Р Е Ш
Е Н И Е
№ 288/29.06.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно дело № 221 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е, след като с Определение № 773 от
17.01.2020 г., постановено по адм. д. № 6515/2019 г., Върховният административен
съд е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд –
Плевен по подсъдност, предвид изменението на разпоредбата на чл. 285 от ЗИНЗС.
Поради депозирани отводи на касационните състави на АС - Плевен с Определение
№6266 от 28.05.2020г. по Адм. дело №1645/2020г. по описа на ВАС, делото е
изпратено за разглеждане от касационен състав на Административен съд – Монтана.
Касационното производство първоначално е инициирано по
жалби на Е. Ц*** И. чрез процесуалния му представител адв. Ч.Д. *** и от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, към Министерството на
правосъдието, против постановено Решение № 119/08.03.2019 г., постановено по
адм. дело № 254/2018 г. по описа на АдмС - Плевен.
С Определение №8711/10.06.2019г. по адм. дело
№6515/2019г. по описа на ВАС е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по касационната жалба на Е. Ц*** И. чрез процесуалния му представител
адв. Ч.Д. *** против Решение № 119/08.03.2019 г., постановено по адм. дело №
254/2018 г. по описа на АдмС – Плевен, като е постановено продължаване на
производството по касационната жалба на пълномощника на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
– София, към Министерството на правосъдието, против същото решение
Касационният жалбоподател Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П*** П*** навежда доводи за неправилност и
необоснованост на съдебното решение постановено по адм. дело № 254/2018 г. по описа на АдмС – Плевен в частта за разноски.
Сочи, че искането им за присъждане на претендираното юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на исковата претенция се основава на разпоредбата
на чл.143, ал.4 от АПК и чл.144 от АПК във вр. чл.78, ал.8 от ГПК. Счита, че
съдът е следвало да уважи претенцията им за заплащане на сторените по делото
разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в искания размер позовавайки
се на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правна помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По
изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, в частта за
разноските. В писмено становище поддържа жалбата си и претендира сторените в
касационното производство разноски.
Ответника по касационната жалба Е. Ц*** И. чрез процесуалния му
представител адв. Ч.Д. ***, редовно призован, не се явява и не взема становище
по касационната жалба на ГД „ИН“ – София.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава заключение за
неоснователност на жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", като счита същата за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част за претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред Административен съд Плевен е образувано по искова молба
на Е. Ц*** И. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
гр.Плевен против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр.
София, с която на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 3
ЕКПЧОС, изменен досежно размера в о.с.з. за сумата от 150 000лв. за претърпени
неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на ГД „ИН“ изразяващи се в сериозно засягане на личността и
достойнството, изживян страх, претърпени болки и страдания от нараняванията при
побой, психически стрес и негативни емоционални преживявания от преместването
на 1-ви етаж и причинения побой, надвишаващи неизбежното ниво на страдание,
присъщо на наказанието „лишаване от свобода“, за периода от 28.09.2017г. до
15.10.2017г., заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането
им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил исковата
претенция. Като е оставил без уважение искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагайки мотиви за
неоснователност на претенцията на процесуалния представител на ГДИН за разноски,
тъй като съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по
производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за
възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността
на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска.
Решението в обжалваната част предмет на касационното производство е
валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС и е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
При постановяването му съдът правилно е взел предвид разпоредбите на чл.
286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС и е отчел, че дерогират общото правило на чл. 78, ал.
3 ГПК. Съдържанието на посочените разпоредби дава основание да се направи
извод, че законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или
частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско
възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Такова е предвидено с
изменението на ЗОДОВ с ДВ. бр. 94/2019 г.
Заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно, т. к. нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС е специална и изключва
приложението на ГПК. Именно поради това, неоснователно се явява и искането на
ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират чл.
78, ал. 3 от ГПК в каквато насока е и актуалната съдебна практика на ВАС, а
цитираната такава в касационната жалба, касае постановени съдебни актове преди
изменението на ЗОДОВ с ДВ. бр. 94/2019 г. и не намира приложение в настоящето
производство.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че постановеното
решение по адм. дело № 254/2018 г. по описа на АдмС – Плевен е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на делото, разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119/08.03.2019 г., постановено по адм. дело
№ 254/2018 г. по описа на АдмС – Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: