Присъда по дело №786/2021 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда по ВНОХД№786/21г. по описа на П.ския Окръжен съд
С присъда №260023 от 23.02.2021г., постановена по НОХД №6638/20г. П.ският
районен съд - XX н.с., е признал подсъдимата П. Н. Б. за ВИНОВНА в това, че на
01.07.2020г. в гр.Р.,обл.П. е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил
Фолксфаген Туарег с рег.№РВ ***,след употреба на наркотично вещество –
амфетамин/АМР/, поради което и на основание чл.343б ал.3 от НК вр. чл.54 от НК вр.
чл.58а ал.1 от НК я е ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в
размер 500 / петстотин / лева.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ ,считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г вр. чл.343б ал.3 вр. чл.37 т.7 от НК подсъдимата Б. е
лишена от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година,
като на основание чл.59 ал.4 от НК от това й наказание е приспаднато времето, през
което е била лишена по административен ред от това й право, считано от 01.07.2020г.
до влизане на присъдата в законна сила.
В тежест на подсъдимия са възложени направените поделото разноски.
Съдът се е разпоредил и с приложеното по делото веществено доказателство.
Недоволна от постановения съдебен акт е останала подсъдимата Б., която чрез
защитника си адв.З. я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност.Прави се искане Окръжният съд да отмени осъдителната присъда и се
произнесе с нова- оправдателна, поради липса на субективна съставомерност на
деянието или алтернативно да приеме, че са налице основанията на чл.9 ал.2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура –П. намира постановената присъда за правилна, законосъобразна и
обоснована и като такава предлага да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимата,
поради неоснователност, оставена без уважение.
Подсъдимата Б., лично и чрез защитника си адв.З., поддържат подадената
жалба.Акцентира се на искането съдът да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК ,
предвид младата възраст на подсъдимата, обстоятелството, че е майка на три
малолетни деца, добрите й характеристични данни, както и отсъствието на наркотично
вещество в иззетата кръвна проба,предполагащо употреба преди повече от 36
часа.Поддържа се оплакването за липса на субективна съставомерност на деянието, в
който смисъл се твърди, че описаните в обвинителния акт факти и обстоятелства не
обосновават съставомерно извършено деяние по чл.343б ал.3 от НК.Прави се искане
Окръжният съд да се произнесе с оправдателна присъда.
П.ският окръжен съд като въззивна инстанция, проверявайки изцяло
правилността и законосъобразността на обжалваната присъда, във връзка с
направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 313 и чл.314 от НПК, намира
подадената жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – за
ОСНОВАТЕЛНА.
1

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съд, след обстоен
анализ на събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства подкрепящи направеното от подсъдимата признание на фактите и
обстоятелствата описани в обвинителния акт,съобразявайки и изискванията на чл. 14 и
чл. 107 ал. 5 от НПК, както и тези визирани в разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата П.Н. Б. била правоспособен водач и имала издадено свидетелство
за правоуправление на моторно превозно средство.
Подсъдимата употребила наркотично вещество – амфетамин ,след което на
01.07.2020г. се качила да управлява лек автомобил –Фолксваген Туарег с рег.№ *** на
територията на гр.Р..На същата дата свидетелите П.К., Т.Щ. и мл.контрольор К.Т. –
полицейски служители при РУ Р. при ОД на МВР гр.П. изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр.Р.,като извършвали контрол по безопасност на
движението.Около 22.50 часа полицейските служители се намирали в гр.Р. в района на
ул.“Завет“ и ул.“Райко Даскалов“, когато спрели за проверка движещия се по улица
„Завет“ лек автомобил Фолксваген Туарег с ДК№ ***, управляван от подсъдимата
Б.,като в автомобила се возили и свидетелите Е.З. и И.З..На полицейските служители
им направило впечатление,че подсъдимата Б. била видимо притеснена и с треперещи
ръце,поради тази причина св.К.Т. – мл. автоконтрольор при РУ Р. тествал подсъдимата
за употреба на алкохол ,като резултатът бил отрицателен.След това Т. тествал
подсъдимата за употреба на наркотични вещества с полеви тест Дрегер Drug chek
3000,като тестът отчел положителна проба,реагирайки на наличие на наркотични
вещества срещу индекса АМР- амфетамин.
Във връзка с констатираното св.К.Т. съставил АУАН за допуснато нарушение по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП ,като подсъдимата Б. при връчването му го подписала без
възражения.Заедно с акта за установяване на административно нарушение св.Т. издал
и талон за медицинско изследване №089680,като подсъдимата собственоръчно
отразила в него, че не приема резултат от теста и желае да даде кръвна проба и урина
за изследване.Със съставянето на АУАН било иззето и СУМПС на подсъдимата.
Подсъдимата била отведена от полицейските служители в медицинско заведение
в гр.Б., където й била взета кръвна проба и проба от урина за изследване.
В хода на разследването била назначена съдебна химико-токсикологична
експертиза за изследване на пробите, дадени от подсъдимата и от заключението, на
която е установено, че в представената проба от урина се доказва присъствие на
амфетамин.
Тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е възприел за безспорно
установена, след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – показанията на полицейските служители П.К., Т.Щ., от
показанията на св.Е.З., ценени в контекста на направеното от подсъдимата признание
на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт по реда на чл. 371 т. 2 от
НПК и информацията, съдържаща се в приложените писмени доказателства, както и в
изготвеното експертно заключение.
Във въззивната жалба не се оспорват възприетите от първия съд фактически
2

