Р
Е Ш Е
Н И Е №
260686
гр. Пловдив, 20.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IХ състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена
Калпачка
при секретаря Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от
съдия Калпачка въззивно гр. д. № 804 по описа на ПОС за 2021 г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 604 от 20.02.2020 г. по гр.дело № 13175 по
описа за 2019 г. на РС Пловдив е отхвърлен предявения от А.И.А., ЕГН **********,
адрес: *** против Р.Н.А., ЕГН: **********, адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********,
адрес: *** иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 99/100
идеални части от ½ идеални части от
поземлен имот с идентификатор № 03304.2.137, находящ се в землището на
село ****, община ****, местността ****, с площ от 3504 кв.м., начин на трайно
ползване – нива, при условията съгласно договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ****, том II, рег. № ****,
нот. дело № **** г.
С Решение № 261583 от 08.12.2020 г. по гр.дело № 13175 по
описа за 2019 г. на РС Пловдив са отхвърлени предявените от А.И.А., ЕГН **********,
адрес: *** против Р.Н.А., ЕГН: **********, адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********,
адрес: *** искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, предл.2 и ал.2,
предл.4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № ***, том II, рег. № ***, нот. дело № **** г., вписан в СВ под
акт № ****, том 44, вх.рег. № *** г., поради противоречие със закона и добрите
нрави, както и поради сключването му без основание. Също е обявен за нищожен договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № ****, том II, рег. № ****, нот. дело
№ **** г., вписан в СВ под акт № ****, том 44, вх.рег. № **** г., по предявения
иск от А.И.А., ЕГН **********, адрес: *** против Р.Н.А., ЕГН: **********,
адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********, адрес: *** с правна квалификация чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ покупко-продажба.
Решението е издадено след постановяване на определение №
1164/ 17.07.2020 г. по възз.гр.д. № 1124/2020 г. на ПОС, с което е отменено
решение № 604/ 20.02.2020 г. по гр.дело № 13175/2019 г. по описа на ПРС, в частта, с
която е прекратено производството по делото по предявените от ищеца против ответниците
искове за нищожност на договора за дарение.
Недоволен от постановеното решение № 604 от 20.02.2020г.,
по гр. д. № 13175 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, А.И.А., ищец в
първоинстанционното производство, го обжалва чрез пълномощника си адв. А.Д., с въззивна
жалба вх. № 16194/18.06.2020г., в частта, с която e отхвърлен предявеният от
него против Р.Н.А. и И.И.М. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за
изкупуване на 99/100 идеални части от ½ идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 03304.2.137, находящ се в землището на село ****, община ****,
местността ****, с площ от 3504 кв.м., начин на трайно ползване – нива, при
условията съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба № ****, том II, рег. № ****, нот. дело № **** г. Счита
постановеното решение № 604/20.02.2020г., по гр. д. № 13175/ 2019 г. на ПРС,
неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния
закон – липса на мотиви и обсъждане на всички събрани по делото доказателства,
както и при нарушение на прилагане на материалния закон – доколкото е прието,
че е пропуснат срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗС, който извод не почива на събраните
по делото доказателства и който срок, според жалбоподателя, не е започвал да
тече до произнасяне на съда по преюдициалните искове за обявяване на договор за
дарение за нищожен на посочените от него основания. Моли да бъде отменено
постановеното решение и да бъде допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2
ЗС на 99/200 идеални части върху процесния имот, при условията съгласно договор
за покупко-продажба, сключен между Р.А. и И. М.
Постъпили са отговори на въззивната жалба от ответниците
в първоинстанционното производство Р.Н.А. и И.И.М., чрез адв. Г.П., с които
считат постановеното решение № 604/20.02.2020г., по гр. д. № 13175/ 2019 г. на
ПРС за правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния и
процесуален закон, за което излагат съображения. Молят да бъде отхвърлена
въззивната жалба като неоснователна и да бъдат присъдени разноски.
От страна на Р.Н.А. и И.И.М. /ответници в първоинстанционното
производство/ е постъпила въззивна жалба вх. № 288539/18.12.2020 г., подадена
чрез пълномощника им адв. Г.П., против решение № 261583/08.12.2020 г., в частта му, с която е обявявен
за нищожен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ****, том II,
рег. № ****, нот. дело № **** г., вписан в СВ под акт № ****, том 44, вх.рег. №
**** г., сключен между Р.Н.А. и И.И.М., на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, като привиден, прикриващ покупко-продажба. Считат постановеното решение в
тази му част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на
доказателства за съдържанието на приетата за прикрита сделка, с оглед тежестта
на доказване и при липса на доказателства за оборване на волята на страните по
договора за дарение, обективирана в нотариалния акт. Молят да бъде отменено
решението в обжалваната част, като бъде отхвърлен иска на ищеца А.А. по чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба. В
представените писмени бележки по същество на спора се излагат съображения, че
следва дарителят да установи по делото намерението си да дари, както и, че
дарението не е привидно, което счита, че не е сторено със събраните по делото
доказателства, поради което моли да бъде отхвърлена жалбата срещу решение №
261583/0812.2020 г., по гр. д. № 13175/ 2019 г. на ПРС и същото да бъде
потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
В частта, в която с решение № 261583/0812.2020 г., по гр.
д. № 13175/ 2019 г. на ПРС са отхвърлени предявените искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 266658/12.02.2021 г.
от А.И.А. чрез адв. Д., против решение от 29.01.2021г., с което районният съд е
оставил без уважение молбата му за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на
Решение № 261583/08.12.2020г. с произнасяне по иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Счита
постановеното в производството по реда на чл. 250 от ГПК решение за неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано. Моли да бъде
отменено Решение от 29.01.2021г., по гр.дело № 13175/2019 г. по описа на ПРС,
като делото да бъде върнато на РС Пловдив за ново разглеждане със задължителни
указания, евентуално, да бъде отменено Решение от 29.01.2021г., постановено по
гр.дело № 13175/2019 г. по описа на РС Пловдив и да бъде допълнено Решение №
261583/08.12.2020 г..
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба срещу Решение
от 29.01.2021г., по гр.дело № 13175/2019 г. по описа на ПРС, нито е изразено
становище по нея.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат
от легитимирани лица – страни в
първоинстанционното производство, останали недоволни от постановеното решение,
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, в необжалваната част не е допуснато нарушение на
императивни правни норми на закона.
По отношение на правилността на решението, с оглед
оплакванията във въззивните жалби,
намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно
съединени искове за установяване на нищожност с правно основание чл.26, ал.1, предложение
1 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, предложение 4 от ЗЗД,
чл. 26, ал. 2, предложение 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № ****, том II, рег. № ****, нот. дело № ****
г., както и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 99/100
идеални части от ½ идеални части от поземлен имот с идентификатор №
03304.2.137, находящ се в землището на село ****, община ****, местността ****.
Спорът между страните е по отношение на основателността на претенциите по чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № ****, том II, рег. № ****, нот. дело № ****
г., вписан в СВ под акт № ****, том 44, вх.рег. № **** г., сключен между Р.Н.А.
и И.И.М., като привиден, прикриващ покупко-продажба, както и по отношение на претенцията
по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на 99/100 идеални части от ½
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 03304.2.137, находящ се в
землището на село ****, община ****, местността ****.
От фактическа страна безспорно се установява от събраните
по делото писмени доказателства, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ****,
том II, рег. № ****, нот. дело № **** г., Р.Н.А. е дарил на И.И.М. 1/100
идеални части от собствените му ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 03304.2.137, находящ се в землището на село ****, община ****,
местността ****. Непосредствено след извършване на дарението е бил сключен
договор за покупко-продажба, между същите страни, за останалата собствена част
на дарителя, от същия имот, с нотариален акт за покупко-продажба № ****, том
II, рег. № ****, нот. дело № **** г., по силата на който Р.Н.А. продал на И.И.М.
99/100 идеални части от собствените му ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 03304.2.137, находящ се в землището на село ****.
За да бъде установен мотива за сключване на договора за
дарение са събрани гласни доказателства и са изслушани обяснения на страните.
От разпита на свидетелите се установява, че свидетелите, доведени от ищеца А.А.,
чийто показания съдът обсъжда, като взема предвид евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, като роднини на ищеца, не познават
ответника М., като твърдят да са в нормални отношения с ответника Р.А., който не им споделил, че се е
разпоредил със собствената си част от наследствения имот. От свидетелските
показания на свидетеля Н., незаинтересован от изхода на делото, се установява,
че ответниците в първоинстанционното производство са приятели, като за първи
път ги е виждал заедно началото на 2014
г., а за сделките с имота, които са породили спора между страните, узнал скоро
преди заседанието, по повод участието му като свидетел по делото. Било му споделено
от И.М., че е купувал имот, но не знае от кого и за какви имоти става въпрос.
Обясненията на ответниците А. и М., дадени по реда на чл.
176 от ГПК, са, че считат отношенията си за приятелски, и двамата са инвалиди и
си помагат взаимно, като намерението при сключване на договора за дарение е
било да се надари приятел. Не може да се приложи хипотезата на чл. 176, ал. 3
от ГПК, доколкото от съдебния протокол не се установява да са дадени неясни или
уклончиви отговори на поставените им въпроси, нито страните са признали
неизгодни за тях факти и обстоятелства, за да се ползват като доказателства за
тях по делото. Същото се отнася и до дадените отговори на поставени въпроси по
реда на чл. 176 от ГПК на ищеца в първоинстанционното производство А.А..
Приети са по делото експертни решения, които доказват
твърденията на ответниците А. и М., че същите са с признат процент
неработоспособност, като А. е с изоставане в ръста поради хромозомни аномалии,
за което му е определен пожизнен процент инвалидност, а М. също е с определена
трайно намалена работоспособност с експертно решение на ТЕЛК, поради общо
заболяване.
От представените извлечения от сметки не се установя
между ответниците да има преводи на парични суми.
Съгласно чл. 26 ал. 2 ЗЗД, привидните договори са
нищожни. За да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се
установи че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а
са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на
каквито не са желаели. Симулативният договор е нищожен и когато прикрива
някаква друга сделка - относителна симулация, каквато се твърди в настоящото
производство в исковата молба. Когато ищецът претендира, че явната сделка е
нищожна, като привидна, в негова доказателствена тежест е да установи, че
действителната воля на страните сключили договора не е такава, каквато е
отразена в него. В доказателствена тежест на страната, която претендира, че
съществува прикрито съглашение е и да докаже неговото съдържание.
По делото не се установява страните да са сключили
договора за дарение с друга цел, освен декларираната от тях пред нотариуса и
пред съда, по реда на чл. 176 от ГПК и в писмените отговори. Установи се, че
между ответниците са налице приятелски отношения, които твърдят да са ги
мотивирали да сключат оспорваната сделка за безвъзмездно разпореждане с част от
имота. От ищеца в първоинстанционното производство не се установи по
необходимия безспорен и категоричен начин, че страните не са желаели обвързване
с правните последици на договора за дарение, нито твърденията, че е била
уговорена цена за всички притежавани идеални части от имота от прехвърлителя, а
не само за тези, които са посочени в договора за покупко-продажба. От
свидетелските показания на свидетеля Н., който заявява, че за сделките е
разбрал по повод бъдещото съдебно производство, като е знаел, че приятелят му
купува имот, но нито от кой, нито какъв, не може да се направи категоричен и
безпротиворечив извод, че оспорваната сделка не е била сключена безвъзмездно.
Такъв извод не може да бъде направен и само въз основа на сключване на двата
договора последователно в един и същи ден и с оглед предмета на сделките. При
липса на каквито и да е доказателства, че е била уговаряна цена и за частта от
имота, предмет на договора за дарение не може да се приеме, че страните не са
имали намерение за безвъзмездно разпореждане с него, още повече, че с него е
прикрит договор за покупко-продажба.
Събраните по делото доказателства, с оглед разпределената
доказателствена тежест, не са достатъчни да се обоснове извод за основателност
на твърдението на ищеца за привидност но договора за дарение. Поради това следва
да се приеме, че сключеният договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ****,
том II, рег. № ****, нот. дело № **** г., вписан в СВ под акт № ****, том 44,
вх.рег. № **** г., не нищожен като привиден, прикриващ покупко-продажба. С
оглед изложеното следва да бъде отменено Решение № 261583 от 08.12.2020 г. по
гр.дело № 13175 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, с което е обявен договора за
дарение за нищожен и да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да
продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само, ако преди това е
предложил на другите съсобственици да купят частта му, при същите условия, като
никой от тях не е приел предложението. Изискването на цитираната правна норма
касае само продажба на идеална част от недвижим имот на външно за
съсобствеността лице, като не се прилага в отношенията между съсобственици. С
оглед приетото по делото, че договорът за дарение, изповядан с нотариален акт №
****, том II, рег. № ****, нот. дело № **** г., вписан в СВ под акт № ****, том
44, вх.рег. № **** г., е валиден и е произвел вещно-правния си ефект, ответникът
М. е бил съсобственик на имота към извършване на възмездното разпореждане в
негова полза с нотариален акт за покупко-продажба № ****, том II, рег. № ****,
нот. дело № **** г. Ето защо за продаващия съсобственик не е съществувало
задължението да предложи съсобствените идеални части от имота за изкупуване на
другите съсобственици, както и не е възникнало правото на изкупуване по чл. 33,
ал. 2 от ЗС за тях, поради което предявеният на това основание иск не може да
бъде уважен. Доколкото е налице същият краен резултат и извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, Решение
№ 604 от 20.02.2020 г. по гр.дело № 13175 по описа за 2019 г. на РС Пловдив следва
да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за изкупуване на 99/100
идеални части от ½ идеални части от
поземлен имот с идентификатор № 03304.2.137, се в землището на село ****.
Обжалва се и решение от 29.01.2021г., с което районният
съд е оставил без уважение молбата на ищеца А.И.А. за допълване по реда на чл.
250 от ГПК на Решение № 261583/08.12.2020г. с произнасяне по иска по чл. 33,
ал. 2 от ЗС, като обосновава искането си с произнасяне на въззивния съд и
даване на указания в производство по обжалване на решението в частта, в която е
прекратено първоинстанционното производство по отношение на обективно
съединените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Съгласно чл.
246 от ГПК след като обяви решението си по делото съдът не може да го отмени
или измени. Молбата за допълване на решението с повторно произнасяне
от районния съд по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, като приеме, че
е предявен в срок е неоснователна, а позоваването на определение на ПОС по
в.гр.дело № 1124/2020 г. е некоректно, тъй като в него се сочи, че при
признаване на договора за дарение за нищожен надарения би загубил качеството си
на съсобственик с обратна сила, което от своя страна означава, че двумесечният
преклузивен срок започва да тече от продажбата на несобственика. Поради това и
решението, с което е отказано допълване е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на
ответниците в първоинстанционното производство Р.А. и И. М. се дължат
направените разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като те са присъдени с Решение
№ 604 от 20.02.2020 г. по гр.дело № 13175 по описа за 2019 г. на РС Пловдив.
Тъй като с Решение № 261583 от 08.12.2020 г. по гр.дело № 13175 по описа за
2019 г. на РС Пловдив са присъдени разноски и на ищеца, които не му се дължат с
оглед резултата от настоящото производство, в тази му част решението следва да
бъде отменено. Във въззивната инстанция право на разноски имат ответниците в
първоинстанционното производство Р.А. и И. М., като такива са поискани от И.М.
с отговора на въззивната жалба от 21.05.2020 г., като е представил
доказателства за заплатен адвокатски хонорар, който се дължи до размер на 200
лв., по съразмерност, с оглед резултата от производството по в.гр.дело 1124/20
г. на ПОС, като същият следва да бъде заплатен от жалбоподателя А.А..
На осн. чл.280, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
261583 от 08.12.2020 г. по гр.дело №
13175 по описа за 2019 г. на РС Пловдив в частта, с която е обявен за нищожен
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ****, том II, рег. № ****,
нот. дело № **** г., вписан в СВ под акт № ****, том 44, вх.рег. № **** г., по
предявения иск от А.И.А., ЕГН **********, адрес: *** против Р.Н.А., ЕГН: **********,
адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********, адрес: *** с правна квалификация чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ покупко-продажба, както и в
частта за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** против
Р.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
иск за установяване на нищожност на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № ****, том II, рег. № ****, нот. дело № **** г., вписан в СВ
под акт № ****, том 44, вх.рег. № **** г.,
като привиден, прикриващ покупко-продажба, на
осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 604 от
20.02.2020 г. по гр.дело № 13175 по описа за 2019 г. на РС Пловдив в
частта, с която е отхвърлен предявения от А.И.А., ЕГН **********, адрес: ***
против Р.Н.А., ЕГН: **********, адрес: *** и И.И.М., ЕГН: **********, адрес: ***
иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 99/100 идеални части от
½ идеални части от поземлен имот
с идентификатор № 03304.2.137, находящ се в землището на село ****, община ****,
местността ****, с площ от 3504 кв.м., начин на трайно ползване – нива, при условията
съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба № ****, том II, рег. № ****, нот. дело № **** г., както и в
частта за разноските, както и Решение
от 29.01.2021 г. по гр.дело № 13175
по описа за 2019 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на И.И.М., ЕГН: **********,***,
сумата от 200 лв. (двеста лева) направени разноски по съразмерност във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК,
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: