Р Е Ш Е Н И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
публично съдебно заседание на 20.07.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
Д.-мл.съдия
секретар
: ПЕТЯ П.
разгледа
докладваното от председателя на състава
в.
гр. дело № 470 по описа за 2020г.
Производството е образувано по
въззивна жалба от Ц.А.Я., подадена от упълномощен процесуален представител,
против решение № 5135/ 22.11.2019г. по
гр.д.№ 14607/ 2018г.на Районен съд-Варна, 11-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от Ц.Я. срещу Д.П.К. искове
с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД, за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2011г. по
нот.акт 190/ 2011г., вписан СВп-Варна, вх.рег.№ 16665 / 28.07.2011г. , Акт №
174, том XLVIII,
дело № 10127/ 2011г., поради липса на съгласие; и на основание чл.26, ал.2, пр.5, от ЗЗД, за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от
28.07.2011г., по нот.акт № 190/ 2011г., поради абсолютна симулация. С решението
са присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Оспорва решението изцяло като
неправилно с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, в
резултат на които е формирана неизяснена фактическа обстановка, постановяването
му при нарушение на императивни материално правно норми и необоснованост.
Счита, че ответната страна не е доказала валидността на консенсуалната сделка
относно нейната действителност, включваща и пълното съвпадане на
изразеното от страните съгласие. По делото са събрани безспорни доказателства /
писмени бележки и въззивна жалба по гр.д.№ 16244/ 2011г. и в.гр.д.№ 2007/
2007г., пълномощно, банков превод и декларация от 2007г. на Ц. Я./ че сумата от 7000евро е предназначена изцяло за имот в с.Болярци, и част от нея не
е предвидена за имота в с.Равна гора, закупен от ответната страна. Посочените
доказателства не са преценявани като косвено писмено начало в полза на ищцата,
въз основа на което да бъдат допуснати
гласни доказателства за установяване липсата на съгласие за сключване
договор за покупко-продажба на имот в с.Равна гора за сумата 2500лв., на
основание чл.164 ГПК. Като
начало на писмено доказателство счита постановлението на ВРП по преписка №
7104/ 2017г. ВРС, преписката в частта , която съставлява обясненията на адв.П.Н.,
и предварителен договор. Нарушение на процесуалните правила е и неупражненият
съдебен контрол при изясняване на спорни въпроси, с оглед на очевидно
противоречиви обяснения на ответната страна по въпроси, коментирани в жалбата относно подготовката за процесната сделка.
По същество поддържа искане за
отмяна на решението и произнасяне по същество на спора.
Въззиваемата страна- Д.П.К., чрез
адв. Д.П., счита решението за правилно и законосъобразно. По възраженията на
жалбоподателя заявява, че страните нямат спор за извършената покупко-продажба
по нот.акт № 190/ 2011г. на цена 2500лв., която е заплатена от купувача. Според
обстоятелствената част на ИМ ищцата признава, че е имало предварителна уговорка
за прехвърляне на ½ ид.ч. от имота в с.Равна гора през юли 2011г. между
нея, ответницата и майката на ответницата Ц.Х., а съгласието е потвърдено с
нотариално заверена декларация от 20.08.2011г. Действителните отношения между Ц.Я.
и Ц.Х. ,по повод на сделката са установени с влязло в сила решение по в.гр.д.№
2007/ 2013г.ВОС.
Оспорва изцяло твърденията за
симулативна сделка, поради доказани по делото обстоятелства: между Х., Я. и К.
е постигнато съгласие ответницата да замести майка си в бъдещата сделка
за имота; плащането от Х. към Я. по банков път на сумата 2500лв. да се счита за
плащане по конкретната сделка; заместването да се приеме от Х. и Я. като
изпълнение на последната към майката на ответницата при постигнато съгласие
между трите довело до подписване на нот.акт №190/ 2011г. Счита възражението за
абсолютна симулация за необосновано , защото ищцата е желаела прехвърлянето на
имота , дала е съгласието си за сделката и не оспорва заплатената сума по
банков път. Липсват всякакви доказателства, че това съгласие е привидно.
Съдебният
състав,
съобразно становищата на страните по предмета на спора и доказателствата
приобщени към делото, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Исковото производство е образувано
по предявените искове от Ц.Я. срещу Д.К., разгледани като евентуални:
1.За прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 28.07.2011г. и оформен с нот.акт
190/ 2011г. / Акт № 174, том XLVIII, дело № 10127/ 2011г., поради
липса на съгласие;
2.За прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба от 28.07.2011г., поради абсолютна симулация.
С влязло в сила определение №
3235/ 08.03.2019г. ВРС е прекратено производството по предявеният в
евентуалност на исковете по т.1 и
т.2, иск за обявяване на посоченият
договор за относително недействителен и постановяване на решение, с което да се
приеме в отношенията между Ц.Я., Д.К. и Ц.Х., че сделката по нот.акт № 190/
2011г. урежда окончателно прикритото споразумение между трите относно поръчката
за покупка на недвижим имот – ½ ид.ч. от НИ 049017 в с.Болярци,
Варненска област, направена от Ц.Х.и изпълнена от Ц.Я. за сумата 7 000 евро, и замяната му с
недвижим имот -1/2 ид.ч.от НИ 000246 в с.Равна гора , Варненска област, чрез
придобиването на този имот от Д.К. вместо от Ц.Х..
По
предмета на делото:
С уточняващи молби вх.№ 83362/
17.12.2018г. и вх.№ 2469/ 14.01.2019г.
ищцата Ц.Я. е посочила, че предявява като главен иска за обявяване
нищожността на договора за покупко-продажба, поради привидност /абсолютна
симулация/ и като евентуален, за обявяване на нищожност поради липса на
съгласие.
Съгласно молба вх.№ 12103/
15.02.2019г. /последна по реда на изпълнение на дадените указания от исковия
съд / посочва като главен иска за
обявяване на сключения договор за нищожен, поради липса на съгласие, и като евентуален, поради
абсолютна привидност. Поддържано е твърдение, че сделката е изповядана при явно
несъгласие на продавача с изложените в нотариалния акт условия в неговата
цялост, които противоречат на предварителните договори между страните
„продавач-купувач“, продажбата да бъде за сумата 7000 евро, платена от майката
на ответника през 2007г.за имот,който ищцата Ц.Я. е закупила по поръчка на Ц.Х.,
представляващ ½ ид.част от НИ 049017, в землището на с.Болярци, община
Аврен, при което именно Х. е действителен приобретател на имота, придобит през
2011г. Твърдяната привидност ищецът определя като абсолютна „поради
обстоятелството, че за прикритото споразумение не са налице основания за
неговата действителност..“. Под „прикрито споразумение“ визира отношенията с Ц.Х.
по договор за поръчка и закупуването на имот през 2007г. за сметка на
поръчителя, но при отказ от негова страна да участва като съсобственик с
подписани декларации по чл.264 ДОПК и по
чл. 25, ал.8 от ЗННД. Поради неизпълнение на императивното изискване на чл.17,
ал.1 ЗЗД не могат да се приложат правилата на прикритото споразумение.
С отговора на исковата молба са оспорени твърденията за
недействителност на договора за покупко-продажба от 2011г., като прикриващ
действителните уговорки между страните по повод на извършена от ищцата сделка с
друг имот през 2007г. Посочено е, че между Я., К. и Х. е постигнато
споразумение чрез сделката да се извърши частична компенсация за неизпълнение
на задължението на Ц.Я. към майката на ответницата по устен договор за поръчка
за сумата 7 000 евро, преведени през 2007г. за закупуване на имот на името
на поръчителя. Ищцата е дала съгласие за прехвърляне на ½ ид.част от
имота в с.Равна гора по предварителна уговорка това да стане на името на
ответницата, вместо на нейната майка, за сумата 2 500лв. Поддържа
становището, че страните са обвързани от договора за покупко-продажба и желаят
правните последици от неговото действие.
По
реда на чл.176, ал.1 ГПК Д.К. е
отговорила на въпросите, допуснати с определение № 10052/ 05.08.2019г. ВРС по
искане на ищцата / т.1-т.8 от исковата молба/.
Релевантни факти и обстоятелства,
установени с писмени доказателства:
1.Между
П.К.С.и Ц.А.Я. е сключен предварителен договор на 30.11.2007г. за
покупно-продажба на недвижим имот- нива с площ 3.338 дка, в землището на
с.Болярци, местност „Еленово пасище“, съставляващ имот пл.№ 0490017, по плана
на община Аврен. Собствеността е транслирана на 12.12.2007г. с нотариален акт № 103, том 2, рег.№ 3978, дело № 279
от 2007г., в полза на купувача Ц.А.Я..
В
декларация рег.№ 11416/ 2007г. от 14.12.2007г. с нотариална заверка на подписа,
Ц.Я. е посочила, че 1.5 дка от имота са дял на Ц.Х.А. срещу дадените пари, а
собствеността ще бъде оформена нотариално след представяне на удостоверение от НАП за липса на задължения.
При издаване на нотариалния акт този документ не е бил представен.
2.
С нов договор за покупко-продажба от 28.07.2011г. по нотариален акт № 190,
том 3, рег.№ 5969, дело № 481 / 2011г.
на ВН , Ц.А.Я. прехвърля на Д.П.К. ½ ид.част от недвижим имот в землището
на с. Равна гора, община Аврен, представляващ нива с площ 3 дка, местност „До
село“, съставляващ имот № 000246 , с обозначените граници, срещу сумата
2 500лв., получени от продавача изцяло и по банков път през 2007г. от Ц.Х.А..
В декларация рег.№ 7234/ 2011г. от
29.07.2011г. с нотариална заверка на подписа , Ц.Я. е посочила, че сделката с
имот № 000246, м-ст „До село“ , землището на с.Равна гора, урежда отношенията между декларатора и Ц.Х.А., която чрез дъщеря си
/ Д.П.К./ получава вместо имот № 049017 в
землището на с.Болярци , община Аврен, с площ 1.5 дка, описаният имот в
землището на с.Равна гора. Прехвърлянето на частта от имота в с.Болярци,
закупен по споразумение „между тях и мен“ през 2007г., е оформено с фиктивна
продажба по съвет на нотариуса. В т.2 и
т.3 деклараторът посочва действия които предстои да бъдат извършени – за
промяна предназначението на имота/ статута/, за който имат уговорка, и за
разделянето му като УПИ с обособяване на два имота- за Д. /К./ и Ц.Я., които ще си поделят
разходите за проекта.
На въпросите по т.5, т.6 и т.7 в
протокола от съдебно заседание на 24.10.2019г., Д.К. е дала отрицателен
отговор.
3.
С нотариално заверена декларация от 07.09.2011г. Ц.Х.А. е оттеглила всички
пълномощни, с които упълномощава Ц.А.Я. да я представлява при закупуване на
недвижими имоти или продажба на недвижими имоти от нейно име и за нейна сметка.
На основание издаден изпълнителен лист по
влязло в сила решение № 1938/ 04.10.2013г. по гр.д.№ 2007/ 2013г. ВОС, Ц.А.Я. следва
да заплати на Ц.Х.А. сумата 5721.77евро, представляваща разлика над 1278.23
евро до 7 000 евро, със законната лихва от 26.10.2011г., на основание
чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Анализът на
установените факти и обстоятелства обосновава по същество следните изводи:
По
иска за нищожност на договора от 28.07.2011г. поради липса на съгласие
Договорът
за продажба е в изискуемата нотариална форма, съгласно чл.18 от ЗЗД. В частта
на нотариалната заверка на подписите се ползва с официална удостоверителна
сила. Вписан е в служба по вписванията
по правилото на чл. 112 от ЗС.
Ц.Я.
поддържа тезата за невалидност на сделката , поради липса на обща воля да бъде
оформена като покупко-продажба за сумата 2 500лв. в полза на ответната страна- Д.К.. Твърди, че волята на двете страни е била за симулативна сделка, въз основа на безспорно установени факти и
обстоятелства, че продажната цена не е заплатена от купувача Д.К., а от Ц.Х.през
2007г. и към този момент никаква част от дадената сума /7000евро/ не е била
предвидена за имота в с.Равна гора. Това заключение прави от съдържанието на
писмените документи – пълномощно, банков превод и декларация от 2007г., писмени
бележки по гр.д № 16244/ 2011г. ВРС и в.гр.д.№2007/ 2013г.
Нищожност
на соченото основание е налице при
„съзнавана липса на съгласие“ – волеизявлението е извършено, но страната
съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка . Това са
случаи, в които волеизявлението е изтръгнато насила или е направено без
намерение за обвързване- на шега, като учебен пример или друга подобна причина,
при които е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договора /
Р.923 от 17.12.2009г. на ВКС по гр.д.№ 1682/ 2008г., IV г.о.,ГК/.
Обективен
извод за липсващо съгласие на
продавача да бъде извършена покупко-продажба с конкретен купувач за конкретно
посочен имот в с.Равна гора, не може да се изведе. Ищцата е дееспособно лице,
участвало с ясно съзнание и воля при изповядване на сделката, която по
собствените й изявления е следвало да уреди окончателно отношенията й с Ц.Х.,
възникнали през 2007г. Доколкото нито
една от посочените причини / насилие, шега, мислена уговорка/ не се твърди и
съответно доказва в процеса, сделката не е опорочена поради липса на съгласие,
на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Искът
е неоснователен по изложените съображения.
Постановеното
по този иск решение е правилно и законосъобразно.
По
предявеният в евентуалност иск за нищожност поради абсолютна симулация - чл.
26, ал.2 ЗЗД.
Твърди
се нищожност на договора за покупко-продажба, сключен на 28.07.2011г. с
нотариален акт № 190, том 3, рег.№ 5969,
дело № 481 / 2011г. на ВН , между Ц.А.Я. и Д.П.К. за ½ ид.част от недвижим имот в с.Равна
гора, поради привидност на съглашението.
Особеност на
привидния / симулативен/ договор е нежеланието на двете страни да бъдат
обвързани от правните последици на външно обективираната им воля, защото по
общо съгласие целят настъпването на други правни последици, с които се считат
обвързани по силата на скрито съглашение. Във вътрешните отношения между
страните действително е прикритото съглашение. Когато прикритото съглашение е
нищожно на друго правно основание страните не могат се обвържат от правните му
последици. Симулативният договор е нищожен и непротивопоставим на трети лица,
придобили права от привидния собственик преди вписването на исковата молба.
В
зависимост дали привидният договор прикрива или не друга сделка, правната
доктрина различава “относителна симулация“ и„ абсолютна симулация“.
Претендираната
нищожност на договора от 28.07.2011г. е в хипотезата на абсолютна симулация. Ищцата като продавач се позовава на привидност
на съглашението при отсъствие на друго прикрито съглашение с реалния купувач на
този имот. Доводите за привидност се изчерпват с твърдения за предходните
уговорки между Ц.Я. и Ц.Х.- майка на Д.К.,
във връзка с упълномощаването на Я. да закупи от името и за сметка на Х. имот в
страната, и осъществената с тази цел покупко-продажба на имот в землището на
с.Болярци еднолично от Я.. За вътрешните им отношения свидетелстват -
декларация рег.№ 11416/ 2007г. от 14.12.2007г., подписана от Я. след
придобиване на имота в с.Болярци/ т.1/, и нотариално заверена декларация от
07.09.2011г. на Ц.Х./т.2/, с която оттегля предоставените на Я. пълномощия /
т.3/.
Решението
за нищожността на посоченото правно основание е обусловено от доказани безспорни
факти, че договарящите страни по
привидния договор не желаят
настъпване на правните последици от него.
Договорът
за продажба е правен способ за транслация на собственост върху определена
вещ или друго право, срещу определена
цена- чл.183 ЗЗД. Прилага се при насрещни съвпадащи волеизявления относно
предмета- индивидуализираната вещ, цената и други условия, с които страните се
считат обвързани.
Представеният
нотариално заверен договор отговаря на съдържателните и формални изисквания на
закона, при които вещно-прехвърлителното действие настъпва със сключването му. Предмет
на сделката е идеална част от имот в землището на с.Равна гора, собственост на Ц.Я.,
различен от имота придобит през 2007г. Продажбата е реализирана с подписването
на договора.
Към
датата на продажбата легитимен собственик на двата имота, описани в т.1 и т. 2,
е Я.. В качеството на едноличен собственик може да извършва валидно
разпореждане по прехвърляне на собствеността чрез замяна -„ имот срещу имот“,
само на собствен имот срещу чужд имот, при която настъпва промяна в титула на
собствеността и всеки от заменителите се счита за продавач на това, което
продава и за купувач на това, което получава съгласно чл. 223 и чл.222 от ЗЗД.
Замяна на имоти, придобити от едно лице на валидно правно основание, е
недопустима.
По правилото на
чл.154, ал.1 ГПК всяка страна
установява фактите, на които основава своите искания и твърдения. При
установяване привидността на сделката, по силата на която Д.К. придобива ½ ид.част от имот в
землището на с.Равна гора срещу сумата 2500лв., получена от продавача през
2007г., доказателствената тежест е на ищцата, която твърди участие в
симулативна сделка.
За
пълно доказване страната може да се позове на нарочен документ- „обратно
писмо“, което съдържа изявления на двете страни за действителната им воля.
Съдебната практика приема, че обратно писмо е и всеки едностранно съставен документ от страната по сделката ,
на която привидността се противопоставя, който по несъмнен начин разкрива
волята й правните последици от сделката да бъдат само афиширани , без да
настъпят. По този начин всяко писмено изявление на другата страна, с което ясно
и категорично признава привидността на договора, е достатъчно доказателство за
уважаване на предявеният иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД / гр.д.№ 4448/ 2018г., ВРС, III г.о./.
Документ
с посоченото съдържание не е представен по делото.
Доколкото
ответната страна не оспорва, че с участието на Ц.Х.е постигнато неформално
споразумение продажбата през 2011г. да бъде в полза на Д.К. и цената на имота
да се покрие със средства на Х., преведени на Я. през 2007г., и становищата
съвпадат относно предмета и субектите на разпоредителната сделка, договорът е
действителен , ако постига тази цел.
Възражението
за процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на свидетелски показания
за установяване действителните отношения между страните и ограничаване правото
на защита на ищцата в конкретния процес, е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.165, ал. 2 от ГПК,
страната, която се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие
е привидно , може да ползва свидетели, ако по делото са налични писмени
доказателства, изходящи от другата
страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.
Декларацията
на Ц.Я. от 29.07.2011г., не представлява пряко доказателство за привидност на
сделката, нито непълно „обратно писмо“. Изявлението на декларатора, че
продажбата на имота в с.Равна гора
урежда отношенията с Ц.Х.във връзка със закупуване на друг имот в
с.Болярци /т.1/, е потвърждение за
валидността на продажбеното правоотношение, предвид желанието на продавача да
прехвърли вещни права върху имота си в землището на с.Равна гора в полза на Д.К.,
и купувачът -ответник по иска, не е признал привидността на договора с писмено
изявление преди или след неговото сключване.
Неоснователно
се твърди „начало на писмено доказателство“- документ, който доказва вероятното
съществуване на симулация, при което свидетелските показания са допустими.
Цитират се документи, изходящи от трето лице- Ц.Х., и нейни становища като
страна по гр.д.№ 16244/ 2011г. ВРС по предявеният иск срещу Ц.Я., на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД, приключил с влязло в сила решение № 1938/ 04.10.2013г. по
в.гр.д.№ 2007/ 2013г.ВОС. Сумата, присъдена в полза на Ц.Х., е изчислена като
разлика над продажната цена на имота в с.Равна гора, равняваща се на
1278.23евро, до 7000евро., получени от Ц.Я., за закупуване на недвижим имот /
т.3/. Влязлото в сила решение има задължителна сила на пресъдено нещо относно
основанието и размера на вземането, изчислено след приспадане на дадените по
договора за покупко-продажба, на основание чл. 299, ал.1 вр. чл. 298, ал.1 от ГПК, и отношенията между страните по повод на предоставената сума са
окончателно приключени.
Обобщено
от изложеното, доказано са извършени две сделки- първата от 2007г., с която Я.
еднолично придобива имота по т.1, който заплаща с част от предоставените от Ц.Х.
средства, и втората от 2011г., с участието на Д.К., която придобива имота по
т.2 при цена, която е платена изцяло на продавача през 2007г. Мандатното
правоотношение между Я. и Х., и сделката легитимираща Я. като едноличен
собственик на имота в землището на с.Болярци, не обосновават заключение за
привидност на договора за продажба.
В
хода на процеса ищцата не е провела доказване, съответно на правилата за
установяване привидността на договора в хипотезата на абсолютна симулация,
доколкото няма достоверен документ, с ясно формулирано изявление на насрещната
страна за привидността на договора, или признание направено в друг документ
като „начало на писмено доказателство“, а събраните данни са крайно
недостатъчни за този извод. Съобразно обсъдените данни искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
изложените съображения решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На
основание чл. 271 ГПК и чл.280 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5135/ 22.11.2019г. по
гр.д.№ 14607/ 2018г.на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.