М О Т И В И НОХД № 109/2016г.
на СОС
Против
подсъдимия О.И.А. *** е предявено обвинение по чл.278, ал.6, предл.3 от НК за
това, че от неустановена дата до 19.11.2015г. в с.Чуковец, обл.Силистра е
държал повече от три археологически обекта, а именно: 1бр. бронзова римска
монета от III-IVв.;
1бр. плочка от бронзов пръстен с изображение на богинята Артемида /Хеката/ от III-Iв. пр.ХР.; 2бр. железни ножчета и
фрагмент от железен косер от X-XVв.;
1бр. бронзова монета на гр.Амисос /област Понт, Мала Азия/ от II-Iв. пр.ХР., които не са били регистрирани
и идентифицирани по реда на чл.96-99, чл.100, ал.4, чл.102, ал.1 и ал.2 и
чл.103 от Закона за културното наследство и по реда на чл.21, ал.4 и чл.2, ал.2
от Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда на извършване на идентификация и за
водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на
културата /ДВ.бр.101 от 18.12.2009г/.
Предявено
е обвинение и по чл.277а, ал.7 НК за това, че от неустановена дата до
19.11.2015г. в с.Чуковец, обл.Силистра противозаконно е държал оръдия: 1бр. металодетектор, фабрично
производство, марка „whites
EAGLE SPECTRUM“ С ФАБРИЧЕН № P/N 624 0 0286; 1бр. металодетектор,
фабрично производство, марка „whites
EAGLE SPECTRUM“ за които е знаел, че са предназначени за търсене на
археологически обекти.
Представителят
на прокуратурата в съдебно заседание поддържа предявените обвинения и счита, че
те са безспорно доказани от фактическа и правна страна. Обвиненията се
основават на откритите в дома на подсъдимия вещи, които представляват
археологически обекти нерегистрирани по надлежния ред, и металдетектори за
които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, предвид
откритите такива в дома му. Въз основа на това, прокурорът пледира за налагане
на наказание по отношение на подсъдимия по вид лишаване от свобода в размер над
минималния към средния от предвидения за всяко едно от престъпленията, с
приложение на чл.66 НК, както и налагане на минимална глоба за първото
престъпление.
Процесуалния
представител на подсъдимия- адв.Г. заявява, че внесения обвинителен акт е
неясен с което се нарушава правото на подсъдимия да разбере в какво се
обвинява. Според защитата, прокурорът е допуснал съществени процесуални
нарушения, които обосновават връщане на делото за изправянето им, като отделно
от това, адв.Г. счита, че и двете деяния са несъставомерни, поради което и
пледира за оправдаване на подсъдимия.
Подс.А.
не отрича, че в дома му са открити процесните вещи, но твърди, че
металдетекторите ги е използвал по предназначение, като хоби преди „приемането
на новия закон“. За археологическите обекти твърди, че ги е открил два дни
преди извършеното претърсване. В последната си дума иска от съда да бъде
оправдан.
Съдът
като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
приложени към ДП №6518-ЗМ-162/2015г. по описа на ОДМВР гр.Силистра, становището
на прокуратурата, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, прие
за установено от фактическа страна следното:
Вследствие
на придобита оперативна операция за държане на археологически обекти и предмети
които служат за откриването на такива обекти, на 19.11.2015г. е извършено
претърсване от служители на ОДМВР гр.Силистра в дома на подс.О.И.А. ***. По
време на претърсването са открити и иззети множество вещи, а именно: 1бр.
метална монета, тъмно сива до черна на цвят, с видимо състарен вид, с
неправилна кръгла форма и размер от около 20мм. Върху двете страни на монетата
се наблюдават неясни изображения; 1бр. парче метал с овална форма с размер в
най-широката част от 25мм и в най-тясната от 20мм, наподобяващо горна част от
пръстен, с неясно изображение върху горната част; 1бр. фактура с №0049 относно
закупуването на метален детектор EAGLE
SPECTRUM
с продавач ЕТ „Деница-Румен Кънев“ и купувач Венко Маринов Петков от гр.Русе;
1бр. метална чаша с гравирани изображения върху нея, с височина и диаметър в
горната част от 86мм, а в долната част от 61мм; 1бр. метална чаша с гравирани
изображения върху нея, с височина от 45мм и диаметър в горната част от 54мм, а
в долната от 26мм; 1бр. металодетектор, марка „whites EAGLE SPECTRUM“ с № P/N 624 0 0286, със слушалки марка „Wasta“, черен на цвят; 1бр. металодетектор, марка „whites EAGLE SPECTRUM“, със слушалки марка
„Wrage“,
черен на цвят; 1бр.самоделно направен металодетектор с преобладаващо кафяв
цвят; 1бр. металодетектор със стърчащ кабел запоен за него, без електроника;
1бр. част от ръкохватка от металодетектор, черен на цвят, с електроника по нея;
1бр. долна част от металодетектор със запоен кабел към него и диаметър на
„питата“ от 38см; 1бр. пита за металодетектор със запоен кабел към нея и
диаметър от 40см; 1бр. платнена чанта с надпис върху нея „Fudji Film“ и намиращ се в нея
разглобен на части металодетектор-1бр; 3бр. метални предмети с продълговата
форма, като единия е с дължина от 70мм, вторият е с дължина от 130мм, а третият
е със сърповидна форма и е с дължина от 140мм; 1бр. метална монета с кръгла
неправилна форма с патина от зелен цвят, с видимо състарен вид и с диаметър от
15мм; метална част от кирка с ръжда по нея и с дължина от 210мм.
От
назначената археологическа експертиза е видно, че на идентификация и
регистрация подлежат иззетите вещи: 1бр. бронзова римска монета от III-IVв.; 1бр. плочка от бронзов пръстен с
изображение на богинята Артемида /Хеката/ от III-Iв. пр.ХР.; 2бр. железни ножчета и
фрагмент от железен косер от X-XVв.;
1бр. бронзова монета на гр.Амисос /област Понт, Мала Азия/ от II-Iв. пр.ХР.
В
досъдебното производство е назначена и техническа експертиза от която е видно,
че иззетите два броя фабрично изработени металодетектори са годни да извършват
дейността за която са предназначени.
В
хода на съдебното следствие бе назначена повторна техническа експертиза, която
е установила, че металодетекторите модел„whites EAGLE SPECTRUM“ са годни за работа
на сушата. Металодетектора с фабричен № Р/N 624 0 0286 е годен за употреба и
предназначение и представлява техническо средство. При вторият металодетектор
не са установени липсващи възли и части, но при опитите да бъде включен, той не
е заработил, поради което не е било възможно да се установи дали той е годен да
се използва по предназначение.
Тази
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
протокола за претърсване и изземване, одобрен по реда на чл.161, ал.2 НПК,
фотоалбум, изготвените археологическа и технически експертизи, събраните данни
за съдебното минало и личността на подсъдимия.
По
делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата, вследствие на
извършена полицейска проверка в дома на подс.А. са установени и иззети 2
бр.металодетектори и редица старинни вещи. Според заключението на специалистите
в областта на нумизматиката и археологията, от иззетите вещи, като движими
материални следи от човешка дейност от минали епохи по смисъла на чл.146, ал.1
ЗКН /или археологически обекти/ могат да се определят четири от тях, а именно:
1бр. бронзова римска монета от III-IVв.;
1бр. плочка от бронзов пръстен с изображение на богинята Артемида /Хеката/ от III-Iв. пр.ХР.; 2бр. железни ножчета и
фрагмент от железен косер от X-XVв.;
1бр. бронзова монета на гр.Амисос /област Понт, Мала Азия/ от II-Iв. пр.ХР.
Несъмнено
е, че посочените обекти са открити в дома на подсъдимия /този факт не се отрича
и от подсъдимия/, т.е. намирали са се в негово държане и са повече от три броя.
Наред с това, липсват категорични доказателства, че откритите обекти са
идентифицирани и регистрирани по реда на чл.96-99 от ЗКН и чл.4 от Наредба
Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
Регистъра на движими културни ценности. Съгласно чл.4, ал.1 от тази наредба, на
идентификация подлежат движими вещи, които могат да се определят като културна
ценност. Съгласно чл.2, ал.1 ЗКН, нематериалното и материалното недвижимо
наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на
историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност,
биват обхванати от общото понятие културно наследство. В същото време чл.2а,
ал.1 ЗКН пояснява, че културните ценности,
археологически обекти по смисъла на чл. 146,
ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са
публична държавна собственост, т.е. „археологическият обект по чл.278, ал.6 НК
е разновидност на „културната ценност“ по чл.278, ал.1-5 НК.
Идентификацията
и регистрацията на археологически обекти, представлява процес от дейността по
опазване на културното наследство и има за цел да установи дали дадена движима
вещ притежава качествата на културна ценност. Именно по тази причина,
законодателят е обвързал всяко едно физическо лице със задължението, при откриване
на такава вещ /чл.93-95 ЗКН/ в 7-дневен срок да уведоми най-близкия държавен,
регионален или общински музей, за да се изпълни процедурата по чл.96-99 ЗКН.
Именно
възползвайки се от предоставения от закона 7-дневен толеранс, изключващ
наказателната отговорност, подс.А. изтъква версията, че е открил процесните
вещи при засаждане на фиданки в градината си на 16-ти или 17.11.2016г., няколко
дена преди откриването им в дома му. Тази версия обаче е лишена от
доказателствена подкрепя, като съдът я приема единствено като защитна такава.
Още повече, че й противостоят редица доказателства. Така например, св.В.П.
заявява, че при извършване на претърсването подсъдимия е посочил, че откритите
обекти се намират в него отдавна. В същата насока са и показанията на св.Т.П.,
който потвърждава тези, дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.281, ал.5, вр.с ал.1, т.1 НПК. Свидетелят уточнява, че е чул отговора на
подсъдимия даден на разследващият полицай за произхода на откритите вещи, като
по-специално за монетите и фрагмента от пръстен е завил, че не си спомня откъде
са. Именно такива обяснения е записал лично и подсъдимия в протокола за
претърсване и изземване, като е посочил, че монетите и счупения пръстен не си
спомня откъде и откога са. Това негово изявление категорично противоречи на
изложената версия в съдебно заседание, а изтъкнатите в нейна защита обяснения
са неубедителни и нелогични. Така например подсъдимия твърди, че предвид
поставянето му в стресова ситуация рано сутринта от служителите на полицията се
е объркал и не е казал истината. Съдът обаче не констатира действия или
събития, които са създали изключително емоционално състояние у подсъдимия,
непозволяващо му адекватно да осъзнава обстановката.
Реализирането на полицейската операция при
която е извършено претърсване в дома на подсъдимия е започнало в около
08.00-08.30ч., т.е. в светлата част на денонощието, в не толкова ранен час,
особено с оглед вида на населеното място. Известяването на подсъдимия е станало
също по съвсем нормален начин, като това е сторено от св.А.-полицай в ПУ
гр.Алфатар в чийто район се намира и с.Чуковец. Св.А. твърди, че само той е бил
в униформа, а останалите служители на полицията цивилни. След позвъняването на
вратата, подсъдимия е излязъл, и освен, че видимо бил сънен, А. не е забелязал
безпокойство у подсъдимия. Специално в този, случай от страна на полицията не
са били използвани безсмислените обикновено ефектни способи за проникване в
нечие жилище. Между подсъдимия и служебните лица не са възниквали словесни
конфликтни ситуации провокиращи афектно поведение. Всички свидетели
свидетелстват, че подсъдимия е бил запознат с целта на претърсването и е оказал
необходимото съдействие. Още повече, че в протокола за претърсване и изземване
подсъдимия е посочил, че няма искания, бележки и възражения по отношение на
извършените действия.
На
последно, но не по значение место е и обстоятелството, че подсъдимия в края на
това процесуално действие собственоръчно е написал обяснения относно произхода
на откритите вещи. Видно от протокола, претърсването е извършено в рамките на
два часа /от 08.20ч до 10.20ч/, като през това време подсъдимия е имал
достатъчно възможност да осъзнае действията на служебните лица, намерените в
дома му вещи и да даде достоверна и обективна информация за местото, времето и
начина на придобиването им.
Предвид
на това, съдът приема за неубедителни твърденията на подсъдимия, че едва на
04.02.2016г при разпита му като обвиняем, а впоследствие и в съдебно заседание
се е сетил за засаждането на фиданките и намирането на инкриминираните вещи, а
това обстоятелство е било забравено от него два или три дена след случването му. Ето защо съдът
счита, че в случая е неприложима нормата на чл.93 ЗКН, а по отношение на
подсъдимия са доказателства, че той е установил фактическа власт върху четири
броя археологически обекти в определен период от време /далеч надхвърлях
периода по чл.93 ЗКН/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния
ред. Престъплението по чл.278, ал.6 НК е на „формално извършване“, като е
достатъчно деецът да упражнява фактическа власт върху археологически обекти
/повече от три броя/, дефинирани като такива по ЗКН и без да е изпълнена
процедурата за тяхното идентифициране и регистриране.
Процедурата
по чл.96-99 ЗКН в случая е задължителна, а възможността по чл.97, ал.3 ЗКН се
отнася за общата категория културни ценности, но не и за археологическите
обекти като подкатегория на същите. Това задължение произтича от разпоредбата
на чл.2а, ал.1 ЗКН, която прогласява културните ценности, които са
археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 ЗКН и произхождащи от
територията и акваторията на РБ за публична държавна собственост. Чл.4, ал.1 от
Наредба № Н-3/03.12.2009г. прокламира, че на идентификация подлежат движимите
вещи, които могат да се определят като културни ценности, а изр.1 от ал.2 на
чл.4 от Наредбата посочва, че на задължителна идентификация подлежат движимите
вещи по ал.1, които са държавна или общинска собственост.
Според
ал.3 на чл.4 от Наредбата, на задължителна идентификация подлежат и движими
археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху
които физически или юридически лица са установили фактическа власт до влизане в
сила на ЗКН. §5, ал.1 и §6, ал.1 ЗКН определя срока в който от влизане в сила
на закона лицата които са установили фактическа власт върху движими
археологически обекти, движими археологически паметници на културата, монети
или монетовидни предмети са длъжни да поискат тяхната идентификация, и този
срок е едногодишен.
Според
съда липсата на конкретна цена на инкриминираните археологически обекти не
влияе на съставомерността на престъплението по чл.278, ал.6 НК, тъй като такова
остойностяване ще е произволна величина и не би било показателно за тяхното
действително културно и научно значение. Предвид на това, законодателят в
състава на престъплението по чл.278, ал.6 е предвидил като по-тежки
квалификационни елементи единствено броя на държаните археологически обекти и
такива с по специално национално значение, а именно: когато предмета на
престъплението представлява национално богатство. Легална дефиниция за
културните ценности представляващи национално богатство е дадена в разпоредбата
на чл.54, ал.2 ЗКН, където не е включен като критерий паричната стойност на
тези предмети.
В
настоящият случай за съставомерността на деянието по чл.278, ал.6 е от значение
обстоятелството, че е установено по несъмнен начин, включително и по експертен
път, че инкриминираните предмети притежават характеристиките на движими
археологически обекти и като такива подлежат на задължителна идентификация и
регистрация, каквито не са направени и върху които подс.А. е установил
фактическа власт в определен период от време.
Ето
защо, съдът прие, че от обективна страна подсъдимия е осъществил престъпния
състав на чл.278, ал.6, предл.3 от НК, тъй като от неустановена дата до
19.11.2015г. в с.Чуковец, обл.Силистра е държал повече от три археологически
предмета, а именно: 1бр. бронзова римска монета от III-IVв.; 1бр. плочка от бронзов пръстен с
изображение на богинята Артемида /Хеката/ от III-Iв. пр.ХР.; 2бр. железни ножчета и
фрагмент от железен косер от X-XVв.;
1бр. бронзова монета на гр.Амисос /област Понт, Мала Азия/ от II-Iв. пр.ХР., които не са били регистрирани
и идентифицирани по реда на чл.96-99, чл.100, ал.4, чл.102, ал.1 и ал.2 и
чл.103 от Закона за културното наследство и по реда на чл.21, ал.4 и чл.2, ал.2
от Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда на извършване на идентификация и за
водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на
културата /ДВ.бр.101 от 18.12.2009г/.
От
субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че държи повече от три предмета имащи характер на
„археологически обекти“, без да ги е идентифицирал и регистрирал съобразно
законовия ред, съзнавал е последиците от деянието и е искал настъпването им.
Подс.А.
от обективна страна е осъществил и престъпния състав на чл.277а, ал.7 от НК,
тъй като от неустановена дата до 19.11.2015г. в с.Чуковец, обл.Силистра
противозаконно е държал оръдия: 1бр.
металодетектор, фабрично производство, марка „whites EAGLE SPECTRUM“ С ФАБРИЧЕН № P/N 624 0 0286; 1бр. металодетектор,
фабрично производство, марка „whites
EAGLE SPECTRUM“ за които е знаел, че са предназначени за търсене на
археологически обекти.
По
делото е несъмнено, че на инкриминираната дата и място, подсъдимия е имал в
своя фактическа власт два броя металодетектори, които имат характеристиките на
„специално техническо средство“ по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Наредба №
Н-00-0001/14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания. От
обективна страна престъплението е осъществено от подс.А. чрез действие,
изразяващо се в противозаконно държане на предмети, представляващи именно
такива специални технически средства-металодетектори, предназначени за търсене
на археологически обекти.
Съдът
не споделя доводите на защитата на подсъдимия, поставящи под съмнение
съставомерността на това деяние с оглед на това, че не е изяснена
противозаконността на държането на металодетекторите. В обвинителния акт и в
пледоарията на прокурора недвусмислено се сочи, че обвинението е за държане на
металодетекторите от дееца със съзнанието, че същите са предназначени за търсене
на археологически обекти без надлежно разрешение. В случая, обвинението не е за
неспазена процедура по регистрирането на металодетекторите по реда на чл.152,
ал.2 ЗКН, а за упражняване на фактическа власт върху специални технически
средства с цел използването им за търсене на археологически обекти при липсата
на надлежно разрешително за тази дейност. Това от една страна се извлича от
обстоятелството, че по делото липсват категорични доказателства /например
фактури/ сочещи подсъдимия като собственик на металодетекторите, и от
друга-наличието на достатъчно доказателства, удостоверяващи знанието на А.
относно предназначението им. За съставомерността на това деяние не се изисква
подсъдимия да е използвал лично и непосредствено тези металодетектори /а още
по-малко, че именно с тях са открити археологическите обекти по първото
обвинение/, а е достатъчно да са безусловно доказани тяхното държане от негова
страна и съзнание за предназначението им. В случая по категоричен начин е
доказано не собствеността на металодетекторите, а неправомерното им държане,
което е и основния изискуем елемент от престъпния състав, за да се приеме, че е
извършено престъпление по чл.277, ал.7 НК.
Обясненията
му, че това са предмети върху които той е упражнявал своето хоби по електроника
се опровергават от доказателствената съвкупност очертаваща по несъмнен начин
субективното му отношение към тези уреди.
Съзнаването
от страна на подсъдимия на предназначението на металодетекторите се извежда от
обективните данни по делото, а именно: намирането им в дома на подсъдимия,
тяхното състояние и годност за експлоатация /видно от заключенията на
техническите експертизи/, откритите множество резервни части и детайли за
метелодетектори /изглежда хобито му по електроника е концентрирано единствено
върху тези уреди/, намерените в дома му археологически обекти, както и други
старинни вещи непредставляващи културни ценности.
В
тази насока са и самите признания на подсъдимия, че се е интересувал от
археология и има някакви познания в тази област, както и обстоятелството, че
той е търсил археологически обекти, но по негови твърдения-до влизане на ЗКН в
сила през 2009г. Подсъдимия признава, че тогава е намирал подобни предмети и ги
е дарявал на музея в гр.Дулово. Други предмети подсъдимия е получавал и от свои
съседи, което свидетелства, че те са знаели за неговите интереси в областта на
археологията.
Всички
тези обстоятелства в своята съвкупност налагат извода, че съзнанието на
подсъдимия за държане на металодетекторите далеч надхвърля целите за удовлетворяване
на интересите му в областта на електрониката.
По
делото са изготвени две съдебно технически експертизи, като първата, изготвена
в досъдебното производство удостоверява, че двата металодетектора са годни за
употреба по предназначение и представляват технически средства, които могат да
бъдат използвани при теренни археологически проучвания.
Втората
експертиза назначена в съдебното следствие сочи, че металодетектора с фабричен
№ Р/N 624
0 0286 е годен за употреба по предназначение и представлява техническо
средство, което би могло да бъде използвано при теренни археологически
проучвания, а вторият металодетектор при направените опити да бъде включен не е
заработил, поради което и вещото лице не се ангажира с категорично становище
дали е годен да се използва по предназначение.
Съдът
приема, че и двата металодетектора са годни за употреба по предназначение и
представляват технически средства, които могат да се ползват при теренни
археологически проучвания. Мотивите провокирали съда да назначи повторна съдебно-техническа
експертиза не са поради необективност или недостоверност на изводите в първата
СТЕ, а единствено поради възникнали неясноти относно пълнотата на изследването
свързани най-вече с пропуски от техническо естество при изследване на възможностите
за работа на металодетекторите. Втората СТЕ е установила че металодетектора без
фабричен номер не е заработил, като вещото лице уточни в съдебно заседание, че
не е установено напрежение в батерията. Вещото лице обаче не е констатирало
липсващи възли и части по този металодетектор. Ето защо, невъзможността да се
включи този металодетектор, съдът отдава единствено на отдалечеността във
времето на изготвяне на втората СТЕ и въздействието което това обстоятелство
оказва върху батерията на металодетектора. В тази връзка не може да се
пренебрегнат констатациите от първата СТЕ изготвена в много по-близък момент
към инкриминирания период и удостоверяваща техническата пригодност и на двата
металодетектора. По този повод следва да се вземе предвид и информацията, която
е предоставил подсъдимия при извършеното претърсване, намерила израз в
собственоръчното му обяснение положено в протокола за претърсване и изземване,
където той е декларирал, че и двата металодетектора са негови и са работещи.
Съдът
не споделя и възражението на защитата на подсъдимия, че в диспозитива на
обвинението не е посочена конкретна норма, чието нарушение определя държането
като противозаконно. В тази връзка следва да се има предвид изложеното по-горе,
по отношение изпълнителното деяние на вмененото обвинение. В случая определяща
за ангажиране на наказателната отговорност на подс.А. е не собствеността му
върху откритите в дома му металодетектори, а осъществяваната от него фактическа
власт върху тях с ясното съзнание за предназначението им. В този случай не е
нужно да е доказано извършването на иманярска дейност или наличие на намерение
за използването на тези уреди за да е осъществено изпълнителното деяние по
чл.277а, ал.7 НК, а липсата на конкретна норма, към която препраща бланкетната
разпоредба не опорочава обвинението, тъй като обвинителния акт, респ.
диспозитива на обвинението дават достатъчно яснота за какво деяние е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия и категорично изразяват аргументираната
и основана на доказателствата по делото воля на прокурора. В тази връзка не
могат да бъдат споделени доводите за недостатъци на обвинителния акт до степен,
довела до ограничаване възможността на подс.А. да реализира правото си на
защита в пълен обем, тъй като изискванията към формата и съдържанието на
обвинителния акт, визирани в разпоредбата на чл.246 НПК са изпълнени и не
пораждат никакво съмнение за обстоятелствата по чл.102 НПК.
От
субективна страна деянието по чл.277а, ал.7 НК е извършено при пряк умисъл, тъй
като подсъдимия е съзнавал, че металодетекторите са предназначение не само за
търсене на метални предмети, но и за търсене и откриване на археологически
предмети, което задължително е обвързано с законово разрешение. Връзката между
държаните специални технически средства и намерените в дома му археологически
обекти, както и множеството други старинни вещи по убедителен начин доказва
знанието на подсъдимия за специфичната предназначеност на тези уреди.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс.А., съдът взе предвид чистото
му съдебно минало, липсата на други противообществени прояви, трудовата му
ангажираност и добрата обществена характеристика.
Като
отегчаващи съдът прие значителния ръст на подобни по вид престъпления и
вредите, които те оказват върху културното наследство на страната.
С
оглед на това, съдът определи за подс.А. наказание за престъплението по чл.278,
ал.6, предл.3 НК при предпоставките на чл.54 НК, по вид лишаване от свобода за
срок от една година. Отчитайки материалното състояние на подсъдимия, съдът наложи
предвиденото кумулативно наказание глоба в минималния предвиден размер от 3000
/три хиляди/ лева.
Предвид
посочените по-горе предпоставки и на осн.чл.36 и чл.54 НК съдът наложи на подс.А.
за извършеното от него престъпление по чл.277, ал.7 НК наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
На
основание чл.23, ал.1 НК така определените на подс.А. наказания следва да се
групират, като му се наложи най-тежкото от тях, а именно: ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и глоба в размер на 3000 лева.
С оглед
реализиране целите на наказанието предвидени в чл.36 НК и след преценка на
установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, характера на
деянието и събраните данни за личността на подсъдимия, съдът прие, че спрямо А.
са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 НК. На подсъдимия следва да се предостави възможност в един
отлагателен период от три години да преосмисли поведението си и да демонстрира,
че наказанието му е въздействало предупредително и поправително.
При
този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 НПК подс.А. следва да заплати
и направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 340,86
лева в полза на ОДМВР-Силистра, и сумата от 498,70 лева в полза на СОС, представляващи
разноски направени в хода на съдебното производство.
На
основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК веществените доказателства: два броя
металодетектори следва да се отнемат в полза на държавата, а тези определени
като археологически обекти следва да се отнемат в полза на държавата и да се
предадат на Регионалния исторически музей в гр.Силистра, на основание чл.53,
ал.2, б.“б“ от НК.
На
основание чл.309, ал., НПК съдът потвърди мярката за неотклонение „Подписка“
взета спрямо подс.А..
Съдът
счита, че наложеното на подс.А. наказание в този си вид и размер ще изиграе
своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим
от тези си съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: