Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 12.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юли 2020 г. в състав:

 

                                     Председател: СТОЙКА МАНОЛОВА

                                                   

при участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №306 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С решение №242/10.04.2020г. АС – Плевен е отменил решение №156/14.11.2019г., постановено по а.н.д. №305/2019г. и върнал делото за  ново разглеждане от друг състав на РС – Левски.

          Производството по делото е образувано по постъпила жалба от И.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление №221/09.08.2019 г. на директора на  РДГ – Ловеч.

          Жалбоподателят счита, че издаденото против него наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

          Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да намали наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е налице пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на мястото на което е извършено и на обстоятелствата, при които е извършено. Счита, че необосновано АНО не е наложил наказание в предвидения от закона минимален размер. Алтернативно прави искане, ако не отмени НП, да намали наложената санкция до минималния предвиден в закона размер. Намира, че отнемането на 2-та броя БМТ се явява незаконосъобразно и в тази му част НП да бъде отменено, претендира направените разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на претендираните от АНО разноски.

 

Ответната страна по жалбата – РДГ - Ловеч не се представлява в с.з. Изразява писмено становище по същата. Становището на ответника по жалбата е, че обжалванато НП е законосъобразно и правилно, и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Излага подробни съображения. Счита, че не е приложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, моли съда да потвърди НП като законосъобразно и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

 Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение на 14.01.2019 г. за това, че на същата дата извършва сеч с БМТ на 1.5 пр. куб. м. акациеви дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с КГМ.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ.

Въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, пр. 1 от Закона за горите е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и са отнети в полза на държавата два броя моторни триона.

Разпитаните в качеството на свидетели служители в ДГС – Ловеч, в показанията си сочат, че към момента на съставяне на акта са работели като горски надзиратели към ДГС – Плевен. Установили в землището на с. Трънчовица лице, което извършва сеч. При извършената проверка лицето не представило разрешително за сеч, а отсечената дървесина не е била маркирана с КГМ. Задържали 2 БМТ, като дървесината била измерена.

В показанията си един от разпитаните свидетели разяснява, че нелесоустроена гора означава гора по смисъла на ЗГ - залесена територия с височина над 2м. на дървостоя и площ над 1 дка; когато не е отбелязана като отдел в горскостопанските карти.

Но в последствие се е установило, че това е лесоустроена гора, с отдел и подотдел.

С писмо от 30.01.2019г. на директора на РДГ – Ловеч, съставеният АУАН е изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на извършено престъпление.

Директорът на РДГ – Ловеч издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено на основание чл. 266 от ЗГ административно наказание глоба в размер на 150 лв., за нарушение на чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ и са отнети в полза на държавата два броя моторни триона. 

Обжалваното наказателно постановление е съставено от компетентно лице, в предписаната от закона форма.

Съдът приема, че наказателното постановление е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Предвид изложеното, шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН започва да тече от момента на прекратяване на наказателното производство, а именно 30.05.2019г. Наказателното постановление  е издадено на 09.08.2019 г., т.е. в шестмесечен срок от прекратяването на наказателното производство.

В тежест на административнонаказващия орган е да опише подробно нарушението, датата и мястото, където то е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В случая това не  е сторено. Административнонаказващият орган не е описал всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което се твърди, че е нарушено виновно от жалбоподателя, нито е посочил обстоятелствата, които потвърждават този състав. Не е ясно мястото, на което е извършено нарушението. От една страна в АУАН и в НП се твърди, че мястото на нарушението е „нелесоустроена гора до отдел 355 г”, като в разясненията, които дава в показанията си един от разпитаните свидетели уточнява, че впоследствие се е установило, че посоченото място на нарушението е извършено в лесоустроена гора,  с отдел и подотдел. Отделно от това, видно от приложения констативен протокол, е вписано, че акациевата гора се намира „до лозята”.

Мястото на извършеното нарушение е от значение и с оглед компетентността на органите, които имат право да съставят АУАН.

В случай, че дървесината е добита от територии, които не притежават характеристиките на гора, или е с произход извън горските територии, приложими биха били други правила. Не са изложени и съображения, от които да е възможно да се направи извод, че е извършвана сечта на дървесината следва да бъде осъществявана съобразно правилата, установени в ЗГ.   

Тъй като липсват каквито и да е твърдения от страна на административнонаказващия орган и съответно жалбоподателят не е бил уведомен за всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което се счита, че е нарушено с осъщественото от него деяние, то (не може да му бъде възложен в негова тежест необходимостта да доказва своята невинност, като сочи и удостоверява данни за факти и обстоятелства, установяващи правомерността на действията му) наказателното постановление се явява незаконосъобразно.

Санкционната норма на чл. 266, ал.1 от ЗГ предвижда административно наказание глоба от 50 до 300 лв., ако не подлежи на по –тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Съгласно чл. 27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

При издаване на наказателното постановление административно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

В обжалваното наказателно постановление не са изложени мотиви защо е наложен конкретният размер наказание, съобразно изискванията на чл. 27 от ЗАНН, липсват каквито и да било мотиви досежно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, имотното състояние на нарушителя, което само по себе си е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.  

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени като такова. 

Наред с наказанието глоба административнонаказващият орган е отнел в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението.  В този случай приложение намират общите разпоредби на чл. 20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗАНН „Наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ”. В конкретния случай такова отнемане е предвидено и в чл. 273, ал.1 от Закона за горите, съгласно която разпоредба „Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението се отнемат в  полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им”. От своя страна нормата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН предвижда, че отнемане по ал.1 не се допуска, когато стойността на вещите  явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.

Доколкото в Закона за горите не е предвидена такава хипотеза, то се обосновава извод, че в конкретния случай административноказващият орган е постановил отнемане в полза на държавата на два броя бензинови моторни триона „**********, като вещите са послужили за извършване на умишлено нарушение, без да извърши законосъобразна преценка за наличието на  всички предпоставки за отнемането му. За да бъде извършена тази преценка е необходимо да се установи стойността на двата моторни триона, след което се съпостави със стойността на предмета на нарушението, каквото изискване е въведено с чл. 20, ал.4 от ЗАНН.

От назначената съдебно – оценителна експертиза се установява, че стойността на моторните триони е съответно 580 и 345 лв., или общо 925 лв. Заключението е компетентно изготвено и не е оспорено от страните по делото, поради което е и прието от съда.

Недопустимо е при минимална стойност на предмета на нарушението да се отнемат вещи на значителна стойност. Безспорно в случая стойността на отнетите вещи – моторни триони не съответства на стойността на предмета на нарушението, още повече, че доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от административнонаказателния орган, като и явно пазарната стойност, определена от АНО е значително занижена, видно от приетото от съда заключение.

Вярно е, че разпоредбата на чл. 273, ал.1 от Закона за горите изрично предвижда, че се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им, като съдът намира, че макар нормата на чл. 273, ал.1 от ЗГ да е специална по отношение на нормата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН, то след като ЗГ не предвижда критерий стойност на вещите, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН. 

Поради изложените съображения съдът приема, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

 

Жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.  За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 221/09.08.2019 г. на директор РДГ – Ловеч, с което на И.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***, е наложено на основание чл.266, ал.1, пр.1  от Закона за горите административно наказание глоба в размер на сто и петдесет лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите, и с което са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: два бр. бензинови моторни триони  „****” №**** и „****”, без номер, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ЛОВЕЧ да заплати на адвокат Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

         

          СЪДИЯ: