Решение по дело №7304/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 61
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20211100507304
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева

Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20211100507304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 12090/17.05.2021 г., подадена от длъжника
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********,
срещу Постановление за разноски от 22.04.2021 г. по изпълнително дело №
20219210401115, с което ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, е
отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева.
Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. Излага съображения, че
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства
на фактическата и правна сложност на делото. Същото било определено произволно от
взискателя и било неоправдано. Извършените изпълнителни действия не били
необичайни и не налагали определянето на такова адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 10, т.2 от Наредбата била неприложима, тъй като касаела по-
голяма фактическа и правна сложност на делото. Освен това, неправилно била
определена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и включването
на адвокатското възнаграждение в събраната сума, по смисъла на т. 26 от Тарифата,
било незаконосъобразно. Моли, обжалваното постановление да бъде отменено и
адвокатското възнаграждение да бъде намалено до сумата от 10 лева, както и да бъде
1
намален размера на начислената по т. 26 от Тарифата пропорционална такса.
Претендира направените по делото разноски.
Взискателят счита, че жалбата е изцяло неоснователна. Излага съображения, че
длъжникът не е изпълнил своето задължение за плащане на дължимата сума в срока за
доброволно изпълнение. Освен това, по делото били извършени изпълнителни
действия от страна на съдебния изпълнител по наслежно искане от страна на
взискателя. Наложен бил запор върху банковата сметка на длъжника. Счита, че ом е
образувано изпълнително дело и дължимите суми по него се събират в хода на същото,
се дължи и възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата, и без да е необходимо
процесуалният представител да извършва някакви действия по това изпълнително
дело. Моли, жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира направените по
делото разноски.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20219210401115 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 12.04.2021 г. по молба на взискателя
Н.Г.Г., подадена чрез адв. К.Д.Д., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
08.04.2021 г. по гр.д. № 20205330111216/2020 г. по описа Районен съд - Пловдив,
съгласно който „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД е
осъдено да заплати на Н.Г.Г., сумата от 3994.14 лева – обезщетение за имуществени
вреди, както и сумата от 884.77 лева – разноски по делото.
Молбата от 12.04.2021 г. съдържа искане за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумите по изпълнителния лист, като е посочен способ за
изпълнение: запор на банкови сметки. С молбата се претендират и таксите и разноските
в производството.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
договореното възнаграждение е в размер на 600 лева, което е изплатено.
На 13.04.2021 г., на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане” АД е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е
получена от него на 14.04.2021 г.
На 19.04.2021 г., длъжникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане” АД е депозирал възражение, с което е поискал от съдебния изпълнител
2
да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение на 200 лева, както и да
бъде намалена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 22.04.2010 г., съдебният изпълнител е отказал
да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
На 29.04.2021 г., ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на длъжника в
„Общинска банка“ АД.
Видно от извършеното отбелязване върху изпълнителния лист, на 20.05.2021 г.
на взискателя е преведена сумата от 5078.91 лева, като няма данна кога и по какъв
начин, същата е била наредена по сметка на ЧСИ.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в
предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на
съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.

На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението
може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по
съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес,
който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи
за всички изпълнителни способи.
В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението от 22.04.2021 г., с
което ЧСИ е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
3
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр.
д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20219210401115
по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от
12.04.2021 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния
изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на
сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществявал
поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към
молбата изпълнителен лист.
На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният
представител на взискателя е извършил това действие, поради което и предвиденото за
него възнаграждение се дължи от длъжника.
Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от
ГПК. След образуване на изпълнителното дело взискателят не е предприемал други
действия за удовлетворяване на вземанията си, като видно от извършеното
отбелязване, задълженията са погасени от длъжника.
Отделно от изложенот, длъжникът по изпълнителното дело е застрахователно
дружество. За да осъществява застрахователна дейност същото следва да отговаря на
редица нормативни изисквания, включително поддържане на определена капиталова
наличност и резерви обуславящи издаването на лиценз за извършване на
застрахователната дейност като поддържането на необходимите условия се контролира
от компетентен държавен орган-КФН. Лицензионният режим релевантен за
застрахователя предпоставя най-малко обезпечаване на поетите от застрахователя
задължения по сключените застрахователни договори.
С оглед на изложеното, дължимите от „Застрахователно акционерно дружество
4
ОЗК - Застраховане” АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство възлизат на 200 лв.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за
над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 600 лева и вместо това
адвокатското възнаграждение следва да се намали на 200 лева.
След намаляване на адвокатското възнаграждение, дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ е в размер на 511.58 лева, поради което обжалваното разпореждане следва
да се отмени и в тази част.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV
ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 22.04.2021 г. по изпълнително дело
№ 20219210401115, в частта, с която ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ, е оставил без
уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за
разликата над 200 лева до 600 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело №
20219210401115 по описа на ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ и в частта с която ЧСИ, с рег.
№ 921 в КЧСИ, е оставил без уважение молба на длъжника за намаляване на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 511.58 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати
на взискателя по изп.д. № 20219210401115, в размер на 200 лева, а таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ - в размер на 511.58 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 12090/17.05.2021 г. на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6