№ 24
гр. Котел, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20222210100427 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „Водоснабдяване и канализация-Сливен“
ООД, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение № 73/17.03.2022г. по ЧГД №
116/2022г. на РС Котел, с която ответникът е бил осъден да плати на ищеца сумите : 254.78
лева, представляваща неплатено възнаграждение за ползване на питейна вода за периода от
01.11.2019 г. до 31.12.2021 г., с абонатен № ****, както и сумата от 28.80 лева,
представляваща мораторна лихва, считано от изискуемостта на всяко от периодичните
задължения до 01.02.2022г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на
16.03.2022г. до окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на 26.20
лева. Тъй като длъжникът оспорил издадената срещу него заповед в срока по чл.415 от ГПК,
производство е образувано по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът основава претенцията на твърденията, че ответникът е клиент на дружеството
– ищец с обект на водоснабдяване на адрес село Жеравна, община Котел, като е открита
партида с абонатен № **** с титуляр ответникът. Съгласно ОУ, абонатът имал задължение
да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. За
периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2021 г. стойността на доставената, отведена и пречистена
вода в обекта възлизала на 254.78 лева, която не била заплатена от ответника. С настъпване
на периодичните падежи ответникът бил изпаднал в забава за плащане, поради което се
предявява и иск с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 28.80
лева, изтекла до 01.02.2022г.
Моли съда да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че
последният дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение № № 73/17.03.2022г. по ЧГД № 116/2022г. на РС Котел. Претендира
присъждане на направените разноски по заповедното и по настоящото производство
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Ю. П. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ************, подаден чрез адв. Т. от АК Сливен, с адрес за връчване на
книжа – *******. Ответникът твърди, че до водоснабдения обект не е доставено и
консумирано отразеното във фактурите количество вода. По фактурата от 31.12.2021г. било
отразено, че старото показание на водомера било 430, а новото – 435, докато към
27.07.2022г. реалното показанието на водомера било 337. Моли за отхвърляне на предявения
1
иск и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но е депозирало
становище, с което иска предявените установителни искове да бъдат уважени, тъй като
начислените количества питейна вода са отчетени и измерени законосъобразно, а
резултатите са надлежно отразени в представните по делото карнети. Претендира разноски
по делото, за което представя доказателства.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв. Т. от АК Сливен. От представените карнети и свидетелски показания се
установило, че през исковия период служителят на ВиК вписал отчитания на водомера,
които не са извършени. През процесния период не били положени подписи за абонат, с
изключение на 14.02.2020 г., за която нямало разход и е отразен код „7“. Това обстоятелство
изяснявало, че към периода 14.02.2020 г. имало описано количество вода, тъй като за този
период на карнета нямало подписи на абоната. От показанията на свидетеля се установило,
че отразените дати за всяко първо число на месеца за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2021
г. са произволни написани, като свидетеля посочил, че отчитането не е към 01.01.2021 г., а
може да е било по-късно, например на 07.01.2021 г.. За периода от 22 месеца, ответникът не
е разбрал какво точно количество вода му е засечено на водомера, защото нито той, нито
семейството му, е засичал водомера у тях. Ответникът никога не е присъствал на засичане
на водомера, а и свидетелят през месеците юли и август 2022 г. ходил на място и бил
сигурен в записванията, които обаче противоречали на записаното в карнета. Ответникът
счита, че не са спазени изискванията на чл. 32 от Наредба № 4 УРПППКС, поради което
ищецът не доказал количеството употребена вода и нейната стойност. От заключенията се
установило, че ответникът не е манипулирал водомера, а посоченото в счетоводната
експертиза е на база посоченото в карнета и фактурите, което не доказвало, че отчетената
вода е употребена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
Въз основа на заявление на ищеца от 16.03.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК е
издадена заповед заповед за изпълнение № 73/17.03.2022 г. по ЧГД № 116/2022 г. на РС
Котел, по силата на която ответникът е осъден да плати на ищеца сумите : 254.78 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за ползване на питейна вода за периода от
01.11.2019г. до 31.12.2021г., с абонатен № ****, както и сумата от 28.80 лева,
представляваща мораторна лихва, считано от изискуемостта на всяко от периодичните
задължения до 01.02.2022г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на
16.03.2022г. до окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на 26.20
лева.
Към заявлението на ищеца са представени Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребителите на ВиК
услуги са Ю.дически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 5 потребителите са длъжни да осигурят свободен
достъп за отчитането на водомерите, а съгласно чл. 6 ВиК операторът е длъжен да
предоставя питейна вода на потребителите. Съгласно чл. 22 от ОУ изразходваното
количество питейна вода се отчита по водомер от ВиК оператор в имотите на
потребителите. Съгласно чл. 23 изразходваното количество питейна вода се отчита на всеки
три месеца за потребителите по чл. 3, т. 1 от ОУ. Съгласно чл.23, ал. 4 от ОУ отчитането се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който се подписва.
При неосигуряване на такъв представител, отчетът се подписва от свидетел или от
длъжностно лице – служител на ВиК оператора. Този ред не се прилага при дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет. Съгласно чл. 33 от ОУ ВиК операторът
издава ежемесечно фактури за отчетеното количество вода, а съгласно чл. 34 от ОУ
потребителят може да възрази писмено в 30 дневен срок. Потребителят е длъжен да заплаща
сумите начислени по фактурите. Съобразно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на
2
задължението за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
законна лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е постъпило възражение от ответника Р., а в указания
от съда срок, е предявена искова молба от ищеца „ВиК- Сливен“ ООД, за сумите, за които е
издадена горепосочената заповед за изпълнение.
Към исковата молба са представени преписи от фактури за периода от 30.11.2019 г. до
31.12.2021 г., с изключение на периода 02.2020 г., за доставена вода, на обща стойност
254,78 лв.
По делото не е спорно, че е открита партида с абонатен № **** с титуляр ответникът.
Представено е копие / сравнено с оригинала/ на показания № 270 на водомер с фаб. №
031658, с клиент Ю. П. Р., участък № 0403, клиентски № ****, селище Жеравна, район
Котел. От показанието се установява, че за периода от 07.06.2019 г. до 01.12.2021 г., са
отчетени следните показания: за 07.06.2019 г. – 275, код 0; за 18.07.2019 г. – 281, код 0; за
20.08.2019 г. – 290, код 0; за периода 15.09.2019 г. – 298, код 0; за периода 22.10.2019 г. –
308, код 0; за периода 19.11.2019 г. – 318, код 0; за периода 13.12.2019 г. – 328, код 0; за
периода 13.01.2020 г. – 338, код 0; за периода 14.02.2020 г. – 0, код 7; за периода 13.03.2020
г. – 341, код 0; за периода 12.04.2020 г. – 344, код 0; за периода 12.05.2020 г. – 348, код 0; за
периода 01.06.2020 г. – 353, код 0; за периода 01.07.2020 г. – 358, код 0; за пероиода
01.08.2020 г. – 361, код 0; за 01.09.2020 г. – 365, код 0; за 01.10.2020 г. – 369, код 0; за
01.011.2020 г. – 373, код 0; за 01.12.2020 г. – 377, код 0; за 01.01.2021 г. – 381, код 0; за
01.02.2021 г. – 386, код 0; за 01.03.2021 г. – 390, код 0; за 01.04.2021 г. – 394, код 0; за
01.05.2021 г. – 399, код 0; за 01.06.2021 г. – 404, код 0; за 01.07.2021 г. – 408, код 0; за
01.08.2021 г. -413, код 0; за 01.09.2021 г. – 418, код 0; за 01.10.2021 г. – 425, код 0; за
01.11.2021 – 430, код 0; за 01.12.2021 г. – 435, код 0.
От показанието се установява още, че в графа подпис такъв е поставен само за
14.02.2020 г.
Така представените показания от карнет са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, като са
събрани показанията на свид. Т. С.. От показанията на същия се установява, че той
проверява и отчита всеки месец водомерите на потребителите от 01.01.2020 г., като този на
ответника бил от старите. Адресът на ответника пропуснал да посети три месеца, но не
последователно. В графа подпис се подписвали потребителите, а на останалите дати нямало
подпис, защото водомерите на повечето хора били отвън, а не в къщата и в повечето случаи,
когато ходил на проверка, хората не били на адрес. Водомерът на ответника също бил отвън
на двора, на 5 метра от входната врата, а входната и врата била винаги отворена.
От показанията се установява още, че свидетелят не се е подписвал, че е получил
книгата при постъпване на работа. Инкасаторите в гр. Котел му помогнали първия месец
като започнал работа и го инструктирали какво да записва в карнета. За периода от
01.01.2020 г. до 01.12.2021 г. той отразил показанията в книгата. На 14.02.2020 г. ответникът
присъствал, а код „7“ означавало, че към момента нямало разход. За месец ноември и
декември не са проверявани водомерите и служебно са начислени по 10 кубика. Отчитането
на 01.01.2021 г. не било тогава, а за периода 14.02.2020 г. до 31.12.2021 г. ответникът не
разбрал точното количество отчетена вода, понеже нито веднъж не били у дома при
отчитането. Всяко едно от отчитанията свидетелят видял на водомера, включително и
стойността 435 на 01.12.2021 г.
По делото е представен карнет за физически лица, съдържащ показания на водомер №
031658, на ответника, за периода от 01.01.2022 г. до 01.12.2022 г. /период следващ исковия/,
в който са отразени показания по месеци, както следва: 440, 444,448, 453, 463, 468, 474, 482
и 490. За 01.11.2022 г. и за 01.12.2022 г. не е отчетено показание, но е поставен подпис на
абонат и забележка „410“.
Проведен е повторен разпит на свидетеля Т. С.. От показанията му се установява, че е
служител на „ВиК“, като не посещава къщите всеки месец, но когато не ходи начислява
3
служебно вода. Код „0“ означавало, че водомера е редовен и има разход на вода, а код „7“,
че няма разход. През месец ноември 2022 г. водомерът на ответника показвал 410 куб. М. и
затова го записал в забележка. За месец юли и август 2022 г. ходил на място и засякал
водомера и лично видял записаните показания за тези месеци. Водомерът отчитал само
водата на ответника, а за тази на брат му имало отделен водомер. Преди 5 години
ответникът също заемал длъжност водомайстор, служител към ВиК, който отчитал
водомерите.
От заключението на назначената съдебноикономическа експертиза се установява, че за
периода от 11.2019 г. до 12.2021 г. при съпоставка на показанията и отчетеното количество
вода, няма разлика между посочените показания на водомера и отчетеното количество, и
сумите по издадените фактури съвпадали напълно. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че мораторната лихва за исковия период е 28.80 лв.
От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че водомерът от
вида на ответника и показанията, които показват, могат да бъдат манипулирани, без да се
разрушава пломбата, особено при чести спирания на водата. При огледа на водомера
пломбата била здрава и без визуални следи от манипулация по нея.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, както и заключения на назначените
съдебноикономическа и техническа експертиза.
Съдът дава вяра на представените по делото писмени доказателствени средства,
доколкото същите последователно установяват правнорелевантните факти и не
противоречат на останалите доказателства. По отношение на представения карнет за
физически лица относно исковия период, съдът намира, че не е проведено успешно
оспорване на документа по реда на чл. 193 от ГПК, тъй като затова са ангажирани само
показанията на свид. Станчев, които еднозначно установяват, че свидетелят е отразил
показанията, които е видял. В случаите, в които не е посетил имота са отразени посочените
от него служебни показания в размер на 10 куб. М. Относно поставянето на подписи, също
непротиворечиво с показанията на свидетеля се установи, че само през 14.02.2020 г.
ответниъкт е присъствал при снемане на показанията на водомера, а в останалите случай не
е бил на адреса, поради което липсва и неговия подпис. Отразяването на датите на които са
записани показанията, съдът намира, че от показанията на свидетеля не може да бъде
направен извод за противоречие с отразеното, тъй като същият не заявява категорично кога
е посетил адреса, а че „може би“ не е било тогава, а в по-късен момент.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Т. в частта, с която се установява начина по
който отразява показанията и отчетените количества, които лично възприел, тъй като в тази
част, показанията му са последователни, вътрешнологично и в съответствие с останалия
доказателствен материал. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в останалата част,
тъй като съдържат неотносими факти, или показанията се основават на предположения или
съждения на свидетеля – например кога може да е посетил адреса на лицето, както и че
водомерът бил изправен и връщан.
Съдът дава пълна вяра на заключенията на назначените по делото
съдебноикономическа и техническа експертиза, тъй като същите са обективни, пълни,
обосновани и съставени от компетентни вещи лица, като не са налице данни, които да
променят този извод.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване на вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията на чл. 415,ал.1,т. 1
от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, тъй
като се основава на твърденията, че е сключен договор между страните по силата на който
4
доставил питейна вода на ответника за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2021 г.., в
недвижим имот, за който има открита партида и последният не е заплатил доставената
услуга.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на ВИК услуги и
осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки и неговия
размер. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
Лицата, имащи качеството потребители на ВиК услуги, са определени. нормативно в
чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на тези услуги.
По делото не е спорно, че ответникът е потребител по смисъла на чл. 3, т. 1 от ОУ,
както и че на негово име е открита партида с абонатен № ****. Страните не спорят, че за
процесния период от време 01.11.2019 г. до 31.12.2021 г. са били обвързани от договор за
услуги, по силата на който ищецът е предоставял на ответника В и К услуги по доставяне на
питейна вода.
Ответникът е оспороил факта на потребление на отчетеното количество вода, поради
което в тежест на ищеца - ВиК оператор е да представи доказателства за доставените в
имота на ответника количества вода, съответно за реалното потребление. Редът и начина на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата,
отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите
условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери. Следва да
се вземе предвид редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, уреден в правилата
на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл.23, ал. 4 от ОУ отчитането се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който се подписва. При неосигуряване на такъв представител,
отчетът се подписва от свидетел или от длъжностно лице – служител на ВиК оператора.
Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
В разглеждания случай е представен писмен карнет за исковия период, в който се
съдържат данни за последователни отчитания на процесния водомер. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в
него неизгодни за него обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. С изключение на 14.02.2020 г., когато ответникът е присъствал и
се е подписал, за останалите месеци ответникът не е присъствал, нито е присъствал негов
представител. Тоест намира приложение чл. 23, ал. 4, изр. 2 от ОУ, което означава, че
отчитането е следвало да бъде удостоверно от свидетел или служителя на ВиК оператора. Т.
отчитане чрез удостоверяване с подпис и три имена не е отразено в представения карнет,
поради което съдът намира, че ищецът не е спазил разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ. В
случая не се касае нито за дистанционно отчитане на водомера , нито за ползването на
електронен карнет, за да се изключат горепосочените правила за отчитане на количеството
питейна вода. Правилното оформяне на карнета при липсата на потребителя или на негов
представител представлява гаранция и доказателство за съответствието на показанията на
водомера с данните в отчета.
От показанията на свид. Станчев се установява, че лично е възприел показанията на
водомера през отчетния период, които е отразил в карнета. Макар тези показания да
подкрепят неговата вярност, съдът намира, че това не променя извода, че не е спазена
5
разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, регламентираща съдържанието на карнета при
отсъствието на потребителя или негов представител. В общия случай това неспазване на
нормата, за която страните са постигнали съгласие, би довело до недоказаност на факта, че е
употребено съответното количество доставена питейна вода. За почти цялата част от
помесечно отчетените количества вода липсва подпис за потребител, но от друга страна
отчитането на консумирана вода е хронологично последователен процес, при който
отразяването на текущото потребление, представлява добавяне на стойности към вече
ползваните количества, като крайният резултат е общото потребление. Поради това, с
полагане на подпис в карнетния лист за последващ период – 14.02.2020 г., потребителят
удостоверява ползването на В и К услуги и за исковия период преди отчета / от 19.11.2019 г.
до 13.01.2020 г./ Не може да бъде възприето, че потребителят не е видял показания за
предходните три месеца. За исковия период обаче следващ 14.02.2020 г., показанията
продължават да бъдат отчитани в нарушение на чл. 23, ал. 4, изр. 2 от ОУ / липсва
съответното съдържание/ , поради което съдът приема, че ищецът не е успял да установи в
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребил доставеното количество
питейна вода за периода от 13.03.2020 г. до 31.12.2021 г. Нещо повече, съгласно чл. 23, ал. 5
от ОУ, датата на отчитане се обявява с писмено съобщение на подходящо място или се
съобщава по-друг начин в срок не по-кратък от три дни преди отчитането. По делото не се
установи ответникът да е узнал за деня на отчитане на показанията, нито пък да е узнал по
друг начин отчетеното количество вода.
По отношение размера на претенцията е събрано заключението на
съдебноикономическа експертиза, което установи, че няма разлика между показанията на
водомера и отчетеното количество по карнети, респ. и издадените фактури и същите
съвпадат напълно, т.е. 254,78 лв.
Относно представения карнет за период, който следва исковия и в който е отразена
друг показател, по делото е назначена СТЕ от заключението на която се установи безспорно,
че водомерът е възможно да бъде манипулиран, но няма следи от манипулация.
Следователно не може да бъде направен извод, че ответниъкт е манипулирал водомера,
който отразява показанията за потребено количество питейна вода.
Предвид изложеното, предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен
установителен иск по чл. 79 от ЗЗД за съществуване на парично вземане за доставена и
потребена питейна вода в размер на 254,78 лв., е частично основателен, за сумата от 62,07
лв. за периода от 19.11.2019 г. до 13.01.2020 г., начислена по фактури № 9587545/30.11.2019
г., № 9641015/20.12.2019 г., № 9694127/31.1.2020 г. Размерът на иска се установи безспорно
от съдебноикономическата експертиза.
В останалата част, искът по чл. 79 от ЗЗД за разликата от 192,71 лв., следва да бъде
отхвърлен като недоказан в своето основание, тъй като ищецът не е провел успешно пълно
и главно доказване на факта, че ответникът е потребил доставеното количество вода за
периода от 13.03.2020 г. до 31.12.2021 г. Както се посочи по-нагоре, представеният карнет
не е воден съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, поради което въз основа на него и показанията на
свидетеля не може да се направи извод, че това е отчетеното количество питейна вода и
съдът не може да приеме за вярно твърдението, че съответното количество питейна вода е
потребено от ответника.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото на
падежа, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено,
6
като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото
правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане
на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
С оглед частична дължимост на главното вземане за цена на доставени В и К услуги,
което парично задължение е изискуемо - с настъпил падеж съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ.
Всяко от месечните задължения е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила с изтичане
на 30-дневен срок от издаване на данъчната фактура, като покана от страна на ищеца "ВИК"
ООД не е била необходима, съответно ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ
изтичане на 30-я ден от издаването на фактурата.
За процесния период от 19.11.2019 г. до 13.01.2020 г., обезщетението за забава от
датата на падежа на всяка фактура, възлиза в размер на 12,50 лева, безспорно установена от
заключението на СИЕ, за която сума предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен. За
разликата до 28,80 лв., акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е доказал да е погасил чрез изпълнение или друг способ главното и
акцесорно задължение.
При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и указанията, дадени в
т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Поради частичната
основателност на претенцията всяка една от страните има право на разноски съразмерно
уважената, респ. отвхърлената част. Претендираните от ищеца разноски са в общ размер на
1271, 20 лв. / държавна такса, адвокатско възнагражение и депозит за вещи лица/, като
същите са доказани, но съобразно уважената част от иска, възлизат в размер на 334, 27 лв.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, които са доказани и съразмерно
отхвърлената част възлизат в размер на 295 лв.
Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. П. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ************, подаден чрез адв. Т. от АК Сливен, с адрес за връчване на
книжа – *******, че дължи на Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД - гр. Сливен,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – **************, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, сумата от 62.07 лв. / шестдесет и два лева и седем стотинки/,
представляваща стойността на главницата за доставена и консумирана питейна вода, по
партида с абонатен № ****, за периода от 19.11.2019 г. до 13.01.2020 г., в имот, находящ се
в ************, за което са издадени фактури за дължимите суми, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 16.03.2022 г., до окончателното заплащане на
задължението, както и сумата от 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от
изискуемостта на главните периодични задължение за периода от 19.11.2019 г. до 13.01.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 116/2022
г. по описа на Районен съд Котел.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД - гр.
Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – **************, срещу Ю.
П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, подаден чрез адв. Т. от АК
Сливен, с адрес за връчване на книжа – *******, искове с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 192,71 лв. ( сто деветдесет и два лева и седемдесет и една
7
стотинки), представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода, по партида с
абонатен № ****, за периода от 13.03.2020 г. до 31.12.2021 г., в имот, находящ се в
************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
16,30 лв. (шестнадесет лева и тридесет стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху главницата, дължима за периода от 13.03.2020 г. до 31.12.2021 г.
ОСЪЖДА Ю. П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, подаден чрез
адв. Т. от АК Сливен, с адрес за връчване на книжа – *******, да заплати на Водоснабдяване
и канализация-Сливен“ ООД - гр. Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – **************, чрез адв. К. от АК Сливен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съразмерно уважената част от исковете, сумата от 334,27 лв. / триста тридесет и четири лева
и двадесет и седем стотинки/, представляваща сторените в заповедното и
първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД - гр. Сливен, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – **************, чрез адв. К. от АК Сливен, да
заплати на Ю. П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, подаден чрез адв. Т.
от АК Сливен, с адрес за връчване на книжа – *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно отхвърлената част от исковете, сумата от 295 лв. / двеста деветедсет и пет лева/,
представляваща сторените в първоинстанционното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му, пред Окръжен съд Сливен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
8