Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.02.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7810 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.02.2020 год., постановено по гр.дeло № 13189/2019
г. на
СРС, І Г.О., 32 състав е осъдено
ЗД „Е.“, с ЕИК *******3, със седалище и адрес на управление:***, да плати на „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
сумите: 650,52 лв. - представляваща
регресна претенция по щета № 44010311503811, ведно със законна лихва от датата
на предявяване на исковата молба - 05.03.2019 г. до плащането, като е отхвърлен
иска за сумата над 650,52 лв. до предявения размер от 4927,25 лв.; 161,11 лв. -
обезщетение за забава за периода от 25.07.2016 г. до 04.03.2019 г., като е
отхвърлен иска за сумата над 168,11лв.
до предявения размер от 1305,83 лв. С решението на съда е осъдено
„Застрахователно дружество Е.“ АД, с ЕИК *******3, със седалище и адрес на
управление:***, да плати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 158,75 лв. - разноски по делото,
съразмерно уважената част от исковете. С решението на съда е осъдено „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
плати на ЗД „Е.“, с ЕИК *******3, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 234,56 лв.- разноски по делото,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Срещу
решението на СРС, 32 с-в е постъпила въззивна жалба от „ ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Р.Д., с искане същото да бъде
отменено, в частта, в която са отхвърлени предявените обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм. и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени осъдителни
искове бъдат уважени изцяло. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ответник „Застрахователно
дружество Е.“-АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Я.Н.-Ц.оспорва
жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ищеца
част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3,
изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и
делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца
в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно
право или правоотношение.
Съдът приема, че предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случаите, когато
съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не
е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната
инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния
съд, за да разгледа предявения иск.
На следващо място, част от хипотезите, при
които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при липса
на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от
иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на
страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези
случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати
производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или
родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане
на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено основание,
следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се
върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези принципни
постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно прилагани и
съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно: решение по т.дело
№ 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І т.о., решение по
т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015 г., І т.о.,
решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 3636/2015 г., ІІ
т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е недопустим, когато
е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса, или
при съобразяване на невъведени в процеса факти от страната, релевантни за
квалифициране на претендирани права, в резултат на което съдът се е произнесъл
по предмет, с който не е сезиран. В цитираните решения е изразено принципно
становище относно предмета на защитата, която се търси чрез иска и
индивидуализирането на спорното материално право чрез обстоятелствената част и
петитума на исковата молба.
На следващо място, съдът приема, че
разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за
последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
Съгласно приетото в мотивите на ТР
№2/29.02.12 г. по тълк.дело №2/11г. на ОСГТК на ВКС, поддържано и в
задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, обобщена в решение
№157/30.10.13 г. по т.дело №1091/12 г. на І т.о., произнасяне по непредявен
иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки
принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който
не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства,
каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената
защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната
материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда
единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея
петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е
подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за
неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са разясненията в т.5
от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и приетото в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 51 от 07.04.2009 г. на ВКС по т.дело № 623/2008 г. ТК, II т.о.;
Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по т.дело № 764/2008 г. ТК, II т.о.;
Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. дело № 118/2010 г.,ТК, II т.о.
В процесния случай, настоящият
въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявените обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, така както са заявени по петитума на исковата молба, поради което е
постановил недопустимо решение. В процесния случай, диспозитивът на решението
на първостепенният съд не изяснява предмета, по който се е произнесъл -
посочени са страните, но не е посочена точната правна квалификация на спорното
материално право по чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. От друга страна, диспозитивът на
първоинстанционното решение не съответства и не е в отговор на петитума на
исковата молба, който от своя страна е напълно съобразен с обстоятелствената
част на исковата молба. Предметът на иска се индивидуализира със страни,
правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в
резултативната част на съдебното решение. С
оглед на което, съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
В т.18
от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се
ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като
констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с
ал.1, т.5 от ГПК , съдът се произнася с
решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно
неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят
изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на
спора". Релевираните възраженията на страните, било правоизклюващи,
правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск,
безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат
към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по
същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за
несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното
право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност.
Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно
спорното право, а изложеното в мотивите – само по изключение досежно
възраженията за право на задържане и прихващане/ чл.298, ал.4 от ГПК/. Предметът
на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и
петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното
решение. Съдът е задължен да се произнесе
по предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищеца в
исковата молба, с изложените в нея обстоятелства и петитум. Както ищеца, така и
ответника има правен интерес от решение, което да се ползва със сила на
пресъдено нещо по отношение на заявеното в исковата молба спорно материално
право. Разглеждането на иск, който не е предявен, и не разглеждането на
предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия
процес, което има за последица обезсилване на недопустимото решение. С оглед на
което, съдът приема, че обжалваното решение е
недопустимо в обжалваната от ищеца част, тъй като не е постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
С
оглед на изложеното, решението в обжалваната от ищеца част, като процесуално
недопустимо следва да се обезсили на основание чл.270,
ал.3, изр. 3-то от ГПК, включително и в частта за разноските присъдени в
полза на ответника и делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг
състав на същия съд и произнасяне по предявените от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, срещу ответника
„Застрахователно дружество Е.“-АД, гр.София, обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне
на доклад по делото по чл.146 от ГПК, като се вземе предвид и обстоятелството,
че решението на СРС, 32 с-в, в частта, с която са уважени предявените
осъдителни искове и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца е
влязло в законна сила, като необжалвано от страна на ответника.
Предвид
изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
С
оглед цената на предявените обективно съединени осъдителни искове и дадените
задължителни за съдилищата указания в т.8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване –
арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Съдът приема, че с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни дела с цена на иска до 20000 лв. по търговски дела. Обхватът на
понятието "търговско дело" е по-широк от това за "търговска
сделка", но също и от "търговски спор", както последното е
дефинирано в петте точки от текста на чл.365
от ГПК. В
конкретния случай, делото е търговско и цената на всеки един
от предявените обективно съединени осъдителни искове/ под 20000 лв./ изключва касационния контрол на
решението - чл.280, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение от 28.02.2020 год.,
постановено по гр.дeло № 13189/2019 г. на СРС, І Г.О., 32 състав, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 650, 52 лв. до
предявения размер от 4927,25 лв., в частта, с която е отхвърлен иска за
сумата над 168,11 лв. до предявения размер
от 1305, 83 лв., както и в частта,
с която е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да плати на ЗД „Е.“, с ЕИК *******3, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 234,56 лв.- разноски по делото, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
ВРЪЩА
делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по
предявените осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1
от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които е сезиран, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.