Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Габрово, 24.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на окръжен прокурор ТИХОМИР ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 98 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба
от административнонаказаното лице Х.А.К. *** против Решение № 91 от 16.05.2023 година по АНД
№ 61/2023 година по описа на Районен съд – Габрово в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 21-0892-000542 от 09.08.2021
година на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово относно наложеното за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от с.з.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развиват се доводи за недоказаност на вмененото на К. нарушение поради кредитиране на гласни доказателства, които са косвени такива и представляват изводи и предположения на свидетели, непосочване на НП на това в какво се изразява настъпилото ПТП, недоказаност на твърдението за несъобразена скорост, пороци при издаване на процесното НП, свързани с описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Прави се искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяването на друго, с което да бъде отменено процесното НП в частта на наложеното за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от с.з. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Касационният жалбоподател Х.А.К. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се касационната жалба, както и искането по същество
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Касационният жалбоподател Х.К. е наказан за това, че на посочени в НП дата и място, в следствие на движение с несъобразена скорост спрямо характера и интензивността на движението, възприемайки навлизащия от дясната му страна автомобил и при възникнала опасност за движението, не намаля скоростта си на движение и не е в състояние да спре пред предвидимо препятствие , като губи контрол върху управляваното от него МПС, отклонява се наляво и реализира ПТП в лентата за насрещно движение с посочения друг автомобил. Такава фактическа обстановка, както и механизмът на настъпване на ПТП, се установя от съставения на място протокол за ПТП и схема към него, както и от показанията на разпитаните по делото като свидетели полицейски служители /актосъставител и свидетел при установяване на нарушението/.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. При преценка относно осъществяване на състава на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, съобразно изброените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП хипотези. Всяка скорост, която създава опасност за движението и става причина за осъществяване на ПТП представлява несъобразена скорост. Управлението на автомобил с такава несъобразена скорост осъществява състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. При нарушение по този текст е без значение скоростта, с която се е движил водачът, както и скоростта, в която е следвало да се движи, и поради това не е необходимо същите да бъдат посочвани в АУАН и издаваното въз основа на него НП. Цитираната норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП изисква определено поведение, което следва да имат водачите на пътни превозни средства, с цел осигуряване безопасността на движението. В процесния случай административнонаказателната отговорност на К. е ангажирана поради несъобразяване на избраната от него скорост с характера и интензивността на движението. След като е възприел навлизащия от дясната му страна лек автомобил, К. е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила си с влиянието на тези фактори и да намали скоростта до величина, която да му позволи да спре при наличие на предвидимо и възприето от него препятствие на пътя /дори това да е друг движещ се автомобил/, респ. да избегне настъпването на вредоносен резултат. Следователно, именно виновното несъобразяване на скоростта от страна на К. с конкретните условия на пътя и движението по него е довело до реализиране на състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Районен съд – Габрово е постановил
валидно, допустимо и правилно в обжалваната част решение, постановено при
правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях. Изложеното води до извода, че решение на Районен съд – Габрово в
обжалваната в настоящото производство част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 16.05.2023 година по АНД № 61/2023 година по описа на
Районен съд – Габрово в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление
№ 21-0892-000542 от 09.08.2021 година на Началник сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово
относно наложеното за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.
179, ал. 2, предл. 1 от с.з.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.