№ 923
гр. Шумен, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630102006 по описа за 2023 година
Предявени са два обективно и субективно съединени искове осъдителни искове,
първия от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а вторият иск - с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. С. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен
адрес: гр. София, бул. “***” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв. Д.М. от АК – София срещу
ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „***“, ул. „***“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П.в.
Ищцата твърди, че на 20.10.2022 г. сключила с ответното дружество - „Сити кеш“
ООД Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който й бил предоставен
потребителски кредит в размер на 1 000 лева. Посочената сума следвало да бъде върната
при ГПР 48.23% и лихвен процент 40.05%. Дължимата по договора сума следвало да бъде
върната за срок от 10 месеца. Датата на първото плащане било на 21.11.2022 г., а на
последното – 21.08.2023 г. Твърди, че съгласно клаузите на чл. 5 от Договора се задължила в
срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били
поставени множество условия за това. При един поръчител същият следвало да получава
възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4;
поръчителите да не били кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със
заемодателя; поръчителят да нямал задължения с рейтинг различен от „редовен“ в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да
представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови
доходи. Излага, че поставените изисквания били изначално неизпълними от длъжника, което
било начин за автоматичното задействане на прекомерно високата неустоечна клауза - над
100% от размера на главницата.
Ищцата твърди, че към датата на подаването па исковата молба била погасила сумата
по сключения договор.
1
Счита, че неустоичната клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение в Договор за потребителски кредит № ***/20.10.2022 г.,
сключен с „Сити кеш“ ООД, се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.
22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Моли да бъде прогласена
недействителността й. Съща така счита, че част клаузите на договора, касаещи дължимата
неустойка противоречат на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е налице
кумулиране на неустойката за забава с мораторна лихва, което е недопустимо, както и
нищожна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не е индивидуално
уговорена съобразно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Моли да бъде прогласена
недействителността на клаузата, касаеща дължимата неустойка /чл. 5 от договора/ като
счита, че същата е нищожна поради противоречие със закона добрите нрави и заобикаляне
на закона. В този смисъл счита, че доколкото същите не могат да бъдат заместени от
повелителните разпоредби на закона и доколкото без тях ответната страна не би сключила
договора, то целия договор се явява недействителен
В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да обяви нищожността на
неустоичната клауза в Договор за потребителски кредит № ***, предвиждаща заплащане на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между М. С. И., с ЕГН
********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК ***, както и на основание чл. 23 от ЗПК, във вр.
чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД да осъди ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, с
ЕИК: *** да заплати па М. С. И., с ЕГН **********, сумата в размер на 50.00 лева /петдесет
лева/, /частична претенция от общо 1112.01 лв./, представляваща недължимо платени суми
по потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху пея, считано от датата па
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Моля да й бъдат
присъдени и всички, сторени по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. С депозирана на 27.11.2023 г. молба от пълномощника на
ищцата - адв. Д.М. от Адвокатска колегия – София, прави искане за изменение размера на
предявения втори иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като на основание чл. 214 от ГПК го конкретизират на
1112.01 лв. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения в
подкрепа на исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответника заявява, че признава за основателен предявения иск за
нищожност на клаузата за неустойка и на основание чл. 237 от ГПК моли съда да постанови
решение при признание на иска, а по отношение на разноските моли да се приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В отговора на исковата молба излага подробни
съображения относно твърденията си. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, представляващият ответника „Сити Кеш“ ООД, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения Договор за потребителски кредит № *** е, че на 20.10.2022 г.
ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател предоставило на ищцата
М. С. И., в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 1 000 лева.
Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 10 месеца чрез 3 месечни погасителни
вноски в размер на по 33.38 лева и 7 месечни погасителни вноски в размер на по 162.55
2
лева, като бил договорен ГПР 48.23% и фиксиран годишен лихвен процент 40.05%. Общата
сума, която ищцата следвало да върне била в размер на 1 237.99 лева. Датата на първото
плащане било на 21.11.2022 г., а на последното – 21.08.2023 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от
Договора ищцата се задължила в тридневен срок, считано от датата на подписване на
договора да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Договора за заем, като в случай на
неизпълнение на задължението, съгласно клаузата на чл. 11 от Договора дължала неустойка
в размер на 1 112.01 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Договор за паричен заем №
752201/20.10.2022 г. към искане № ***, Приложение №1 към договора, представляващ
погасителен план, Стандартен европейски формуляр към Договор за заем № 752201.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
във връзка с погасяване на процесния кредит са постъпили общо 2350 лв., като с
постъпилите суми са погасени, както следва: главница – 1000 лв., лихви 237.99 лв. и
неустойки 1 112.01 лв. Вещото лице заключава, че размерът на ГПР възлиза на 306.25 %,
заедно с предвидената в посочения договор и включена в погасителния план неустойка.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По претенцията с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от
ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 20.10.2023 г.
договор за кредит. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали
съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на банката и
неустойка, в случай, че не осигури обезпечение в тридневен срок, както и че още със
сключването на договора е начислена такава неустойка.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 20.10.2023 г. по своята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 22.10.2023 г. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
3
Съдът намира за неравноправна и съответно недействителна клаузата, визирана в чл.
11, във вр. чл. 5 от договора, която предвижда неустойка за неизпълнение на договорно
задължение на заемополучателя да представи някое от посочените обезпечения. Тази
уговорка създава задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която
е прекалено висока, както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и
предмета на договора. Действително неустойката винаги е форма на договорна отговорност.
В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело
№1/2009 г. В същото време обаче автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието със закона. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняването на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай
осигуряването от заемополучателя на някое от посочените обезпечения е не само
практически трудно осъществимо, но и логически безсмислено. Приемането на условията
на кредитора по процесния договор (значително скъп заем и без включените неустойки, с
уговорена договорна лихва, надвишаваща многократно предлаганата такава от банкови
институции по потребителски кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на
изискванията за поръчители по договора. Логически неоправдано е представянето и на
банкова гаранция от заемополучателя в размер, равен на двойния размер на получената в
заем сума, включваща договорената главница и лихва. Ако той разполагаше с такава сума е
нелогично да поиска половината от същата в заем от кредитора и то при толкова висока
договорна лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с целта на
предоставената услуга. Посочените „обезпечения“ от кредитора след като не са изискване за
отпускане на кредита, то уговорената за тяхното неизпълнение неустойка всъщност
представлява предварително, скрито и недобросъвестно определена от кредитора (а не
договорена между страните) допълнителна договорна лихва и разходи, с които многократно
се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 от ЗПК, т. е. тази уговорка заобикаля
императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на
основание разпоредбата на чл. 21 от ЗПК.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира за нищожна клаузата на чл. 11 от
Договора за потребителски кредит № *** от 20.10.2022 г., касаеща заплащане на предвидена
неустойка при неизпълнение на посоченото в чл. 5 от договора задължение, поради което
приема, че предявения иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1
от Закона за защита на потребителите, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК,
във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
Касателно предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
Ищцата претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване и
по-специално – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването
да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е
осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т. е., централният елемент от фактическия
състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е
основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава
и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не
предпоставят вина на получателя.
В конкретния случай, ищцата М. И. цели връщане на получена от ответника „Сити
4
Кеш“ ООД парична сума в размер на 1112.01 лева при първоначална липса на основание. С
оглед на изложеното по-горе досежно нищожността на клаузата на чл. 11 от Договора за
потребителски кредит № *** от 20.10.2022 г., сключен между ищцата и „Сити Кеш“ ООД на
20.10.2022 г., следва че платената от И. част от дълга, представляваща неустойка, въз основа
на цитираните клаузи, се явява платена при начална липса на правно основание и подлежи
на връщане.
От съгласно заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, през
целия период на процесния договор за кредит, ищцата е платила на ответника парична сума
в размер на 1112.01 лева, представляваща неустойка.
Констатираното плащане в повече се дължи на действието на посочената по-горе
нищожна клауза от договора за потребителски кредит, визирана в разпоредбата на чл. 11,
дължими се по договора от ищцата незабавно и автоматично. Поради признаването за
установено, че цитираната клауза от договора за потребителски кредит е нищожна,
платеното на основание нищожната клауза е платено без основание и подлежи на връщане.
Поради това, съдът намира, че са налице елементите, включени във фактическия състав на
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – ответникът „Сити Кеш“ ООД е получавал парични суми за периода
21.11.2022 г. до 21.08.2023 г. при първоначална липса на основание.
Ето защо, ответникът „Сити Кеш“ ООД следва да бъде осъден да заплати на М. С. И.
сума в размер на 1112.01 лева, представляваща получена от „Сити Кеш“ ООД сума без
основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното ѝ изплащане.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД дължи на ищцата
направените от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, с оглед предявените и уважени искове.
Доколкото обаче пълномощникът на ищцата се е съгласил да й окаже процесуална
защита по двата иска при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в общ размер на 1 411.20 лв., от
които адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., определено при условията на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., във вр. чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по първия иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и съответно адвокатско възнаграждение в размер на
411.20 лв., определено при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв., във вр. чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по втория иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
В същото време на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „Сити Кеш“ ООД
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски по делото за държавна
такса в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап. 62, със съдебен адрес: гр. София,
бул. “***” № 125-2, ет. 5, офис 5-3, чрез адв. Д.М. от АК – София срещу „Сити кеш“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „***“, ул. „***“ № 29, ет. 7,
представлявано от управителя Н.П.П.в иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП,
5
във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че
клаузата, съдържаща се в чл. 11 от Договора за потребителски кредит № *** от 20.10.2022
г., сключен между „Сити кеш“ ООД и М. С. И., Е НИЩОЖНА КАТО НЕРАВНОПРАВНА.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „***“, ул. „***“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П.в да заплати
на М. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 5, вх. 3, ет. 5, ап.
62, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, по банкова сметка BG83 СЕСВ979050С6694200 сума
в размер на 1112.01 лв. /хиляда сто и дванадесет лева и една стотинка/ – получена от сума
без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2023 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ЕИК *** да заплати на М. С. И., ЕГН **********
сумата от 100 /сто/ лв., представляваща направените от ищцата разноски за държавна такса
за водене на делото.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК ЕИК *** да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес за призоваване:
гр. София, бул. “***” № 125-2, ет. 5, офис 5-3 сумата от 1 411.20 лева /хиляда
четиристотин и единадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от двата иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6