/2021г. са
нищожени поради противиречие с добрите нрави се сочи, че тези клаузи не
накърнявали добрите нрави.Същите не били в противоречие с общоприети
житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за
поведение установени в обществото.Нямало и как да бъде обратното, тъй
като дейността на финансовите институции се осъществявала при
регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими,
за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.Сочи се,
че принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената
от чл.9 от ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните
престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а
правни принципи, които били скрепени с правни норми, и евентуалното
противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора
поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД.Отразено е, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит
сама е била пожелала допълнителните действия заложени в чл.9 от договора,
като всички тези действия, които кредитора е предоставил са били по желание
на потребителя.Твърди се, че никога допълнителните действия не са били
задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното
дружество, като самите действия присъсвали в СЕФ като цена, т.е. не можело
да се твърди, че ищеца не е разбрал за тях и съответно, че не са уговорени
индивидуално.
Сочи се, че съвсем неправилно се приемало, че заявените от ищеца в
ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия
са част от ГПР.Същите не се калкулирали в ГПР защото в допълнителните
разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ
разход по кредита.
Прави се искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.Претендират се и
разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За
3
ответното дружество също не се явява представител.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 02.02.2021г., ищцата С. К. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за
паричен заем №********* по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По
силата на договора ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 1500.00 лева, а кредитополучателят се
е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове
и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- размер на кредита – 1500.00 лева;
- размер на погасителната вноска – 159.55 лева;
- брой погасителни вноски – 11;
- срок на кредита – 11 месеца;
- обща стойност на плащанията – 1755.05 лева;
- годишен процент на разходите на заема – 37.52%;
- годишен лихвен процент – 32.55%;
- дата на първо плащане – 05.03.2021г.;
- дата на последно плащане – 05.01.2022г.;
- обща сума за плащане – 1681.86 лева;
В договора е инкорпориран погасителен план, в който за всяка вноска е
посочен падеж, размер на вноската и оставаща главница.
В чл.9, ал.1 от договора било предвидено, че заемателят изрично е
заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията
на т.7.3 от Раздел 5 от ОУ, както и, че паричната сума за бързо разглеждане
на искането за кредит е в размер на 524.89 лева.Уговорено било, че тази сума
е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в
договора.Според т.7.3 от раздел 5 от ОУ е предвидено, че в случай, че
кредитополучателя изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по
своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за
бързото разглеждане съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния
договор за кредит.
В чл.9, ал.2 от договора било предвидено, че при кандидатстването си
за кредит, кредитоискателя изрично е заявил желание да ползва динамично
плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от Раздел 5 от ОУ, както и, че
паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 750.00
лева.Уговорено било, че тази сума е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
4
погасителния план по кредита, заложен в договора.Според т.7.4 от раздел 5 от
ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателя изрично пожелае да се
ползва от експресно обслужване по своя кредит, същият ще бъде третиран
приоритетно и ще бъде обслужен преди всички останали клиенти, които не са
се възползвали от тази възможност, като всички въпроси, свързани с
договора, ще започнат да се разглеждат в срок до един час в рамките на
работното време на кредитора, считано от момента, в който при него е
постъпило запитването.
В договора е инкорпориран втори погасителен план, съдържащ
вноските дължими от длъжника за „ бързо разглеждане на кредита „ и за „
динамично плащане по кредита „, като изрично е отразено, че в случая
размерът на общото дължимо по кредита е 3029.95 лева.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за паричен заем №********* от дата
02.02.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
5
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет
на договора, когато те са свързани с противоречие на закона или на добрите
нрави, и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото.
В тази връзка съдът намира, че предвидените в чл.9, ал.1 и ал.2 от
договора такси „ бързо разглеждане „ и „ динамично плащане „, произтичат
от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което са и нищожни,
включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.Видно от характера на
услугите, които се предоставят от кредитора на потребителя, става дума за
действия от страна на кредитора, които са вменени като негово задължение по
силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношения между
страните по един договор.Заплащането на тези допълнителни услуги води до
заобикаляне на закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими
по действащото законодателство.За възможността да извършва тези действия
потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на допълнителни
разходи и такси.Също така тези услуги са свързани пряко с договора за
кредит и поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги са
възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР.По този начин реално се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в
договора годишен процент разходи и води до значително увеличение на
тежестта на задължението на заемателя по договора за заем.По този начин се
стига до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, който забранява
годишния процент на разходите ( ГПР ) да бъде по - голям от петкратния
размер на законната лихва.Това е така, тъй като процесните такси са
включени в погасителните вноски и водят до скрито оскъпяване на кредита,
водят до сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този смисъл е и
константната съдебна практика.
Също така, посочените договорки пораждат съмнение за
неравноправност, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност,
6
като претендираните суми с оглед отпуснатата в заем сума, са в необосновано
висок размер.Това води до значително неравновесие между задължението на
търговеца и правото на потребителя.
Посочените клаузи са в противоречие и с чл.10а от ЗПК, като съдът
напълно се солидаризира със становището на процесуалния представител на
ищцата, че целта на таксите и комисионните според чл.10а от ЗПК е да
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставения кредит.
Именно поради гореизложеното клаузата по чл.9, ал.1 и ал.2 от
договора е нищожна и поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от
ЗЗД.Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят
необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция;
използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие.
С оглед гореизложеното съдът намира, че клаузите, предвидени в чл.9,
ал.1 и чл.9, ал.2 от договор за паричен заем №********* от дата 02.02.2021г.,
сключен между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащането на
такса за бързо разглеждане в размер на 524.89 лева и динамично плащане в
размер на 750.00 лева са нищожни.Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца – а именно 50.00 лева - държавна такса и 400.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
предявен от С. Г. К., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Христо
Смирненски „ №47 чрез процесуалния й представител адв.Б. З. от АК – София
против „ Би Ен Джи Кредит „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „ Изгрев „, ул.” Незабравка „ №25, ет.5,
представлявано от Б.К.Б., нищожността на клаузите, предвидени в чл.9, ал.1 и
чл.9, ал.2 от договор за паричен заем №********* от дата 02.02.2021г.,
сключен между ищцата и ответното дружество, предвиждащи заплащането на
такса за бързо разглеждане в размер на 524.89 лева и динамично плащане в
размер на 750.00 лева, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на
закона, както и поради факта, че се явява неравноправна клауза.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Би Ен Джи Кредит „ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „ Изгрев
„, ул.” Незабравка „ №25, ет.5, представлявано от Б.К.Б. ДА ЗАПЛАТИ на С.
Г. К., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Христо Смирненски „
№47, направените по делото разноски в размер на 450.00 лева / четиристотин
и петдесет лева и нула стотинки /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8