РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 29.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №5476 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.86 от ЗЗД, вр с чл.405 от КЗ.
Пред ПлРС е постъпила искова молба
от П.Д.Д., чрез адв. П.Г. ***, против З. ”О.” АД, ***, с която се твърди, че с влязло в сила
Решение№830/10.05.2019г., постановено по гр.д.№5115/2018г. на ПлРС, ответникът
е осъден на осн. чл.405 от КЗ да заплати
на ищеца сумата 3767,25лв.- предявен като частичен иск от 4800лв., съставляващо
дължимо застрахователно обезщетение, по застрахователна полица №***/15.07.2017г.
и образувана щета №***. по описа на З. ”О.” АД, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ- 11.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди
се, че по посоченото дело, в мотивите на
съдебния акт, е прието следното: видно от приложеното с ИМ свидетелство за
регистрация Част І, че процесния лек
автомобил „Мерцедес ***, цвят- тъмно син металик, дизел, е собственост на
ищеца. По делото се установява също, видно от представената застрахователна
полица №***, факта на сключването на застраховка „пълно Каско” между ищеца-
като застрахован и ответника- като застраховател, по отношение на процесния
л.а., със срок на договора- 00,00ч. на 15.07.2017г.- 24,00ч. на 14.07.2018г.; в
полицата е посочен, че е подновена в срок и без щети полица №0020155201700194.
Посочва се, че по делото се установява също факта на депозиране на уведомление
за щета, от страна на собственика, до застрахователя, от 06.03.2018г., в което
същият посочва настъпването на ПТП на 02.03.2018г. и в което са описани механизма
на ПТП и настъпилите щети по автомобила в резултат на това.По делото е
представен двустранен констативен протокол за ПТП, от 02.03.2018г., за
настъпило ПТП между процесния автомобил, с водач- П.Д. и л.а. Фолксваген голф,
с ***, с водач- ***и място на осъществяване- ***; в протокола е направена скица
на ПТП, от която се установява, че автомобил „В”- процесния, е ударил, отляво,
автомобил ”А”- другия участник в ПТП и виновен за произшествието е автомобил „В”. По делото се
установява също, че въз основа на постъпило уведомление, от 27.04.2015г., за
настъпило застрахователно събитие на 25.04.2015г., е образувана щета №***. по
описа на ответника, по която е изпратено уведомление до ищеца, че се отказва
изплащане на застрахователно обезщетение, поради установено различие между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал. По делото се установява също и факта на
депозиране на възражение от страна на ищеца и повторен отказ от страна на
застрахователя. По делото е приложена в цялост, в заверено копие, преписката по
щета №***.Разпитани са свидетели. Изслушана и приета САТЕ, в която ВЛ е описало
механизма на осъществяване на ПТП, с участието на процесния автомобил, при
което е реализиран кос, страничен удар, като причина за неговото настъпване, са
действията на водача на л.а. Мерцедес,
при които е поставил водача на другия автомобил, в безизходно положение на
неизбежен удар и невъзможност на предотврати ПТП. ВЛ е посочило, че уврежданията по процесния л.а. Мерцедес, и на
л.а. Фолксваген, кореспондират с механизма на ПТП, като стойността на ремонта на процесния
автомобил, са в размер на 4161,89лв.; ВЛ е посочило, че стойността за
възстановяване на автомобила, е определена по средни пазарни цени, като се
използват цени на доверени сервизи и част от алтернативни доставчици. ВЛ е дало
в табличен вид/ табл.6 от заключението/ степента и стойността на увредените
части по процесния автомобил. ВЛ е дало стойност на процесния автомобил към
датата на ПТП- сумата от 5023лв., и е посочило, че паричната равностойност на
75% от действителната стойност е 3767,25лв. При изслушване на ВЛ в с.з. на
11.04.2019г, същото е категорично, че е налице причинно- следствена връзка
между ПТП и щетите. Твърди се, че за дължимостта на посоченото обезщетение е
налице влязло в сила решение, което се ползва със сила на присъдено нещо.Твърди
се, че щом е уважен главния иск , то и
акцесорния за дължимата лихва се явява основателен.
Посочва се, че според чл. 409 КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, освен в случаите по чл. 380, ал.
3 КЗ. При предявяване на
извънсъдебната си претенция ищецът е предоставил информация за банковата си
сметка, видно от приложените документи.