изводи, а се лансира тезата за липса на субективна съставомерност на деянието,
предвид отсъствието на наркотично вещество в кръвната проба на подсъдимата и
установеното такова само в урината,предполагащо употреба преди повече от 36
часа.От тези аргументи се извежда правния извод, че Б. не е действала със
съзнанието,че управлява лекия автомобил след употреба на наркотично вещество.От
друга страна алтернативно се иска оправдаването на подсъдимата, мотивирано с
приложението на чл.9 ал.2 от НК, защото според защитата обществената опасност на
конкретното деяние и на подсъдимата е явно незначителна,предвид установените по
делото факти, че е млад човек, самотна майка на три малолетни деца, две от които са
близначета на съвсем ниска възраст, чистото й съдебно минало, много добрите
характеристични данни.
Настоящият въззивен състав не споделя доводите на защитата за липсата на
субективна съставомерност в действията на подсъдимата.Престъплението по чл.343б
ал.3 от НК е от категорията на формалните и умисълът може да бъде само пряк – да е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, да е предвиждала вредните
последици и пряко да е целяла настъпването им.Подсъдимата като правоспособен
водач на МПС е била наясно със забраната предвидена в ЗДвП да управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества,съзнавала е,че преди да
приведе лекия автомобил в движение , макар и в по-широк времеви диапазон преди
инкриминираната дата, е употребила наркотично вещество и независимо от това е
шофирала.От назначената на досъдебното производство съдебна химико-
токсикологична експертиза е установено, че наличието на наркотичното вещество
амфетамин само в пробата урина на подсъдимата предполага употребата му в период
по-голям от 24-36 часа преди медицинското изследване и вземането на биологичните
проба. Настоящият съдебен състав приема за ирелевантно за субективната
съставомерност на деянието дали подсъдимата е употребила наркотичното вещество
непосредствено преди управлението на МПС или в период от 24-36 часа преди
това.Обективната употреба на наркотика е достатъчно да се установи умисъла за
осъществяване на деянието,защото състава на чл.343б ал.3 от НК не изисква водачът
да управлява МПС под въздействие на наркотичното вещество, т.е. до каква степен
това е повлияло върху способността му да шофира.Отдалечеността във времето на
момента на употребата спрямо момента на управление на МПС не би могло да доведе
до липса на съзнание у дееца за противоправния характер на деянието, а единствено
да рефлектира върху тежестта на наказателната отговорност, която следва да понесе
дееца, в контекста на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.Доказателство за умисъла на подсъдимата са и показанията на двамата
полицейски служители – свидетелите П.К. и Т.Щ., които с категоричност са посочили,
че причината да пристъпят към тестването, както за алкохол , така и за употреба на
наркотични вещества е било поведението на подсъдимата, която е изглеждала
обезпокоена, изнервена и с треперещи ръце.Тези възприятия на полицейските
служители доказват основателните притеснения на подсъдимата от това, че е спряна
за проверка и възможността да бъде установена употребата на наркотик, което е
станало факт.По тези съображения окръжният съд намира възраженията на защитата за
липса на вина за несъстоятелно и в посочения по-горе смисъл е и Решение №79 от
08.05.2018г. на ВКС по н.д.№318/2018г. на 3 н.о.
Настоящият въззивен състав намира за основателни изложените в жалбата
съображения,с които се претендира приложението на чл.9 ал.2 от НК и прие, че при
3

постановяване на първоинстанционния акт е допуснато нарушение на материалния
закон, което налага отмяната на присъдата в осъдителните й части, на основание чл.
334 т. 2 във вр. с чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК и постановяването на нова – изцяло
оправдателна.
Не може да бъде споделено становището, изложено в мотивите на атакувана
присъда,с които съдът формално е приел, че степента на обществена опасност на
конкретното деяние е висока,предвид зачестилите престъпни прояви от този
вид.Изводите на първия съд, че в автомобила на подсъдимата е имало и други двама
пътници,с което е поставена в опасност техния живот и здраве също не почиват на
обективни данни.Подобен подход би бил законосъобразен ако по делото бяха налични
доказателства сочещи,че подсъдимата е била повлияна от употребеното наркотично
вещество.В конкретния случай са събрани доказателства в обратния смисъл –
установено е по експертен път отсъствието на наркотик в кръвта на подсъдимата и
наличие на такъв само в пробата урина, което предполага отдалеченост на употребата
спрямо момента на шофирането от 24 до 36 часа.В контекста на изложеното съдът
намира, че степента на засягане на регулираните от закона обществени отношения,с
този вид посегателства,в случая е незначителна.Този извод не се променя и от
приложената справка за нарушител издадена от сектор ПП и КАТ при ОД на МВР
гр.П., която районният съд необосновано е надценил, разглеждайки степента на
обществена опасност на деянието и дееца.Действително подсъдимата Б. е наказвана по
административен ред три пъти до момента с фишове, но нарушенията, за които е
глобявана,предвид ниската им тежест не я разкриват като груб нарушител или
неизряден шофьор, който системно не спазва правилата за движение по пътищата.
Напълно споделими от настоящата инстанция са аргументите на защитата за
наличието на достатъчно обективни доказателства обосноваващи изключително
ниската степен на обществена опасност и на подсъдимата. Касае се за млада жена на 33
години,която е самотна майка и се грижи за трите си малолетни деца,две от които
близнаци на съвсем ниска възраст.Подсъдимата е придобила средно образование с
професионална квалификация монтажник на дограма и от 2013г. работи във фирма
„***“ ЕООД, където съвестно и стриктно е изпълнявала трудовите си задължения. Б. е
с отлична характеристика, до момента няма регистрирани криминални или други,
каквито и да е противообществени проявя. Тя е с чисто съдебно минало, няма и данни
да се е изявявала в обществото с асоциални прояви в резултат от употреба на
наркотични вещества, както и да е зависима от такива.Всички тези данни за личността
на подсъдимата безспорно сочат, че инкриминираното деяние има инцидентен
характер в живота й , което се дължи не на криминални нагласи, а на недостатъчно
адекватна оценка на характера и последиците от извършването му.
По изложените по-горе съображения и с оглед съвкупната оценка на всички
релевантни обстоятелства Окръжният съд намира, че инкриминираното поведение на
подсъдимата, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл.343б
ал.3 от НК престъпление, е засегнало толкова незначително обществените отношения,
предмет на наказателно правна защита, че неговата обществена опасност е явно
незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 пр.2 от НК и следва да бъде квалифицирано като
непрестъпно.Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК е приложима спрямо всички престъпни
състави от особената част на НК /ТР 113/16.12.1982г. на ОСНК на ВС; Р. 119/31.05.2011г. на
ІІІ н. о.; Р. 79/19.02.2010 г. на ІІ н. о на ВКС/
4

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 304 от НПК вр. чл.9 ал.2 пр.2 от
НК Окръжният съд призна подсъдимата П.Б. за невинна и я оправда за престъплението,
за което е осъдена от първоинстанционния съд с обжалваната присъда за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Приложеното по делото веществено доказателство полеви тест дрегер Drug chek
3000 следва да се унищожи като вещ без стойност,след влизане на присъдата в сила.
С оглед на така постановената нова оправдателна присъда и на основание чл. 190
ал. 1 от НПК следва направените по делото разноски в размер на 186/сто осемдесет и
шест/ лева да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения П.ският окръжен съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

5

Номер на акта:	2
Дата:	27 април 2021 г.
Съдия:	Славка Георгиева Димитрова

Дело:	20215300600786
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 април 2021 г.

Присъда по дело №786/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите