№ 409
гр. П., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100028
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба
от“Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.П., ***, срещу В.Д.И., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 809.69 лева за доставена
и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ***, с абонатен №
***, от която сумата в размер на 707.72 лева, представляваща главница за
периода от 04.06.2018 г. до 30.09.2021 г., сумата от 101.97 лева – лихва за
забава на месечните плащания за периода от 11.08.2018 г. до 03.11.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението по
чл.410 от ГПК – 05.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена Заповед № 2059 от 09.11.2021 г. по ч.гр.д. № ***г. на
ПРС. Моли да им бъдат присъдените сторените по заповедното и исковото
производства разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът В.Д.И. чрез адв. М. е подал
1
отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по
основание и размер, като твърди, че няма облигационна връзка между
страните по делото, и е оспорил обвързващата сила на представените общи
условия. Твърди, че няма доказателства за изпълнение на задължението от
страна на ищеца да разгласи общите условия по съответния ред, няма
доказателства за извършен реален отчет. В отговора е противопоставил
възражение за погасяване по давност на процесните суми преди 09.11.2018 г.,
както и възражения за недопустимост на предявения иск, тъй като процесната
заповед е издадена за задължения за ползване на услугата питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води за адрес в гр. П., ***
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. М., която
оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни
и недоказани, и им се присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2059
от 09.11.2021 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС.
Възраженията на ответника за недопустимост на настоящото
производство, съдът намира за неоснователни, тъй като видно от данните
съдържащи се в заявлението, въз основа на което пред ПРС е образувано
ч.гр.д. № *** г., ищецът е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за задължения на В.Д.И. за водоснабден имот, находящ
се в гр. П., ***, независимо, че в обстоятелствата от които произтича
вземането в заповедта е посочено, че се касае за имот находящ се в гр. П., ***
Тази грешка на заповедния съд може да бъде преодоляна в исковото
производство от всички съдържащи се в заповедното производство
документи – заявлението, в което изрично е посочено, че се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника В.Д.И., за
незаплатени водоснабдителни услуги, касаещи водоснабден имот, находящ се
в гр. П., ***, за което няма спор между страните. Абонатния номер посочен в
заявлението е идентичен с абонатния номер посочен в процесната заповед за
2
изпълнение, поради което и с оглед посоченото, може да се направи
категоричен извод, че се касае за водоснабден имот находящ се в гр. П., ***.
Не без значение е и това, че обстоятелствата от които произтича вземането,
посочени в заповедта за изпълнение, не са сред реквизитите на заповедта,
императивно посочени в разпоредбата на чл.412 от ГПК. Именно за сочения в
заявлението водоснабден имот е образувано и настоящото исково
производство, в което ищецът иска от съда да бъде признато за установено, че
ответникът дължи процесните суми, представляващи задължение за
доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ***, с
абонатен № ***. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е допустим и
следва да бъдат разгледани по същество.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По основателността на иска:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. е оператор по
смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и
канализация на крайни потребители.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на
ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
3
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – П., за които с доклада по делото на основание чл.146,
ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен факта,
че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - П., публикувани на 21.08.2014 г. във
в. „Н.“ и на 02.09.2014 г. във в. „СъП.“ (централен и местен всекидневник).
С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху
нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение
между него и ответната страна за процесния имот и период, регулирано на
основание надлежно оповестени общи условия, като установи, че е
предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за
процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на
доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на
доставяните ВиК услуги.
С оглед разпределената от съда доказателствена тежест, с доклада по
делото съдът изрично е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства
за твърдениsта си, че ответникът има качеството потребител на
водоснабдителни услуги през процесния период и за процесния имот, както и
не сочи доказателства, че е извършвано реално и точно отчитане на
показанията на монтиран при ответника водомер.
Спорно между страните е наличието на облигационно правоотношение
по между им, както и реалното извършване на отчет на монтиран при
ответника водомер.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
4
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата,
потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да
възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която
хипотеза и приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и
за наемателите на жилището.
В конкретния случай, с отговора на исковата молба се твърди, че не е
налице идентичност на водоснабдения адрес, за който ищеца твърди, че на са
заплатени доставени водоснабдителни услуги, и за който е издадена
процесната заповед за изпълнение, но досежно тези твърдения съдът е
изложил своите съображения при обсъждане допустимостта на иска и намира
за ненужно да ги преповтаря.
Видно от приложения и неоспорен от ответника нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползуване и покупко- продажба на недвижим
имот № 99, том І, рег. № 3230, дело № 90/2012 от 29.03.2012 г., в полза на
В.И. е учредено вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в
гр. П., ***. От приложеното и неоспорено от ответника заявление за промяна
на партида с вх. № 2056/05.10.2017 г., преценено по отделно и в съвкупност с
представения и неоспорен договор № 1056/05.10.2017 г. за доставка на вода,
както и преценен във връзка с приложения нотариален акт за учредяване на
вещно право на ползуване и покупко - продажба на недвижим имот, се
установява по безспорен начина, че ответника е ползвател на водоснабден
имот, находящ се в гр. П., ***, поради което има и качеството на клиент на
ВиК услуги, като между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение.
Освен наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, ищецът следва да установи и извършен реален и точен отчет на
доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на
доставяните ВиК услуги.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице – Н.И.. От заключението на вещото
5
лице се установява, че в карнета на инкасатора са начислени месечни
количества вода на база чл.22 от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от ВиК оператор за целия процесен период, и
съобразено с отчета на консумираната вода от измервателно устройство –
един брой. За всеки отчетен период има издадени фактури от ищеца, които
съответстват на карнета на инкасатора. Задълженията за процесния
водоснабден имот с абонатен номер № *** за периода от 04.06.2018 г. до
30.09.2021 г. вещото лице е изчислило на стойност от 707.76 лева с ДДС,
които представляват задължения за доставена питейна вода, като за
отвеждане на отпадъчни води, и тяхното пречистване не са начислявани суми
на ответника. Лихвата за забава за периода от 11.08.2018 г. до 03.11.2021 г.
вещото лице е изчислило на стойност от 113.10 лева. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че в количеството доставена питейна вода е отчетено
на база отчети на показанията от измервателното устройство, с посочени
стари и нови показания, но в предоставените на вещото лице карнети е имало
подписи на потребител „тук-там“, но не изцяло.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2014 г., услугите В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, а съгласно чл.22, ал.4 от
Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. Разпоредбата на чл.22, ал.4
от Общите условния регламентира, че при неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на
ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля, но този
ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет.
От изложеното следва извода, че карнетът е документът, удостоверяващ
по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги от ВиК
дружеството. По своята същност карнетът представлява частен
свидетелстващ документ, и в случай, че носи подписа на потребителя,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя факти, като дата на
отчитането и отчетените данни на индивидуалният водомер.
6
По делото не се представиха карнетите, поради което и съдът е в
невъзможност да ги обсъди в съвкупност с останалия събран по делото
доказателствен материал. Въпреки дадените на ищеца с доклада по делото
указания в тази насока, ищецът не представи доказателства, от които да може
да се направи категоричен извод, че на измервателно устройство монтираното
в ползвания от ответника водоснабден имот, е извършван отчет, удостоверен
по предвидения в чл.32, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2014 г. и чл.22, ал.4 от
Общите условия, ред. В подкрепа на този извод на съда е и посоченото от
вещото лице в съдебно заседание, че в карнета на инкасатора има подписи
„тук – там“, от където следва извода, че не навсякъде при отчета на водомера
има поставени подписи, респ. отчета не е удостоверен по предвидения в
Наредбата и общите условия ред. Освен това не се установи, тези подписи да
са положени от ответника, или от негов представител, тъй като вещото лице
не можа да посочи от кого са поставени тези подписи в карнета. При липса на
подпис на съответния потребител или негов представител по отношение на
отчетените от водомера данни, не може и да се направи извод, че отчитането
и извършено законосъобразно при спазване на чл.32, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2014 г. и чл.22, ал.4 от Общите условия, а от тук и не може да се
направи извод, че карнета е редовно воден. Предвид изложеното следва да се
приеме, че ищецът не доказа извършено отчитане на процесния водомер, като
по делото не се представиха и доказателства за начина, по който е определено
ползваното количество вода.
Що се отнася до представената от ищцовото дружество справка –
извлечение, то същата не може да послужи като годно доказателства
установяващо извършена доставка на посоченото в нея количество
консумирана от ответника вода за процесния период, и нейната стойност, тъй
като същата е частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за
издалата го страна факти – ищецът, и не носи подписа на ответника.
Справката - извлечение не се подкрепя и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Не може и да се приеме, че същата се подкрепя от
заключението по приетата съдебно – икономическа експертиза, тъй като
вещото лице е основало своите фактически изводи само и въз основа на
представени от счетоводството на ищеца информация и карнетите
(непредставени по делото), за които се установи, че не могат да установят
посоченото в тях отчетено количество доставена и консумирана питейна вода,
7
които документи са едностранно съставени от ищцовото дружество и
обективират изгодни за страната обстоятелства, поради което и не се ползват
с материална доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни
факти. Следователно вещото лице е изследвало само счетоводната отчетност
на ищеца относно процесните стопански операции, но не и
правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника
процесното количество ВиК услуги. Същевременно ищецът претендира
дължимост на процесните суми, като стойност на потребено количество вода,
за която не се установи как е отчетена, на каква база са извършени
съответните записвания на показанията на водомера, респ. отчетена разлика.
Няма и доказателства за наличието на отказ на потребителя да осигури
достъп до средството за техническо измерване за реален отчет в процесния
имот на служители на ВиК, което да е обективирано с констативен протокол,
при която хипотеза разходът на вода се изчислява по правилото на чл.35, ал.6
от Наредбата. В тази връзка не може и да се направи извод, че е налице
водено от ищеца редовно счетоводство, доколкото от доказателствата по
делото може да се направи извод, че същото се основава на записвания,
съдържащи се в издадени от самото дружество документи, по отношение на
които и не можа да се установи по делото, че са съставени в съответствие с
приложимите нормативни разпоредби.
Предвид изложеното, след като ищеца не установи при условията на
пълно и главно доказване, че процесните задължения на ответника са такива,
представляващи стойност на реално доставени ВиК услуги в претендираните
размери и количество, респ. не доказа, че ответникът ги дължи, то искът за
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При недоказаност на главния иск, искът за лихва, който е акцесорен,
също се явява неоснователен.
Поради неоснователността на исковете, съдът не се произнася по
релевираното от ответника възражение за погасени по давност суми.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
8
заповедното производство, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
каквито претендира и е представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК. В
съответствие с представения списък на разноските и съдържащите се делото
данни за извършени такива, ответникът е направил такива за заплатено от
него адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева в заповедното
производство и 300.00 лева в исковото производство. Направените от
ответника разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
общ размер на 450.00 лева следва да бъдат възложени върху ищеца, с оглед
изхода на делото.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., ***, срещу В.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, обективно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, за признаване за
установено, че В.Д.И., ЕГН ********** дължи на “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* сумата от 809.69 лева за доставена и
отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ***, с абонатен №
***, от която сумата в размер на 707.72 лева, представляваща главница за
периода от 04.06.2018 г. до 30.09.2021 г., сумата от 101.97 лева – лихва за
забава на месечните плащания за периода от 11.08.2018 г. до 03.11.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението по
чл.410 от ГПК – 05.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена Заповед № 2059 от 09.11.2021 г. по ч.гр.д. № ***г. на
ПРС.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.И., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** сумата от 450.00 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производства.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10