Определение по дело №1046/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. К. Б. с ЕГН *, от гр. Б., У. „П. Е.” № 19, действащ Ч. процесуален представител А. С. Д. – АК Л., С. адрес : гр.Л., У.”Т.” №21 срещу Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение № 6101/17.11.2011 г. на Районен съд Р., постановено по ч.гр.д. № 1836/2011 г..

С атакуваното разпореждане е уважено заявлението, подадено от “. Д. Е. с ЕИК със седалище и адрес на управление: Г. С, район О, У. „М” № 19, представлявано от Изпълнителните директори Д. Н. Н., ЕГН * и Л. М. Ж. ЕГН *, Ч. пълномощника П. Б. Л. - Ю. на Банката при РЦ – Благоевград, със служебен адрес в гр. Р., У. Ш.” № 13, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Б. К. Б. с ЕГН *, от гр. Б., У. „П. Е.” № 19 за сумата от 330 824.96 лева (триста и тридесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и 96 ст.), от които 297 354.37 лева (двеста деветдесет и седем хиляди триста петдесет и четири лева и 37 ст.), представляваща главница, лихва в размер на 33 470.59 лева (тридесет и три хиляди четиристотин и седемдесет лева и 59 ст.) за периода от 25.04.2008 год. до 15.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011 год. до изплащане на главницата, както и сумата от 10 374.75 лв. (десет хиляди триста седемдесет и четири лева и 75 ст.), представляващи направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът ПОСТАНОВИЛ издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и ДОПУСНАЛ незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, като УКАЗАЛ да се издаде изпълнителен лист, с който ОСЪДИЛ Б. К. Б. ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА Д. Е. сумата от 330 824.96 лева (триста и тридесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и 96 ст.), от които 297 354.37 лева (двеста деветдесет и седем хиляди триста петдесет и четири лева и 37 ст.), представляваща главница, лихва в размер на 33 470.59 лева (тридесет и три хиляди четиристотин и седемдесет лева и 59 ст.) за периода от 25.04.2008 год. до 15.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011 год. до изплащане на главницата, както и сумата от 10 374.75 лв. (десет хиляди триста седемдесет и четири лева и 75 ст.), представляващи направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът УКАЗАЛ още върху заповедта за изпълнение и върху извлеченията от счетоводните книги да бъде направена надлежна бележка за издаването на изпълнителен лист, както и да се изготви заверен препис от заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, който, ведно с образец на писменото възражение (приложение № 5 към чл. 6 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г.) следва да бъде връчен на длъжника от съдебния изпълнител по реда на чл. 418 ал. 5 от ГПК.

В частната жалба се навеждат доводи относно незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт на РС Ралог, сочейки и че подаденото заявление не отговаря на изискванията за редовност от външна страна. Твърди се, че извлечението от сметка не съдържа информация относно договора за кредит, от който произтича вземането на заявителя “. Д. Е.; че в представеното пред съда извлечение от счетоводните книги на банката договорът за кредит не е посочен /идентифициран като вид и дата/.; че извлечението от счетоводните книги на банката от 16.11.2011г. е нередовен от външна страна документ и предвид обстоятелството, че не съдържа изчерпателна информация относно претендираните лихви; В извлечението било посочено, че се дължат лихви в размер на 33 470.59лв. за периода до 15.11.2011г. без да е посочено, от кой момент е започнало начисляването на тези лихви и какъв е вида на търсената лихва /редовна, наказателна/; че в представеното извлечение от 16.11.2011г. не се съдържат данни за настъпване на изискуемостта на вземането. Представеното „извлечение от счетоводните книги" на банката от 16.11.2011г. според жалбоподателя е нередовен от външна страна документ и по причина, че не удостоверява по безсъмнен начин настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. В извлечението не се съдържат данни за настъпване на изискуемостта на вземането, кога е извършено последно плащане по кредита, откога длъжникът е изпаднал в забава и по какъв начин е настъпила предсрочната изискуемост на кредита /автоматично или Ч. писмено уведомяване/; Наред с това в извлечението не било отразено за кой период е начислена дължимата според заявителя лихва- не е посочена началната дата, от която банката е започнала да начислява лихва и какъв вид лихва е начислена.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и за постановяване на отказ да бъде издадена такава заповед. Желаят присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Ответникът по частната жалба “. Д. Е. не е депозирала отговор по същата.

Съдът, като прецени редовността на жалбата съгласно изискванията на чл. 274 и чл. 275 от ГПК, намира производството за допустимо. Жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване.

Благоевградският окръжен съд, след като прецени становището на частния жалбоподател, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на “. Д. Е. с ЕИК със седалище и адрес на управление: Г. С район Оборище, У. „М” № 19, представлявано от Изпълнителните директори Д. Н. Н., ЕГН * и Л. М. Ж. ЕГН *, Ч. пълномощника П. Б. Л. - Ю. на Банката при РЦ – Благоевград, със служебен адрес в гр. Р., У. Ш.” № 13 срещу длъжника Б. К. Б. с ЕГН *, от гр. Б., У. „П. Е.” № 19, за заплащане на сумата 330 824.96 лева, от които 297 354.37 лева, представляваща главница – неиздължени суми по Договор за ипотечен кредит от 0107-RL-073 от 25.04.2008 год., лихва в размер на 33 470.59 лева за периода от 25.04.2008 год. до 15.11.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011 год. до изплащане на вземането. Претендирани са и направените по делото разноски в размер на 6 616.50 лева, представляваща дължима държавна такса и заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 758.25 лв.Към заявлението са приложени следните писмени доказателства: извлечение от счетоводните книги на „БАНКА Д. Е. към 16.11.2011 год. по договор за ипотечен кредит от 0107-RL-073 от 25.04.2008 год., удостоверение с изх. № *3342/24.02.2011 год. на Агенция по вписванията. Първостепенният съд намерил, че представените документи са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане и уважил подаденото заявление.

Благоевградски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение Ч. издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай, видно от данните по заявлението, молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, като съдът извлича от данните настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков ипотечен кредит от 25.04.2008 г.. Съгласно формираната трайна, задължителна по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съдебна практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл. 417, т.2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост.

Настоящият състав на БлОС счита, че представеното със заявлението извлечение от банковите сметки на длъжника не отговаря изцяло на тези изисквания. Същото не съдържа всички необходими данни по ипотечния договор, като най съществено е че не е посочено кога е настъпила изискумостта и началния период на претендираните лихви,. Макар и ЗСч да не дефинира задължителни реквизити на извлечението от сметка, тази информация следва да бъде налице за анализирането и от съда.

Независимо от горното, следва да се има предвид, че предмет на заявлението трябва да бъде изискуемо вземане, което означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Правилото за изискуемостта на вземането се извежда от разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК и следва да се докаже от заявителя, което не е сторено в конкретния случай. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит ВКС е постановил редица определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК които представляват задължителна за съдилищата практика съгласно ТР № 1/19.02.10 г. по тълк. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС /определения № 166 от 17.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 109/2012 г., I т. о., ТК, № 264/7.05.09 г. по ч. т. д. № 210/09 г. на I т. о., № 118/24.02.09 г. по ч. т. д. № 25/09 г. на II т. о., № 693/16.11.09 г. по ч. т. д. № 731/09 г., № 697/19.11.09 г. по ч. т. д. № 618/09 г. на II т. о., № 533/8.07.11 г. по ч. т. д. № 307/11 г. на II т. о. и решения № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о. и № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на II т.о./. В тях безпротиворечиво се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е нужно нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно право, установено в полза на кредитора, освен ако в договора не съществува уговорка в противния смисъл. Разяснено е и че настъпилата предсрочната изискуемост може да се изведе от клаузите на договора за кредит, каквото тълкуване в случая не може да се направи. Това е така, тъй като във всички клаузи от договорния регламент, касаещи правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, липсва клауза за автоматизъм, за която може да се съди при наличието на уговорка това да бъде упражнено "без покана", "без предизвестие" или друг равнозначен израз. В този смисъл, настоящият състав на БлОС счита, че за да настъпи предсрочната изискуемост е следвало банката, като страна, в чиято полза е договорено едностранното потестативно право да преоформи задълженията в предсрочна изискуемост, да прояви активно поведение като доведе до знанието на длъжника упражненото от нея право и едва след това да упражни процесуалните си права, следващи от чл. 417 и чл. 418 от ГПК.

Дори и в допълнителните обстоятелствата по заявлението не са наведени доводи за тази предсрочна изискуемост и началната и дата. Не е посочено - автоматична или след покана е настъпила тази изискумост.

Това в настоящия случай не е надлежно удостоверено съобразно изискването на чл. 418, ал.3 от ГПК.

Неяснота съществува и по отношение начина на формиране на търсената лихва - върху каква сума е начислявана ( върху кои вноски и по всяка от тях - за какъв период).

Фактът на неплащане следва да е удостоверен от банката Ч. посочване на непогасените вноски, а в случая въобще не става ясно как са формирани, респ.колко от вноските са погасени и коя/кои от тях е/са просрочени,съответно за просрочена вноска по главницата или за лихва се касае, относно които лихви също липсва начин на формиране, както и начални дати,от които се претендират лихви. Изброените неточности и неясноти разколебават удостоверителната сила на документа по чл. 417, т.2 ГПК.

Липсата на отразяване на относимите обстоятелства в извлечението от счетоводните книги препятства проверката на съда, в т.ч.дали предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение, и то в конкретния му размер. Изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му- изрично срвн. Определение № 426 от 16.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 332/2009 г., I т. о., ТК на ВКС; Определение № 620 от 11.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2012 г., II т. о., ТК на ВКС, с които,както и в константната съдебна практика, се приема,че когато не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко вноски не са платени, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане, респ. в извод - извлечението от счетоводни книги не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицата, спрямо които се иска издаване на изпълнителен лист.

И след като в рамките на извършената по чл. 418, ал. 2 ГПК, не се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, предявената частна жалба е основателна. Обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение, следва да се отмени. С оглед на това следва да се обезсили и издаденият изпълнителен лист, доколкото в хипотезата на чл. 418, ал.1 ГПК такъв може да бъде издаде само, ако е допуснато незабавно изпълнение.

С оглед този изход от процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 278, ал.4 и чл. 273 от ГПК следва да бъде осъден заявителя да заплати на частния жалбоподател разноски по делото в размер на сумата 15 лв. внесена държавна такса.

Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 6101/17.11.2011 г. на Районен съд Р., постановено по ч.гр.д. № 1836/2011 г. по описа на съда, с което е уважено заявлението, подадено от “. Д. Е. с ЕИК , със седалище и адрес на управление: Г. С район О, У. „М” № 19, представлявано от Изпълнителните директори Д. Н. Н., ЕГН * и Л. М. Ж. ЕГН *, Ч. пълномощника П. Б. Л. - Ю. на Банката при РЦ – Б, със служебен адрес в гр. Р., У. Ш.” № 13, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Б. К. Б. с ЕГН *, от гр. Б., У. „П. Е.” № 19 за сумата от 330 824.96 лева (триста и тридесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и 96 ст.), от които 297 354.37 лева (двеста деветдесет и седем хиляди триста петдесет и четири лева и 37 ст.), представляваща главница, лихва в размер на 33 470.59 лева (тридесет и три хиляди четиристотин и седемдесет лева и 59 ст.) за периода от 25.04.2008 год. до 15.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011 год. до изплащане на главницата, както и сумата от 10 374.75 лв. (десет хиляди триста седемдесет и четири лева и 75 ст.), представляващи направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение

и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на “. Д. Е. с ЕИК адрес на управление: Г. С, район О, У. „М” № 19, представлявано от Изпълнителните директори Д. Н. Н., ЕГН * и Л. М. Ж. ЕГН *, Ч. пълномощника П. Б. Л. - Ю. на Банката при РЦ – Благоевград, със служебен адрес в гр. Р., У. Ш.” № 13, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Б. К. Б. с ЕГН *, от гр. Б., У. „П. Е.” № 19 - за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горепосочените суми на основание чл. 417, т. 2 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА издадения от РС Р. в полза на “. Д. Е. - изпълнителен лист въз основа посочения титул срещу Б. К. Б..

Осъжда “. Д. Е. с ЕИК, със седалище и адрес на управление: Г. С, район Ое, У. „М” № 19, представлявано от Изпълнителните директори Д. Н. Н., ЕГН * и Л. М. Ж. ЕГН *, Ч. пълномощника П. Б. Л. - Ю. на Банката при РЦ – Благоевград, със служебен адрес в гр. Р., У. Ш.” № 13, да заплати на Б. К. Б. с ЕГН *, от гр. Б., У. „П. Е.” № 19 сторени разноски в това производство в размер на 15 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: