Р Е Ш Е Н И Е
№ V -138
14.12.2018г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в публично съдебно заседание, на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Тодорка Стоянова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1603 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на “Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********, чрез пълномощника юрк. Десислава Златева, с
която се обжалва Решение №1713 от 09.08.2018 г.
постановено по гр.д.708/2018 г. по
описа на Бургаски районен съд като неправилно.
С
обжалваното решение районният съд е отхвърлил исковете на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда “Метални панели
и конструкции”, представлявано от Ганчо Тенев, против С.И.М. ***, ЕГН: **********,
за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 298.12 лв. - стойност на предоставени ВиК услуги -
доставена, отведена и пречистена вода в периода от 15.09.2015 год. до
27.01.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 42.04 лв., начислена върху
горната сума за периода от 27.11.2015 год. до 07.11.2017 год., както и
законната лихва, начиная от 14.11.2017 год. до окончателното плащане, за които
по ч.гр.д. № 8630/ 2017 год. на Бургаския районен съд е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че за да отхвърли исковата претенция на ВиК ЕАД, Бургаският
районен съд е приел, че ответникът не е задължено лице, няма качеството
потребител на услугите на водоснабдителното дружество, по причина, че не е
доказано възникването на облигационни отношения. Сочи се, че този извод на съда
е погрешен, тъй като релевантен за решаване на спора е въпросът има ли
ответникът качеството на потребител на доставяната от ищеца услуга.
Твърди
се, че ответникът е отговорен за размера на дълга, начислен за използваните от
него ВиК услуги в имота, както и че са налични достатъчно доказателства, че
ответникът е стопанисвал имота в процесния период.
На
следващо място се посочва, че водещ критерий при уреждането на въпросите,
свързани с воденето на партиди на името на даден абонат, е кой реално ползва
имота и именно на това лице се открива партида.
Посочва
се, че ВиК е доставял вода в имота, обитаван от ответника, който е съставлявал
и негово постоянно жилище за исковия период.
Поради
гореизложеното се иска отмяна на обжалваното решение
и постановяване на решение, с което исковите
претенции да се уважат. Претендират се направените разноски в първа
и въззивна инстанция. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от С.И.М.,
с адрес: ***, ЕГН: **********, чрез особения представител В.Д.С. – БАК, с
адрес: ***, с който въззивната жалба се оспорва.
Посочва се, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и се иска от съда да
го потвърди.
Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание страните въззивното
дружество ВиК ЕАД не се явява, редовно призовано. За него се явява адв. Попова,
поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият С.И.М.
не се явява. За него се явява особен представител – адв. Станева.
При служебната проверка по чл.
269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и
допустимо.
По основателността на въззивната
жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по
искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда
на чл. 422 от ГПК.
На 14.11.2017г.
„ВиК“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.И.М., ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 298,12 лв, лихва
42,04 лв от 27.11.2015г. до 07.11.2017г., както и лихвата от датата на подаване
на заявлението, като е посочено, че паричното вземане е за неизплатени фактури
за ползвани ВиК услуги.
На 16.11.2017г.
е издадена Заповед №5191 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
с която е разпоредено длъжникът С.М. да заплати на „ВиК“ ЕАД следните суми:
298,12 лв., представляваща сбор от неизплатени суми по фактури издадени в
периода 26.10.2015г. до 24.02.2017г. за използвани ВиК услуги за отчетен период
15.09.2015г. до 27.01.2017г.; 42,04 лв. – лихви за забава върху главницата за
периода 27.11.2015г. до 07.11.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 14.11.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75 лв.
разноски по делото.
С Разпореждане
№28890/22.12.2017г. районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК.
Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
Производството пред първата
инстанция е започнало по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа,
ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, регистрирано в ТР с ЕИК: *********,
представлявано от инж. Ганчо Тенев – изпълнителен директор чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт Десислава Бонева Златева срещу С.И.М., ЕГН: **********,
адрес: *** , с която се иска от съда да признае за установено че С.М. дължи на
„ВиК“ ЕАД сумата от 298,12 лв., което задължение е по издадени фактури в
периода 26.10.2014г. – 24.02.2017г., като същите произтичат от потребени ВиК
услуги – оставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 15.09.2015г.
– 27.01.2017г., заедно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в
размер от общо 42,04 лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че С.М.
е клиент на „ВиК“ ЕАД, има качеството потребител и поради това ищцовото
дружество е осъществявало непрекъснато водоподаване, считайки абоната за свой
контрагент. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в
30-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура. По посочени в
исковата молба фактури ответникът не извършил плащане.
Посочва се, че върху тези суми
ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба от С.И.М., ЕГН: **********, чрез особен
представител В.Д.С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Излагат се съображения.
Оспорват се представените фактури
като неверни, издадени без основание, без да е извършвана посочената услуга.
Представена е справка за
начисленията по партида с партиден номер */*
на С.М. с клиентски номер ***75 за имот в гр.
Бургас, кв. „П.“, ул. „Ц. И. В.“ №*, община Бургас, както и 11 броя фактури за
процесния период – от 26.10.2015г. до 24.02.2017г., неподписани от ответника. Във
всичките фактури е посочен номер на водомер -***141.
Представена е справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г., видно от която
лицето С.И.М. е с постоянен и настоящ адрес:***.
Представена е справка от НАП с изх.
№* *-355/02.03.2018г., видно от която в
програмния продукт на НАП към 27.02.2018г. за С.И.М. няма действащ трудов
договор.
Представен е протокол от „ВиК“
ЕАД Бургас от 14.09.2015г., видно от който инкасатор И.
Х. Х. е отчел водомера на С.М. *** и
установил, че в имота живеят двама човека. Посочено е, че имотът е без водомер.
В протокола липсва подпис на клиента.
Представено е предписание от „ВиК“
ЕАД Бургас с изх. № */19.08.2015г., с което ищцовото
дружество уведомява ответника, че е задължен да се снабди с измервателен уред,
по чиито показания да бъде отчитано изразходеното количество вода за имота. На
известието за доставяне е посочено, че лицето е „в чужбина“.
Съгласно заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза в счетоводството на доставчика „ВиК“ ЕАД Бургас
за периода 26.10.2015г.-24.02.2017г. са отразени счетоводни записвания на
използвана питейна вода по клиентски №**75, като
са съставени за цитирания период 11 броя фактури в общ размер 298,12 лв.
Отчетен период 15.09.2015г.-27.01.2017г. Фактурите са осчетоводени в отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС. Не са констатирани нередовности по редовността и
воденето на счетоводството на ищеца ВиК ЕАД Бургас относно процесните
счетоводни документи. Размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата за
процесния период възлиза общо на 39,23 лв.
Съгласно заключението на
извършената съдебно-техническа експертиза и уточненията, дадени от вещото лице
в съдебно заседание пред първата инстанция, водоснабдяваният имот представлява
полуразрушена едноетажна паянтова жилищна сграда с адрес: гр. Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ц. И. В.“
*, към датата на огледа е необитаем. Там
минава разширение на улица, заради което част от къщата е съборена. В имота
няма монтиран измервателен уред – водомер, количеството вода е начислено
служебно. Общото изразходвано служебно определено количество вода за отчетния
период от 15.09.2015г. до 27.01.2017г. във водоснабдявания обект е 135 куб.м. В
конкретния случай при липса на водомер в обекта е начислено месечно служебно
количество изразходвана, отведена и пречистена вода по 5 куб.м. – при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В зависимост от броя на обитателите в
имота, които са ползвали вода през съответния период е формирано служебно
начисление от 5 куб.м., 10 куб.м. и 20 куб.м.
По делото е разпитана
свидетелката М. П. Т., служител в ищцовото дружество. От показанията й се
установява, че всеки месец се начисляват служебно показания, тъй като в имота
няма поставен водомер. Не са подавани възражения от абоната относно показания,
фактурирано количество и брой обитатели в имота. Твърди, че за процесния период
имотът е бил обитаем.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическата обстановка, след установяване на релевантните за спора
факти и обстоятелства, съобразно събраните по делото доказателства и приложимия
закон. Бургаският окръжен съд споделя окончателните правни изводи на първата
инстанция за неоснователност на исковата претенция.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Действително съгласно § 1., т.2
от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
„Потребители" са: юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Понятието потребител на ВиК услуги
се съдържа и в чл.3 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
съгласно който потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията
на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В настоящия случай обаче не се
установи от събраните по делото доказателства, че ответникът е имал качеството
потребител. Няма данни С.И.М. да е бил собственик нито пък, ползвател на водоснабдения
имот. От доказателствата по делото е видно, че лицето не обитава този имот. В
известието за доставяне на предписанието от ВиК е посочено, че лицето е в
чужбина. На всички представени от ищеца документи липсва подпис на ответника. В
уведомленията и съобщенията в първоинстанционното производство до С.М. изрично
е посочено, че лицето живее и работи трайно в чужбина, по сведения от съсед.
Неоснователно е твърдението на
въззивника, че по делото са налични достатъчно доказателства, че именно
ответникът е стопанисвал имота в процесния период, като за това свидетелства
издаденият от Община Бургас официален документ – Удостоверение за постоянен и
настоящ адрес на общински орган.
Съгласно чл. 93 от Закона за
гражданската регистрация постоянен адрес е адресът в населеното място, което
лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а съгласно чл. 94 от
същия закон, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.
По делото се установи, че лицето
не живее на посочения адрес, а само обстоятелството, че там е избрал да бъде
вписан в регистрите на населението не може да обоснове извода, че именно той е
собственик на процесния имот.
Разпитаната по делото свидетелка
– служител в ищцовото дружество посочва, че при извършване на проверка
установила, че в имота живеят двама човека, но не става ясно кои са тези двама
човека и дали един от тях е именно ответникът.
Следва да се отбележи че вещото
лице по извършената и приета съдебно-техническа експертиза посочва, че към
датата на огледа имотът е бил заключен и необитаем, а освен това и част от
къщата е съборена.
Поради гореизложеното настоящият
състав намира, че ищецът не доказа в условията на пълно и главно доказване, че
ответникът има качеството потребител на ВиК услуги. Единственото обстоятелство,
свързващо С.М. с водоснабдения имот е Удостоверението за постоянен и настоящ
адрес ***.
Ето защо предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Като е стигнал до същия извод,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на
присъждане на направените разноски има въззиваемата страна – С.И.М., но предвид
липсата на изявление на особения представител на въззиваемия – адв. Станева, за
присъждане на разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1713/09.08.2018г.,
постановено по гр.д.№708/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.