РЕШЕНИЕ
№ 1564
гр. Бургас, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120100212 по описа за 2023 година
Производството е бързо – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. П. П., ЕГН **********, против Пенсионно-
осигурителна компания ,,Доверие“ АД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на
управление: ....................................., представлявано от двама от тримата представляващи –
Д.П.П., М.К.М., К. К. Г. , с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 128, т. 2 КТ : 1) за признаване за
незаконно на дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със Заповед №
......../11.11.2022г. на ответника и за отмяната му; 2) за присъждане на обезщетение за
оставане без работа за периода от 14.11.2022г. до 23.01.2023г. в размер на 5 175, 87 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; 3) за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 199, 34 лева,
неправомерно удържана от трудовото му възнаграждение за м. август 2022г. Претендират се
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че от 20.02.2020г. ищецът е работил в
ответното дружество на длъжност .................................... в ....................... по трудов договор
за неопределено време № .............../20.02.2020 г. и със срок на изпитване с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1718 лева. Сочи се, че между страните е сключен и
граждански договор № ................../14.09.2020г., както и допълнителни споразумения към
него за постигане на определени резултати в продажбата на пенсионноосигурителни
продукти. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №
......../11.11.2022г. на представляващите ответника М.М. и К.Г., считано от връчването й на
14.11.2022 г. Оспорва се извършването на нарушенията, посочени в заповедта за уволнение,
както и че тези действия неправилно са интерпретирани в заповедта като неизпълнение на
задължения. Твърди се, че на ищеца не е предоставена възможност да се запознае със
1
съдържанието на процесната заповед и че тя не му е връчена. Излага се, че П. получил
командировъчна заповед за периода от 13.09.2022г. до 30.09.2022г. в гр. Р., която той не
изпълнил, тъй като заповедта била в разрез с трудовия му договор и длъжностна
характеристика. Това било отчетено от работодателя като неизпълнение на служебните
задължения. Поддържа се, че във връзка с неизпълнение разпореждането на работодателят,
както и предвид набедяването на ищеца, че системно не уплътнява работното си време, той
бил поканен в офиса на ответното дружество, за да получи процесната заповед. П. отказал
да получи заповедта за уволнение, което било удостоверено с констативен протокол,
издаден от нотариус Б. К.. Излага се, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
ищецът останал без работа, поради което се претендира обезщетение. Твърди се, че
работодателят не му е възстановил разходите за транспорт за м. август 2022г., които П. бил
направил с лични средства и отделно работодателя му удържал от трудовото
възнаграждение за м. август 2022г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника ПОС
„ДОВЕРИЕ“ ЕАД чрез пълномощника адвокат Р. Г., с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Относно неизпълнението от страна на ищеца на нарежданията на
работодателя се твърди, че П. е бил предварително уведомен за издадената заповед за
командироване и не е било налице правно основание за неизпълнението й. С това си
поведение същият е нарушил трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Излага
се, че чрез системното неуплътняване на работното време на ищеца в периода от
13.09.2022г. до 02.11.2022г., е реализиран съставът на нарушение на трудовата дисциплина,
посочен в чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. четвърто от КТ. Оспорва се дължимостта на сумата от
199, 34 лева, като се навеждат доводи, че подлежаща на възстановяване като неправомерно
удържана е била единствено сумата 1, 67 лв. и същата е била възстановена на ищеца с
банков превод от 08.12.2022г. Оспорва се претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за оставане без работа като недоказана. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 128, т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението
за незаконно и за неговата отмяна:
По конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът следва да
докаже наличието на трудово правоотношение между страните, което е било прекратено с
обжалваната заповед за уволнение на работодателя, а ответникът следва да докаже
наличието на сочените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, съставляващи
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и изпълнението на
законовите изисквания по чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1
КТ.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със Заповед №
......../11.11.2022г. на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарното
наказание „уволнение“.
