Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30.11.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на шести ноември година
2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5633 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Производството
е образувано по искова молба на В.М.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Д.К., с която е предявен осъдителен иск срещу З. „Л.И.“ АД, с ЕИК*******,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ
/отм./ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие причинените му телесни
увреждания от водач на МПС л.а. марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ *******, с
валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност”, при ПТП от
11.07.2015г.
В
исковата молба се твърди, че на 13.01.2016г., около 7:30 часа в гр.Пазарджик,
ул.“*******е настъпило ПТП между л.а. марка „Опел Корса4, с рег.№ *******,
управлявано от Г.В.и велосипед, управляван от ищеца като водачът на МПС.
Посочва, че при наличие на пътен знак Б2, навлиза в кръстовището с ул.“Петър
Бонев“, движейки се по ул.“Безименна“, без да пропусне движещия се по пътя с
предимство и приближаващ от ляво велосипедист-В.Г., в следствие на което
настъпва ПТП. Сочи се, че за инцидента е състав протокол за ПТП с пострадали
лица по описа на ОДМВР -Пазарджик, а на виновния водач е съставен АУАН. Твърди
се, че непосредствено след ПТП пострадалият е откаран по спешност в
МБАЛ-Пазарджик, където е бил хоспинализиран за периода 13.01.2016г. до
17.01.2016 г. като вследствие на ПТП е получил травматични увреждания: контузия
с травматичен оток на главата в дясна теменна област, загуба на съзнание, кръвонасядане
на дясно рамо, луксация на дясна акромиоклавикуларна става, контузия с
травматичен оток на дясна подбедрица.
Излага
твърдения, че след изписването лечението продължава в домашни условия като
поради получените увреждания дясната му ръка е обездвижена, движенията му са
ограничени и болезнени и те може да се обслужва сам, поради което се налага блиЗ.ите
му да се грижат за него.
Сочи
се, че лечебният и възстановителен период е приключил за около три месеца, но и
към настоящия момент пострадалият търпи спорадични болки при влошаване на
времето и натоварване и обемът на движенията на ръката му не е напълно
възстановен. Влошеното здравословно състояние дало отражение и на психиката му,
оплаквал се от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието,
безсъние, като му с налагало ежедневно да приема седативни и обезболяващи
средства.
Навежда
твърдения, че виновният за ПТП водач е застрахован със задължителна застраховка
„ГО“ при ответника с № 22115001810459 и с молба № 1237/10.02.2016г. е заведена
щета за неимуществени вреди като застрахователят определил обезщетение в размер
на 1000 лева и му предложил да сключи споразумение, което той счита за крайно
недостатъчно.
Ответното
дружество З. „Л.И.” АД е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва настъпването на
застрахователно събитие, механизма на ПТП, твърдението че водачът на лек
автомобил „Опел Корса“ е виновен. Оспорва и размера на иска като неоснователно
завишен. Оспорва настъпилите увреждания и наличието на причинно-следствена връЗ.а
с ПТП. Въвежда възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния
резултат. Оспорва и дължимостта на лихвата.
В о.с.з.
проведено на 27.03.2018г. ищецът В.Г. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е
заявил искане за изменение размера на иска за неимуществени вреди, като е
увеличила същия от 30 000 лв., което увеличение е допуснато от съда.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. К.поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез юрк. Й.оспорва предявените искове. Представя
списък на разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира
от фактическа страна следното:
От
приетия препис от влязло в сила Решение № 292/08.06.2017г. по НАХД № 2430/2016г.
по описа на Пазарджишки районен съд, се установява, че на 13.01.2016 г. в
гр.Пазарджик на Т-образно кръстовище между изход от междублоковото пространство
на кв.“Устрем“ и ул.“Петър Бонев“ пред № 82 при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил “Опел Корса” с ДК № ********като нарушил правилата за
движение по ЗДвП, визирани в чл.50 ал.1:
„На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните прбвозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.М.Г., изразяваща се в
травматична луксация /иЗ.ълчване/ на дясната акромиоклавикуларна /раменна/
става и представляваща трайно затрудняване на движенията на десен горен
крайник- престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 вр. чл.342 ал. 1 от НК вр.
чл.50 ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1500 лева. На основание чл.78а, ал.4, във вр. с чл. 343г от НК Г.Н.В.е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Настоящият
съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила
на влязлата в сила присъда на наказателния съд, тъй като същата на основание
чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на
деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връЗ.а между ПТП
и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че
водачът на лек автомобил „Опел”, модел „Корса” с per. № *******, Г.В.е извършил
виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби
на ЗДвП.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек
автомобил „Опел”, модел „Корса” е бил сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е
Застрахователно дружество З. „Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател.
От
представената и приета по делото
Епикриза по ИЗ № 764 на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, се установява, че ищецът В.Г. е
постъпил на 13.01.2016г. в Хирургично отделение на лечебното заведение, като му
е поставена диагноза: травма на други интраабдоминални органи, без открита рана
в корема. Назначена му е било мадикаментозно лечение и на 17.01.2016г. е
изписан от лечебното заведение в добро общо състояние, без клинична
симптоматика, с възстановен пасаж. Определен е контролен преглед на 26.01.2016,
втори контролен преглед на 05.02.2016г. /л.7-8
от делото на СРС/
По
делото е представена и приета и съдебно-медицИ.ко удостоверение № 29-І/2016г.,
изготвено от др. Б.П., от което се установява луксация /иЗ.ълчване/ на дясна
акромиоклавиакуларна става, контузия и травматичен оток по главата,
кръвонасядане на дясното рамо. Прието е, че травматичните увреждания са
получени в резултат на действието на тъп предмет чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалият, а именно: при
ПТП пострадал велосипедист при блъскане от автомобил с последващо падане върху
терена, към момента на инкриминираната дата. /л.9-10 от делото на СРС/.
От
представената и приета писмена кореспондеция между страните се установява, че
ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество за изплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, като последният е
определил такова в размер на 1 000 лева. /л.11-13 от делото на СРС/.
От заключението на приетата СМЕ с вещо лице д-р Владимир В.се установи,
че на 13.01.2016г. ищецът е претърпял ПТП и получил следните телесни
увреждания: иЗ.ълчане на дясната акромиоклавикуларнастава.
Контузия и травматичен оток по главата. Кръвонасядане по дясното рамо. Контузия
на дясна подбедрица. Вещото лице посочва, че на ищеца е проведено консервативно
лечение с вливания и обезболяващи лекарства. Посочва още, че описаните
увреждания на ищеца с в пряка причинна връЗ.а с процесното ПТП. Оздравителния и
възстановителен процес при ищеца е продължил около 4 месеца. Болките и
страданията, които е претърпял ищецът са били около 3-4 месеца, от които през
първите 15 дни болките са били с по-интензивен характер, най- вече в
изкълчената става. Ищецът е претърпял болки и страдания около 3-4 месеца. За в
бъдеще ще си останат леко ограничените движения в крайната степен на дясната
раменна става. Ще има болки при по- голямо натоварване и при промяна на
времето, които ще останат за цял живот. На лице са трайни увреждания в
следствие на изкълчването на акрониклавикуларната става, деформация и леко
намален обем на движение.
В
о.с.з. вещото лице д-р В.пояснява, че това е едно изкълчване на
акромиоклавикуларната става - не рамената, а над нея, за което е бил обездвижен
с мека превръзка за 30 дни. Той е провеждал рехабилитация за раздвижването, но
тук конкретно при този вид изкълчване рехабилитация е било необходима
минимална, тъй като при този вид изкълчване едИ.твеното нещо, за да се намести
ключицата, която изхвръква нагоре, трябва да се оперира, а той не е опериран и
ще остане така цял живот. По принцип ще има леко ограничение в областта на
рамената става, тъй като акромиоклавикуларната става е в съседна близост и
участва в движенията, но леко ограничение на движенията, които са по-скоро от
козметичен характер, не се очакват силни ограничения на движенията или намаление
на работоспособността. Тежък физически труд не би могъл да извършва, тъй като
ще бъде свързано с болки. Вещото лице допълва още, че операцията се прави
именно за да няма тези ограничени движения. Ако е бил опериран и е добре
направена операцията няма да се получи този козметичен дефект. С операцията
кваликулата си влиза в ставата и по този начин си става едно нормално движение.
Пояснява още, че операцията следва да се предложи на пациента при
хоспитализирането в пазарджишката болница, но явно там не са взели това решение
и само са го манипулирани с мека превръзка. Няма данни, че са му предложили и
той е отказал операция, не са му предложили.
Заключението
на СМЕ с вещо лице д-р В.В., съдът
възприема като обективно и компетентно дадено.
От
заключението на приета САТЕ, изготвена от вещо лице инж. Й.Й., се установява, че на 13.01.2016 г. около 07:30 часа, лек
автомобил „Опел Корса”, с per. № ****** се движи в гр. Пазарджик с посока от
междублоково пространство на №82 към ул. „Петър Бонев”. В същото време и посока
отляво надясно, със скорост около 10 км/ч, се движи велосипедистът В.М.Г..***
водачът на лек автомобил „Опел Корса” предприема маневра за завой наляво, като
навлиза на ул. „Петър Бонев”. В този момент възприема приближаващия отляво
велосипед, като задейства спирачната уредба. В последната фаза на спиране,
настъпва съприкосновение с велосипеда, който поради ниската скорост е избутан
по посоката на ориентация на автомобила. Велосипедистът губи устойчивост и пада
на платното за движение в близост до лекия автомобил. Експертът посочва, че
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Опел Корса”, който при наличието на пътен знак „Б2” не е изчакал
преминаването на движещия се по ул. „Петър Бонев” велосипедист и е реализирал
удар в него.
В
о.с.з. проведено на 27.03.2018г. вещото лице инж. Й.допълва, че водачът на автомобила в свидетелските си показания в
това производство е отразил, че е имало ограничаване на видимостта заради
намиращи се до пътното платно храсти. При липса на фар от страна на
велосипедиста водачът има възможност да го възприеме, когато велосипедистът
попадне в светлинното петно. Това важи само и едИ.твено в случаите, когато няма
работещо улично осветление. Светлинното петно вляво от автомобила е около 3-4
метра при правилно регулирана светлинна уредба. Това е разстоянието, от което
водачът би могъл да възприеме велосипедиста. Пояснява още, че ако автомобилът
не спре и навлезе в пътното платно, тогава водачът няма възможност да
предотврати произшествието, тъй като са му необходими не по - малко от 1,5
сек., за да задейства спирачната уредба, и при движение на велосипедиста с 10
км./ч. той е попадал в опасната зона на лекия автомобил. Ако водачът е спрял
преди да навлезе в платното за движение, същият е имал възможност да
предотврати удара. Ако не е имало улично осветление, водачът е имал възможност
да възприеме велосипедиста на 4 - 5 метра вляво от автомобила. Съгласно свидетелските
показания на водача същият е навлязъл 15-20 см. в платното и чак тогава е
спрял. Процесното ПТП е настъпило на прав участък на пътя и приближаването на
автомобил, който се движи на фарове, може да бъде възприето от над 20 м.
Въпреки че има ограничение на видимостта, светлинното петно от автомобила се
вижда, тъй като оставя отблясъци. Ако процесният велосипед не е имал фарове,
това възпрепятства водача на лекия автомобил да го възприеме от по - голяма
дистанция.
Заключението
на САТЕ
с вещо лице инж. Й.Й., съдът възприема като обективно и компетентно
дадено.
За установяване на неимуществените вреди е
допуснат един свидетел.
Разпитаната в о.с.з. на 27.03.2018г. свидетелят
М.В..Г., син на ищеца, сочи в показанията си, че баща му пострадал при пътен
инцидент в началото на 2016 г. в гр. Пазарджик. По време на инцидента му
звъннал едно момче, защото той е бил ударен, след което отишъл в болницата в
гр. Пазарджик, не бил адекватен. Имал охлузвания на челото. Престоял в болницата
4-5 дни. Лекарите казали, че е получил сътресение на мозъка и рамото му не било
добре. След изписването от болницата майка му се грижела за него. Виждал го
всеки ден. Лежал, оплаквал се от болки в главата и рамото. Възстановяването му
продължи около 2 месеца, бил стресиран. След инцидента започнал да се страхува
да кара колело. Преди настъпване на инцидента баща му работил и пътувал с
колелото. След настъпването на инцидента бил съкратен. Свидетелят посочва, че баща
му вече избягва да кара колело.
Показанията
на свидетелят М.В..Г., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицИ.ката експертиза.
По
делото е допуснат и до разпит Г.Н.В., с показанията на който се установява, че на
13.01.2016 год. в гр.Пазарджик, на ул.“Петър Бонев“, то е Т-образно кръстовище
и има стоп. Спрял на стопа да се огледа, но стопа е с „повишена трудност“, защото
има храсти и не се вижда добре. Изнесъл се половин метър напред, но след това
има стълб и пак не се вижда, и пак се огледал. Решил да тръгва, може би е
навлязъл около 15-20 см. в платното, и отново спрял, нещо му се видяло в
последния момент и спрял, и човека се блъснал в предния калник и паднал до
колата отпред. Свидетелят посочва, че станал, указал му помощ, той нямал
светлоотразителна жилетка, нито светлини имал на колелото. Помогнал да го качат
в линейката, полицаите му казали да изчака. Отишъл в болницата да го види,
разговаряли. Попитал го, защо няма светлоотразителна жилетка, колелото му
прибрал, после му го върнал, като му казал, че колелото няма спирачки. Ищецът му отговорил, че го кара така от
години. Казал му, че ако имал спирачки е можела да намали. Той карал и се
блъснал в свидетеля, той бил спрял, ако той го е блъснал, щял да го отхвърли.
Дъщеря му била свидетел и тя потвърдила. Завивал на ляво, 2 ленти са, велосипедиста идва от
ляво на него. Свидетелят В.посочва още, че той е спрял и ищецът се блъснал в
калника, но навлязъл в платното 20 см., подал мигач, но не бил тръгнал, тъй
като нямал видимост, стоял, а той се блъснал в него. Завивал наляво, а той се
движел направо и излязъл от лявата му страна. Блъснал се в предния ляв калник.
Ударил се между фара и калника, колелото е високо, паднал и се наранил. Попитал
го как се казва, казал си името, бил адекватен. Времето било мрачно в 7:26 ч. Поглеждал
часа, защото дъщеря му и малката го чакали на тротоара, за да ги закара до
градината, но не ги е видял, отишъл до блока и направил обратен завой и се върнал.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявения
пряк иск е допустим, предвид подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно
упражнено.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на - 13.01.2016 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени
вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите. Установи се, че с влязло в сила Решение № 292 от
08.06.2017г. по НАХД № 2430/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд относно
процесния инцидент се установи, че на 13.01.2016 г. в гр.Пазарджик на Т-образно
кръстовище между изход от междублоковото пространство на кв.“Устрем“ и ул.“Петър
Бонев“ пред № 82 при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
“Опел Корса” с ДК № ********като нарушил правилата за движение по ЗДвП,
визирани в чл.50 ал.1 и по непредпазливост причинил на средна телесна повреда
на В.М.Г..
Предвид горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: по делото е представена и приета като
писмено доказателство застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ от която, се установява, че за процесния лек автомобил е била налице
застраховка „ГО“ при ответното дружество към датата на ПТП, с оглед на което съдът
приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ЗК
„Л.И.” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на лекия автомобил, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за доказани по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 59г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 3-4 месеца,
интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от
личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото
самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и обстоятелството,
че при ищеца е останал траен функционален и козметичен дефект в дясната раменна
става, свързан с ограничение на движенията и болки при натоварване, съдът намира, че сумата от 10 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната. Съдът счита, че посоченият размер не е
прекомерен, както се твърди от ответника, тъй като съобразно изложените в
трайната съдебна практика критерии се налага изводът, че претендираното
обезщетение би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и
страдания.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият е
нарушил разпоредбата на чл.79 и чл. 80 от ЗДвП. С определение № 80193 от
31.03.2017г., постановено по гр.д. № 39162 по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав,
съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като в тежест на
ответника е указал, че следва да докаже по пътя на насрещното доказване
твърденията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително
наличието на съпричиняване. Настоящата съдебна И.танция счита, че ответника не
доказа по безспорен начин наведеното в отговора на исковата молба възражение. В
показанията дадени в о.с.з. на 26.06.2017г. свидетел В.посочи, че „…. Аз
станах, указах му помощ, той нямаше светлоотразителна жилетка, нито светлини
имаше на колелото“. В показанията си свидетелят продължава „….Попитах го, защо
няма светлоотразителна жилетка, колелото му прибрах – после му дадох колелото,
това колело му казах, че нито спирачки има, нито нищо. Той отговори, че го
карал така от години….“ В конкретния случая съдът не кредитира показанията на
свидетелят Вакарелски, в частта, в която твърди, че ищецът бил без
светлоотразителна жилетка и без спирачки на велосипеда, доколкото тези
твърдения са изолирани и не се потвърждават
от други доказателства по делото.
С
оглед изложеното, съдът приема наведеното възражение за съпричиняване за
неоснователно. От приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача
на л.а.„Опел Корса”, който при наличието на пътен знак „Б2” не е изчакал
преминаването на движещия се по ул. „Петър Бонев” велосипедист и е реализирал
удар в него. В заключението в.л. инж. Й.пояснява, че велосипедистът към момента
на първоначалното съприкоснование се е движил със скорост 10 км/ч.
С
оглед изложеното възражението по чл.51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца е неснователно.
С
оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) следва да бъде уважен за сумата от – 10 000 лв. и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 30 000 лв.
По
правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване
на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той,
това следва да изпълни и застрахователят..
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответното дружество, че по отношение на
акцесорния иск, е приложима разпоредбата
на чл.84, ал.2 от ЗЗД, и в конкретния случая, ответното застрахователно
дружество не е изпаднал в забава. По въпроса за началния момент, от който
застрахователят дължи лихва за забава върху обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди, има задължителна съдебна практика /Решение № 45/15.04.2009г.
по т.д.№ 525/2008г. на ВКС, Решение № 126/02.10.2009г. по т.д.№ 290/2009г. на
ВКС и др./. Моментът, от който застрахователят изпада в забава за плащане на
обезщетение за вреди, от който дължи обезщетението за забавено плащане по
чл.86, ал.1 ЗЗД е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като
отговорността на застрахователя, която произтича от застрахователен договор, е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането,
затова застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия,
при които отговаря прекият причинител. В случая, дължимата от ответника лихва
върху определените от съда обезщетения за причинените неимуществени вреди следва да се присъди от датата на настъпване
на увреждането – 13.01.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца 155 лв. разноски съразмерно на уважената
част от иска.
На
основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Диана К.–САК сумата от 1016 лв.
с ДДС, съразмерно на уважената част от иска.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, в размер на 55 лв. /общо сторените разноски
са 165 лв. , от които 15лв. депозит свидетел и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение./
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 400 лв., съобразно
уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
******* да заплати на В.М.Г., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 13.01.2016
г. по вина на Г.В., чиято гражданска отговорност за вреди, причинени при
управлението на л.а. марка „Опел корса“ с рег. № ******* е била застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 13.01.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 30
000 лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
******* да заплати на В.М.Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, 155 лв. разноски съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. Д. К.–САК, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, от
Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1016 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
В.М.Г., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата 55 в.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да
заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 400 лв. – държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: