РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - СофияЕлка
Темелкова Ваклинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600860 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №
СОФИЯ, 16.11.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА Е.В. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 860 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 900798 от 22.06.2021 г. по НОХД № 246/2020 г. ОКРЪЖЕН СЪД –
БЛАГОЕВГРАД е признал подсъдимия К. И. Р. с ЕГН ********** от ***, кв. „***“, ул.
1
„***“ № 18, ет. 3, ап. 5 за ВИНОВЕН в това, че за периода от 14.01.2013 г. до 14.12.2013 г.
при условията на продължавано престъпление (чрез осем деяния), е използвал представени в
офис-Благоевград на ТД на НАП-София документи с невярно съдържание (осем справки-
декларации по ЗДДС и прилаганите към тях дневници за покупки), чрез което е получил от
държавния бюджет като възстановен ДДС неследваща му се парична сума от 35 723,01 лв. и
е направил опит да получи от държавния бюджет като ДДС за възстановяване неследваща
му се парична сума – 6 368 лв. (което деяние останало недовършено по независещи от дееца
причини), или общо сума в размер на 42 091,01 лв. като ДДС за възстановяване – особено
големи размери, поради което и на основание чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал 1 от НК и
при условията на чл. 54 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за три години, чието
изпълнение е било отложено условно по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири
години.
Със същата присъда подсъдимият К. е осъден да заплати на Министерство на
финансите (МФ) като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата от 35 723,01 лв.
със законните лихви от 14.11.2013 г. до окончателното й изплащане.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият К. е осъден да заплати разноските по
делото: 706,30 лв. – на ОДМВР-Благоевград, 669,92 лв. – на ОС-Благоевград, и 357,24 лв.
като държавна такса върху уважен размер на граждански иск.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за отмяната й и за
оневиняване и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието му чрез
прилагане на чл. 55 от НК. Защитникът смята, че присъдата е постановена въз основа на
негодни доказателства и предположения при непълнота на доказателствата, а също така при
съществено нарушаване на процесуални правила в хода на доказателствения процес; твърди
се още, че е несправедлива. Защитникът смята за недоказана идентичността на подсъдимия
като управител на данъчно задълженото лице „К. 2012“ ЕООД и извършителя на
престъплението (поради недоказаност именно подсъдимият да е разпореждал попълването
на справките-декларации с данни за неверни фактури; поради неяснота кой и как –
физически или по електронен път, е подавал в НАП инкриминираните справки-декларации
и дневниците за покупки към тях; поради неяснота кога, къде и какво е предавал свидетелят
П. П. на подсъдимия); защитникът смята също и че е недоказан умисълът при извършване
на престъплението. Защитникът намира още за неоснователно уважаването на гражданския
иск на МФ срещу подсъдимия.
Във въззивните съдебни прения прокурорът и представителят на гражданския ищец
МФ заявиха, че присъдата следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и
справедлива – т.е. изцяло правилна, а защитникът и подсъдимият поддържаха искането за
оправдаване на подсъдимия и за отхвърляне на предявения срещу него граждански иск по
изтъкнатите в жалбата съображения.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от
НПК да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, проучи самостоятелно
доказателствените източници по делото. При това съдържанието на всяко едно
доказателствено средство поотделно беше подложено на анализ, а съдържанието на всички
доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската
логика. При тази дейност СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД оформи изводи за доказани
факти и приложимо право, съвпадащи почти изцяло с тези на първоинстанционния
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени по делото следните значими
факти:
Подсъдимият К.К. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „К.К.
2012“ ЕООД (дружеството) от 28.09.2012 г. до 23.01.2014 г. при инкриминиран период
14.01.2013 г. – 14.12.2013 г. (ДП, т. 1, л. 50-51 – удостоверение от 29.12.2016 г. на АВ). В
2
инкриминирания период в офиса на ТД на НАП в Благоевград за дейността на това
дружество са били подадени следните осем инкриминирани справки-декларации по ЗДДС
(СДЗДДС) и осем свързани с тях дневници за покупки на дружеството със следното
съдържание:
СДЗДДС № 01001392387/14.01.2013 г., за данъчен период декември 2012 г. (ДП, т. 1,
л. 91 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупки през
месец декември 2012 г. (ДП, т. 1, л. 92). В СД е деклариран ДДС с право на пълен данъчен
кредит 2 567,01 лв.; деклариран е ДДС за възстановяване 2 257,01 лв. Сумата от 2 257,01 лв.
реално е получена от представител на дружеството на 14.02.2013 г. по банкова сметка
съобразно акт за прихващане и възстановяване (АПВ) от 07.02.2013 г. - доказано чрез
извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99) и съдържание на ревизионен акт (РА - ДП, т.
1, л. 66-69). Сумата от 2 257,01 лв. е неправомерно получена от дружеството съобразно
заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 180 вр. 194 и 203; ДП, т. 3, л. 26-27 – поправка на
погрешно изписана дата на фактура, посочена в СД и дневника за покупки). Във връзка с
тази сума в СДЗДДС, а също и в дневника за покупки на дружеството на подсъдимия са
посочени две фактури с издател „Ватос СИС“ - № 9/18.12.2012 г. и № 11/19.12.2012 г.,
според които дружеството на подсъдимия е закупило термокамини. В дневника за продажби
на „Ватос СИС“ (ДП, т. 3, л. 42, т. 9 и т. 11) са посочени тези две фактури, според които
дружеството на подсъдимия е закупило термокамини. Данните за тези фактури, посочени
съответно от получателя – дружеството на подсъдимия, и от изпълнителя относно стойност
на данъчна основа са еднакви: данъчна основа 6 407,30 лв. по едната и 6 427,75 лв. по
втората фактура. Липсват данни за плащане от страна на дружеството на подсъдимия на
доставчика по тези две фактури съобразно извлечението от банковата сметка на
дружеството (ДП, т. 3, л. 99-100) и липсват данни за разплащане в брой. Поради това се
обуславя извод, че по тези две фактури реално дружеството на подсъдимия не е имало
никакви разходи – защото реално не са били осъществени доставки; поради това тази
СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки за данъчен период декември 2012 г. са с
невярно съдържание конкретно относно двете горепосочени фактури. Въпреки това
дружеството на подсъдимия е получило именно чрез ползването на тази СДЗДДС и
свързания с нея дневник за покупки горепосочената инкриминирана сума от 2 257,01 лв.
като възстановен ДДС от държавния бюджет.
СДЗДДС № 01001401280/14.12.2013 г. за данъчен период януари 2013 г. (ДП, т. 1, л.
94 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупки към тази
СД (ДП, т. 1, л. 95). В СД е деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит 4 167,80 в. и е
деклариран ДДС за възстановяване 4 167,80 лв. вместо действителния 13,80 лв. Дружеството
на подсъдимия реално е получило на 12.03.2013 г. по банкова сметка сумата от 4 167,80 лв.,
доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99) и съдържание на РА (ДП, т. 1, л.
66-69) съгласно АПВ от 04.03.2013 г. Инкриминирана е по-малката сума от 4 154 лв., след
приспадане от декларираната и реално получената сума на действителния подлежащ на
възстановяване ДДС от 13,80 лв. – съгласно заключението на ДССЧЕ (ДП, т. 4, л. 69).
Сумата е получена неправомерно съобразно заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 180 вр. 195
и 203), тъй като е прието, че няма реални доставки на термокамини по две фактури,
посочени в СДЗДДС и в дневника за покупки на дружеството на подсъдимия - №
22/24.01.2013 г. и № 24/28.01.2013 г. с издател-доставчик „Ватос“; фактурите са посочени и
в дневника за продажби на „Ватос“ (ДП, т. 3, л. 45, т. 8 и т. 10), като посочените от
доставчика и получателя стойности на данъчна основа съвпадат. Във връзка с тези две
фактури няма никакви данни дружеството на подсъдимия да е заплатило посочените в тях
суми, т.е. да е имало реални разходи – съобразно извлечението от банковата сметка (ДП, т. 3,
л. 99-100) и липсата на данни за разплащане в брой. Поради това се обуславя извод, че
реално плащания по фактурите не са извършени – защото не са извършени реално
вписаните в тях доставки; поради това тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки
на дружеството на подсъдимия за данъчния период януари 2013 г. са с невярно съдържание
конкретно относно двете горепосочени фактури. Въпреки това именно чрез ползването на
тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки дружеството на подсъдимия е получило
3
реално по банкова сметка посочената по-горе инкриминирана сума от 4 154 лв. от
държавния бюджет.
СДЗДДС № 01001411682/14.03.2013 г. за данъчен период февруари 2013 г. (ДП, т. 1,
л. 97 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупки през този
месец на дружеството на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 98). В СД е деклариран ДДС с право на
пълен данъчен кредит 3 992 лв. и е деклариран ДДС за възстановяване 3 992 лв. вместо
действителните 40 лв. Сума от 3 992 лв. е реално получена на 02.04.2013 г. по банкова
сметка от дружеството на подсъдимия съобразно АПВ от 20.03.2013 г., доказано чрез
извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99 гръб) и съдържание на РА (ДП, т. л. 66-69);
инкриминирана е по-малка сума – 3 952 лв., след приспадане от декларирания и реално
получен като възстановен ДДС на действителния подлежащ на възстановяване ДДС от 40
лв., съобразно заключението на ДССчЕ (ДП, т. 4, л. 70). Сумата е неправомерно получена
според заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 181 вр. 195 и 203), тъй като е прието, че няма
реални доставки на термокамини по две фактури, посочени в СДЗДДС и в дневника за
покупки на дружеството на подсъдимия, като фактурите са с доставчик „Есперанса ЕС“ - №
3/22.02.2013 г. и № 12/27.02.2013 г.; те са посочени и в дневника за продажби на
„Есперанса“ (ДП, т. 3, л. 51, т. 5 и т. 14) при съвпадащи стойности на посочена данъчна
основа от доставчика и получателя. Липсват данни за плащане от страна на дружеството на
подсъдимия по тези две фактури съобразно извлечението от банковата сметка (ДП, т. 3, л.
99-100) и липсват данни за разплащане в брой, което обуславя извод, че дружеството на
подсъдимия не е имало разходи във връзка с тези две фактури – защото по тях не са
извършени доставки, поради което тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки на
дружеството на подсъдимия за данъчния период февруари 2013 г. са с невярно съдържание
конкретно относно двете горепосочени фактури. Въпреки това дружеството на подсъдимия
е получило именно чрез използването на тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за
покупки горепосочената инкриминирана сума от 3 952 лв. от държавния бюджет.
СДЗДДС № 01001421767/15.04.2013 г. за данъчен период месец март 2013 г. (ДП, т. 1,
л. 100 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупките през
този месец на дружеството на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 101). В СД е деклариран ДДС с право
на пълен данъчен кредит 4 220 лв. при действителен 0 лв. и е деклариран ДДС за
възстановяване 4 220 лв. при действителен 0 лв. Сума от 4 103,82 лв. е реално получена на
10.05.2013 г. по банкова сметка от дружеството на подсъдимия съобразно АПВ от
22.04.2013 г., доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99 гръб) и
съдържание на РА (ДП, т. 1, л. 66-69); инкриминирана е по-голяма от реално получената, но
равна на цялата претендирана чрез деклариране сума – 4 220 лв., съобразно заключението на
ДССчЕ (ДП, т. 4, л. 71). Сумата е получена неправомерно съгласно заключението на ССчЕ
(ДП, т. 2, л. 182 вр. 196 и 203) – прието е, че не са осъществени реални доставки на
термокамини по две фактури - № 14/21.03.2013 г. и № 21/27.03.2013 г. с доставчик
„Есперанса ЕС“. Тези две фактури са посочени в СДЗДДС и в дневника за покупки на
дружеството на подсъдимия, а също и в дневника за покупки на доставчика „Есперанса ЕС“
(ДП, т. 3, л. 54, т. 3 и т. 10), като стойностите на данъчна основа съвпадат. Липсват данни за
плащане от страна на дружеството на подсъдимия на доставчика както по банков път -
доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99-100), така и в брой, поради което
се обуславя извод, че дружеството на подсъдимия не е имало никакви разходи във връзка с
тези две фактури – защото по тях реално не са осъществени доставки; поради това тази
СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки са недостоверни конкретно относно двете
горепосочени фактури. Въпреки това чрез ползването на тази СДЗДДС и свързания с нея
дневник за покупки дружеството на подсъдимия е получило реално сумата от 4 103,82 лв. от
държавния бюджет и е направен неуспешен опит да се получи сумата от 116,18 лв. от
държавния бюджет.
СДЗДДС № 01001453742/15.07.2013 г. за данъчен период месец юни 2013 г. (ДП, т. 1,
л. 109 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупки през
същия месец на дружеството на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 110). В СД е деклариран ДДС с
4
право на пълен данъчен кредит 6 920 лв. при действителен 80 лв. и е деклариран ДДС за
възстановяване 6 920 лв. при действителен 80 лв. Сума от 6 867,10 лв. е реално получена на
07.08.2013 г. по банкова сметка от дружеството на подсъдимия съобразно АПВ от
31.07.2013 г., доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99 гръб) и
съдържание на РА (ДП, т. 1, л. 66-69); инкриминирана е по-малка сума от - 6 840 лв.,
съобразно заключението на ДССчЕ (ДП, т. 4, л. 72). Сумата е получена неправомерно
съобразно заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 183 вр. 197 и 203), тъй като е прието, че няма
реални доставки на термокамини по четири фактури - № 5/12.06.2013 г., № 16/21.06.2013 г.,
№ 19/24.06.2013 г. и № 21/27.06.2013 г., всичките с доставчик „Термо Лукс 1“. Фактурите са
посочени в СДЗДДС и в дневника за покупки за месеца на дружеството на подсъдимия, а
също и в дневника за продажби на „Термо Лукс 1“ (ДП, т. 3, л. 81, т. 7, т. 18, т. 21 и т. 23),
като посочените от доставчика и получателя стойности на данъчна основа съвпадат.
Липсват данни дружеството на подсъдимия да е заплатило доставки по тези четири фактури
както по банков път – доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99-100), така
и в брой. Поради това се обуславя извод, че дружеството на подсъдимия не е имало никакви
разходи по тези четири фактури и реално доставки по тях не са осъществени; поради това
тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки са неверни конкретно относно четирите
горепосочени фактури. Въпреки това чрез ползването на тази СДЗДДС и свързания с нея
дневник за покупки дружеството на подсъдимия реално е получило горепосочената
инкриминирана сума от 6 840 лв. като възстановен ДДС от държавния бюджет.
СДЗДДС № 01001464359/14.08.2013 г. за данъчен период месец юли 2013 г. (ДП, т. 1,
л. 112 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупките през
този месец на дружеството на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 113). За тази СД е налице
допълнително (освен заверката върху представеното от НАП копие) изрично писмено
изявление от НАП, че е подадена чрез КЕП (ДП, т. 6, л. 73). В СД е деклариран ДДС с право
на пълен данъчен кредит 8 012 лв. при действителен 80 лв. и е деклариран ДДС за
възстановяване 8 012 лв. при действителен 80 лв. Сума от 8 012 лв. е реално получена на
03.09.2013 г. по банкова сметка от дружеството на подсъдимия съобразно АПВ от
20.08.2013 г., доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 100) и съдържание на
РА (ДП, т. 1, л. 66-69); инкриминирана е по-малка сума – 7 932 лв., като резултат от
изваждането от стойността на претендирания и реално получен ДДС на стойността на
действително подлежащия на възстановяване ДДС от 80 лв. - съобразно заключението на
ДССчЕ (ДП, т. 4, л. 73). Инкриминираната сума е неправомерно получена според
заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 183 вр. 198 и 203), тъй като е прието, че няма реални
доставки на термокамини по четири фактури с издател-доставчик „Термо Лукс 1“ - №
23/11.07.2013 г., № 29/16.07.2013 г., № 37/23.07.2013 г. и № 43/30.07.2013 г. Фактурите са
посочени в СДЗДДС и в дневника за покупки на дружеството на подсъдимия и са посочени
в дневника за продажби на „Термо Лукс 1“ (ДП, т. 3, л. 84, т. 3, т. 9, т. 17 и т. 23), като
стойността на посочените от доставчика и получателя данъчни основи съвпада. Липсват
данни за плащане от страна на дружеството на подсъдимия на доставчика – както по банков
път, доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99-100), така и в брой, поради
което се обуславя извод, че реално дружеството на подсъдимия не е имало никакви разходи
по тези фактури и по тях реално не са осъществени доставки; поради това тази СДЗДДС и
свързания с нея дневник за покупки на дружеството на подсъдимия са неверни конкретно
относно четирите горепосочени фактури. Въпреки това чрез ползването на тази СДЗДДС и
свързания с нея дневник за покупки дружеството на подсъдимия е получило от държавния
бюджет посочената по-горе инкриминирана сума от 7 932 лв. като възстановен ДДС.
СДЗДДС 01001496789/14.11.2013 г. за данъчен период октомври 2013 г. (ДП, т. 1, л.
121 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупките през
този месец на дружеството на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 122). За тази СД също е налице
допълнително спрямо заверката върху копието писмено изявление от НАП, че е подадена
чрез КЕП (ДП, т. 6, л. 79). В СД е деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит 8 554,67
лв. при действителен 2 186,67 лв. и е деклариран ДДС за възстановяване 8 554,67 лв. при
действителен 2 186,67 лв. Сума от 8 165,59 лв. е реално получена на 05.12.2013 г. по банкова
5
сметка от дружеството на подсъдимия съгласно АПВ от 27.11.2013 г., доказано чрез
извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 100) и съдържание на РА (ДП, т. 1, л. 66-69);
инкриминирана е по-малка сума – 6 368 лв., след изваждане от стойността на претендирания
и реално получен ДДС на стойността на действително подлежащия на възстановяване ДДС
от 2 186,67 лв. - съобразно заключението на ДССчЕ (ДП, т. 4, л. 74). Сумата от 6 368 лв. е
получена неправомерно съобразно заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 185 вр. 199 и 203),
тъй като е прието, че няма реални доставки на термокамини по три фактури с издател-
доставчик „И. А. М. – 2011“: № 3/10.10.2013 г., № 14/17.10.2013 г. и № 23/24.10.2013 г.
Фактурите са посочени в СДЗДДС и в дневника за покупки за месеца на дружеството на
подсъдимия и са посочени в дневника за продажби на доставчика „И. А. М. 2011“ (ДП, т. 3,
л. 72, т. 4, т. 16 и т. 26), като посочените от доставчика и получателя стойности за данъчна
основа съвпадат. Липсват данни за плащане от страна на дружеството на подсъдимия по
тези три фактури както по банков път, доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3,
л. 99-100), така и в брой, поради което се обуславя извод, че дружеството на подсъдимия не
е имало никакви разходи във връзка с тези фактури и доставки по тях реално не са
осъществени; поради това тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки на
дружеството на подсъдимия са неверни конкретно относно горепосочените три фактури.
Въпреки това дружеството на подсъдимия именно чрез ползването на тази СДЗДДС и
свързания с нея дневник за покупки е получило от държавния бюджет инкриминираната
сума от 6 368 лв. като възстановен ДДС.
СДЗДДС № 01001507465/14.12.2013 г. за данъчен период месец ноември 2013 г. (ДП,
т. 1, л. 124 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупките
през месеца на дружеството на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 125). За тази СД също е налице
допълнително спрямо заверката върху копието писмено уверение от НАП, че е подадена
чрез КЕП (ДП, т. 6, л. 81). В СД е деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит 6 423
лв. при действителен 55 лв. и е деклариран ДДС за възстановяване 6 423 лв. вместо
действителния 55 лв. Сумата от 6 423 лв. не е била изплатена на дружеството на
подсъдимия като възстановяване на ДДС и дружеството дължи ДДС от 6 800 лв., който
данък не е бил внесен към момента на изготвяне на РА (РА – ДП, т. 1, л. 66-69).
Инкриминирана е сумата от 6 368 лв., като резултат от изваждането от стойността на цялата
претендирана сума на стойността на действително подлежащия на възстановяване ДДС от
55 лв. Претендираната от дружеството на подсъдимия сума като ДДС за възстановяване е
била вписана в СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки въз основа на посочването на
три фактури, за които е прието, че по тях няма реални доставки на термокамини: №
32/06.11.2013 г., № 40/13.11.2013 г. и № 49/26.11.2013 г., всичките издадени от „И. А. М.
2011“. Фактурите са посочени в тази СДЗДДС и в дневника за покупки на дружеството на
подсъдимия, а също и в дневника за продажби на „И. А. М. 2011“ (ДП, т. 3, л. 75, т. 3, т. 14 и
т. 23), като посочените от доставчика и получателя стойности на данъчна основа съвпадат.
Липсват данни дружеството на подсъдимия да е заплатило стоки по тези фактури – както по
банков път, доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99-100), така и в брой,
поради което се обуславя извод, че дружеството на подсъдимия няма никакви разходи във
връзка с тези фактури и доставки по тях реално не са осъществени; поради това тази
СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки на дружеството на подсъдимия са с невярно
съдържание конкретно относно горепосочените три фактури. Въпреки това дружеството на
подсъдимия е опитало именно чрез използването на тази СДЗДДС и свързания с нея
дневник за покупки да получи от държавния бюджет инкриминираната сума от 6 368 лв.
като възстановен ДДС.
Всички инкриминирани горепосочени фактури липсват по делото – те не са
представени от подсъдимия, който е бил първоначалният управител и собственик на
дружеството, включително за целия инкриминиран период, а също не са били представени
на данъчните органи в хода на данъчната ревизия и от правоприемника на подсъдимия
свидетелката Р. М. (НОХД, л. 331), която е фиктивен собственик на дружеството, като го е
придобила след края на инкриминирания период - както е придобивала фиктивно и редица
други фирми, срещу заплащане от 100-200 лв. на фирма. Такива фактури, ако бяха били
6
налице, биха били доказателство – заедно със съпътстващи ги документи за плащания, за
реалност на вписаните в тях сделки. Липсата на фактурите, разглеждана съвместно с
липсата на доказателства за плащане по тях било по банков път, било в брой, е основание за
извод за нереалност на посочените във фактурите сделки. Изводът за липса на плащания по
инкриминираните фактури по банков път е обоснован чрез съдържанието на банковото
извлечение (ДП, т. 3, л. 99-100) и неговите характеристики: документът е пълен като
съдържание, тъй като отразява всички движения по сметката на дружеството на подсъдимия
за инкриминирания период, но в него липсват каквито и да било данни за извършени
плащания от дружеството на подсъдимия по инкриминираните фактури; документът е
издаден от надлежно регистрирана банкова институция – „Токуда банк“, и има
необходимата формална доказателствена сила. От друга страна, обосновано е и
отрицателното твърдение, че по инкриминираните фактури няма плащане и в брой – поради
липсата на доказателства за това, каквито биха били налични, ако беше имало плащания.
Също така липсват каквито и да било доказателства за реално получаване от страна на
дружеството на подсъдимия на вписаните в инкриминираните фактури термокамини, за
съхранението на такива и за евентуалното последващо разпореждане с тях. Поради това и
въпреки формалното съответствие между данните за тези фактури, посочени в дневниците
за покупки на дружеството на подсъдимия от една страна и от друга страна – в дневниците
за продажба на конкретните доставчици, следва да се приеме, че фактурите са неверни –
защото отразените в тях плащания не са били извършени от дружеството на подсъдимия.
Извод за невярност на инкриминираните фактури е обоснован и експертно по делото.
ССчЕ на вещото лице Б. З. (ДП, т. 2, л. 168-204 вр. т. 3, л. 26-27 вр. НОХД, л. 264 гръб-265) е
изготвена след запознаване на вещото лице с всички нужни документи, които са й били
предоставени от НАП и ОДМВР. Вещото лице твърди, че фактурите не се прилагат към
СДЗДДС, а трябва - ако съществуват - да са в счетоводствата на двете договарящи
дружества. Вещото лице З. е изследвала въпроса за наличието/липсата на всички фактури,
посочени от дружеството на подсъдимия в инкриминираните осем СДЗДДС и съответните
им дневници за покупки, след което е заела становище за непризнаване на данъчния кредит
само относно тези от всичките сделки (фактури) за инкриминирания период, които не са
потвърдени – поради липсата на първични счетоводни документи за тях, като изрично е
посочила за пример доставчиците „Есперанса“ и „И. А. М.“. Всички инкриминирани по
делото фактури са липсвали, поради което вещото лице З. е приела, че за вписаните в тях
сделки не следва да се признае право на данъчен кредит. За тези от фактурите, посочени в
инкриминираните СДЗДДС, за които е било установено, че съществуват, вещото лице е
приело съответна стойност на действително дължим за възстановяване ДДС, посочен в
изложението по-горе за отделните данъчни периоди.
Съобразно заключението на допълнителната ССчЕ (ДП, т. 4, л. 66-82), изготвена след
представяне на оригиналите на тези от посочените в СЗДДС фактури, които са били
налични (за разлика от инкриминираните, които липсват), се потвърждават изводите за
нереалност на сделките по инкриминираните фактури за инкриминираните периоди, като за
някои от периодите се променят (намаляват се) спрямо заключението на ССчЕ само сумите
на възстановен неправомерно ДДС; инкриминираните суми са съобразно заключението на
ДССчЕ.
Общо за всички инкриминирани осем СДЗДДС и съответните им дневници за
покупки е, че неверността на инкриминираните фактури, отразяващи инкриминираните
неизвършени по тях плащания и неизвършени доставки, е била пренесена в отразяващите ги
документи, в които са били посочени – дневниците за покупки и СДЗДДС, подадени за
дружеството на подсъдимия в офиса на НАП в Благоевград. В заключение следва да се
приеме относно недостоверността на инкриминираните СДЗДДС и съответните им
дневници за покупки за конкретните сделки, че тя е твърдяна от държавното обвинение и е
установена от доказателствата по делото; защитникът и подсъдимият не оспорват
неверността на инкриминираните документи за горепосочените обстоятелства.
Всички инкриминирани осем СДЗДДС и свързаните с тях осем дневници за покупки
7
на дружеството на подсъдимия са били подадени в офиса на НАП в Благоевград по
електронен път: върху всяко представено в делото от НАП копие (посочени по-горе като
находящи се в ДП, т. 1) е налице изрична заверка - чрез правоъгълен син щемпел „сверено с
електронен документ“, овален зелен печат на НАП и подпис на длъжностно лице от НАП в
долния край на всяко копие - че то е вярно с подаден по електронен път в НАП документ, а
за някои от тях има и допълнително уверение от НАП за подаването им по електронен път
чрез изрично писмо за подаването им чрез ползването на КЕП (относно СДЗДДС за
данъчните периоди юли, октомври и ноември 2013 г.). Поради това е неоснователно
твърдението на защитника за недоказаност на начина на подаване в НАП на
инкриминираните осем СДЗДДС и свързаните с тях дневници за покупки.
Чрез подаването в офис на НАП на инкриминираните осем СДЗДДС и осем свързани
с тях дневника за покупки на дружеството на подсъдимия тези документи са били реално
използвани пред съответното държавно учреждение, с определена цел - да се получат
определени суми, чрез позоваването на право на възстановяване на данъчен кредит.
Използването се е изразило в създаването чрез тях на убеждение в съответните служители
на данъчната администрация, че дружеството на подсъдимия има право да получи
определени суми като данък от държавния бюджет и последващото превеждане на сумите
от НАП по банкова сметка на дружеството.
Чрез използването на инкриминираните осем СДЗДДС и свързаните с тях осем
дневника за покупки на дружеството на подсъдимия то реално е получило по банков път
конкретните парични суми, посочени по-горе в настоящото изложение за всеки конкретен
данъчен период, като само за последния инкриминиран данъчен период месец ноември 2013
г. и за част от цялата претендирана сума за месец март 2013 г. сумите не са реално получени,
но е направен опит за това; сумите са съответно 6 368 лв. за месец ноември 2013 г. и 116,18
лв. за месец март 2013 г.
Изплащането по сметка на дружеството на подсъдимия на горепосочените суми за
инкриминираните данъчни периоди и опитът да се получат определени суми за месец март и
последния инкриминиран месец ноември са свързани с държавния бюджет, тъй като
получените суми са били поискани от и преведени по нареждане на ТД на НАП – съобразно
съдържанието на банковото извлечение (ДП, т. 3, л. 99-100).
Поради неверността на документите (инкриминираните осем СДЗДДС и свързаните с
тях осем дневника за покупки), използвани за получаване от държавния бюджет на суми за
възстановен ДДС и за опит да се получат такива суми, практически е липсвало правно
основание за дружеството на подсъдимия да получи и да опита да получи инкриминираните
суми: те са получени неправомерно и е направен опит да се получат неправомерно, т.е.
инкриминираните суми са били неследващи се за получаване.
Осемкратното използване на осемте неверни СДЗДДС и свързаните с тях дневници
чрез представянето им в НАП от страна на дружеството на подсъдимия и получаването въз
основа на тези неверни документи от държавния бюджет на неследващи се определени
парични суми като възстановен данък оформя верига от осем деяния, осъществяващи
поотделно състава на едно и също престъпление, като за едно деяние и за част от сумата по
друго деянията са останали във фазата на опита по независещи от дееца причини (деянията
не са били довършени, т.е. получаването на сумите не се е осъществило, поради действия на
НАП), като всички деяния са извършени през непродължителни периоди от време –
съответно през януари, февруари, март, април, юли, август, ноември и декември 2013 г.