Поради това се налага извод, че ответното дружеството дължи на ищеца
обезщетение за забава от деня на изтичане на срока по чл. 405 КЗ. Твърди се, че в чл. 405, ал. 1 е предвидено, че
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг
от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5. Съгласно чл. 23, ал. 5 от общите условия
застрахователят изплаща застрахователно обезщетение „в срок от 15 дни“ след
като му бъдат предоставени всички изискани документи. Твърди се, че всички документи са предоставени
още с уведомлението за щета на
06.03.2018г. Претендираната мораторна лихва е от 12.04.2018г. - отказа на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД "ОЗК -
Застраховане"" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***-***, да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** сумата от 94,18 /деветдесет и четири лева и осемнадесет
стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.04.2018г. до
10.07.2018г. върху главницата от 3767,25лв, съставляваща дължимо
застрахователно обезщетение, по застрахователна полица №***/15.07.2017г. и
образувана щета №***. по описа на ЗАД "ОЗК - Застраховане"" АД, както и направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.133 от ГПК,
ответникът – З. ”О.” АД, ***, изразява становище, че признава иска и че е
заплатило претендираната сума.Прави възражение за недължимост на разноските,
алтернативно за редукция на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно, че с влязло в
сила Решение№830/10.05.2019г., постановено по гр.д.№5115/2018г. на ПлРС ,ответникът
е осъден на осн. чл.405 от КЗ да заплати
на ищеца сумата 3767,25лв.- предявен като частичен иск от 4800лв., съставляващо
дължимо застрахователно обезщетение, по застрахователна полица №***/15.07.2017г.
и образувана щета №***. по описа на З. ”О.” АД, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ- 11.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Не
е спорно, че е посоченото дело№5115/2018г. е било заведено във връзка с
постановен отказ от страна на дружеството за изплащане на обезщетението.Не е
спорно, че е направено признание на иска и заплатена сумата на 24.10.2019г.,
т.е., след завеждане на настоящето дело-л.8.При това положение, съдът приема,
че искът е основателен и доказан. Съобразно нормата на чл. 405, ал.1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, в уговорения срок. Плащането на застрахователното
обезщетение, при настъпване на застрахователното събитие, е основното
задължение на застрахователя, по сключеният договор за застраховка, съответно
на задължението на застрахованият, да заплати определената застрахователна
премия.Налице е влязло в сила решение относно дължимостта на главницата, което
се ползва със сила на присъдено нещо.При това положение, основателен се явява и иска за лихвата за
забава. Според
чл. 409 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, освен в случаите
по чл. 380, ал. 3 КЗ. При предявяване на извънсъдебната си претенция ищецът е предоставил
информация за банковата си сметка,
видно от приложените документи. Поради това се налага извод, че ответното
дружеството дължи на ищеца обезщетение за забава от деня на изтичане на срока
по чл. 405 КЗ. В чл. 405, ал. 1 е предвидено, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1-3 или 5. Съгласно чл. 23, ал. 5 от общите условия застрахователят
изплаща застрахователно обезщетение „в срок от 15 дни“ след като му бъдат
предоставени всички изискани документи. Всички документи са предоставени още с уведомлението
за щета на 06.03.2018г. Претендираната мораторна лихва е от 12.04.2018г. -
отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
С оглед на горното, съдът
приема, че искат е основателен и доказан, но следва да се отхвърли като погасен
чрез плащане в хода на настоящето производство.
Съдът счита, че следва да се
осъди ответника, при този изход на делото, да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 350лв., от които 50лв. за д.т. и 300лв. за адвокатско
възнаграждение.Съдът приема аргументите на представителя на ищеца, че е налице
задължение със определен срок-чл.23, ал.5 от ОУ, като ищецът е изпълнил
изискванията за представяне в срок на всички документи е въпреки това му е било
отказано и при това положение ответника е изпаднал в забава.Не е предвидено изискване
в едно производство при условията на обективно съединяване на искове да се
предявяват претенциите за главница и лихва за забава.Съгласно ТР№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС е отразено в договора, че е заплатено в брой адвокатското
възнаграждение и същото е съобразено с
чл.7, ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г., поради което е неоснователно възражението
за редукция.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Д.Д., ЕГН **********,*** против ЗАД
”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр. София, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
вр .с чл.405, ал.1 от КЗ, за заплащане на сумата от 94,18/деветдесет и четири лева и
осемнадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от
12.04.2018г. до 10.07.2018г. върху главницата от 3767,25лв, съставляваща
дължимо застрахователно обезщетение, по застрахователна полица №***/15.07.2017г.
и образувана щета №***. по описа на ЗАД "ОЗК - Застраховане"" АД, като ПОГАСЕН чрез
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр. София, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата
350лв., направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: