РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Ловеч, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100678 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила е искова молба от Г. С. С. от гр. ***, чрез адв. В. И.-К., срещу ЗАД
„ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр. София, в която се твърди, че на 23.06.2019 г.,
около 09.25 часа, на път II-35, на км. 58+400, е настъпило ПТП, в резултат на което била
причинена средна телесна повреда на ищеца Г. С. С. от гр. ***, като били причинени и
имуществени вреди на велосипед марка „**“, модел „***“, с рама ***, управляван и
собственост на ищеца. По-конкретно се твърди, че на посочената дата в посочения час лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, управляван от Г. Д. В., се движил по
републикански път II-35, с посока на движение от гр. *** към гр. ***, като по пътя около
км. 58+400, настигнал пострадалия С., който управлявал собствения си велосипед марка
„**“, модел „***“, с рама ***, най-вдясно на платното за движение в същата посока. При
извършване на маневра по заобикаляне на велосипедиста, се посочва, че лекият автомобил
навлязъл в коридора за движение на велосипеда и ударил велосипедиста първоначално с
десен калник, а след това и с дясно огледало и долна част на десния калник, като
велосипедът бил ударен в кормилото и ляв курбел с педал, а пострадалият – в лявата част на
тялото. Вследствие на съприкосновението, велосипедистът бил отхвърлен надясно и паднал
в отводнителен канал на 3,2 метра от мястото на удара, а дясното странично огледало на
автомобила се счупило и паднало на линията, очертаваща дясната пътна лента. Водачът на
1
лекия автомобил – Г. Д. В. не спряла управляваното от нея МПС и продължила движението
си към гр. ***, като по този начин избягала от местопроизшествието.
Посочва се, че след като пострадалият Г. С. сигнализирал за случилото се ПТП, по
случая било образувано ДП № 397/2019 г. по описа на РУ-МВР-Ловеч, пр. преписка №
1506/2019 г. по описа на РП-Ловеч, като след приключване на разследването било
образувано НОХД № 576/2020 г. по описа на Районен съд-Ловеч срещу Г. Д. В. за
извършено престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1,
пр. 3 от НК, което не било приключило.
По-нататък се твърди, че лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***,
собственост на Д. В. В., е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с
период на валидност от 21.05.2019 г. до 21.05.2020 г. при ответното дружество ЗАД
„ДаллБогг: живот и Здраве“ АД, която застраховка е била прекратена на 07.12.2019 г., но
към момента на настъпване на процесното ПТП е била действаща.
Посочва се, че в резултат на инцидента ищецът Г. С. С. получил телесни повреди, като
възстановяването на здравето му продължавало към момента на подаване на исковата молба.
На 23.06.2019 г. след настъпилото произшествие той бил откаран в „Спешна помощ“ - гр.
***, като след установеното счупване била приложена хирургична обработка.
След извършен медицински преглед от съдебен лекар било установено, че на пострадалия С.
е причинено травматично счупване /полифрагментозно/ на първи лумбален прешлен, без
данни за дислокация на фрагментите, повреда, трайно затрудняваща движенията на снагата
за около 7-8 месеца. Предписан бил имобилизационен колан за период от 6 месеца.
Установени били и множество травматични изменения предимно в задната повърхност на
гръден кош и ляво бедро - горна лява задна част на гръдния кош, лява задна лумбална област
и задна част на лявото бедро.
Твърди се, че месец след настъпването на произшествието ищецът продължавал да изпитва
болка, вследствие на което му били назначени на 17.07.2019 г. физиотерапевтични
процедури - по 20 бр. за един месец, както и на 13.08.2019 - 20 броя за период от един месец.
Въпреки проведените терапии, се посочва, че година по-късно ищецът продължавал да
изпитва дискомфорт и трудна подвижност в областта на кръста и седалището. Вследствие
на това отново били приложени физиотерапевтични процедури - 20 бр. През месец август
2020 г. му било приложено лечение с нискочестотно магнитно поле - 7 бр., лечение с НЧТ -7
бр., лечение с ултразвук - 6 бр., като му било предписано лечение и по амбулаторни
процедури с амбулаторен лист и направление от 25.08.2020 г. Лечението му продължавало и
към момента на подаване на исковата молба и болките не били отшумели.
Отделно от горното, се твърди, че във връзка с настъпилото ПТП са причинени
имуществени вреди на ищеца Г. С. С., изразяващи се в увреждане на собствения му
велосипед марка „**“, модел „***“, като от изготвената съдебно-автотехническа експертиза
по досъдебното производство се установило, че вредите по велосипеда възлизат на 1470.00
лева, които ищецът счита, че следва да му бъдат възстановени от ответника.
2
Изтъква се, че вследствие на процесното ПТП ищецът търпял и продължава да търпи болки
и страдания. Причинените му увреждания му създавали ежедневен дискомфорт и това
водело до нарушаване на нормалния му начин на живот. След настъпилия инцидент, се
твърди, че ищецът развил страх от управление на велосипед и изобщо движение по
пътищата, тъй като не бил сигурен, че няма отново да претърпи подобен инцидент. Сънят
му бил нарушен и изпитвал постоянно безпокойство.
На следващо място, се посочва, че пострадалият Г. С. упражнявал свободна професия -
стоматолог и вследствие на настъпилото произшествие бил в невъзможност да извършва
обичайната си дейност, заради което и търпял ежедневни загуби, като в подкрепа на това
твърдение ищецът представя справка за доходите си непосредствено преди настъпване на
ПТП.
Посочва се още, че със заявление до застрахователя вх. № 4506/15.12.2020г. е образувана
щета № 0801-000013/2021-01-02, като с писмо изх. № 1357/16.03.2021 г. е отказано
изплащане на застрахователно обезщетение. По преписката, се твърди, че са представени
всички медицински документи, с които ищецът разполага, но застрахователят
неоснователно отказал изплащане на обезщетение с мотив, че не е налице извършено
нарушение от страна на застрахования водач.
С оглед на обстоятелството, че ответникът отказал да заплати в
срок претендираната сума, ищецът предявява настоящия иск и моли за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, да му
заплати сумата в размер на 20 000.00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 23.06.2019 г., както и сумата 1
470.00 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на същото ПТП.
Претендира присъждане и на разноските по делото, в това число и адвокатски хонорар.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник адв. И. Ц., с който е изразено становище за неоснователност на предявения
иск. Оспорва се изключителната вина на другия участник в процесното ПТП – Г. Д. В.,
управлявала лек автомобил „*** ***“, с рег.№ ***. В тази връзка са наведени доводи за
съпричиняване на процесното ПТП от страна на ищеца, който с поведението си е
допринесъл за настъпване на произшествието. По-конкретно се твърди, че същият е
управлявал процесния велосипед извън населено място, без поставен червен
светлоотразител отзад, бели или жълти светлоотразители на колелата на велосипеда, както и
без да използва светлоотразителна жилетка. Освен това, се твърди, че същият не се е движил
в най-дясната част на пътното платно и с това е допринесъл допълнително за вредоносния
резултат. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като
несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат И.
К., която е преупълномощена от адвокат В. К. и поддържа предявените искове. В
последното съдебно заседание се явява адв. В. К., която направи изменение по реда на чл.
3
214 ал. 1, изр. трето от ГПК, в размера на исковете, чрез увеличение в размера на иска за
обезщетение за неимуществени вреди, който се счита предявен за сумата 24990.00 лева, и
намаление в размера на иска за обезщетение на имуществени вреди, който се счита предявен
за сумата 1306.94 лева. По същество, моли да бъдат уважени исковете, като се присъдят и
разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък. В писмени бележки на адв. И. К. са
изложени съображения за основателност и доказаност на претенциите.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се представлява от адвокат И. Ц., който
поддържа становището, заявено с писмения отговор на исковата молба и моли да бъдат
отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на
направените от тях разноски по делото, съгласно представен списък.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от данните по приложеното
НОХД № 576/2020 г. по описа на Районен съд-Ловеч, както и от доводите на страните,
всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
С доклада по делото, извършен в съдебно заседание на 12.04.2022 г., са обявени за
безспорни следните факти, а именно, че на 23.06.2019 г. е настъпило посоченото от ищеца
ПТП, в което същият е участвал и че към тази дата другият участник в ПТП – Г. Д. В. е
имала сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
управлявания от нея автомобил, който договор е сключен с дружеството - ответник. За
безспорен е обявен и факта, че с влязла в сила Присъда по НОХД № 576/2020 г. на
Ловешкия районен съд, лицето Г. Д. В. е призната за виновна във връзка с процесното ПТП.
По-конкретно от приложеното НОХД № 576/2020 г. по описа на РС-Ловеч се установява, че
е постановена Присъда № 260014/19.05.2021 г., с която Г. Д. В. от гр. ***, е призната за
виновна в това, че на 23.06.2019 г., около 09:25 часа, на път II-35, км.58+400, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „*** ***", с рег.№ ***,
собственост на Д. В. В. от гр. ***, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20,
ал.1 от ЗДвП, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; чл.25, ал.1 от ЗДвП, че водачът на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;
чл.42,ал.2,т.1 от ЗДвП и чл.88,ал.2 от ППЗДвП, че водач, който изпреварва, е длъжен по
време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство; чл.42,ал.2,т.З от ЗДвП, че водач, който изпреварва,
е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време, и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на
Г. С. С. от гр. ***, изразяваща се в травматично счупване /полифрагментозно/ на първи
лумбален прешлен, без данни за дислокация на фрагментите, повреда, трайно затрудняваща
движенията на снагата за около 7-8 месеца, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„б",
4
пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 от НК, е осъдена на пробация.
След обжалване на присъдата, е постановено решение № 77/11.11.2021 г. по ВНОХД №
361/2021 г. на Ловешкия окръжен съд, с което присъдата е изменена само в частта на
наложеното наказание, като подсъдимата Г. Д. В. е освободена от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК и на същата е наложено административно наказание глоба, а в
останалата част присъдата е потвърдена и влязла в сила на 11.11.2021 г.
От приложен Фиш за спешна медицинска помощ от 23.06.2019 г., в 10,25 часа, е видно, че
на пациента Г. С. С. е оказана спешна медицинска помощ в резултат на злополука с
велосипед.
На пациента е издаден Амбулаторен лист № 000134 от 24.06.2019 г. от д-р Р.Л. – хирург при
АИП за СМП, в който е описана анамнеза, че на 23.06.2019 г., около 9,15 часа при ПТП на
пътя ***-***, карайки велосипед, пациентът бил блъснат от лек автомобил, загубил
съзнание за известно време. Като основна диагноза е посочена: „Множествени
повърхностни травми на гръдния кош“, а като придружаващи заболявания и усложнения са
посочени множествени повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, както
и в областта на тазобедрената става и бедрото. Като терапия е приложена хирургична
обработка.
Видно от приложеното медицинско направление от 26.06.2019 г., издадено от д-р О. –
неврохирург в гр. Плевен, на ищеца е предписан имобилизационен корсет за 6 месеца и
обезболяване.
Приложен е амбулаторен лист № 001305 от 17.07.2019 г., издаден от д-р Н.Д. за назначени
20 бр. физиотерапевтични процедури на ищеца с основна диагноза: „Счупване на гръбначен
прешлен; Множествени повърхностни травми на гръдния кош“, с посочено обективно
състояние: „болка и ограничен обем на движение в гръден и поясен отдел на гр. стълб,
хематоми по гърба и в областта на ТБС“.
На 13.08.2019 г. също е издаден амбулаторен лист на ищеца от д-р Н.Д. за проведени
физиотерапевтични процедури във връзка с диагнозата му.
Издадени са три амбулаторни листа на 16.06.2020 г., 17.08.2020 г. и 25.08.2020 г. от д-р Н.Д.
отново за проведени 20 бр. физиотерапевтични процедури на ищеца, а обективното му
състояние е описано с наличие на палпаторна болка с болезнени и ограничени движения в
сагитална и фронтална равнина, ограничена и болезнена подвижност в лумбален дял на
гръбначния стълб, като в последния лист в анамнезата е отразено, че оплакванията от болки
и скованост в кръста и седалището са недостатъчно повлияни от проведената ФТР програма.
Освен това има и ограничение в подвижността, като диагностичната и лечебна цел не може
да бъде постигната в условията на извънболничната помощ, поради което е издадено
направление за хоспитализация от 25.08.2020 г.
От заключението на допуснатата в настоящото производство съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при процесното ПТП на 23.06.2019 г., на ищеца Г. С. С. е
причинено многофрагментно счупване на тялото на L1 – първи поясен прешлен, без
5
изразена дислокация на фрагментите, охлузвания и хематоми по тялото. Счупването на
първи поясен прешлен е причинило трайно затруднение на движението на снагата за не по-
малко от 7-8 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Останалите описани
травматични увреждания причиняват сами по себе си временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. За да отговори на въпроса относно периода на оздравителния процес и
дали е имало усложнения, експертът д-р Д. е извършил преглед на ищеца в отделението по
„Съдебна медицина“ на МБАЛ – гр. Ловеч на 25.05.2022 г. /към момента на изготвяне на
заключението/. При прегледа е установил, че са налице само субективни оплаквания на
ищеца от болки в поясната област при натоварване, при продължително стоене прав и
ходене, както и при принудителната поза по време на работа като дентален лекар. Според
експерта, като цяло оздравителния процес е протекъл без усложнения.
При устното изслушване на заключението експертът потвърди, че към настоящия момент
ищецът се е възстановил, но при натоварване, продължително стоене прав и при
принудителна поза по време на работа като дентален лекар, болките се проявяват и ще ги
има и в бъдеще.
От показанията на разпитаната свидетелка И.К. се установи, че тя е личен лекар на ищеца и
го познава от 2000 година, а той е личен зъболекар на нея и семейството й. Свидетелката
знае за транспортната злополука, която е претърпял ищеца през 2019 г. и счита, че тази
злополука тотално е променила живота му, тъй като до този момент винаги е спортувал
активно, тренирал колоездене, плуване, планинар бил. След злополуката ищецът в
продължение на три месеца бил на легло и изпитвал силни болки, като в началото
ежедневно звънял на свидетелката и се налагало тя да ходи в домашни условия да му носи
болкоуспокояващи и да му слага инжекции. Пригодил си бил едно въженце към парното в
стаята, за да може да се изправя от легнало положение. За снабдяването с хранителни
продукти и транспортни услуги се грижели племенницата му и съпругът й, тъй като ищецът
живеел сам, синът му живеел и работел в друг град. Наложила се консултация с неврохирург
в гр. Плевен след като бил направен скенер, тъй като ищецът имал полифрагментна
фрактура на лумбален прешлен, което при някакво движение евентуално можело да доведе
до парализа на долни крайници. Ищецът бил известен зъболекар с много пациенти, а след
злополуката не можел пълноценно да работи. В период от три месеца изобщо не можел
става, а в същото време наемите и консумативите за стоматологичния му кабинет
продължавали. Повече от година носел корсет, провеждал физиотерапия с колаген за
намаляване на болката, периодично вземал обезболяващи. Освен физическа болка, изпаднал
и в психическа депресия, загубил вяра, че ще се възстанови, тъй като болките продължавали
особено при промяна на времето. В края на септември – октомври 2019 г. започнал да прави
опити да ходи на работа, но не бил така пълноценен както преди, тъй като болката го
принуждавала да работи кратко време, а принудителната поза – прав или леко приведен над
пациента, допълнително засилвала болката. Така започнал да губи от пациентите си, които
отивали при други зъболекари. Свидетелката знае, че при злополуката бил увреден и
притежавания от С. велосипед, който е професионален и скъпо струващ.
6
Като свидетел беше разпитан и М.Г., съпруг на племенницата на ищеца. Свидетелят заяви,
че той е ходил да вземе ищеца когато станала катастрофата и го транспортирал до „Бърза
помощ“ в гр. ***. Почти всеки ден в продължение на около три месеца свидетелят ходел в
дома на ищеца да му носи хранителни продукти и вода, тъй като той не можел да става,
оплаквал се, че го боли кръста и не можел да стои прав. В ежедневието на ищеца помощ
оказвала и сестра му, живуща на горния етаж над жилището му. Свидетелят заяви, че на
рехабилитации той го транспортирал до болницата. След около четири месеца след
инцидента С. започнал да работи и когато свидетелят отишъл при него за пломба, той му се
оплакал, че го боли и не може да работи. Към настоящия момент му споделял, че го боли
още, не в такава степен, но когато се променя времето го боли. Свидетелят знае, че преди
инцидента С. е карал колело за спорт и поне два пъти в седмицата излизал с колелото и
правел доста дълги преходи, но сега не можел да прави такива преходи, тъй като изпитва
болка особено при промяна на времето. След процесното ПТП, свидетелят заяви, че той е
докарал колелото на С., което било „смазано“. Дадено било на ремонт, но не знае дали го
кара сега.
Съдът допусна до разпит като свидетел и водачът на лекия автомобил „*** ***“, участник в
процесното ПТП – Г. Д. В.. Тя заяви, че при управление на автомобила на въпросната дата,
не е разбрала, че е ударила велосипедиста, тъй като не го е видяла. Пред нея не е имало друг
автомобил. Навлязла в банкета, тъй като в другата лента се движел автомобил, който
изпреварвал. Разбрала за случилото се като пристигнала в гр. ***, където я спрели полицаи.
Дошъл и ищецът със свой племенник. След като ищецът бил прегледан в „Бърза помощ“,
отишли на мястото на ПТП.
По делото са допуснати единична и тройна съдебно-автотехническа експертиза със задачи,
относими към причинените вреди на велосипеда на ищеца и твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Предвид направеното от ответника оспорване на заключението на едноличната експертиза,
съдът намира, че следва да обсъди експертизата на тричленния състав от вещи лица. От
заключението им се установява, че реалната стойност на нанесената щета на велосипед
марка „**“, модел „***“ с рама ***, при възстановяване в специализиран сервиз с нови
части, е 1306.94 лева, като в обстоятелствената част на експертизата са описани щетите
/капла задна, курбели комплект с централен венец, педали комплект, скоростен механизъм,
кормило, каска марка Laas/, съответно резервните части, стойността им и нормочасове за
извършване на монтажно-демонтажните, възстановителни и бояджийски операции,
съотносими в специализиран сервиз.
По въпросите, имащи отношение към твърдяното съпричиняване, от заключението на
тройния състав се установява, че вещите лица, след като са се запознали с материалите по
делото и са изготвили мащабна скица на местопроизшествието /Приложение № 1 към
заключението/, са достигнали до извод, че велосипедистът – ищец се е движил в края на
дясна лента за движение в посока гр. ***, в областта на ограничителната линия и пред
автомобил „***“. Произшествието е реализирано в светлата част на денонощието, при добра
7
и ясна видимост, суха пътна настилка, като пътят е двупосочен с по една лента за движение
за всяка една посока, с широчина на дясната лента /по посока на движение на процесния
автомобил и велосипед/ - 3,9 м, и широчина на насрещната лента - 3,6 м., с хоризонтална
маркировка в района на настъпилото ПТП – единична, прекъсната. Съобразно фотоалбума,
приложен към протокола за оглед на ПТП, десният банкет спрямо посоката на движение на
велосипедиста и автомобила е бил обрасъл с растителност, ограничаваща придвижването
върху него. Липсват данни за наличието на автомобили в полагащата се пътна лента и пред
процесния автомобил „***“, които да са ограничавали видимостта на водача на автомобила
към местонахождението и посоката на велосипеда. Необходимото разстояние за спиране на
автомобила „*** ***“ при реалната му скорост на движение – 57,64 км/час към момента на
удара с велосипедиста е изчислено на 37,87 м, а времето, необходимо за водача на
автомобила да реализира закъснително движение преди мястото на удара е 1,2 сек., като
водачът на автомобила е имал техническа възможност и достатъчно напречно разстояние в
полагащата му се пътна лента при реалната скорост на движение да се размине с попътно
движещия се пред него велосипед, с което да предотврати ПТП. Вещите лица са
категорични, че произшествието е предотвратимо от страна на водача на процесния
автомобил, който при движение с посочената по-горе реална скорост е имал техническа
възможност и достатъчно време да възприеме попътно движещия се пред него
велосипедист, да предприеме своевременни действия за спиране, като спре преди мястото на
удара или изравни скоростта с тази на велосипеда и предотврати ПТП. Според вещите лица,
ударът между автомобила и велосипеда е тилен – ексцентричен, като липсват обективни
действия от страна на велосипедиста, чрез които е технически възможно да се предотврати
ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с искове с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", за претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие
на ПТП, с размер на претендираните обезщетения след направеното изменение в размера на
исковете – 24990.00 лева за неимуществени вреди и 1306.94 лева – за имуществени вреди.
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува както валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя, което в случая е безспорно между страните, така и
наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди, а именно: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
8
наказание /както е в случая след изменението на присъдата в наказателната й част/, актовете
на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския
съд. Следователно в гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елементи от
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда или решение.
В случая, при отчитане на обективните и субективни предели на влязлата в сила присъда,
настоящият съдебен състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да
приеме, че от него се установяват необходимите предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, а именно, че
лицето Г. Д. В. е извършила деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено
виновно, както и че на ищеца Г. С. С. са причинени вреди, изразяващи се в описаните в
присъдата травматични увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от състава на
престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на присъдата обхваща
и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното
противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135
от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д.
№ 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо, съдът приема, че по делото е установено, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на
лекия автомобил, на ищеца са причинени описаните травматични увреждания.
Следователно, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност", а именно ответникът дължи да заплати обезщетение за
претърпените вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява ищецът /чл. 478
ал. 2 и ал. 1 от КЗ/.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, с твърдения за допуснати нарушения на чл. 79 ал. 1, т. 3 и 5 и
чл. 80 от Закона за движението по пътищата - че е управлявал процесния велосипед без
поставен червен светлоотразител отзад, бели или жълти светлоотразители на колелата, че е
управлявал велосипеда извън населено място без да използва светлоотразителна жилетка,
както и че не се е движил в най-дясната част на пътното платно и с това е допринесъл
допълнително за вредоносния резултат.
От заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът възприема
като обективно и професионално изготвено на базата на събраните материали по делото,
включително тези по наказателното производство,се установи, че ищецът е управлявал
велосипеда си, движейки се в края на дясната лента за движение, като липсват обективни
действия от негова страна, чрез които да е технически възможно да се предотврати ПТП.
Относно останалите факти, с които се обосновава съпричиняването, не се ангажираха
доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест, указана му с доклада по
делото. Освен това, отчитайки задължителната сила на влязлата в сила присъда, съдът
приема за безспорно установен обективния факт на извършеното деяние, че то е
противоправно и извършено виновно от посочения извършител, без да съществуват данни за
някакъв принос в извършването му от страна на ищеца, управлявал велосипеда.
9
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че в случая не са налице предпоставките,
даващи основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите, поради което
ищецът, който ги е претърпял, следва да получи съответно парично обезщетение.
Съдът, при определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
съобразно принципа на справедливост съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, отчита вида и
степента на полученото увреждане, представляващо средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично счупване /полифрагментозно/ на първи лумбален прешлен, без данни за
дислокация на фрагментите, повреда, трайно затрудняваща движенията на снагата за около
7-8 месеца.
Във връзка с това увреждане се установи, че ищецът в продължение на три месеца е бил на
легло, изпитвал силни болки и постоянно се нуждаел от болкоуспокояващи. Тъй като
живеел сам се налагало обгрижването му от негови роднини, които му носели храна и
всичко каквото е необходимо. Освен физическа болка, изпаднал и в психическа депресия,
загубил вяра, че ще се възстанови, тъй като болките продължавали особено при промяна на
времето. Както се установи, ищецът е известен стоматолог и претърпяното увреждане му
попречило да упражнява ефективно професията си за тези три месеца, а след това като
започнал работа, не бил така пълноценен както преди, тъй като болката го принуждавала да
работи кратко време, а принудителната поза – прав или леко приведен над пациента,
допълнително засилвала болката. От това последвало и постепенно отдръпване на част от
пациентите му. Преди увреждането ищецът активно спортувал - карал велосипед, ходел на
планина, а след претърпения инцидент и с оглед спецификата на увреждането – в поясната
част, същото затруднявало движенията му и препятствало извършването на тези дейности.
За определяне на размера на обезщетението, съгласно чл. 52 от ЗЗД, следва да се вземе
предвид изживяното по време и след произшествието, както и негативното му отражение
във физически, психологически и емоционален план, периода на лечение, времето, през
което ищецът е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, да се движи нормално, което
безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието, както и до пълноценното
упражняване на професията му на стоматолог. Следва да бъде отчетен и факта, че болките и
страданията във физически, психологичен и емоционален план, не са се ограничили само до
изживените в момента на увреждането болки и страдания, а са продължили и след това, като
физическите болки продължават и понастоящем. В този смисъл съдът съобразява
показанията на разпитаните свидетели, които намира за обективни и непротиворечиви,
основаващи се на непосредствени впечатления за състоянието на ищеца и търпените от него
болки и страдания в продължителен период от време, които макар и постепенно да са
намалели, се обострят при промяна на времето. В същата насока е и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, според което, макар и оздравителния процес като цяло да
е протекъл без усложнения, ищецът продължава да има болки в поясната област при
натоварване, при продължително стоене прав и ходене, както и при принудителната поза по
време на работа като дентален лекар.
10
От всичко изложено до тук съдът счита, че справедливото обезщетение, което в най-пълна
степен ще репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия е в
размер на 20 000.00 лева и за тази сума следва да бъде уважен предявения иск с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Над този размер съдът намира, че обезщетението е прекомерно и не
съответства на принципа на справедлИ.стта, с оглед вида и степента на установеното
увреждане, поради което искът за разликата до пълния претендиран размер от 24990.00 лева
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Вторият иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца велосипед марка
„**“, модел „***“, с рама ***, също е основателен, като изложените по-горе съображения за
наличие на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, са относими и към
претенцията за претърпени имуществени вреди.
Безспорно се установи от събраните доказателства, че при процесното ПТП са нанесени
щети по управлявания от ищеца велосипед, негова собственост. Тези вреди също са в
причинна връзка с противоправното поведение на водача, причинил произшествието и
следва да бъдат обезщетени от ответника – застраховател на гражданската отговорност на
виновния водач за настъпилото ПТП. Относно вида и размера на настъпилите щети по
велосипеда съдът съобразява заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза,
от което се установи, че реалната стойност на нанесената щета на велосипед марка „**“,
модел „***“ с рама ***, при възстановяване в специализиран сервиз с нови части, е 1306.94
лева. Именно този размер, установен чрез използваната от вещите лица методика за оценка
на щетите и направената калкулация на стойността на повредите при възстановяване в
специализиран сервиз към датата на ПТП, съдът счита, че съответства на реално
претърпените от ищеца вреди в имуществената му сфера.
С оглед на изложеното, искът за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, се явява доказан в пълния претендиран
размер на сумата 1306.94 лева и следва да бъде уважен изцяло.
Законна лихва върху обезщетенията не е претендирана, поради което не се присъжда.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право да му
бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е заявил следните разноски по делото:
858.80 лева – държавна такса, както и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание
чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски по делото за държавна такса в размер на сумата 695.84 лева.
11
От представения договор за правна защита и съдействие от 10.04.2022 г., сключен между
ищеца и адвокат В. К., се установява, че между тях е постигнато съгласие адвокатът да
осъществява процесуално представителство на ищеца по настоящото дело безплатно, на
основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това
правило и при съобразяване уважената част на исковете и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към датата на договора за правна защита/, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат В. И. И.-К. от ЛАК, сумата от 1727.00 лева с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца по реда
на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА, което възнаграждение е с начислен ДДС, тъй като се
установява, че посоченият адвокат е регистрирано по ДДС лице.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на Ловешкия
районен съд депозита за експертизите на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на
съда или сумата от 178.25 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
От своя страна, ответникът в представения списък по чл. 80 от ГПК, е заявил следните
разноски по делото: 2200.00 лева – депозит за единична и тройна съдебно-автотехническа
експертиза, 165.00 лева – депозит за съдебно-медицинска експертиза и 10.00 лева – депозит
за призоваване на свидетел. От приложените вносни бележки е видно, че тези разноски
действително са направени от ответника.
При съобразяване отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски по делото общо в размер на сумата 448.77 лева. При изчисляване на
дължимите разноски на ответника съдът не включи сумата 10.00 лева – депозит за свидетел,
тъй като този депозит не е усвоен и ответникът има възможност с писмена молба да поиска
връщането му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г. И. и Ж.С.К., на основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да
заплати на Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, сумата 20000.00 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.06.2019 г., при което му е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване /полифрагментозно/ на първи
лумбален прешлен, без данни за дислокация на фрагментите, повреда, трайно затрудняваща
12
движенията на снагата за около 7-8 месеца, а искът за разликата до пълния претендиран
размер от 24990.00 лв. /двадесет и четири хиляди деветстотин и деветдесет лева/,
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г. И. и Ж.С.К., на основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да
заплати на Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, сумата 1306.94 лв. /хиляда триста
и шест лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на същото ПТП, изразяващи се в увреждане на собствения
на ищеца велосипед марка „**“, модел „***“, с рама ***.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, с горните данни, да заплати на Г. С. С., с горните данни, разноски по делото
за държавна такса в размер на сумата 695.84 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и четири стотинки/, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, с горните данни, да заплати на адвокат В. И. И.-К. от ЛАК, с адрес: гр. Ловеч,
ул. „Търговска“ № 1, сумата 1727.00 лв. /хиляда седемстотин двадесет и седем лева/ с вкл.
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца Г. С. С. по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 178.25 лв. /сто
седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за вещи
лица, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. С. С., с горните данни, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с горните данни, разноски по делото
в размер на сумата 448.77 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и седем
стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на
ищеца Г. С. С.:
***.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13