№ 306
гр. Плевен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500394 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 448/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 678/2023 г.
по описа на Плевенски районен съд, на осн.чл.344,ал.1,т.1 от КТ е признато
за незаконно и е отменено уволнението на И. П. П., ЕГН **********, гр.
Плевен, ул. *** със Заповед № РД-09-801/29.12.2022 г.на Директора на
Регионален исторически музей - гр.Плевен.На основание чл.344, ал.1, т.2 КТ
И. П. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Уредник
музей”, код по НКПД 2621 6004, Направление “Природа“ в Регионален
исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен.
Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ, Регионален исторически музей -гр. Плевен да заплати на И.
П. П., ЕГН **********, гр. Плевен, сумата от 2857,95 лв. /брутна сума/,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа, поради уволнението в периода 29.12.2022 г. - 21.03.2023г., като за
разликата от 2857,95 лв. до предявения размер от 6360,00 лв. е отхвърлил
1
иска, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Регионален исторически
музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен да заплати на И. П. П.,
ЕГН **********, гр. Плевен, направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1739,24 лева.
Осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. П. П., ЕГН ********** да
заплати на Регионален исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ *********,
гр. Плевен,представляван от В. П. - директор направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 429,49 лева.
Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Регионален исторически
музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен, да заплати по сметка на
Плевенски районен съд ДТ върху цената на уважените искове в размер на
174,32 лв., както и 100,00 лв. за вещо лице.
С Решение № 634/09.05.2023 г., постановено по гр. дело № 678/2023 г.
по описа на Пл.РС е допуснато допълване на Решение № 448/04.04.2023 г.,
постановено по гр. дело № 678/2023 г. по описа на същия съд по реда на
чл.250 от ГПК и чл.248 от ГПК, като е:
„Допуснато на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъденото обезщетение за
работа.
Допуснато на основание чл.248 от ГПК изменение на Решение №
448/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 678/2023 г. по описа на Пл.РС в
частта за присъдените разноски в следния смисъл:В диспозитива на
решението, с което е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. П. П., ЕГН
**********, гр. Плевен, ул. *** да заплати на Регионален исторически музей -
гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен, ул. ***, представляван от В. П.
- директор направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 429,49 лв.,Да се чете: „Осъжда на основание чл.78, ал.3 от ГПК И.
П. П., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. *** да заплати на Регионален
исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен, ул. ***,
представляван от В. П. - директор направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 143,17 лв.“
Постъпила е въззивна жалба срещу решение №448/04.04.2023г. на
2
Пл.РС от И. П. П. ,чрез процесуалния му представител адв. Г. В. от САК в
частта му, в която е отхвърлен предявеният от И. П. П. осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ за сумата от 3502,05 лв. за периода от 22.03.2023 г. до
29.06.2023 г., като счита същото за неправилно в тази му част.
Въззивникът твърди, че е останал без работа, поради незаконното
уволнение за целия претендиран период до 29.06.2023 г., поради което му се
дължи обезщетение за оставане без работа за цялото време.
Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск и присъди
претендираното от И. П. П. обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1
и ал.2 от КТ в размер на още 3502,05 лв. за периода от 22.03.2023 г. до
29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
направените разноски пред първата инстанция в пълен размер, както и да
бъде присъдено възнаграждение на Адвокатско дружество “Милованов”,
БУЛСТАТ ********* чрез адв. Г. В. В. за оказано безплатно процесуално
представителство пред вьззивната инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
Регионален исторически музей,гр. Плевен,чрез процесуалния представител
адв. В. П. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна.
Според въззиваемият, правилно Районен съд – гр. Плевен, след като е
признал за незаконно и е отменил уволнението на И. П. П. е уважил
обективно-съединеният иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение за времето, през което същият е останал без работа
в резултат на незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, като е
приел претенцията за доказана за периода от 29.12.2022 г. до 21.03.2023 г.
Към момента на приключване на делото пред първата инстанция
предвиденият в чл.225 ал.1 от КТ 6-месечен период, в който работникът или
служителят е останал без работа не е изтекъл и в този смисъл, изводите на
първоинстанционния съд са правилни.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да
3
отхвърли въззивната жалба, като неоснователна. Претендира направените
разноски по делото.
В съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., въззивникът И. П. П.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана молба от
27.06.2023 г., от адв. Г. В. от САК, пълномощник на въззивника е посочено,че
със Заповед №РД-09-282 на Регионален исторически музей - гр. Плевен И. П.
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност,считано от
26.05.2023г.Заповедта е представена като ново писмено доказателство пред
въззивната инстанция. Въззивникът е заявил,че поддържа подадената
въззивна жалба и оспорва депозирания писмен отговор. Моли окръжният съд
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо
него да постанови друго по съществото на спора , като уважи исковата
претенция по чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр.чл.225 от КТ съгласно изложеното в
жалбата и допълнителната молба от 27.07.2023г.Претендира направените
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции, вкл. и
за безплатно процесуално представителство пред настоящата инстанция. С
молбата са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., въззиваемата страна
Регионален исторически музей–гр. Плевен се представлява от адв. В. П. от
ПлАК, която моли съда, да постанови решение, с което да уважи въззивната
жалба относно присъждане на обезщетение в посочения размер, като
отхвърли претенцията за периода от 26.05.2023 г. до 29.06.2023 г. Претендира
направените разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършване на проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният
съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Въззивната жалба е частично основателна.
Пред Плевенски районен съд са предявени обективно съединени искове
4
с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл.344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1
т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ, с цена на иска за присъждане на обезщетение
за оставане без работа- 6360,00 лв.
Безспорно е установено по делото, че на 29.01.2016 г. е сключен Трудов
договор № РД-09-47 за неопределено време между Регионален исторически
музей - гр. Плевен и И. П. П., по силата на който П. заема длъжността
„Уредник музей”. На 10.09.2018 г. на И. П. П. е връчена актуална
длъжностната характеристика за длъжността “Уредник” в отдел “Природа”,
утвърдена на 27.08.2018 г. от директора на Регионален исторически музей -
гр. Плевен, без специфични условия на труд и специфичен характер и
организация на труда. По отношение на ищеца И. П. П. има издадено
Експертно решение № 91781 от 214/09.11.2021 г., по силата на което И. П. П.
е с 50% трайно намалена работоспособност за период от две години - от
01.11.2021 г. до 01.11.2023 г., в което е отразено, че „Може да работи по пр.
характеристика”, в противопоказани условия на труд е посочено: „Системни
физически усилия”. На 06.06.2022 г. е сключено Допълнително споразумение
към трудов договор № РД-09-299, с което е увеличено основното месечно
трудово възнаграждение на сумата от 1000,00 лева и е уговорено
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 6%. На 01.08.2022 г. на И. П. П. е предложено допълнително
споразумение, по силата на което да бъде преназначен на длъжността
„Екскурзовод”. На 12.08.2022 г., след като И. П. П. е разбрал за промяната на
трудовото му правоотношение и е подал сигнал до Инспекция по труда с вх.
№ 22092270/12.09.2022 г., като на 23.09.2022 г. от Инспекция по труда с
писмо изх. № 22081346/23.09.2022 г. И. П. П. е бил уведомен, че има право да
потърси правата си пред съда. Съобразно протокол от 01.08.2022 г. е
направен опит за връчване на И. П. на допълнително споразумение и
длъжностна характеристика, които той е отказал да подпише. Съобразно
отразеното в протокол от 29.12.2022 г. И. П. е отказал да приеме длъжността,
за която е уведомен на 01.08.2022 г.
Правилно, Плевенски районен съд е приел, че процесната Заповед №
РД-09-801/29.12.2022 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ, поради отказ на работника да заеме
предложената му длъжност „Екскурзовод в отдел „Природа“ на РИМ -
5
Плевен“ с ищеца И. П. П., е незаконосъобразна и е уважил исковата
претенция с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ.
Уважен е и акцесорния иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца И. П. П. на заеманата преди уволнението длъжност
“Уредник музей”, код по НКПД 2621 6004, Направление “Природа“ в РИМ -
Плевен.
В тази му част и по отношение на тези искови претенции решението на
Пл.РС е влязло в сила като необжалвано,поради което не е предмет на
проверка от въззивната инстанция.
Искът с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ е уважен
частично от първоинстанционния съд,който е приел,че претенцията е
основателна и доказана за сумата от 2 857,95лв. и за посочения в решението
период 29.12.2022г.-21.03.2023г. /с оглед обстоятелството,че последното
съдебно заседание на РС е проведено на 21.03.2023г. и към този момент не е
бил изтекъл 6-месечния срок,през който ищецът да е останал без работа
поради уволнението/.
Предявеният от И. П. П. иск с пр. осн. чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225
ал.1 от КТ по ИМ е с цена 6360,00 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа на И. П. П. за периода от 29.12.2022 г. до 29.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
С постановеното първоинстанционно решение е осъден на основание
чл.344 ал.1, т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, Регионален исторически музей - гр.
Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен да заплати на И. П. П., ЕГН
**********,сумата от 2857,95 лв. /брутна сума/, представляваща обезщетение
за времето, в което ищецът е останал без работа, поради уволнението в
периода 29.12.2022 г. - 21.03.2023 г., а за разликата от 2857,95 лв. до
предявения размер от 6360,00 лв. е отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан.
Пред въззивната инстанция въззивникът И. П. П. с писмена молба от
27.06.2023 г., е представил писмени доказателства: Справка от НАП за
регистрирани трудови договори за периода от 22.03.2023 г. до 25.05.2023 г.;
Указания за попълване на уведомление по чл.62 ал.5 от КТ и Заповед за
възстановяване на И. П. П. на заеманата преди уволнението длъжност от
6
26.05.2023г.
Искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ следва да бъде
уважен, доколкото уважаването му е предпоставено от уважаването на иска
по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ, ангажираща
отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно
уволнение налага установяване на незаконността на уволнението и отмяната
му, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на
работника/служителя без работа .Касае се за един осъдителен иск, с който
ищецът претендира да бъде осъден ответния работодател да заплати
обезщетение за вредите, които е претърпял от оставането си работа поради
незаконното уволнение.
Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца, т.е. той трябва
да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер.
В случая, от представените по делото писмени доказателства, съдът
приема за установено, че ищецът е останал без работа в резултат на
уволнението, като към датата на приключване на устните състезания в първа
инстанция няма данни ищецът да е започнал работа при друг работодател.
При това положение РС е определил обезщетение за времето, в което И. П. П.
е останал без работа, поради уволнението, за периода от 29.12.2022 г. – датата
на връчване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение до
21.03.2023 г. – датата на последното съдебно заседание и за този период е
осъдил работодателя Регионален исторически музей –гр. Плевен да заплати
на И. П. П. сумата от 2857,95 лв. /съгласно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза пред първата инстанция/.
Пред въззивната инстанция са представени нови писмени доказателства,
а именно Заповед № РД-09-282/26.05.2023 г. ,от която е видно, че И. П. П. е
възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „Уредник“ в
отдел „Природа“, считано от 26.05.2023 г.
Също така видно от представената Справка от НАП за регистрирани
трудови договори на И. П., в периода 22.03.2023г.-25.05.2023г. въззивникът
не е работил по трудово правотношение.
При това положение, въззивният съд намира, че на И. П. П. следва да
бъде присъдено обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225
ал.1 от КТ и за периода от 22.03.2023 г. до 25.05.2023 г. в размер на 2271,41
7
лв. /изчислено съгласно изготвеното пред РС заключение по назначената
СИЕ/.
Въззивната жалба е неоснователна за заплащане на обезщетение за
целия претендиран период до 29.06.2023 г.,както и до претендираната като
обезщетение сума в размер на 6360лв./не е направено надлежно изменение
размера на иска/ ,с оглед наличие на трудово правоотношение между И. П. П.
и Регионален исторически музей – гр. Плевен, съгласно Заповед № РД-09-
282/26.05.2023 г., с която И. П. П. е възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност „Уредник“ в отдел „Природа“, считано от 26.05.2023
г.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено Решение №
448/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 678/2023 г. по описа на Пл.РС в
частта му, в която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за
разликата над 2857,95 лв. до 5129,36 лв. /за сумата в размер на 2271,41 лв./ и
за периода от 22.03.2023 г. до 25.05.2023 г., като по съществото на спора бъде
осъден Регионален исторически музей - гр. Плевен да заплати на И. П. П.,
ЕГН **********, гр. Плевен, ул. *** сумата от 2271,41 лв. за периода от
22.03.2023 г. до 25.05.2023 г. /или общо сума в размер на 5129,36 лв. с
присъденото от Пл.РС обезщетение/, представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението за
периода 22.03.2023г.-25.05.2023г. ,ведно със законната лихва,считано от
датата на подаване на исковата молба-06.02.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
Следва да бъде потвърдено решение № 448/04.04.2023 г., постановено
по гр. дело № 678/2023 г. по описа на Пл.РС в останалата му обжалвана част-
за заплащане на претендирано обезщетение до размер от 6360,00 лв. за
времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението както и
за периода от 26.05.2023 г. до 29.06.2023 г.
С оглед изхода на спора по предявения иск с правно основание чл.344
ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ, следва да бъде отменено
първоинстанционното решение и в частта му за присъдените
разноски,направени от страните и дължимата ДТ върху уважената част от
предявените искове.
Следва да бъде осъден Регионален исторически музей - гр. Плевен,
8
БУЛСТАТ *********, гр. Плевен да заплати по сметка на Плевенски окръжен
съд държавна такса върху на уважените искове в размер на 265,17 лв./вместо
определената от Пл.РС ДТ в размер на 174,32лв./.
Пред първоинстанционния съд ищецът И. П. П. претендира заплащане
на деловодни разноски в размер на 2400,00 лв. с ДДС адв.възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие /на л.9 от делото/ и Списък
по чл.80 от ГПК/на л.116 от делото пред РС/, от които 1000,00 лв./1200лв. с
ДДС/ по исковете с пр.осн. чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и 1000,00 лв. по иска по
чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ/1200лв. с ДДС/.
С оглед уважената и отхвърлена част от предявения иск по
чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр.чл.225 от КТ,се дължи адв.възнаграждение по тази
претенция в размер на 967,80лв. с ДДС.
При това положение, следва да бъде осъден Регионален исторически
музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен, ул. ***, да заплати на
И. П. П., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. *** сумата от 2167,80лв. с ДДС,
деловодни разноски пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Също с оглед уважената и отхвърлена част от предявения иск с пр.осн.
чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр.чл.225 от КТ,следва да бъде осъден И. П. П., ЕГН
**********, гр. Плевен да заплати на Регионален исторически музей - гр.
Плевен направените деловодни разноски пред първата инстанция в размер на
50,30 лв.-адв.възнаграждение, съгласно представения Списък по чл.80 от
ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция Регионален
исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен, следва да
бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Милованови“, БУЛСТАТ
*********, представлявано от адв. Г. В., вписано в Регистъра на адвокатските
дружества под личен номер ********** с решение на АС – гр. София, гр.
София, ул. *** ,адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
за осъществена безплатна адвокатска помощ на въззивника И. П. П. от
упълномощения от адвокатското дружество адвокат Г. В. В. пред въззивната
инстанция, в размер на 629,07 лв. с ДДС.
Съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата И. П. П., ЕГН
**********, гр. Плевен, ул. *** следва да заплати на Регионален исторически
музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ *********,направените деловодни разноски за
9
въззивната инстанция в размер на 150,92 лв. адвокатско възнаграждение,
съгласно представен Списък по чл.80 от ГПК.
Следва да бъде отменено и Решение № 634/09.05.2023 г., постановено
по гр. дело № 678/2023 г. по описа на Пл.РС в частта му, в която е допуснато
на осн.чл.248 от ГПК изменение на Решение № 448/04.04.2023 г., постановено
по гр.д.№678/2023 г. по описа на Пл.РС в частта му за разноските/имащо
характер на определение/, с като е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК И.
П. П., ЕГН **********, гр. Плевен да заплати на Регионален исторически
музей-гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен,направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 143,17 лв. вместо
присъдените 429,49 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 448/04.04.2023 г., постановено по гр.д.№
678/2023г. по описа на Пл.РС в частта му, в която е отхвърлен иска по чл.344
ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 2857,95 лв. до 5129,36 лв./ за
сумата в размер на 2271,41 лв./ и за периода от 22.03.2023 г. до 25.05.2023 г.,
както и в частта му за присъдените разноски,направени от страните и
дължимата ДТ върху уважената част от предявените искове, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - гр. ПЛЕВЕН,
БУЛСТАТ *********,гр. Плевен, ул. ***, представляван от В. П. - директор
да заплати на И. П. П., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. *** сумата от
2271,41 лв. / общо сума в размер на 5129,36 лв.с присъденото от Пл.РС
обезщетение/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, поради уволнението за периода 22.03.2023г.-25.05.2023г.
,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-
06.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
448/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 678/2023 г. по описа на Пл.РС в
останалата му обжалвана част за заплащане на претендирано обезщетение до
10
размер от 6360,00 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа,
поради уволнението както и за периода от 26.05.2023 г. до 29.06.2023 г.
В необжалваната си част горепосоченото решение на Пл.РС е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Регионален исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ
*********, гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд
държавна такса върху на уважените искове в размер на 265,17 лв./вместо
определената от Пл.РС ДТ в размер на 174,32лв./.
ОСЪЖДА Регионален исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ
*********, гр. Плевен, ул. ***, представляван от В. П. - директор ДА
ЗАПЛАТИ на И. П. П., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. *** сумата от
2167,80лв. с ДДС, деловодни разноски пред първата инстанция за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Регионален исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ
*********, гр. Плевен, ул. ***, представляван от В. П. - директор направените
деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 50,30 лв.-
адв.възнаграждение, съгласно Списък по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА Регионален исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ
*********, гр. Плевен, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество
„Милованови“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. Г. В., вписано в
Регистъра на адвокатските дружества под личен номер ********** с решение
на АС – гр. София, гр. София, ул. *** , адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за осъществена безплатна адвокатска помощ на
въззивника И. П. П. от упълномощения от адвокатското дружество адвокат Г.
В. В. пред въззивната инстанция ,в размер на 629,07 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Регионален исторически музей - гр. Плевен, БУЛСТАТ
*********, гр. Плевен направените деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 150,92 лв.- адвокатско възнаграждение, съгласно
представен Списък по чл.80 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 634/09.05.2023 г., постановено по гр. дело №
678/2023 г. по описа на Пл.РС в частта му, в която е допуснато на осн.чл.248
11
от ГПК изменение на Решение № 448/04.04.2023 г., постановено по гр.д.
№678/2023 г. по описа на Пл.РС в частта му за разноските/имащо характер на
определение/,с което е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. П. П., ЕГН
**********,гр. Плевен да заплати на Регионален исторически музей-гр.
Плевен, БУЛСТАТ *********, гр. Плевен, направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 143,17 лв. вместо присъдените
429,49 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.3 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12