№ 1101
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203462 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Електронен фиш серия К № 4490501 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 3, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е доказано, че
използваното за установяване на нарушението техническо средство е от
одобрен тип и е било годно за употреба към датата на деянието. Поддържа да
не са спазени изискванията по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и мястото на
осъществявания контрол да не е оповестено в интернет, нито с поставен
пътен знак. Взема становище да е допуснато процесуално нарушение чрез
непосочване в какъв срок и пред кой орган на съдебната власт електронният
фиш подлежи на обжалване. Моли електронният фиш да бъде отменен. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши *** Г.Б.,
приложено на лист 4-5 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, правилно да са определени правната квалификация на
деянието и размерът на административното наказание глоба. Взема
1
становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване
и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача.
Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от М. М. Б., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
12.04.2021 г., установено от разписка на лист 12 от делото, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 20.04.2021 г.,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 22.12.2020 г. в 15:29 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ до № 3 в посока север жалбоподателят М. М. Б. управлявал лек
автомобил за таксиметров превоз на пътници „Киа Мажентис“ с рег. № ***
със скорост на движение от 71 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабр. номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 74 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 71 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 21 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя Б. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4490501,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 150
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca е
2
преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип и са налични всички необходими надписи и
означения върху него. Установява се и че максимално допустимата грешка
при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-41112/23.12.2020 г. се установява, че на дата
22.12.2020 г. преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с №
11743ca е заснела статични изображения с номера от 0427549 до 0427796, с
начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа 16:30 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 3 в посока от юг към
север, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар с № 11743ca се изяснява,
че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № ***
е 74 км/ч, а заснемането е извършено на 22.12.2020 г. в 15:29 часа, в посока
„приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя М. М. Б..
От разрешение за таксиметров превоз на територията на община Пловдив
(лист 15 от делото) се изяснява, че за лек автомобил с рег. № *** има
издадена разрешение за таксиметров превоз № 02123 за периода от 10.09.2020
г. до 31.12.2020 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ до № 3 в посока север; датата – 22.12.2020 г.; точният
час на извършване на нарушението – 15:29 часа; регистрационният номер на
МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят М. М. Б.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил за обществен превоз на пътници с превишена скорост от 71 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 150 лева; срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези
задължителни реквизити са изчерпателно изброени с разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – ред и срок за
обжалване, обаче не попадат сред тях. Следователно непосочването на
обстоятелства, които не са част от нормативно предвиденото задължително
съдържание на ЕФ, не представлява процесуално нарушение и не обосновава
3
отменително основание. Същевременно посочването на ред и срок за
обжалване на електронния фиш е насочено единствено към обезпечаване на
възможността реално да бъде упражнено правото на обжалване по преценка
на правоимащото лице. В случая това е сторено от жалбоподателя Б., който
своевременно е подал жалба против процесния електронен фиш, пред
компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е преценена за
процесуално допустима и е разгледана по същество. В рамките на съдебното
производство пред районния съд, действащ като въззивната инстанция,
жалбоподателят разполага с гарантирана от закона възможност да упражни
предоставените му процесуални права, както и да изчерпи всичките си
доказателствени искания. По тези съображения съдът приема, че правото на
защита на жалбоподателя не е нарушено, а разгледаното възражение приема
за неоснователно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
неоправдана е критиката за посочването в електронния фиш на банкова
сметка, по която може да бъде извършено плащане на глобата. Отбелязването
на сметката представлява изпълнение на законовото изискване по чл.189, ал.4
от ЗДвП, съгласно която разпоредба ЕФ следва да съдържа данни освен за
размера на глобата, то така също и за срока, сметката и начините за
доброволното й заплащане, които изисквания са надлежно изпълнени.
Оборено от доказателствата по делото е и възражението на
жалбоподателя, че техническото средство, с което е установено нарушението,
не е от одобрен тип и не било изправно към датата на деянието. Фактът, че
използваната преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH
CAM S1 съответства на одобрения тип, е доказан по делото от протокол №
65-С-ИСИС/28.09.2020 г. от последващата метрологична проверка на
мобилната система. Съответствието с одобрения тип на провереното средство
за измерване с фабричен № 11743ca е изрично удостоверено в протокола за
извършената проверка. Приложено по делото и прието като писмено
доказателство е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 досежно същото техническо средство, което оборва възражението,
че използваното мобилно АТСС не е от одобрен тип. Периодичността на
извършваните проверки на лазарните скоростомери е една година, поради
което при използването си на 22.12.2020 г. това действие е било в обхвата на
последната успешно премината периодична проверка.
Възражението да не е доказано спазването на правилото по чл. 165, ал. 2,
т. 8 от ЗДвП също е неоснователно. С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на
Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.)
посочената разпоредба е отменена, поради което към датата на извършване на
нарушението – 22.12.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и не съществува задължение точната му
локация да се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не
представлява нарушение на процедурата по установяване на нарушението и
неговото санкциониране чрез издаване на електронен фиш, нито засяга
4
нейната законосъобразност.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвената снимка с
№ 0427781. От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-
41112/23.12.2020 г. се установява, че техническото средство е било
позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ № 3. Работата с
него е започнала на 22.12.2020 г. в 09:30 часа и е приключила в 16:30 часа на
същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с
пореден № 0427549, а последното с № 0427796. Процесната снимка е с №
0427781 и следователно е заснета от техническо средство ARH CAM S1 с
фабр. № 11743ca на дата 22.12.2020 г.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се доказва по категоричен начин, че
жалбоподателят Б. е осъществил от обективна и от субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 22.12.2020 г. в 15:29 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ до № 3 в посока север жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Киа Мажентис“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 71 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Доказа се и наличието на квалифициращото
отговорността на жалбоподателя обстоятелство по чл. 182, ал. 3 от ЗДвП, тъй
като лекият автомобил, с който е извършено нарушението, е предназначен за
извършването на обществен превоз на пътници. От постъпилата справка от
Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, приложена
на лист 15 от делото, се доказа, че процесният лек автомобил с рег. № ***
притежава издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз,
валидно и към датата на нарушението. От изготвената снимка се установява и
че конкретно към момента на деянието автомобилът се е придвижвал при
5
осъществяване на тази дейност, тъй като знакът „ТАКСИ“ не е свален или
закрит с калъф, както следва да се процедира при преустановяване на работа
съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз
на пътници. Направеното описание на нарушението позволява мястото на
извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, като същевременно не възниква никакво
съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е
станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и
че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на деянието от страна на жалбоподателя Б.. Нито
се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е
упражнил правото си да декларира писмено, че интересуващото делото
движение в 15:29 часа на 22.12.2020 г. със собствения му лек автомобил, с
превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при
управление на превозното средство от друго лице, съгласно правото му по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването от собственика на
ЕФ, то именно собственикът на превозното средство се смята за извършител
на нарушението, не е оборена, а обжалваният електронен фиш е издаден
против жалбоподателя при правилно приложение на закона.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, че то е
автомобил за обществен превоз на пътници, съзнавал е с каква скорост се
движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено
място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е
отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 21 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост от водач на моторно превозно средство за обществен
превоз на пътници и опасни товари. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 71 км/ч. В електронния
6
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 74 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 71 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 21 км/ч. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 4-5 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния
размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
7
която не е завишена, то справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят М. М. Б..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4490501 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на М. М. Б., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8