Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 15.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка И. гр. д. № 2081 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение от 08.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 47494/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 31 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.П.И., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 392, 43 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********. партер, ап.3, аб. № 69008,
сумата от 131, 04 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 07.05.2019 г.,
както и сумата от 40,
29 лв.,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от
17.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр. д. № 27575/2019 г. по описа
на СРС, 31 състав, като искът
е отхвърлен за мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение в размер от 7, 47 лв. и за периода от
30.06.2016 г. до 07.05.2019 г. Признато е за установено, че И.Я.И., дължи на
„Т.С.“ ЕАД, сумата от 392,
48 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********.
партер, ап.3, аб. № 69008, сумата от 43, 68 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 07.05.2019 г„
както и сумата от 13,
43 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.201 6г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от
17.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 27575/19г.
по описа на СРС, 31състав, като е отхвърлен иска за мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение в размер от 2, 49 лв. и за периода от
30.06.2016 г. до 07.05.2019 г. Е.П.И. и И.Я.И. са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 657, 36 лв.,
представляваща сторените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете, както и сумата от 85,
33 лв.,
представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр. дело № 27575/2019г.
по описа на СРС, 31 състав съобразно уважената част от исковете. „Т.С.“ ЕАД е
осъдена да заплати на Е.П.И. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1, 93 лв.,
представляваща сторени разноски по ч. гр. д. № 27575/2019г. по описа на СРС, 31
състав, както и сумата от 3, 92 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете. „Т.С.“ ЕАД осъдена да
заплати на И.Я.И. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1, 93 лв.,
представляваща сторени разноски по ч.гр. дело № 27575/2019г. по описа на СРС,
31-ви състав, както и сумата от 1, 65 лв., представляваща сторени разноски в
исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено
при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
са депозирани въззивни жалби от ответниците Е.П.И. и И.Я.И.. Излагат
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че ищецът не е доказал, че имат
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния
топлоснабден имот пред исковия период, каквото възражение своевременно е
направено с отговора на искова молба. Поддържат, че източник на облигационно
отношение може да бъде само договор, сключен между страните или техните
праводатели. Жалбоподателката И.И. твърди, че е налице изрично сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
процесния имот между собственика - ползвател и дружеството – ищец, поради което
не е страна по спорното правоотношение.
Сключеният от собственика - ползвател на процесния имот изричен договор по чл.149,
ал.1 ЗЕ изключва приложението на специалната хипотеза на чл.153, ал.1 ЗЕ.
Липсата на облигационна обвързаност между ищеца и ответницата И.Я.И. води и до
неоснователност на предявените искове, поради липсата на пасивна материално -
правна легитимация. Поддържат, че по
делото не е доказано какви са разходите на фирмата за дялово разпределение, по
каква методика се изчисляват, каква е обоснованата норма на възвръщаемост на
капитала, съобразно кой договор следва
да се извърши остойностяването на таксите за дялово разпределение. Считат, че по
делото не е доказано между собствениците на обекти в топлофицираната сграда на етажна
собственост и фирмата за дялово разпределение да има сключен договор за
извършване на услуга дяловото разпределение, както и претендираните суми за дялово разпределение не са доказани по основание и
размер. Молят съда да отмени решението
в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 12.04.2022
г. оспорва въззивните жалби. Счита, че решението в обалваната част е правилно и
законосъобразно. Претендира сторените във въззивното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателите.
Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“
ЕООД, не е депозирал в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на
въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 3, находящ се в
гр. София, ж. к. „********партер, аб. № 69008, като му дължат сумата от общо 1 023,
32 лв., от която: 784, 91 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., сумата от 174, 72 лв. – законната лихва за
забава върху главницата за периода 14.09.2017 г. – 07.05.2019 г., сумата от 53,
72 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода м.05.2016 г. –
м.04.2018 г. и сумата от 9, 97 лв. - законна
лихва за забава върху нея за периода 30.06.2016 г. – 07.05.2019 г. Във
връзка с подадено 17.05.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 27575/2019 г. на СРС,
31 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му
дължат следните суми: Е.П.И. дължи сумата от 392, 43 лв. - цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата от 131, 04 лв. -
мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 07.05.2019 г., сумата от 40, 29
лв. - стойност на услугата дялово разпределение, сумата от 7, 47 лв. - лихва върху стойността на услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 17.05.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, а И.Я.И. му дължи сумата от 392, 48 лв.
- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
сумата от 43, 68 лв. - мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до
07.05.2019 г., сумата от 13, 43 лв. - стойност на услугата дялово
разпределение, сумата от 2, 49 лв. - лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 17.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори
на исковата молба ответниците оспорват предявените искове. Излагат съображения,
че ищецът не е легитимиран по иска за установяване на вземания в полза на
фирмата за дялово разпределение за заплащане на дължимите към нея такси. Оспорват наличието на
облигационна връзка между страните, като Е.И. оспорва наличието на дълг за
размер, по - голям от 1/2 от целия дълг. Считат, че липсват доказателства
относно факта кога ищецът е публикувал процесиите две фактури за отоплителни
сезони 2016/2017 г. и 2017/2018 г., поради което претенцията за лихва е
неоснователна по отношение на претендираната главница за топлинна енергия. По
отношение претенцията за мораторна лихва върху главницата за такса дялово
разпределение поддържат, че в общите условия на ищеца главницата се дължи след
надлежно отправена покана за плащане от последния до ответницата, каквито
доказателства по делото липсват. Позовават се на изтекла погасителна давност.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърлят предявените искове.
Претендират сторените по делото разноски.
Третото
лице - помагач с молба от 06.07.2020г., депозирана пред СРС е заявил, че не
оспорва предявените искове. Счита същите за основателни и доказани.
На
17.05.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.П.И. и И.Я.И. за сумата от 1 569, 91
лв. – главница и 174, 72 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. –
07.05.2019 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за
доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ж. к. „********партер,
ап.3, аб. № 069008. Същите не са заплатили и стойността на изравнителните
сметки и дължимите суми за дялово разпределение за процесния период. Посочено
е, че дължимите суми са, както следва: за неизплатена топлинна енергия:
1 569, 91 лв. – главница за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 и 174, 72 лв.
– лихва, а за дялово разпределение: 53, 72 лв. - главница и 9, 97 лв. – лихва.
В т.13 от заявлението е посочено, че отговорността на длъжниците е разделна -
3/4 за Е.П.И. и 1/4 за И.Я.И.. Претендира сторените в производството разноски в
размер на 36, 17 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 30.05.2019 г., съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил сторените по делото разноски в размер
на 86, 17 лв., от които: 36, 17 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу оспорената заповед. Е.П.И.
признава съществуването на дълг в размер на 785 лв. – главница, като оспорва
задълженията, за които е постановена заповед за изпълнение в останалата им
част. Претендира сторените в заповедното производство разноски. И.Я.И. оспорва
изцяло постановената спрямо нея заповед за изпълнение, като поддържа, че не е
собственик на процесния апартамент. Претендира сторените в заповедното
производство разноски.
На
09.07.2019 г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумата от 785
лв., въз основа на влязлата в сила в тази част заповед за изпълнение.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред, като е приспадната главницата в размер на 785 лв., за която е
издаден изпълнителен лист срещу Е.И..
От представения
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том XXXII, дело № 5089/1983 г.
се установява, че на 06.12.1983 г. Г.Н.И.и С.А.И. са дарили на сина си Г.Г.И.следния
недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ семейна имуществена
общност, а именно: апартамент № 3, находящ се в гр. София, кв. „Красно село“, ул.
„********на партера.
Видно от представения
нотариален акт № 129, том VІІ, дело № 1283/97г. на 30.01.1997 г. Г.Г.И.е
прехвърлил на брат си Я.Г.И.и на съпругата му Е.П.И. следния своя собствен
недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. София, квартал „Красно село“,
бул. „********, като в замяна на прехвърления имот Я.И.и Е.И. са прехвърлили на
Г.Г.И.следния собствен недвижим имот, представляващ семейна имуществена
общност, а именно: апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж. к. „********идентичен
с бл. № ********на третия етаж.
С молба - декларация, депозирана на 06.11.2000
г. от Я.Г.И.е отправил искане до ищцовото дружество за откриване на партида на
негово име за процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „********
Със заявление с
вх. № Г- 12636/15.10.2014 г. по описа на „Т.С.“ ЕАД, подадено от Е.П.И., същата
е заявила, че е наследник на Я.И.Г., длъжник по аб. № 69008, както и че на
14.08.2014г. в гр. София била сключила споразумение за изплащане на дължимите
суми към „Т.С.“ ЕАД, съгласно постановено решение по гр. дело № 11200/2010 г.
по описа на СРС, 58 състав.
Съгласно представения протокол от проведеното на 30.10.2000 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„*******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение,
вкл. и на ответника.
На 03.11.2000 г. е сключен договор № 153 между „Т.С.“
ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „*******, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са приети констативни протоколи, съставени на основание чл.593 ГПК от Милена Георгиева, нотариус с район на действие СРС, вписана под № 622 в
регистъра на НК, съгласно които е осигурен интернет - достъп до съхраняваните в
масивите на ищеца индивидуални партиди на клиенти на ищеца, като на случаен
принцип са избрани абонатни номера и е констатирано, че за тях са видни данни
по изготвени фактури за изразходвана енергия за исковия период.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно дадено, се установява, че разпределението на топлинната
енергия през исковия период е в съответствие с нормативната уредба и Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, въз
основа на отчети за 4 броя индивидуални разпределители на разходи за отопление,
при отопляем обем от 188 кв. м., а за битово горещо водоснабдяване – въз основа
на отчет на два водомера за топла вода. Размерът на прогнозно начислените и
фактутирани суми за потребена топлинна енергия през исковия период възлиза на
1 390, 38 лв., а сумите от изравнявания са за доплащане + 179, 52 лв. Така
общият размер на стойността на топлинната енергия възлиза на 1 569, 90
лв., в която не са включени лихви за просрочени плащания и стари задължения,
както и такси за услугата топлинно счетоводство. Вещото лице е констатирало, че
технологичните разходи в сградата на процесния адрес са приспадали от
отчетените от общия топломер количества потребена топлинна енергия, както и че
топломерът в процесната абонатна станция е преминавал метрологични проверки,
касаещи исковия период.
В проведеното съдебно
заседание на 08.07.2020 г. вещото лице е пояснило, че на 28.01.2015 г. топломер
№ ********* е демонтиран и веднага е монтиран друг топломер, като новият монтиран
топломер за него няма издадено свидетелство за метрологична проверка, а е с
оценено съответствие. Проверката е извършена след две години и девет месеца.
От
заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че са извършени плащания от абоната на суми за топлинна енергия
за исковия период. Резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане в
размер от 179, 54 лв., а прогнозно начислените суми били в размер от 1 390, 37
лв. С оглед на това стойността на доставената топлинна енергия е в размер на
1569, 91 лв. Съгласно 24 броя фактури начислените суми за дялово разпределение са
в общ размер от 53, 72 лв. Вещото лице е констатирало, че на 13.06.2019 г. по
съдебната партида ID 148085
за аб. № 069008 са постъпили 993 лева, от които при ищеца са осчетоводени погасяване
на съдебни разноски такса ЧСИ 108 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер
от 100 лв., главница в размер от 785 лв., която сума е събрана принудително,
съгласно направеното уточнение при изслушване на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са
процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на И.И. е основателна, а
жалбата на Е.И.е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на
ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с качеството им
на собственици на топлоснабден имот при равни квоти. Това обстоятелство е
спорно в отношенията между страните, доколкото ответниците своевременно са
оспорили качеството си на потребители на топлинна енергия още с депозирания в
срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ето защо, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на това свое твърдение, съгласно нормата на
чл.154, ал.1 ГПК.
От ангажираните по делото нотариални
актове, обсъдени по – горе, се установи, че Я.Г.И.и съпругата му Е.П.И. са
придобили в резултат на договор за замяна правото на собственост върху
процесния апартамент. Тъй като апартаментът е придобит по време на брака в
резултат на възмездна сделка, същият е в режим на съпружеска имуществена
общност. Тя е прекратена след смъртта на
Я.И., в резултат на което ответницата Елизабет П.И. се легитимира като собственик
на 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот в резултат на прекратената
съпружеска имуществена общност.
Ищецът не е ангажирал по делото
доказателства за наличието на наследствено правоприемство между починалия Я.И.и
ответницата И.И.. Същевременно същата
е оспорила с депозираното възражение в заповедното производство, че е
собственик на процесния апартамент, а с писмения отговор на исковата молба
поддържа, че няма качеството и на вещен ползвател. Ето защо следва да се
приеме, че качеството на И.И. на наследник на Я.И.е спорно в отношенията между
страните, поради което и на основание чл.154, ал.1 ГПК подлежи на доказване от
страна на ищеца. Тъй като същият не е ангажирал никакви доказателства за
установяване на това обстоятелство, следва да се приеме, че не е изпълнил
доказателствената си тежест и съответно че И.И. не е наследница на починалия преди
исковия период Я.И.. Ето защо съдът
приема, че ответницата Е. П.И. е
единствен наследник по закон на Я.И.и като такъв е наследила притежаваната от
него останала 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот. Така ответницата Е.И. следва да отговаря за целия дълг през
исковия период за доставена топлинна енергия.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“
и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани
във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и
не установява да са упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги е приели.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между Е. страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот. За съществуването на облигационно правоотношение
между страните няма значение дали лицето реално е ползвало топлоснабдения имот
или не. Ето защо не е необходимо ангажирането на доказателства от ищца в тази
насока.
Основателно е възражението на
жалбоподателката И.И., че по делото не е установено, че е собственик или вещен
ползвател на процесния имот, поради което ищецът не е доказал, че е страна по
спорното правоотношение през исковия период, което обуславя неоснователност на
предявения спрямо нея иск.
Неоснователни са възраженията за
липса на вземане в полза на ищеца за заплащане на такса за дялово разпределение
през разглеждания период.
По силата на чл.22 от Общите условия
на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по
чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е
предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена
за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и
се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 01.11.2007 г., сключен
между ищеца и „Т.С.“ ООД, страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на
извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани
имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Уговорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти септември
следващата година.
Във
въззивната жалба не са изложени оплаквания за неправилно приложение на
погасителната давност от решаващия съд, поради което и на основание чл.269 ГПК,
този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда
по същество.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението в обжалваната
част следва да се отмени в частта, с която е признато за установено спрямо И.И.
съществуването на задължения към ищеца, като искът следва да се отхвърли в тази
му част. Обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която са уважени
предявените искове спрямо ответницата Е.И..
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на И.И. следва да се
присъди сумата от 25 лв. – сторени разноски във въззивното производство.
Представената по делото разписка удостоверява сторени разноски от жалбоподателката
Е.П.И., но не и от И.И..
Тъй като
ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор, не е представляван в
проведеното открито съдебно заседание, следва да се приеме, че не е защитаван
във въззивното производство от юрисконсулт, поради което не са налице
предпоставките на чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК и не следва да му се присъжда
юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на И.И. са възложени
сторени от ищеца разноски в размер над 488, 02 лв. до 657, 36 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в исковото производство и над 64
лв. до 85, 33 лв. – сторени разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 08.11.2020 г., постановено по гр. д. № 47494/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 31
състав В ЧАСТТА, с която е признато за установено по исковете с
правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал. 1 ЗЗД, че И.Я.И., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „********партер, ап.3, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** 23Б, сумата от 392, 48 (триста
деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********партер,
ап.3, аб. № 69008, сумата от 43, 68 (четиридесет и три
лева и шестдесет и осем стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 14.09.2017 г. до 07.05.2019 г., както и сумата от 13, 43 (тринадесет лева
и четиридесет и три стотинки) лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 27575/2019 г. по описа на
СРС, 31 състав, както и В ЧАСТТА, с
която И.Я.И., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата над 488, 02
(четиристотин осемдесет и осем лева и две стотинки) лв. до 657, 36 (шестстотин петдесет и седем лева и тридесет и шест
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в
исковото производство пред СРС и за сумата над
64 (шестдесет и четири) лв. до 85,
33 (осемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки) лв. – сторени разноски
в заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, , ЕИК *******, с
адрес *** 23Б, срещу И.Я.И., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „********партер, ап.3, с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че И.Я.И., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, от 392, 48 (триста деветдесет и
два лева и четиридесет и осем стотинки) лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********партер, ап.3, аб. №
69008, сумата от 43, 68 (четиридесет и три
лева и шестдесет и осем стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 14.09.2017 г. до 07.05.2019 г., както и сумата от 13, 43 (тринадесет лева
и четиридесет и три стотинки) лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 27575/2019 г. по описа на
СРС, 31 състав, като неоснователни
ПОТВЪРЖДАВА решение от
08.11.2020 г., постановено по гр. д. № 47494/2019
г. по описа на СРС, I ГО, 31 състав, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените
искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че
Е.П.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********партер, ап.3 дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б, сумата от 392, 43 (триста
деветдесет и два лева и четиридесет и три стотинки) лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********.
партер, ап. 3, аб. № 69008, сумата от 131, 04 (сто
тридесет и един лева и четири стотинки) лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 14.09.2017 г. до 07.05.2019 г., както и сумата от 40, 29 (четиридесет
лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр. д. № 27575/2019 г. по описа на СРС, 31 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с
адрес *** 23Б, да заплати на И.Я.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********партер, ап.3, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 25 (двадесет и
пет) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: Т.С.“ ЕООД.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.