Р Е Ш Е Н И Е
№ ..…
Гр. София, 05.01.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично
заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7732 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
78995/29.03.2019 г. по гр. д. № 47481/2018 г. на СРС, 156 с - в, са
отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу С.В.М., ЕГН: **********, и Р.В.А., ЕГН: **********, за признаване за установено на
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал.
2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължат разделно по равно - по 1/2 част от сумата от 3 823, 23 лв., стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж. к. „******,
аб. № 056438 за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г., сумата от 46, 28 лв., припадаща се част от цената на услугата
дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г., както и сумата от 681, 59 лв., обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия и сумата от 9, 46 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
цената на услугата дялово разпределение и двете за периода от 15.08.2014 г. до
27.07.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
08.09.2017 г. по ч. гр. д. № 56195/2017 г. по описа на CPC, 156 - ти състав. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Решението се обжалва изцяло от ищеца „Т.С.”
ЕАД, чрез процесуалния му представител с доводи за необоснованост и нарушения
на материалния закон. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил
исковете приемайки, че ответниците не са потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ.
Законът е дал легална дефиниция на понятието потребител, като е без значение
факта дали лицето реално е обитавало имота или е консумирало ТЕ за него. Законът
дава право на ищеца да търси задълженията си както от собственика, така и от
вещният ползвател на имота. По делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение, което е възникнало от качеството на ответниците на
наследници на собственика на имота. Ответниците не са спазили законовите
изисквания да сменят партидата на имота след смъртта на наследодателя им. Поддържа
се, че по делото е установено и реалното количество ТЕ за имота в периода. Моли
да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски,
като прави евентуално възражение по разноските на насрещната страна.
Въззиваемите страни - ответниците С.В.
М.и Р.В.А., чрез представителя
си, оспорват жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че в правилно приложение на закона и събраните пред него
доказателства СРС е приел, че не се установява ответниците да са собственици на
имота, а от там да е налице облигационно правоотношение с ищеца. Качеството на
ответниците на собственици е изрично оспорено, като е било изцяло в тежест на „Т.С.“
ЕАД да проведе доказване на посочения факт. Въпреки изричното указване на
доказателствена тежест от СРС, ищецът не е доказал наличието на облигационна
връзка с ответниците и исковете законосъобразно са отхвърлени. Развиват се
доводи относно последиците от неизпълнение на задълженията на ищеца за пълно
доказване качеството на ответниците на потребители на ТЕ – на собственици или
ползватели на имота на друго основание. По същество се поддържат и подробни доводи
за погасяване на част от претенциите за главница и лихви по давност, както и за
ненастъпили изискуемост на главните вземания съгласно изискванията на ОУ на
дружеството. Молят да се потвърди решението. Претендират заплащане на разноски,
съгласно списък.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема
становище по жалбата.
Настоящият състав намира за установено следното
от фактическа и правна страна :
СРС се е произнесъл по обективно
кумулативно съединяване на искове, предявени по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Решението на СРС, върху което
въззивният съд, в рамките на правомощията си съгласно чл. 269 ГПК се произнася,
е валидно и процесуално допустимо. По законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по
въззивната жалба. Решението е
постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която въззивният състав
не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
В жалбата се поддържа основно
съображение, че за да отхвърли исковете неправилно СРС е приел, че ответниците С.В. М.и Р.В.А. нямат качеството на потребители на ТЕ
за процесния имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „******, аб. № 056438 през
претендирания период м. 05.2013 г. – м. 04.2016 г.
В тази връзка следва да се
посочи, че по общите правила
за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК)
Ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на
законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да
противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Както приема и СРС, съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Според
пар. 1, 41 б, б. „а“ (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува
енергия или природен газ от доставчика. Съгласно нормата на пар. 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Като се съобрази
посочената уредба следва, че съгласно ЗЕ, по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува
ТЕ за битови нужди.
С доклада си по делото СРС е дал указания на ищеца за
фактите, подлежащи на доказване от негова страна в процеса.
В
тази връзки пред СРС е представено е Писмо № ОИ-7000-32/03.08.2015 г. от Столична
община - район „Надежда“, в което е посочено, че
апартамент № 1, бл. **, ж. к. „Надежда" бил закупен от Р.А. А.и В.Р.А. с
Договор за продажба от 17.04.1990 г. Приложени са 2 бр. списъци на етажни
собственици, за бл. 29 и бл. 252 в ж. к.
„Надежда", както и главен отчет за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
за топлоснабден имот - апартаметн № 1, бл. ***, вх. 1 в гр. София, ж.к.
„Надежда", в който е посочено, че абонат в имота е В.А.. Документът
съдържа подпис от абонат.
Настоящият състав изцяло споделя изводите на СРС, че
доколкото по делото е налице изрично оспорване, че е възникнало облигационно
правоотношение между страните относно доставката на ТЕ, ищецът е следвало да
проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава иска си
- т. е. на предпоставките за възникване на облигационната връзка - арг. чл.
154, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153 ГПК.
В рамките на производството ищецът не е представил годни
писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, че ответниците са
потребители (клиенти) по смисъла на ЗЕ. Въззивният състав споделя изводите на
СРС относно характера и доказателствената стойност на представените от ищеца
писмени доказателства и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Предвид изложеното, основателно СРС е приел, че между ищцовото дружество и
ответниците не е доказано да е възникнало облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. Ищецът не е доказал пасивната
материалноправна легитимация на ответниците да отговарят по исковете.
Обосновано и в съответствие
с доказателствата в съвкупност СРС е направил извод, че както главния, така и акцесорния иск - за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане срещу С.В. М.и Р.В.А. са
недоказани, а от там - неоснователни.
При липса на първата
основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се
обсъждат по същество количествата и стойността на доставената топлоенергията в
имота през процесния период.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло с
тези на СРС, оспореното решение е постановено в съответствие с материалния и
процесуален закон и е обосновано, поради което следва да се потвърди. Този
извод се отнася и до присъдените с решението разноски в полза на ответниците,
които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски в
производството.
По разноските
пред СГС : С оглед
изхода от спора право на разноски имат въззиваемите страни - ответници в
производството. По делото са представили
доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на по 300 лв. само от С.М..
В молба от
04.12.2020 г. ищецът е релевирал възражение за прекомерност на разноските, по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно.
Претендираният адвокатски хонорар е в минимален размер съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 78995/29.03.2019 г. по гр. д. № 47481/2018 г. на СРС, 156 с - в.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** да заплати на С.В.М., ЕГН: **********, с адрес ***,
партер, чрез адв. Г., разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер
на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.