Казанлъшки районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на пети май, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
при секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдия Т. гр.дело № 2531 по
описа за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55
ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Ищецът М.М.
твърди, че на г. „Б.Д.“ ЕАД ***, въз основа на която било образувано гр.д. № г.
по описа на същия съд. В посочената молба „Б.“ чрез ФЦ К. твърдяла,че на дата г.
бил сключен Договор за кредит за текущо потребление с Л. В. К., който договор
бил обезпечен с поръчителството на три физически лица едно от които е ищецът М.М.М.. В молбата до Районен съд К., банката-ответник отправила
искане главният длъжник и тримата поръчители да бъдат осъдени солидарно да й
заплатят непогасена изискуема главница, редовна лихва, начислена върху
главницата и санкционна лихва към г. вкл., ведно със законната лихва от датата
на подаване на молбата до окончателното заплащане на дълга, както и направените
от банката разноски по делото. За гореописаните суми „Б.Д.“ ЕАД претендирала от
съда да издаде изпълнителен лист. Въз основа на Определение № от г. по гр.д. № г. по описа на КРС бил
издаден изпълнителен лист в полза на „Б.Д.“ ЕАД въз основа на извънсъдебно
изпълнително основание по смисъла на чл. 237 б.“в“ ГПК /отм./- извлечение от
сметка. От това определение е видно, че ищецът М.М. е
осъден солидарно като поръчител да заплати присъдените суми. За събиране на
вземането си „Б.Д.“ ЕАД образува изпълнително дело г. по описа на Ч.Р.М. В
последствие по силата на договор за цесия, сключен между „Б.Д.“ ЕАД и втория
ответник „О.Ф.Б.“ ЕАД, по изпълнителното дело на мястото на взискателя
„Б.Д.“ ЕАД е конституиран новия взискател „О.Ф.Б.“
ЕАД. От датата на образуване на изпълнителното дело до настоящия момент по
делото от М.М. били събрани суми в общ размер на лв..,разпределени
както следва :
- За
„Б.Д.“ ЕАД- лв..
- За
„О.Ф.Б.“ ЕАД- лв.;
- за
Ч.Р.М.
През г. М.М. ***
искова молба, въз основа на която е образувано гр.дело № г. по описа на същия
съд. С решение от г. по гр.дело № г. по описа на КРС договорът за поръчителство
между Банката и ищецът бил обявен за нищожен.Решението е влязло в законна сила
на г.
След влизане в сила на съдебното решение
по гр.дело № г. по описа на КРС до настоящия момент ответниците не са
възстановили на М.М. събраната сума от лв.., от
която: „Б.Д.“ ЕАД не е възстановила сумата от лв. /представляваща сбора от
преведените по сметката й суми по изп.д. г. на ЧСИ и лв.. удържани такси в
полза на Ч.Р.М. по искане на банката/, а вторият ответник – „О.Ф.Б.“ ЕАД не е
възстановил преведените му лв. по изп.д. г. на ЧСИ.
Искането е да се осъди ответника „Б.Д.“
ЕАД да заплати на М.М.М. сумата от лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, както и да се осъди вторият ответник „О.Ф.Б.“ ЕАД да заплати на ищеца
сумата от лв. по изп.д. г. на ЧСИ ведно със законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на исковата молба. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили
отговори от ответните страни.
„Б.Д.“ ЕАД заявява в отговора си, че
оспорва предявения иск по размер. Вярно било, че на основание чл. 34 от ЗЗД,
когато договорът бъде признат за нищожен или унищожен, всяка от страните трябва
да върне на другата страна, всичко, което е получила от нея. Както и на
основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено основание или отпаднало основание, е длъжен да го върне. „Б.Д.“
ЕАД не оспорва тълкуването и прилагането на цитираните правни норми. Считат, че
предявеният осъдителен иск има своето правно основание, но същият е
неоснователен и недоказан по отношение размера на сумите, които се претендират.
Съгласно Удостоверение изх. № г., изд.
От ЧСИ– рег. № на КЧСИ (в което са описани внасяните дължими суми от ищеца на
съответната дата и съответния размер) били изминали повече от пет години спрямо
изплатените суми за периода от г. до г. и Банката, счита че тези суми са
погасени по давност и не се дължи тяхното възстановяване.
Съгласно представеното и цитирано
по-горе удостоверение за периода г. до г. внесените суми възлизали на 3756,00лв
– т.е. за тези суми Банката възразява да бъдат възстановени, предвид
обстоятелството, че са погасени по давност.
Възразяват и срещу искането за
възстановяване на сумата в размер на лв., представляващи платени такси по
образуваното изпълнително дело. Тези суми не се дължат на банката и същите не
са постъпвали в патримониума на „Б.Д.“ЕАД. Банката не се е обогатила и не ги е
получила при липса на начално основание. Поради тази причина, считат че банката
не дължи възстановяването на платена сума в размер на лв.
Релевирано е възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар. Искането е съдът да отхвърли предявеният иск против „Б.Д.“
ЕАД, ***, като неоснователен и недоказан по отношение претендирания размер на
дължима сума от страна на „Б.Д.“ ЕАД, ***. Претендирани са разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В отговора по чл. 131 ответникът – ОТП
Факторинг счита, че понастоящем решението по гр.д. № г. по описа на РС Казанлък
не е влязло в сила спрямо него, поради което спорът относно действителността на
договора за поръчителство все още бил висящ и не е възникнало основание за М.М.М. да претендира възстановяване на удържаните му като
поръчител суми.
Решението по гр.д. № г. по описа на РС е
обжалвано пред ОС С., за което производство обаче „О.Ф.Б.“ ЕАД (като трето лице
помагач на „Б.Д.“ ЕАД – ответник по гр.д. № г. по описа на РС К.) не е
уведомявано. Въззивно решение не е връчвано на „О.Ф.Б.“ ЕАД и не е указвана
възможност за евентуалното му касационно обжалване. Поради това, считат, че
решението по гр.д. № г. по описа на РС К. не е влязло в сила спрямо „О.Ф.Б.“
ЕАД и настоящите претенции на ищеца се явяват неоснователни. Налице бил валиден
договор за поръчителство, по силата на който ищецът се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя Л. В. К. за неизпълнението на задълженията му по
договора за кредит. Искането е да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан предявеният срещу ОТП Факторинг иск. Претендирани са разноски.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съдът достигна до следните изводи
от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че на . г. е сключен
Договор за кредит за текущо потребление между Банка „Д“ и Л. В. К.. Видно от
предствено с исковата молба копие на Договор за поръчителство с поставена дата г.
М.М.М. се е подписал като поръчител по договор за
кредит, който не е индивидуализиран. От приложеното към настоящото дело гр.д. №
г. е видно, че през 2005 г. по реда на чл. 237 б. „в“ и чл. 242 от ГПК (отм.)
Банката е осъдила кредитополучателя, както и трима поръчители, един от които е
и настоящия ищец за изплащане на суми по горепосочения Договор за кредит. Образувано
било изпълнително дело № г. по описа на Ч.Р.М. с взискател
Банка „Д“. Страните не спорят, че на г. по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания Банката е цедирала вземането си по това
изпълнително дело на „ОТП Факторинг“, като същото видно от представеното към
отговора копие, е изпратило надлежно уведомление до ЧСИ, входирано в кантората
й под номер от г. С изходящ номер от
същата дата и получено на г. съдебният изпълнител е уведомил ОТП Ф., че е
конституиран надлежно като взискател по изпълнителното дело. Ч.Р.М. е издала удостоворение, в което е записано, че по посоченото
изпълнително дело са постъпили от ищеца суми в размер на общо лева. От тях на
по сметка на Банка „Д“ са преведени лева, а на „ОТП Ф.“ лева, като останалата
сума от лева е в полза на ЧСИ за разноски.
Проведено е производство за обявяване
нищожност на Договор за поръчителство, на основание на който ищецът е осъден и
са му удържани суми по изпълнителното дело. Постановено е Решение №от г. по
описа на КРС, с което Договорът за поръчителство, сключен между М.М.М. и Банка „Д.“ е обявен за нищожен поради невъзможен
предмет. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника, а именно „ОТП Ф.“. Връчено е надлежно на всички страни в
производството, като въззивна жалба е постъпила само от „Банка Д.“. Дадена е
възможност за отговор на третото лице – помагач и на ищеца М.М., като такъв е постъпил само от ищеца. За въззивното производство
са призовани М.М.М. и на Банка „ДСК“. С Решение № .от
. г. по описа на ОС С. е потвърдено първоинстанционното
решение в цялост, като същото е връчено за обжалване само на Банката и на ищеца
М.. По първоинстанционното дело е определена цена на иска в размер на лева, а решението е обжалвано в цялост, поради
което указанията на въззивната инстанция за право на жалба пред ВКС са
правилни. В настоящото производство ОТП Факторинг заявява, че са нарушени
процесуалните му права поради неизпращане на призовка за въззивното дело и
неизпращане на Решението на въззивната инстанция за обжалване. Също така счита,
че Решението за обявяване на процесния договор за нищожен не е влязло в сила
спрямо него и поради тази причина не дължи връщане на суми.
По тези възражения съдът намира, че не
може да се произнесе инцидентно в мотивите си, тъй като всяко влязло в сила
решение се ползва със стабилност по отношение на предмета на спора и страните, спрямо
които е постановено. Въззивното решение потвърждава в цялост първоинстанционното
такова, а в диспозитива е ясно написано, че съгласно чл. 223 от ГПК решението е
постановено при участието на трето лице – помагач – „ОТП Ф.“. Още повече, че с
връчването на въззивната жалба за становище на подпомагащата страна същата е
била уведомена и е можела на основание чл. 265 ал. 1 от ГПК да се присъедини
към жалбата. В случай, че ОТП Факторинг счита, че правата му са били нарушени и
поради това не участвал в делото, то следва да подаде молба за отмяна като
извънинстанционен способ за контрол на постановените решения. Отговорът на ОТП
Факторинг е депозиран на г. т.е. от тази дата се счита, че срокът за отмяна по
реда на чл. 303 от ГПК е започнал да тече. В настоящия случай този срок е
тримесечен и към момента е изтекъл, а дружеството не е ангажирало доказателства
за започнало производство за отмяна.
По – нататък във възраженията си
дружеството счита, че решението не е влязло в сила по отношение на него, тъй
като не му е връчен препис от решението. Дори и това да е така, несъмнено
решението е влязло в сила по отношение на Банката и Договорът е признат за
нищожен, а поначало нищожността има действие спрямо всички – erga omnes т.е. ОТП Факторинг не може да се позове на този
договор, като основание да задържи получената сума.
Поради гореизложеното съдът намира, че с обявяването
за нищожен на Договор за поръчителство, сключен между М.М.М.
и „Б.Д.“ ЕАД, същият не може да породи правни последици, като тази невъзможност
е начална т.е. от сключването му.
Предвид доказаната липса изначално на
основание за получаването и задържането на паричната престация, то всяка от
ответните страни дължи връщането на полученото.
Банка ДСК е получила общо сумата от лева,
които са били преведени от ЧСИ към посочената сметка на банката. Този факт е
безспорен между страните и установен от назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира. Сумите са превеждани в
периода от г. до г., а исковата молба е предявена на г., поради което
процесуалният представител на Банката противопостави възражение за давност в
срока за отговор по отношение на сумата от лева за периода от г. до г. Процесуалният
представител на ищеца счита, че вземането му не било погасено по давност, тъй
като съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД същата се прекъсвала с предприемане на
принудителни действия по изпълнителното дело, образувано за вземането на
Банката към ищеца-длъжник. Това възражение настоящият състав счита за
неотносимо по настоящия спор – давността е период от време, определен от
закона, през който субективното право (на вземане) на кредитора не е
погасено, след изтичане на който се прекратява възможността да се иска по
принудителен ред. Предприетите изпълнителни действия по това изпълнително дело
могат да ползват само Банката, но не и ищеца, който там е длъжник, още повече
че с постановеното ТР № г. от г. се прие, че изпълнителното производство е
динамичен процес и давност не спира да тече, а се прекъсва с всяко предприето
изпълнително действие.
При неоснователно обогатяване при начална
липса на основание съгласно задължителните постановки на т. 7 от ППВС от г. давностният срок започва да тече от деня на
получаване на престацията – т.е от г. В настоящия случай давността по отношение
на вземането на ищеца- Кредитор е прекъсната с подаване на исковата молба за
обявяване на Договора за поръчителство за нищожен – на г., поради което съдът
намира, че вземането му е погасено по давност за периода от г. до г. На
основание чл. 162 от ГПК размерът на платената сума за този период е лева т.е.
за тази сума искът е погасен по давност.
Банката противопостави и друго
правонамаляващо възражение, а именно че с извършаване на цесия на вземането си
към ОТП Факторинг последното е било овластено да получава плащанията по
изпълнителното дело. В конкретния случай Договора за прехвърляне на вземането
на Банката към другият съответник е от г., а Уведомлението по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД е получено от ищеца на г. Самото конституиране като взискател по
изпълнителното дело обаче е настъпило едва на г. Ето защо за периода от г. до г.
всички получени суми по изпълнително дело г. от ищеца Банка Д. е прехвърляла от
своя банкова сметка ***. Това се доказа и от назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, а именно че сумата от лева е преминала в патримониума на ОТП Ф.по нареждане на Банката. С установяване на
тези факти Банка Д. цели да докаже, че неоснователно обогатяване е настъпило за
другия ответник, тъй като тя е имала правно задължение да прехвърли всички
получени суми на цесионера. По иск за неоснователно обогатяване пасивно
легитимиран да отговаря е първоначалният получател/приобретател, но не и
следващи получатели или приобретатели, тъй като се касае за облигационни
искове. Изключение може да се допусне само ако последващият получател встъпи
или замести в дълг първоначалния, а това може да стане само при условията на
чл. 101 и чл. 102 от ЗЗД т.е. винаги със съгласие на Кредитора (ищецът М.М.).
Ето защо съдът намира, че задължен да
върне всичко получено е първоначалният приобретател, освен за сумите, които са
погасени по давност т.е. Банка ДСК дължи сумата от лева.
По отношение на „ОТП Факторинг“ ЕАД съдът
намира, че с представените писмени доказателства (удостоверение на ЧСИ с изх. №
4764/15.07.2015 г.) плащането на сумата от 136.05. лева в полза на дружеството
е доказана и следва да се върне поради начална липса на основание.
Що се касае до сумата от лева, с които се
твърди, че е се обогатила неоснователно Банка Д., то в тази чст
искът е неоснователен и недоказан – ищецът не доказа тази сума да е получена по
банкова сметка ***.е. не е изпълнен фактическият състав на чл. 55 ал. 1 предл.
първо ЗЗД, изискващ да има предаване, съответно получаване при начална липса на
основание. В този смисъл е и Решение от . г. по в.т.д. № . г. по описа на ОС С.
По разноските.
Предвид крайния изход на спора и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК по иска срещу „Б.Д.“ ЕАД следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца в размер на лева. По отношение на възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира, че предвид големия брой
доказателства по делото, както и противопоставени възражения, хонорарът не
следва да се намаля до минимално установения. Още повече, че същият е близък до
минимума с оглед материалния интерес по делото. Банката следва да заплати и лева разноски на ищеца по платената държавна
такса.
Предвид крайния изход на спора и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК по иска срещу „ОТП Ф.“ ЕАД следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца в размер на .лева с ДДС и лева държавна такса, а останалите лева следва да се платят от дружеството по
сметка на КРС.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът дължи
заплащане на Банката на разноски в размер на лева, сторени за възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК:, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***
да заплати на М.М.М.,
с ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д. сумата от лева,
като получена без основание по изп.дело № по описа на
ЧСИ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер над сумата от лева до лева.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК:, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.М.М.,
с ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д. сумата от лева,
като получена без основание ведно със законната лихва от датата на исковата
молба –г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК:, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес:*** да
заплати на М.М.М., с ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д. сумата от лева разноски за един адвокат и лева платена държавна такса.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК:, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на М.М.М., с ЕГН **********,***, чрез адв.
М.Д. сумата от лева, представляващи адвокатски хонорар и държавна такса.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК:, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на лева.
ОСЪЖДА М.М.М., с ЕГН **********,***,
чрез адв. М.Д. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК:, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** разноски в размер на лева, представляващи възнаграждение за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пре ОС Стара Загора в двуседмичен срок от получаване на съобщението.