РЕШЕНИЕ
№ 17507
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110106286 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 214165/27.07.2023 г., подадена от „С...“
АД за изменение на Решение № 12465/13.07.2023 г., постановено по гр.д. №
6286/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, в частта за разноските.
Молителят сочи, че ищецът не е доказал действително заплащане на
адвокатско възнаграждение, поради което иска съдът да измени решението в
частта за разноските и да не присъжда на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 78, ал. 1 ГПК. Молителят твърди също, че съдът
неправилно е изчислил и присъдил разноски за ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете. Посочва, че следва да
му бъде присъдена сумата от 627.35 лв. за адвокатско възнаграждение и 59.40
лв. за депозит за вещо лице, а в условията на евентуалност – 427.68 лв. за
адвокатско възнаграждение и 39.60 лв. за депозит за вещо лице. Моли съда да
измени решението в тази част.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Г. П. К., е депозирал становище по
молбата на ответника. Твърди, че съдът правилно е присъдил разноските и
моли същият да не изменя решението.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
1
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е
депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата на „С....“ АД е частично основателна
по следните съображения:
По делото са представени доказателства за извършване на разноски от
ищеца в производството както следва:
За адвокатско възнаграждение – 710 лв. (л. 1А).
По делото са представени доказателства за извършване на разноски от
ответника в производството както следва:
За адвокатско възнаграждение – 4 224.59 лв. (л. 75-81).
За депозит за вещо лице – 400 лв. (л. 90-91).
С решението напълно са уважени предявените искове от ищеца Г. П. К.
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е уважен частично за сумата от 6 321.62 лв., като за
2 381.78 лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане с вземане на
ответника, а за горницата до 9 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
По делото на лист 1А е представен договор за правна помощ № 988143.
Същият е сключен с ищеца и е с предмет защита по гр.д. по чл. 344 КТ. Съдът
счита за неоснователно възражението на молителя, че не става ясно за кое
точно дело е сключен договорът. Последният е сключен преди депозиране на
исковата молба, поради което няма как в него да фигурира номера на делото.
По отношение на възражението на молителя, че не е доказано плащане
на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
По договор за правна защита и съдействие № 988143 е договорено
възнаграждение от 710 лв. По отношение на начина на плащане в договора е
вписано на два реда сумата от 710 лв. цифром – на редовете за платено „в
брой“ и „по сметка“. С отговора на настоящата молба ищецът изрично е
посочил, че сумата е платена в брой. Анализирайки подробно документа,
съдът стига до заключението, че сумата е платена в брой и договорът за
правна защита и съдействие има значение за доказателство за платената в
брой сума. Възражението на молителя е неоснователно.
По искането на молителя за изменение на решението в частта за
разноските, присъдени в полза на ответника, съдът приема следното:
При присъждане на сумата от 14.68 лв. за разноски съобразно
отхвърлената част от исковете съдът е съобразил направеното от ищеца в
последното съдебно заседание възражение за прекомерност, но е изчислил
неправилно дължимите суми. Претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическата сложност на
делото. Предвид постановките на т. 16 от ТР по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК,
2
ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение за иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ с определен материален интерес се
изчислява по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. – не по-малко от
минималната работна заплата за страната, която за 2023 г. е в размер на 780
лв. Съдът определя възнаграждение в размер на 800 лв. за иска за
обезщетение. Сторени са и разноски за депозит за вещо лице в размер на 400
лв., от които съдът определя половината да е по отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ. Общо разноските по този иск за
ответника възлизат на 1000 лв.
Вземайки предвид отхвърлената част от същия, дължимото на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възлиза на 297.60 лв. Решението
следва да се измени в тази част.
По гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 12465/13.07.2023 г. постановено по гр. д.
6286/2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 76 с-в, в частта му за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на ответника „С...“ АД,
ЕИК *********, гр. ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в
производството по ч.гр.д. № 6286/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, от 14.68 лв.
на 297.60 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 214165/27.07.2023 г.,
подадена от „С...“ АД в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3