Спорни между страните са обстоятелствата относно наличието на сочените в
заповедта дисциплинарни нарушения, представляващи основания за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Относно посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
2
Не е спорно по делото, че ищецът е бил командирован в Областен офис – гр. Р. за
периода от 13.09.2022 г. до 30.09.2022 г. със заповед на работодателя № ......... от 09.09.2022
г., доведена до знанието на ищеца чрез служебната му електронна поща на 09.09.2022 г.,
както и че ищецът е отказал да изпълни заповедта за командироване, като на 12.09.2022 г.
уведомил работодателя си чрез служебната електронна поща, че не счита за необходимо да
бъде командирован, както и за наличието на семейни причини, които го препятстват да
пътува в този период.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието
налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на
трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30
календарни дни без прекъсване, а съгласно ал. 2 командироване за срок, по-дълъг от 30
календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Не е
необходимо в трудовия договор да бъде закрепено изрично правото на работодателя да
командирова служителя, тъй като то е предвидено в закона. В процесния случай периодът
на командироване е по-кратък от 30 календарни дни, поради което не е необходимо писмено
съгласие на служителя за командироването му. Въпросът относно наличието на нужди на
предприятието, които да налагат служителят да бъде командирован за изпълнение на
трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа за срок до 30 календарни
дни, е такъв по целесъобразност и е предоставен на преценката на работодателя, която не
подлежи на оспорване от служителя, както и на контрол за законосъобразност. По делото не
се установява наличието на обективна пречка за изпълнение на заповедта за командироване,
която да обоснове извод за липса на виновно неизпълнение на служебните задължения на
ищеца да изпълни издадената заповед. Обстоятелството, че на 09.09.2022 г. ищецът е бил
страна в нотариално производство по изповядване на сделка за извършване на дарение с
недвижим имот, не представлява такава обективна пречка, която да го освободи от
отговорност, тъй като той е можел да участва чрез пълномощник в нотариалното
производство, а и спешното извършване на нотариалните действия също не обосновано по
делото. Обстоятелството, че в този период родителите на ищеца са били страни по висящо
съдебно производство за развод, също не е годно да възпрепятства ищеца да изпълни
заповедта на работодателя си, а от приетите доказателства е видно, че датата на съдебното
заседание по делото за развод е на 11.10.2022 г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е налице посоченото в заповедта за
уволнение дисциплинарно нарушение, представляващо виновно неизпълнение на заповед на
работодателя № ........ от 09.09.2022 г. за командироване на служителя в Областен офис – гр.
Р. за периода от 13.09.2022 г. до 30.09.2022 г.
Относно посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 1, пр. 4 КТ – системно неуплътняване на работното време за периода от
13.09.2022 г. до 02.11.2022 г.
По делото са приети писмени доказателства, представляващи водена между страните
неоспорена кореспонденция по служебната електронна поща, съдържаща и признание на
ищеца, че той „не е изключение при отчитането на дейностите в CRM, но въпреки това
повечето дейности ги отчита при първа възможност“. По делото са представени писмени
доказателства за дейността на ищеца, отразена в нарочната за това софтуерна програма на
предприятието – CRM, от които е видно, че за процесния период от 13.09.2022 г. до
02.11.2022 г. ищецът не е отчитал дейности, които да формират заетост в рамките на един 8-
часов работен ден, какъвто предвижда трудовият му договор. В тази насока са и събраните
гласни доказателства чрез показанията на свидетелите К. и С. – служители на ответното
дружество, кредитирани от съда при условията на чл. 172 ГПК, които споделят преките си
впечатления относно работата на ищеца в качеството си на негови ръководители,
осъществяващи непосредствен мониторинг върху работата му за периода от 13.09.2022 г. до
3
02.11.2022 г. Показанията на свидетелите С. и Ш. относно изпълнението на служебните
задължения на ищеца не са годни опровергаят така събраните доказателства, тъй като
свидетелите не излагат конкретни и непосредствени впечатления относно изпълнението на
служебните задължения на ищеца за периода от 13.09.2022 г. до 02.11.2022 г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е налице посоченото в заповедта за
уволнение дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 4 КТ – системно
неуплътняване на работното време за периода от 13.09.2022 г. до 02.11.2022 г.
Относно посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа за периода от 13.09.2022 г. до
02.11.2022 г.
Съгласно т. 9.1 от сключения между страните трудов договор № ........../20.02.2020 г.
служителят е длъжен да изпълнява добросъвестно възложената му работа в съответствие с
длъжностната му характеристика, с Правилника за вътрешния трудов ред, с другите
вътрешни нормативни документи на компанията и с разпорежданията на работодателя. На
основание т. 9.2 от договора служителят е длъжен да изпълнява определените му планови
задачи за съответните периоди. Разпоредбата на т. 28.4 от договора предвижда, че
работодателят има право да уволни дисциплинарно служителя, като за страните са
постигнали съгласие, че тежко нарушение на трудовата дисциплина представлява
неизпълнение на определени задължения, сред които и тези по т. 9 от договора. По делото е
приложено разпореждане № 6/16.02.2022 г. на работодателя за определяне на план
продажбите за 2022 г., ведно с основни принципи към него, въз основа на които на
служебната електронна поща на ищеца са били изпращани месечни планове за постигане на
определен брой продажби, включително за месеците септември, октомври и ноември 2022 г.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът не е изпълнил
възложената по нареждане на работодателя работа за постигане на определен брой
продажни за периода от 13.09.2022 г. до 02.11.2022 г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е налице посоченото в заповедта за
уволнение дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на
възложената работа за периода от 13.09.2022 г. до 02.11.2022 г.
Не са налице поддържаните с исковата молба процедурни нарушения в
дисциплинарното производство. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че ищецът е бил поканен за даде обяснения за констатираните от работодателя
дисциплинарни нарушения, послужили като основания за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр ч. 225 КТ:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр ч. 225 КТ ищецът следва да докаже,
че вследствие на незаконно уволнение е останал без работа за сочения в исковата молба
период, както и размера на полученото брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ уволнението.
Отхвърлянето на конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя и
неоснователността на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр ч. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните и че е престирал работна сила за исковия период,
за което му се дължи трудово възнаграждение в определен размер, а ответникът следва да
докаже, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото трудово
4
възнаграждение за исковия период, включително възражението си, че процесната сума е
удържана правомерно от трудовото възнаграждение на ответника.
По сигнал на ищеца за неправомерно удържани суми за гориво от трудовото му
възнаграждение е извършена проверка от Инспекцията по труда, която е установила, че от
трудовото възнаграждение на ищеца е била неправомерно удържана сумата от 1, 67 лева,
възстановена на ищеца с банков превод от 08.12.2022 г. От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза не се установява наличието на неизплатени в
полза на ищеца дължими суми за трудово възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства
за извършването им. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
отбелязва, че не поддържа искането в отговора на исковата молба за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, а претендира единствено разноски за транспорт,
нощувки и платено възнаграждение за вещото лице. Отговорността за разноски е уредена
като ограничена и включва само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и пропуснати ползи от
страната по делото (така Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV
г. о., ГК, Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК),
поради което на ищеца не се дължат разноски за нощувки и транспорт. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представлява разноски за заплатено
възнаграждение на вещото лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. П., ЕГН **********, против Пенсионно-
осигурителна компания ,,Доверие“ АД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на
управление: ....................................., представлявано от двама от тримата представляващи –
Д.П.П., М.К.М., К. К. Г. , искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 и чл. 128, т. 2 КТ: 1) за признаване за незаконно на дисциплинарното наказание
„уволнение“, наложено със Заповед № ......../11.11.2022г. на ответника и за отмяната му; 2)
за присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода от 14.11.2022г. до
23.01.2023г. в размер на 5 175, 87 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; 3) за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата от 199, 34 лева, неправомерно удържана от трудовото му възнаграждение за м.
август 2022 г.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, да заплати на Пенсионно-осигурителна
компания ,,Доверие“ АД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление:
....................................., представлявано от двама от тримата представляващи – Д.П.П.,
М.К.М., К. К. Г. , сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 12.07.2023 г.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6