(когато са били подавани в НАП съответните СДЗДДС и свързаните с тях дневници,
отразяващи като данъчен период предходния спрямо подаването месец). Налице е една и
съща обстановка на извършване на деянията и еднородност на вината: ползването чрез НАП
на посочените документи е съзнателно действие по самото си естество, в случая
съпроводено и с определена конкретна цел – получаване на определени неследващи се суми
от държавния бюджет, като целта е била постигната за повечето от деянията и е останала
непостигната за част от сумата по едно деяния и за последното деяние; налице е пряк умисъл
с изрична цел при извършване на осемте деяния. Всяко последващо деяние се явява
8
продължение на предшестващите го от обективна и субективна страна, поради което в
случая е налице извод за доказаност на състав на престъпление по чл. 256, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
Общата сума – от реално получените и от опита да бъдат получени пари като
определен данък, възлиза на 42 091,01 лв. Тази величина отговаря на критериите за особено
големи размери на чл. 93, т. 14 от НК, тъй като надхвърля 12 000 лв.; поради това е доказан
състав на престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – както е твърдяно от
държавното обвинение. Въззивният състав намира, че предвид основанието за получаване на
инкриминираните суми – за данъци, в случая дали предметът на престъплението е в особено
големи размери следва да се определя не спрямо минималната работна заплата (при това -
140 пъти, а не 70 пъти, както е упоменал ОС), а спрямо изискването на чл. 93, т. 14 от НК,
визиращо сумата, надхвърляща 12 000 лв. Поради това и макар по различни съображения,
съвпада становището на въззивния съд и на първоинстанционния съд, че квалифициращият
признак „особено големи размери“ на предмета на престъплението е доказан.
Горепосочената обща сума обаче, съпоставена с обвинението и с диспозитива на
присъдата, налага извод за някои различия във вътрешната й структура поради конкретиката
на данъчния период месец март 2013 г. Тъй като за този месец реално получената сума е по-
малка от инкриминираната, следва да се измени присъдата в тази й част, като се приеме, че
за този месец дружеството на подсъдимия е получило неследващ се ДДС за възстановяване в
размер на 4 103,82 лв., а не 4 220 лв.; същевременно за разликата до приетото според
държавното обвинение и в присъдата до цялата претендирана сума от 4 220 лв. следва да се
приеме, че тя е предмет на опит да бъде получена, неуспешен по независещи от дееца
причини – действията на НАП, а именно превеждане на определена сума, реално по-малка
от цялата претендирана. Т.е. сумата от 116,18 лв. за данъчния период месец март 2013 г., е
предмет на опит за престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По този
начин се оформят различни стойности за сумарно реално получена обща сума за целия
инкриминиран период, а именно – 35 606,83 лв., а не както е посочено в обвинителния акт и
прието в присъдата 35 723,01 лв. Оформя се и различна сумарна стойност на парите,
предмет на опит – 6 484,18 лв., а не 6 368 лв. За тези различия присъдата подлежи на
изменение – чрез диференциране на вътрешната структура на общата инкриминирана сума
за данъчен период месец март чрез разделянето й на реално получена и на предмет на опит
да бъде получена, чрез приемане на различна реално получена обща сума за целия
инкриминиран период и чрез приемане на различна обща сума, предмет на опит да бъде
получена през целия инкриминиран период. Тези изменения са вътрешни за цялата
инкриминирана сума, резултат от реално получени и опитани да бъдат получени пари за
данъци, тъй като въпреки тях общата сума се запазва: 42 091,01 лв.
Във връзка с авторството на престъплението по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК - което престъпление е прието за доказано и според първоинстанционния съдебен
състав, и според настоящата въззивна инстанция, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
намира, че редица фактори, образуващи неразривна верига, обвързват именно подсъдимия
като физическо лице с действията по използване на документи с невярно съдържание и
получаването като резултат от това на неследващи се парични суми от държавния бюджет в
особено големи размери. Това са регистрацията и действия от името на дружеството,
снабдяване с, държане на и ползване на квалифициран електронен подпис (КЕП),
възлагането на водене на счетоводството и регистрация по ЗДДС, снабдяване с касов
апарат, подаване на СДЗДДС в НАП и получаване на инкриминираните суми на ръка от
банка чрез пълномощник или лично.
Във връзка с регистрацията на дружеството по делото е приложено удостоверение от
29.12.2016 г. на АП (ДП, т. 1, л. 50-51). Според съдържанието му, едноличен собственик на
капитала и управител от 28.09.2012 г. до 23.01.2014 г. - при инкриминиран период
14.01.2013 г. – 14.12.2013 г., е К. И. Р. с ЕГН **********, т.е. – подсъдимият; след това
капиталът и управлението ги е прехвърлил на Р. И. М..
По делото са приложени изпратени от АВ копия на подписани от подсъдимия
9
документи във връзка с регистрацията на дружеството (НОХД, л. 75-77 вр. 78-116, 121-123,
133-135, 142), които удостоверяват, че именно той е бил обвързан с действията по
регистрация и по-нататъшна дейност на дружеството: декларации по ЗТР и ТЗ, справка за
предприятието за 2012 г., протокол-решение за събрание на ЕООД, договор за управление,
пълномощно за адв. Н. Р., образец от подпис, протокол за учредително събрание,
учредителен акт-устав, договор от 15.01.2014 г. за продажба на дружествени дялове от
страна на пълномощник на продавача – П. П., на купувача Р. М., протокол за събрание на
ЕООД с решение на продажба на дялове и освобождаване на подсъдимия като управител,
пълномощно от подсъдимия за П. П.. Освен това с пълномощно с нотариална заверка от
30.12.2013 г. (НОХД, л. 134) подсъдимият е упълномощил П. П. да го представлява като
едноличен собственик на капитала на дружеството и да сключи вместо него договор за
продажба на дружествените дялове, както и да го представлява пред държавните и
общински органи, включително – НАП. Като подписани именно от подсъдимия, тези
документи удостоверяват, че той е физическото лице, осъществило реални действия по
регистрация и по-нататъшна дейност на дружеството.
Във връзка с издаването, подновяването на действието на и използването на КЕП по
делото е изпратено писмо от „Борика“ (НОХД, л. 145), което удостоверява, че именно на
подсъдимия е бил издаден КЕП за процесното ЕООД „К.К. 2012“.
Съдържанието на договор за удостоверителни услуги от 14.01.2013 г. между
„Борика“ чрез „Джи Ти Компютърс“ и „К.К. 2012“ ЕООД чрез подсъдимия, (НОХД, л. 146-
149) удостоверява издаването на КЕП на дружеството на подсъдимия, като договорът е
подписан именно от подсъдимия като клиент. Във връзка с този договор по делото са
приложени подписани именно от подсъдимия още и приемо-предавателен протокол от
14.01.2013 г. за КЕП, искане за издаване на електронен подпис от 14.01.2013 г. и искане от
29.01.2014 г. за подновяване на КЕП. Подписите на договора за доверителни услуги,
приемо-предавателния протокол, искането за издаване на електронен подпис и искането за
подновяване на електронен подпис са положени лично от подсъдимия К. според
заключението на съдебно-графическа експертиза (НОХД, л. 187-197 вр. 1298-204 вр. 264).
Събрани са и свидетелски показания от Т. Х. (НОХД, л. 66 гръб-67 вр. ДП, т. 1, л.
157-158), която заявява, че управлява фирма, снабдяваща клиентите с квалифицирани
електронни подписи. Във връзка с предявената в съдебно заседание на свидетелката Х.
фактура за извършване на услуга – издаване на КЕП (ДП, т. 1, л. 163), тя заявява изрично, че
е издадена от нея и че разпознава подписа си; заявява още, че след като тя я е издала, значи
тя е обслужила клиента. Тъй като в съдебно заседание е заявила, че не познава лице с
имената на подсъдимия, са били прочетени досъдебните й показания относно това дали си
спомня подсъдимия; след прочитането им свидетелката е заявила, че лицето, на чието име е
издадена фактурата - а като такова е вписан подсъдимият, се е явило при нея, с лична карта и
именно то е получило екземпляр от фактурата. Свидетелката Х. твърди, че няма как да е
издала КЕП на неявило се пред нея лице, поради което е казала на ДП, че подсъдимият се е
явил в офиса й и получил лично фактурата.
Във връзка с воденето на счетоводството на дружеството на подсъдимия по делото е
приложен безсрочен договор за счетоводно обслужване от 18.10.2012 г. (ДП, т. 3, л. 23-24,
предоставено от НАП копие), сключен между подсъдимия като представител на „К.К. 2012“
– възложител, и „Евроконсулт“ – изпълнител с управител свидетеля В. Т.. Съобразно чл. 5,
т. 5 от този договор изпълнителят изготвя и подава в установените законови срокове
изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и
данъчни декларации, при предвидено право на изпълнителя съобразно чл. 4, т. 3 от договора
да получава счетоводните и други документи, необходими за изпълнения на задълженията
му по договора.
Във връзка с изпълнението на този договор са събрани свидетелски показания от Л. Г.
(НОХД, л. 67 гръб), която е заявила, че работи като главен счетоводител в „Евроконсулт“,
която фирма извършва счетоводни дейности. Срещала се е с подсъдимия, веднъж, като
тогава изготвила документите за регистрация по ЗДДС на „К.К. 2012“. Впоследствие не са
10
обслужвали счетоводно дружеството на подсъдимия и няма представа за дейността му.
Показанията на управителя на счетоводната фирма В. Т. (НОХД, л. 330 гръб-331) са
практически неинформативни за предмета на доказване по делото: той заявява, че е
управител на занимаващата се със счетоводна дейност фирма „Евроконсулт“ ЕООД, но не
може да даде точен отговор обслужвали ли са „К.К. 2012“, тъй като служителите му се
занимават със сключването и изпълнението на договорите за счетоводно обслужване.
Във връзка със снабдяването на дружеството на подсъдимия с касов апарат по делото
са събрани свидетелски показания от В. П. (НОХД, л. 174 гръб-175). Тя свидетелства, че
работи в „Симакс ойл сервиз“, която фирма се занимава с продажба и сервиз на касови
апарати. Познава подсъдимия като съгражданин от ***. Не помни да е идвал в офиса им.
Спомня си, че е била разпитана на ДП за издаден от нейната фирма касов апарат на „К.К.
2012“, във връзка с който фирмата й е подписала договор за продажба на касов апарат и са
издали свидетелство и гаранционен договор. Твърди, че когато продават касов апарат,
търсят личната карта на собственика на фирмата и проверяват в търговския регистър дали е
активна; не е възможно да предоставят тази услуга на лице, което не е титуляр на фирмата,
но може да продадат касов апарат на нотариално упълномощено лице. Заявява, че не е
възможно да е дала бланка на договор на друго лице, различно от подсъдимия или да е
идвал друг човек вместо него – освен пълномощник. Предявените й договор от 26.11.2013 г.
(ДП, т. 2, л. 53) за техническо обслужване на касов апарат от нейната фирма на „К.К. 2012“,
представлявано от подсъдимия, а също и фактура от 25.11.2013 г. (ДП, т. 2, л. 54) за
продажба от нейната фирма на дружеството на подсъдимия на касов апарат са съставени от
нея, като е подписала фактурата.
Във връзка с подаването и използването по този начин на инкриминираните СДЗДДС
и свързаните с тях дневници за покупки на дружеството на подсъдимия по делото е
установено, че всички инкриминирани осем СДЗДДС и дневниците за покупки към тях за
дружеството на подсъдимия са подавани по електронен път с квалифициран електронен
подпис на подсъдимия – по ДП са приложени копия на тези СДЗДДС с изрична заверка за
вярност с подаден по електронен път документ (ДП, т. 1). Същият начин на подаване се
установява и чрез писмо на НАП по делото (ДП, т. 2, л. 148), в което се твърди, че
инкриминираните СДЗДДС, подадени през 2013 г. (погрешно в писмото на НАП е посочена
годината на декларациите като от 2012 г. вместо от действителната 2013 г., но грешката е
изяснима и отстранима чрез изследване пряко на съдържанието на осемте инкриминирани
СДЗДДС) са подадени по електронен път с КЕП на задълженото лице. За някои от СДЗДДС
е налице и още едно потвърждение от НАП за подаването им по електронен път с КЕП на
подсъдимия – тази от август 2013 г. за данъчен период юли 2013 г. (ДП, т. 6, л. 73), тази от
ноември 2013 г. за данъчен период октомври 2013 г. (ДП, т. 6, л. 79) и тази от декември 2013
г. за данъчен период ноември 2013 г. (ДП, т. 6, л. 81). КЕП от своя страна е категорично
обвързан с подсъдимия: той е поискал издаването му, той е поискал подновяване на
действието му и пак той се е подписал на съответния протокол, че го е получил. Няма
никакви данни за предаване на КЕП на друго лице или за ползването му от лице, различно
от подсъдимия. Попълването на СДЗДДС и дневниците за покупки с неверните данни също
следва да се обвърже с подсъдимия: като собственик на дружеството той е човекът, който
следва да разполага с информацията за осъществените от дружеството сделки и с
документите за това (фактури), поради което именно той има възможността да пренесе
данните от първичните документи в дневниците за покупки и в СДЗДДС, съответно – да
състави дневници и СДЗДДС с частично невярно съдържание (относно инкриминираните
фактури). Липсват данни счетоводната фирма на свидетелката Л. Г. да е извършвала други
услуги на дружеството на подсъдимия освен регистрацията по ЗДДС, както и липсват данни
някой друг да е получавал от подсъдимия първични счетоводни документи, да е попълвал
подаваните в НАП декларации и дневници и да ги е подавал в НАП. Поради това се
обуславя извод, че подсъдимият както е осигурил невярност на част от съдържанието на
дневниците и декларациите, така и ги е подал в НАП по електронен път чрез собствения си
КЕП. Дори да беше доказано по делото обаче, че друг, а не подсъдимият е извършил
11
физически действията по попълване и по подаване по електронен път на декларациите и
дневниците в НАП, това по никакъв начин не би накърнило доказаността по делото, че
именно подсъдимият е използвал подадените в НАП неверни документи за получаване и
опит да получи инкриминираните суми – защото именно подсъдимият ги е получил и
опитал да ги получи лично или чрез пълномощник; именно ползването, а не предхождащите
го съставяне и подаване на неверните документи е инкриминирано предвид формулировката
на престъпния състав на чл. 256, ал. 1 от НК.
Като обратен адрес за електронна връзка на дружеството на подсъдимия с НАП е
посочена писмено лично от самия него електронната поща на свидетеля П. П. (НОХД, л. 147
гръб вр. НОХД, л. 176 гръб-198 вр. СГрЕ – НОХД л. 197), но свидетелят установява чрез
показанията си, че никога не му е бил предоставян и не е ползвал КЕП на подсъдимия, както
и че никога не е подавал СД от името на подсъдимия. Освен това инкриминирано по делото
е ползването на СДЗДДС и дневници за покупки към тях, т.е. потокът от информация от
подсъдимия към НАП, а не обратно изпращаната от НАП към дружеството на подсъдимия
информация.
Освен всичко изложено дотук за извършено лично от подсъдимия във връзка с
регистрация и дейност на дружеството, с КЕП, с касов апарат и с регистрация по ЗДДС, по
делото са налице категорични доказателства, че именно подсъдимият в крайна сметка е
получил физически инкриминираните суми – било лично (непосредствено), било чрез
пълномощник (опосредено):
Писмо на НАП (ДП, т. 2, л. 148) установява, че декларираните от дружеството суми
по ДДС са възстановени, т.е. реално получени от „К.К. 2012“, съгласно цитираните по дати
актове за прихващане и възстановяване (АПВ), с изключение на поискания за месец ноември
2013 г. данъчен кредит от 6 423 лв., който е отказан и сумата не е възстановена. НАП
възстановява суми по декларирани банкови сметки от задължените лица.
Всички инкриминирани като неправомерно получени суми за възстановен ДДС са
били получени реално от дружеството на подсъдимия – чрез превеждането им по банковата
сметка на дружеството на подсъдимия от НАП съобразно извлечението от тази банкова
сметка на „Токуда банк“ (ДП, т. 3, л. 99-100).
Получените по банков път суми от дружеството на подсъдимия са били усвоени чрез
изтеглянето им от сметката на дружеството и получаването им физически от подсъдимия –
лично и чрез пълномощника му П. П..
Чрез показанията на свидетеля П. П. (НОХД, л. 176 гръб-178) се установява, че той
познава подсъдимия, като през 2013 г. – 2014 г. бил негов пълномощник да прехвърли
дружествените дялове на фирмата си – защото подсъдимият му казал, че много пътува и
няма време за това прехвърляне. П. не е знаел с какво се занимава фирмата на подсъдимия.
П. твърди, че е имало случаи той да тегли парични суми от сметката на фирмата по молба на
подсъдимия и най-вероятно с пълномощно от него, след което ги е предавал лично на К.К. в
***. П. не се е занимавал с КЕП на подсъдимия. На гърба на справка от търговския регистър
за дружеството на подсъдимия, където е снимана личната карта на подсъдимия (НОХД, л.
147 гръб), ръкописно от свидетеля П. са изписани неговият телефонен номер и неговата
електронна поща, потвърдено и от заключението на СГрЕ (НОХД, л. 197).
В подкрепа на показанията на П. П. е съдържанието на нотариално заверено на
14.01.2013 г. пълномощно (НОХД, л. 230), с което свидетелят П. П. е бил упълномощен от
подсъдимия във връзка с „К.К. 2012“ да представлява дружеството пред „Токуда банк“,
както и да тегли, внася и нарежда парични суми от сметката на дружеството.
Според извлечението от банковата сметка на „К.К. 2012“ от „Токуда банк“ (ДП, т. 3,
л. 99-100) П. П. е изтеглил в инкриминирания период, както следва: на 14.02.2013 г. - сумата
от 2 250 лв., на 12.03.2013 г. – 3 000 лв., на 13.03.2013 г – 1 150 лв., на 03.04.2013 г. – 3 000
лв., на 04.04.2013 г. – 980 лв., на 10.05.2013 г. – 3 000 лв., на 13.05.2013 г. – 1 100 лв., на
07.08.2013 г. – 3 000 лв., на 09.09.2013 г. – 3 000 лв., на 10.09.2013 г. – 5 000 лв., на
25.10.2013 г. – 3 000 лв., на 28.10.2013 г. – 950 лв., на 06.12.2013 г. – 5 150 лв. Лично
12
подсъдимият е изтеглил на 08.08.2013 г. сумата от 3 800 лв., а на 05.12.2013 г. – 3 000 лв.
Всички тегления са или в деня на превеждане на сума за възстановяване на ДДС, или в ден
близко след това. Общата сума на изтеглени от П. и подсъдимия пари – 41 380 лв., е много
близка и почти достига до инкриминираната – 42 091,01 лв.
Предвид съответствието между показанията на П. П. и данните от банковата справка
следва да се приеме че тези показания са напълно достоверни. Същевременно непосочването
от страна на свидетеля на точни дати на теглене и предаване и точни стойности на теглени и
предадени суми е напълно обяснимо с времето, изминало между действията на свидетеля и
даването на показания, съчетано с еднотипността на действията и близкия размер на сумите,
което прави трудно запомнянето им, при това – без нарочна цел (каквато П. не е имал). По
тази причина липсата на посочената конкретика за дати и размер на суми в показанията на
П. по никакъв начин не се отразява на достоверността на показанията му, които съдът
приема за напълно истинни; неоснователно е изявлението на защитника, че показанията на
П. П. не доказват обвинителната теза поради липсата на конкретика за дати и цифри в тях.
Изложеното дотук обуславя извод, че е налице цяла верига от многобройни действия,
осъществявани системно и последователно във времето за относително продължителен
период от време – една година, които действия са както същностно обвързани едни с други
помежду си и насочени към определена крайна цел (получаване на определени суми от
държавния бюджет), така и свързани изрично с подсъдимия като съответно извършени
физически действия или подписани и/или изготвени документи конкретно от него:
регистрацията и последващите я документирани като изходящи от подсъдимия действия във
връзка с дружеството; снабдяването с, продължаването на действието на, получаването,
държането и ползването на КЕП; регистрацията по ЗДДС чрез счетоводна фирма;
снабдяването с касов апарат; попълването, подаването по електронен път чрез КЕП и
ползването на СДЗДДС и дневници за покупки; реално получаване на инкриминираните
суми чрез тегленето им от банка лично или чрез пълномощник. Поради това следва да се
приеме – както е приел и първоинстанционният съд, че е изцяло необосновано основното
възражение на защитника по делото – че не е установено авторството на деянието поради
неустановяване на идентичност на данъчно задълженото лице с извършителя на
съставомерните действия и че не подсъдимият, а други лица (П. П. или братовчедът на
подсъдимия В. К.) са действали реално от името на дружеството. Следва да се приеме, че
гореизследваните доказателства категорично установяват, че именно подсъдимият е ползвал
инкриминираните документи и така е получил неследващи се суми от държавния бюджет.
Предвид изложеното дотук, въззивният състав споделя окончателния фактически
извод на първоинстанционния съд, че е доказано по делото, че именно подсъдимият като
управител на „К.К. 2012“ ЕООД чрез използване при условията на продължавано
престъпление в периода от 14.01.2013 г. до 13.12.2013 т. на документи с невярно
съдържание – подадени в офиса на НАП в Благоевград осем инкриминирани СДЗДДС и
свързани с тях осем дневника за покупки, е получил и е опитал да получи от държавния
бюджет (чрез превеждането им от НАП по банкова сметка на дружеството в „Токуда банк“)
неследващи се парични суми чрез позоваване на неследващ се за възстановяване ДДС на
обща стойност 42 091,01 лв. – особено големи размери, поради което е налице доказан
състав на престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като становището на
въззивния състав се различава от това на първоинстанционния съд само относно вътрешното
оформяне на цялостната сума, т.е. относно стойността на реално получените суми и
стойността на сумите, предмет на опит за получаване. Налице е доказаност на пряк умисъл
при извършване на продължаваното престъпление, тъй като всяко едно от реалните
многократно извършвани физически действия, осъществяващи престъпната деятелност –
ползване на определени неверни документи след подаването им до официално държавно
учреждение и усвояване на получените въз основа на тези документи неследващи се суми –
е по естеството си съзнателно човешко действие, като в конкретния случай действията,
образуващи неразривна верига, са били и конкретно целенасочени, а освен това – и
резултатни (целта е била постигната за почти цялата претендирана сума).
13
За такова престъпление се предвижда комплекс от наказания: лишаване от свобода от
три до десет години, конфискация на част или цялото имущество на виновния и лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.
За да наложи най-лекото предвидено наказание „лишаване от свобода“ – три години,
ОС е преценил в съвкупност следните противовесни фактори: В посока на смекчаване на
отговорността са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия (реабилитиран – ДП, т. 4,
л. 21-22 или т. 8, л. 27-28), семейното му положение и трудовата му заетост в строителството
– които обстоятелства го определят като личност с невисока степен на обществена опасност
и насочена (вече) към правомерно придобиване на доходи. В посока на отегчаване на
отговорността ОС е отчел големия брой на деянията в рамките на продължаваното
престъпление – осем, сочещо на трайност в престъпната нагласа на подсъдимия при
осъществяване на инкриминираната престъпна деятелност. Въззивният състав намира, че
тези обстоятелства обективно са налице и че посоката им на влияние върху отговорността е
правилно определена от ОС. В допълнение към становището на ОС, въззивният състав
намира, че отговорността се отегчава и от абсолютната стойност на предмета на
престъплението – над 42 000 лв., което неколкократно надвишава прага за наличие на
критерия „особено големи размери“ по чл. 93, т. 14 от НК – 12 000 лв. Разглеждането на
смекчаващите отговорността фактори – поотделно и в съвкупност, обуславя извод, че не е
налице хипотеза на чл. 55 от НК: броят им не е висок, а всяко едно по естеството си няма
изключителен характер, тъй като неизвършването на престъпления и трудовата заетост са
съответно нормативно задължение и очаквано от обществото поведение за всички граждани.
Поради това правилно наказанието е определяно при хипотеза на чл. 54 от НК и е
необосновано искането на защитника в жалбата срещу присъдата за прилагане на чл. 55 от
НК от въззивния съд. Настоящият състав намира, че при оразмеряване на наказанието при
условията на чл. 54 от НК първоинстанционният съд правилно е преценил относителната
тежест на противовесните обстоятелства в обща съвкупност, като е приел превес на
тежестта на смекчаващите отговорността фактори. Степента на този превес очевидно е
приета от ОС за голяма, тъй като е наложено минималното предвидено наказание „лишаване
от свобода“. Предвид и процесуалната ситуация на въззивното разглеждане на делото –
липса на протест и наличие само на жалба от защитника с искания за облекчаване на
положението на подсъдимия чрез оправдаването му или намаляване на наказанието чрез
прилагане на чл. 55 от НК, въззивният състав намира наказанието за справедливо, поради
което произнасянето на ОС по санкцията следва да се потвърди.
Поради липсата на съответно имущество, ОС не е наложил наказанието
„конфискация“, а поради незаемането на съответна длъжност от подсъдимия, ОС не е
наложил и лишаване от съответни права. Както предвид правилността на това произнасяне,
така и предвид процесуалната ситуация на въззивно разглеждане на делото, и това
становище на ОС се споделя от въззивния съд.
Приложението на чл. 66 от НК спрямо лишаването от свобода е обосновано:
наложеното наказание е три години лишаване от свобода, подсъдимият следва да се счита за
неосъждан поради реабилитацията му и следва да се сподели становището на ОС, че
предвид конкретната му личност за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК не е
непременно необходимо да изтърпи ефективно лишаването от свобода. Продължителността
на изпитателния срок – четири години, е съобразена според въззивния състав както със
законовите граници по чл. 66, ал. 2 от НК, така и с тежестта на извършеното престъпление и
с приетата от ОС степен на обществена опасност на дееца (не много висока).
Разгледаният от ОС в наказателното производство граждански иск, предявен от
Министерство на финансите, е изцяло уважен. Въззивният състав споделя становището на
ОС, че поради общността на фактите, които в случая са правопораждащи както за
наказателната, така и за гражданската отговорност, доказването на престъплението доказва
едновременно и извършването на деликт от страна на подсъдимия, тъй като е ощетил
държавния бюджет с горепосочената инкриминирана реално получена сума – поради което
гражданският иск е доказан по основание. Относно доказаността му по размер въззивният
14
състав намира, че сумата следва да бъде намалена със 116,18 лв. – която сума подсъдимият е
опитал да получи за данъчния период март 2013 г., но не е успял поради превеждането от
страна на НАП на по-малка от цялата претендирана сума. Поради тази причина цялата
реално получена от подсъдимия сума се равнява на 35 606,83 лв., а не на посочената от
държавното обвинение, приетата с присъдата и претендираната с гражданския иск сума от
35 723,01 лв. За разликата от 35 606,83 лв. до цялата претендирана сума гражданският иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, което обуславя изменение на присъдата и в
тази й част.
Предвид изхода на делото – признат за виновен подсъдим, правилно ОС му е
възложил за заплащане разноските по водене на делото и държавната такса върху уважен
размер на гражданския иск. Размерът на разноските обаче е различен от приетия в
присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати 706,30 лв. по сметка на ОДМВР за разноски на
досъдебното производство, която сума е коректна (ДП, т. 2, л. 206-208 и т. 4, л. 83-85).
Подсъдимият е осъден да заплати за съдебни разноски на ОС сумата от 669,92 лв., която е
по-голяма от размера на документираните разноски – 625,46 лв. (НОХД, л.л. 67 гръб, 176,
176 гръб, 228 вр. 264 гръб, 265 гръб, 334); поради това присъдата следва да бъде изменена в
тази й част чрез намаляване размера на дължимите за съдебно производство разноски.
Подсъдимият е осъден да заплати като държавна такса върху уважен размер на граждански
иск сумата от 357,24 лв., която е значително по-малка от следващата се сума, равняваща се
на 4 % върху приетия от ОС за уважен граждански иск (1 428,92 лв.); предвид налагащото се
въззивно намаляване на размера на уважения гражданския иск на 35 606,83 лв., следващата
се държавна такса възлиза на 1 424,27 лв. Това обуславя изменение на присъдата в частта й
относно разноските чрез намаляване на размера на дължимите разноски за съдебно
производство и чрез увеличаване на размера на горепосочената дължима държавна такса.
В заключение: обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива,
т.е. – почти изцяло правилна, като подлежи на изменение само в определени нейни части.
Присъдата следва да се измени в наказателната й част: относно данъчния период месец март
(чрез намаляване на размера на реално получената сума от 4 220 лв. на 4 103,82 лв.) и като
се определи като опит за получаване разликата от реално получената до претендираната и
инкриминирана сума (116,18 лв.); относно размера на общата реално получена от цялото
продължавано престъпление сума (не 35 723,01 лв., а 35 606,83 лв.) и относно размера на
сумата, предмет на опит за получаване от цялото продължавано престъпление (не 6 368 лв.,
а 6 484,18 лв.). Присъдата следва да се измени и в гражданската й част, като се намали
размерът на уважения граждански иск от претендираната и уважена от ОС сума (35 723,01
лв.) до стойността на реално получената от дружеството на подсъдимия сума, която е и
размерът на щетата за държавния бюджет (35 606,83 лв). Присъдата следва да се измени и в
частта й относно разноските, като се намали размерът им за съдебно производство и се
увеличи размерът им за държавна такса.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 900798 от 22.06.2021 г. по НОХД № 246/2020 г. на
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, както следва:
НАМАЛЯВА размера на получената от държавния бюджет чрез използване на
документи с невярно съдържание неследваща се парична сума за данъчния период месец
март 2013 г. от продължаваното престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК - от 4 220 лв. на 4 103,82 лв., и ОПРЕДЕЛЯ сумата от 116,18 лв. като предмет на опит да
бъде получена от държавния бюджет за горепосочения месец по гореописания начин, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
НАМАЛЯВА размера на получената от цялото продължавано престъпление по чл.
15
256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК сума - от 35 723,01 лв. на 35 606,83 лв., и
УВЕЛИЧАВА размера на сумата, предмет на опит да бъде получена чрез цялото
продължавано престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК - от 6 368 лв. на
6 484,18 лв.
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск за обезщетяване на имуществени
вреди, предявен от Министерство на финансите срещу подсъдимия К. И. Р. - от 35 723,01 лв.
на 35 606,83 лв., и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен гражданския иск за разликата от 116,18
лв. до пълната претендирана сума от 35 723,01 лв.
НАМАЛЯВА дължимата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК сума от подсъдимия К. И.
Р. за разноски в първоинстанционното съдебно производство – от 669,92 лв. на 625,46 лв., и
УВЕЛИЧАВА дължимата от подсъдимия К. И. Р. сума за държавна такса върху уважен
размер на граждански иск – от 357,24 лв. на 1 424,27 лв.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16