Решение по дело №5347/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 677
Дата: 12 април 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20184430105347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 12. 04. 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 14.03.2019година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова

при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 5347 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Ю.Б."АД, срещу Д.П.С., за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на вземането на ищеца от ответницата на сумата от 10936,01 лв., от които: 9298,63 лв. – главница за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл.; възнаградителна лихва в размер на 1221,77 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2017 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 126,61 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл.; такси: 289,00 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 год. до изплащане на вземането.  Моли съда да признае за установено съществуването на задължението по ч.гр.д. № 9536/2017г. по описа на ПлРС, по отношение на ответницата, във връзка с неизпълнение на задълженията по Договор за потребителски кредит ***с който на ответницата е предоставен кредит в размер на 10 000лв. Твърди, че на 01.02.2016г. кредитът е усвоен от ответницата, а от 01.12.2016г. погасяването на кредита било трайно преустановено. Твърди, че кредитът е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем от него, а ответницата – уведомена за това. Сочи, че освен връщане на главницата, тя дължи и уговорената възнаградителна и мораторна лихва, както и такси по чл. 5 от договора. Твърди, че правният му интерес от водене на исковете е връчването на издадената по по ч.гр.д. № 9536/2017г. по описа на ПлРС, заповед за изпълнение по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Моли съда да установи съществуването на посоченото вземане във всичките му части,  както и да осъди ответницата да заплати разноските в исковото и в заповедното производство.

Ответницата, чрез особен представител, е оспорил претенциите като недопустими, неоснователни и недоказани. Счита, че ищецът не е доказал, че е активно легитимирана страна по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Твърди, че обстоятелствата, на които ищецът основава иска си са недоказани, и че ищецът няма изискуеми вземания срещу ответницата. Оспорва, че кредитът е усвоен и че е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, че уведомлението е връчено на ответницата. Оспорва, че е налице нотариална покана, че уведомлението е породило правно действие. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца е с правно основание чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед № 6213/28.12.2017г. по ч. гр. д. № 9536/2017г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК от ЧСИ, съдът е указал на заявителя да предяви претенцията си по реда на чл. 422 от ГПК, и в указания едномесечен срок заявителят е сторил това в настоящия процес.

Между страните по делото е налице облигационно правоотношение по представения Договор за потребителски кредит ***съгласно който ищецът е предоставил кредит в размер на 10 000лв. за текущи нужди на ответницата Д.П.С.. В договора са уговорени дължимите възнаградителни лихви, начина на усвояване на кредита – с посочване по кои сметки и какви суми следва да се преведат за погасяване на други кредити към други лица, посочен е ГПР, начина на погасяване на задълженията, в чл. 5 са посочени таксите като твърди суми – за разглеждане искането за кредит, месечна такса за обслужване на разплащателната сметка, за администриране на просрочен кредит. В чл. 9 е уговорена и дължимата се лихва при забава, в чл. 19 е уговорено и фингирано връчване на всички уведомления и изявления във връзка с договора – на адресите на страните, посочени в договора, като е посочено, че всички съобщения, достигнали до адреса, се считат за получени. Чл. 6 от договора сочи, че крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителния план, който, представен по делото като неразделна част от договора, е с последна дата 01.02.2023г. В чл. 14 ал. 5 от договорът е уговорено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в срок, банката може да обяви договора за предсрочно изискуем. Представени по делото са бордеро от 01.02.2016г. за усвояване от ответницата на сумата от 10 000.00лв., искането на ответницата за потребителски кредит от ищеца, запис на заповед, издаден от ответницата на ищеца като обезпечение на вземането, копие от личната ѝ карта, декларация за свързани лица, данни на лице за контакт. Авторството на подписите на ответника в тези документи беше оспорено по делото от особения представител, но изготвената по делото съдебно почеркова експертиза установява, че всички подписи, положени в договор за потребителски кредит ***както и съпътстващите документи – погасителен план, бордеро, искане за потребителски кредит и декларация за свързани лица, са положени от ответника Д.П.С.. Изготвената по делото съдебно икономическа експертиза установява, че по договора са били уговорени 84бр. анюитетни погасителни вноски по 183.79лв, дължими на първо число всеки месец, включващи главница, лихва и месечна такса. Усвояването на кредита е на 01.02.2016г., като кредитополучателят е погасил вноски с падежи от 01.03.2016г. до 01.11.2016г., като непогасени са останали вноските с падежи след 01.12.2016г. От тази дата е налице забава на кредитополучателя. На 08.11.2017г. банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, като размерът на задълженията са следните: главница в размер на 9298,63 лв.; възнаградителна лихва в размер на 1221,77 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2017 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 126,61 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл.; такси - 289,00 лв., в които са включени и нотариалните такси за покана до длъжника. В заповедното производство е приложено извлечение от счетоводните книги на ищеца, чието съдържание се потвърждава изцяло от заключението на съдебно икономическата експертиза. Видно от приложените уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до ответника с известие за доставяне на 25.08.2018г., с получател Нааби Исменов – свекър, и уведомление чрез нотариална покана от нотариус Савина Иванова, връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК – чрез залепяне на уведомление, на 08.11.2017г., ищецът е предприел два начина за уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита.

При тези данни, съдът намира от правна страна следното: В случая ответникът има качеството на кредитополучател по банковия кредит, което качество, въпреки направеното оспорване, се установи по делото, както от приложения договор за банков кредит, носещ подписа на страната, така и от бордерото за получаване на сумата по кредита от ответника. Съдът кредитира заключенията на двете съдебни експертизи, които са отговорили на въпросите за автентичността на подписите на Д.П.С. и за счетоводното записване по операциите по кредита, изготвени са от компетентни вещи лица и не са оспорени от страните. Кредитната институция, сключила договора и отпуснала сумата по кредита е заявител в заповедното производство и ищец в настоящия процес, поради което се явява кредитор и активно легитимирана да предяви установителния иск. Доколкото по делото не се доказа плащане от страна на ответника на суми по вноските с падежи след 01.12.2016г., т.е. настъпването на едно от условията по чл. 14 ал. 5 от договора, спорен по делото остава въпросът дали кредита е станал предсрочно изискуем чрез обявяването на изискуемостта на длъжника. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая, ищецът е представил доказателства за два различни начина на връчване на обявлението си за предсрочна изискуемост – на адреса, посочен в договора между страните, получен от лице на този адрес – свекър, и чрез нотариус. Съдът намира, че още при първото получаване на адреса на ответника, независимо дали лично, дали от роднина, е настъпило в т. 19 от договора „фингирано връчване“ на уведомлението, което представлява фикция, изрично уговорена между страните, за приемане за връчено на съобщение, което е доставено до определен адрес. Наличието на изрична уговорка между страните за такова, и изпращането на уведомление на посочен от страната адрес, предпоставя редовно връчване, дори и да не е намерено лице, което да е съгласно да го получи. Същевременно е налице и връчване на уведомление по реда на връчване на нотариалната покана по чл. 592 ал. 2 от ГПК, която разпоредба сочи, че освен нотариални покани, по посочения ред се връчват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения. Възражението на ответника, че не е налице предсрочна изискуемост, т.к. тя не е обявена от банката по надлежен ред и орган на банката, не намира опора в клаузите на сключения договор между страните, т.к. той не съдържа такива изисквания за ред и начин на вземане на решение за настъпване на предсрочна изискуемост. Поради всичко гореизложено, съдът намира, че предявената претенция за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на вземането на ищеца от ответника на сумата от 10936,01лв., се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед съвпадението между присъдени в заповедното производство суми и предявени претенции и пълното им уважаване в настоящия процес, съдът намира, че ответникът дължи разноските в заповедното производство в общ размер на 942.80лв.

При този изход на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички разноски, направени в исковото производство. Следва в случая да се съобрази възражението на ответника за прекомерност на разноските, което възражение може да касае само размера на адвокатското възнаграждение съгл. чл. 78 ал. 5 от ГПК, и поради наличие на основание за намаляването им – ниска правна и фактическа сложност на делото - следва да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца до минимума, предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г., до 858.08лв. Като цяло, след редуцирането на адв. възнаграждение,  разноските, които ответникът дължи на ищеца на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, възлизат на 2 204.80лв. Ответникът Д.П.С., дължи на ПлРС направените разноски от бюджета на съда на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, които са в размер на 200лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Д.П.С., с ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумите от:  9298,63 лв. – главница за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл. по Договор между страните за потребителски кредит ***възнаградителна лихва в размер на 1221,77 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2017 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 126,61 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл.; такси: 289,00 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 6213/28.12.2017г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 9536/2017г. на ПлРС.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.П.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 942.80лв. - направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 9536/2017г. по описа на ПлРС, и разноски по исковото производство в размер на 2 204.80лв.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, Д.П.С., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, направените разноски от бюджета на съда в размер на 200лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: