Решение по дело №1297/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№182/4.3.2021г.

гр. Пазарджик, 04 март 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пазарджик, в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Бабаков

с участието на секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело номер 1297 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на "АНИ И-2003" ЕООД, ЕИК 204685240, седалище и адрес на управление с. Исперихово, общ. Брацигово, срещу Заповед № ФК- 495-0073070/ 02.09.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП за прилагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване и забрана за достъп за срок от 14 дни до ползвания от жалбоподателя търговски обект – хранителен магазин, находящ се в с. Исперихово, общ. Брацигово.

В жалбата се изтъква, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че процесната заповед съдържа множество погрешни записи. Описаната в протокол касова наличност от 471 лв. били лични средства на жалбоподателя. Касае се до деяние, което е първо по реда си. При издаването на ЗПАМ бил игнориран принципа на чл. 6 от АПК.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.

Ответникът, редовно призован се представлява от юрк. Д., която оспорва жалбата. Допълнителни доводи излага в писмено становище. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят "АНИ И-2003" ЕООД, стопанисва търговски обект – хранителен магазин находящ се в с. Исперихово, общ. Брацигово, ул. „28-ма“ № 20.. На 30.08.20120 г. в обекта била извършена проверка от органи по приходите при която било установено следното: Била извършена контролна покупка на 2 бр. вафли на стойност 1 лв., платени в брой от М. К.Г. на продавача Л.А. преди легитимацията, като не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006. Впоследствие, при засичане на касата била установена и положителна касова разлика в размер на 471 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен описи тези, маркирани във ФУ. Неиздаването на касова бележка било преценено че представлява нарушение  на чл. 3 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за което бил съставен АУАН № F-569704/11.09.  В контекста на изложеното било прието, че е налице основание по смисъла на чл. 186 ал.1 т. б „А“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ.

За това нарушение органът по приходите в условията на обвързана компетентност издал Заповед № 495-0073070/ 02.09.2020 г. за прилагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване и забрана за достъп за срок от 14 дни до ползвания от дружеството търговски обект.

Оспорването на посочената заповед е станало след извършване на административно оспорване пред по- горестоящия орган. Съгласно чл. 168 АПК, съдът следва да  прецени законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен съгл. Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.20 г. на Изпълнителния директор на НАП в рамките на неговите правомощия. Същата  е издадена в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са описани фактическите основания, обуславящи издаването й  доколкото се касае за констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Ето защо съдът приема, че формата на оспорения акт позволява ефективна съдебна проверка на неговата материална законосъобразност. Няма допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на постановената заповед.

Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Цитираният текст е категоричен, че при неиздаване на фискална касова бележка при продажба, което е нормативно задължение по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, органът не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи, т. е. в този случай издаването на заповедта за ПАМ от компетентния орган се извършва при условията на обвързана компетентност. В тази връзка издаването на заповедта за ПАМ се явява законосъобразно на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че проверката е извършена извън работното време на магазина. След като проверяващите са извършили контролна покупка, очевидно, че магазинът е работел и е приемал клиенти. Без значение е обстоятелството, дали това се е случило в разписаното работно време на търговския обект или извън него.

По принцип, резонни биха били доводите, свързани с нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото се касае за покупка на стоки на стойност 1 лв. и щетите за фиска от конкретната покупка са незначителни. В настоящия  случай обаче при изготвения Протокол за извършена проверка е констатирана положителна касова разлика от 471 лв., а  в изготвения опис към ПИП / л.29 по делото/, продавачката Л.А. саморъчно е записала, че разликата се дължи на не издаване на касови бележки. При това положение, твърденията в жалбата, че се касае за лични средства в касата като недоказани няма как да бъдат споделени. Наличието на една немалка сума в касата, за която е констатирано, че се дължи на не издаване на касови бележки при извършени покупки сочи за една системност в неотчитане на извършените продажби от страна на дружеството, респективно по- високи щети за фиска. В процесния казус, въпреки малката стойност на извършената контролна покупка, няма как да се приеме, че се касае за изолиран случай и да се обоснове извод, че прилагането на ПАМ е в разрез с целите по чл. 22 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на оспорения акт.

При определянето на срока на ПАМ административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Ето защо съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол е ограничен единствено до спазването на пределите на оперативната самостоятелност и съответствието на акта с целта на закона (в този смисъл Решение № 3986 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14990/2018 г., I о., Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. и много други). Налагането на ПАМ за 14 дни е в границите на законоустановения срок, предвиден в чл. 186 ЗДДС – 30 дни. Целите на приложената ПАМ са свързани с предотвратяване и преустановяване на извършване на административни нарушения от посочения вид – конкретно се цели да се промени организацията на работа в търговския обект във връзка с коректното отчитане на касови приходи за в бъдеще, което от своя страна ще допринесе да не се допуска вреда на фиска. Според съда преценката на органа, че за постигане на посочените цели са необходими 14 дни е правилна и отговаря на установената фактическа обстановка.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респ. по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 100 до 200 лева, като в случая такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "АНИ И-2003" ЕООД, ЕИК 204685240, седалище и адрес на управление с. Исперихово, общ. Брацигово срещу Заповед №  ФК- 495-0073070/ 02.09.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА "АНИ И-2003" ЕООД, ЕИК 204685240, седалище и адрес на управление с. Исперихово, общ. Брацигово да заплати на ЦУ на НАП гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /П/