№ 68
гр. , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20201860100337 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано е по искова молба, подадена от С.Л.И., ЕГН:**********
чрез пълномощника адв.А.Л. против Ц. Н. К., въз основа на която се иска ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 14000 лв., представляваща главница по
невърнат заем по Договор за заем от 11.12.2015г., както и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба- 31.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски.
Ищецът С.Л.И. твърди, че на 11.12.2015г. ответницата Ц. Н. К. е сключила с него
писмен договор за заем, по силата на който С.И. е предоставил на заемателката Ц.К. заемна
сума в размер на 14000 лв., като последната се е задължила да му ги върне в срок от 6
месеца, считано от датата на подписване на договора или най-късно на 11.06.2016г. Сочи се,
че като доказателство за реално получаване на заемната сума заемателката е издала нарочен
документ- разписка от същата дата – 11.12.2015г. Сочи се още, че в срока, предвиден в
договора, заемателката не е изпълнила своето договорно задължение, предвидено в чл.240,
ал.1 ЗЗД – да върне на заемателя С.И. заемната сума.
В уточнителна молба от 24.11.2020г. ищецът С.И. твърди, че в случая се касае за
различен договор за заем, обективиращ друго заемно правоотношение, различно от това,
което е предмет на гр.д. № 114/2019г. по описа на РС-Пирдоп. Сочи, че са налице 4 бр.
правоотношения- Договори за заем между страните по делото, като общият брой на сумата,
която ищецът е отпуснал на ответницата по 4-те договора за заем от 11.12.2015г. /всеки един
1
на стойност от 14 000 лв./ е 56 000 лв. Всеки от договорите бил придружен с разписка за
получените суми, издадена от ответницата. С оглед на това твърдение, ищецът счита, че
искът му е допустим и че не се касае за злоупотреба с права, а за защита на такива.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата Ц. Н. К., която е получила лично съобщението по чл.131 ГПК на регистрирания
свой адрес в с.П., но не е ангажирала становище по предявения срещу нея иск.
В съдебно заседание ищецът С.Л.И. не се явява и не се представлява. Подадена е
писмена молба от пълномощника на ищеца – адв.Л., който заявява, че поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска като основателен и доказан и да присъди разноски.
Ответницата Ц. Н. К. също не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище,
въпреки че е надлежно призована.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщеното гр.д. №114/2019г. по описа на РС-Пирдоп (към което е приложено и
ч.гр.д. №636/2018г. по описа на РС-Пирдоп, разглеждано от същия съдебен състав), се
установява, че негов предмет е установителен иск по чл.422 ГПК (а не както в случая -
осъдителен) със същия ищец и същия ответник, за същия размер сума- 14 000 лв.,
претендирани на основание договор за паричен заем от 11.12.2015г. Искът е уважен с влязло
в сила съдебно решение, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист.
Видно от приетия по делото договор за паричен заем от 11 декември 2015г. С.Л.И., в
качеството на Заемодател, се е задължил да предаде в собственост на Заемателя Ц. Н. К.
парична сума в размер на 14 000 лв., а Заемателят се е задължил при условията и сроковете
на договора да върне заетата сума /чл.1 от договора/. Според чл.3 от договора Заемателят се
е задължил да върне заетата сума в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на
договора, като заетата сума се връща в брой, без да е необходима допълнителна покана от
страна на Заемодателя. Според чл.4 от договора Заемателят не дължи лихва.
Установява се от чл.2, ал.1 от горецитирания договор за заем, че Заемодателят се е
задължил да предаде заетата сума в брой при подписване на договора. Установява се от
разписка от 11.12.2015г., подписана от Ц. Н. К., че съгласно уговореното в договора за заем,
издателят на разписката – Ц. Н. К., е получила сумата от 14 000 лв. от С.Л.И., ЕГН:
**********1.
Ответницата Ц. Н. К. не е ангажирала доказателства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
2
Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
У съда възникна първоначално съмнение за допустимостта на иска, доколкото бе
установено, че гр.д. №114/2019г. по описа на РС-Пирдоп, водено между същите страни е
имало аналогичен предмет. Това бе и причина исковата молба да бъде оставена без
движение за мотивиране допустимостта на иска. В отговор на съдебното разпореждане
ищецът чрез своя пълномощник, заяви че в настоящия случай се касае за различен договор
за заем, обективиращ друго заемно правоотношение, различно от това, което е предмет на
гр.д. № 114/2019г. по описа на РС-Пирдоп, посочвайки, че са налице 4 бр. правоотношения-
Договори за заем между страните по делото, като общият брой на сумата, която ищецът е
отпуснал на ответницата по 4-те договора за заем от 11.12.2015г. /всеки един на стойност от
14 000 лв./ е 56 000 лв. и че всеки от договорите бил придружен с разписка за получените
суми, издадена от ответницата. Това е достатъчно за мотивиране допустимостта на иска,
като съдът намира, че следва да възприеме твърденията на ищеца касателно соченото от
него, че договорите и разписките за получаване на сумите по двете дела са различни. Съдът
счете, че не следва служебно да назначава Съдебно-графологична експертиза за
установяване на този факт, тъй като по делото не постъпиха възражения от ответницата в
тази насока и не бе поискано установяване на идентичност на договорите и разписките,
въпреки че това е най-лесният аргумент, на който тя би могла да се позове, за да обори
допустимостта на настоящия процес и той евентуално да бъде прекратен. Освен това, от
сравнението на документите по двете дела с просто око се установяват разлики.
Изписването на имената в договорите за заем, имащи иначе идентично съдържание, е
различно, както и позицията на подписите на съдоговарящите. В двете разписки пък датата
е изписана по съвсем различен начин и подписът на издателя на разписката също има
различна позиция. Това е достатъчно за съда да възприеме, че се касае за различни договори
и различни разписки, както твърди ищецът, без да се утежнява делото с непоискани
доказателства и разходи за изготвянето им. Щом твърденията на ищеца, касателно
допустимостта на иска, са обосновани, а ответницата не навежда възражения в противния
смисъл, съдът приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество искът за съществуване на вземането на ищеца спрямо
ответника за сумата от 14 000 лева, представляваща изискуема главница по договор за заем
от 11.12.2015г., за който е издадена разписка от същата дата, е основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. По иска по чл.240
ЗЗД за връщане на заетата сума ищецът следва пряко и пълно да докаже твърдения
юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем, в т.ч. даването на
3
сумата със задължаването на ответника да я върне.
Установи се от доказателствата по делото, че страните по делото /Ищецът -
Заемодател; Ответницата - Заемател/ са били обвързани от правоотношение по договор за
паричен заем /по смисъла на чл. 240 ЗЗД/ и волята им е обективирана в писмена форма
/самият договор за заем/. Обвързването между страните е валидно извършено с писмено
съглашение, подписано от двете страни, по който факт ответницата не наведе възражения. В
рамките на посоченото правоотношение ответницата е получила от ищеца сума в размер на
14 000 лв., което се доказва от приобщената разписка от 11.12.2015г., подписана от
заемателката Ц.К., в която е удостоверено получаването на сумата. Задължението за
връщане на сумата в шестмесечен срок /най-късно до 11.06.2016г./ ответницата е поела с
подписване на договора за заем. Представените по делото договор за заем от 11.12.2015г. и
разписка от същата дата /преценени в съвкупност/ удостоверяват задължението, както и че
визираният в договора за заем падеж на задължението, се явява настъпил. От частния
документ - разписка, ползващ се с материална доказателствена сила за установените с него,
неизгодни за издателя му факти и от представения нарочен договор за заем, се извличат
всички основни елементи на сключения договор за заем - заемна сума, предаването й от
заемодателя, получаването й от заемателя със задължение за връщане, както и падеж, който
е настъпил. При изначално възложената й доказателствена тежест, ответницата не ангажира
доказателства да е върнала заемната сума на падежа или в по - късен момент, нито
опроверга съществуването на договор за заем или получаване на сумата или че
правопораждащите задължението факти са каквито ги описва и установява ищеца, поради
което следва да се приеме, че ответницата дължи на ищеца връщане на процесната сума.
Изложеното налага да се приеме, че в процесната хипотеза предпоставките за уважаване на
иск по чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явяват изпълнени, поради което искът за
главница следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Основателно е и искане и за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаване на иска – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на
дължимата главница, тъй като присъждането на законна лихва представлява последица от
уважаване на иска.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските.
Ищецът претендира заплатените разноски по делото и заплатения адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът има право на разноски, стига
да е доказал обаче, че ги е сторил. По делото е заплатена държавна такса от 560 лв., която е
реален разход за ищеца и следва да бъде възложен в тежест на ответницата Ц.К.. Искането
за присъждане на разноски за един адвокат обаче не би могло да бъде уважено, доколкото по
4
делото е представено единствено пълномощно за адвокатско представителство, но липсва
договора за правна помощ, в който смисъл липсват доказателства за уговорен размер на
адвокатско възнаграждение, както и доказателства хонорар да е бил реално заплатен от
ищеца на адвоката.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.240 вр. чл.79 ЗЗД, Ц. Н. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес в с.П., община П., област С. и настоящ адрес в гр.С., ж.к. „*********“ №2, вх.2, ет.5,
ап.37 ДА ЗАПЛАТИ на С.Л.И., ЕГН: **********, с адрес в гр.С., ул. „************“
бл.118, вх.1, ет.13, ап.74 сумата от 14 000 лв. /четиринадесет хиляди лева/, представляваща
главница за невърната заемна сума, предоставена по договор за паричен заем между
страните от 11.12.2015г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ц. Н. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес в с.П., община П., област С. и настоящ адрес в гр.С., ж.к. „*********“ №2, вх.2, ет.5,
ап.37 ДА ЗАПЛАТИ на С.Л.И., ЕГН: **********, с адрес в гр.С., ул. „************“
бл.118, вх.1, ет.13, ап.74, сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/, представляваща
деловодни разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
На страните да се изпратят преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5