№ 1293
гр. Пловдив , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330202916 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-002213/18.03.2021г.
на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на Й.В.Ч., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.3, пр.1
от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото
да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си Й.В.Ч. атакува наказателното постановление /НП/, като
незаконосъобразно и иска отмяната му. Навежда съображения в тази насока.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и се
представлява от процесуален представител - адв. А., като жалбата се
поддържа и се прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е постъпило писмено становище, в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се
прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на
жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на
1
адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.03.2021г. в гр. Перущица, служители на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, сред които и свидетелят К.И.Ц., работили в
специализирана полицейска акция на територията на малките населени места.
Около 01:20 часа на кръстовището на бул. „Иван Вазов“ и ул. „Черни връх“ те
предприели проверка на товарен автомобил „Форд“ с рег. № ***, но водачът
му опитал да избегне последната като ускорил движението на автомобила си,
а за да затрудни полицаите изгасил и светлините си, като опитал и да се скрие
в една от улиците, но бил настигнат от контролните органи. Последните
установили, че от шофьорското място слязъл Й.В.Ч. който бил поканен да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабричен №
ARNA 0181 за установяване на употреба на алкохол в кръвта, но водачът
отказала да му бъде извършена проверка. След това свид. Ц. съставил Талон
за медицинско изследване с бл. №089947, който връчил на Й.Ч., в който му
било указано, че следва до 120 мин. да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
гр. Пловдив за предоставяне на кръвна проба. Той подписал така предявеният
му талон, от който му бил връчен екземпляр, но след извършена впоследствие
проверка в медицинското заведение било констатирано, че Й.Ч. не се е явил
за изследване и не е дал кръвна проба. Така на 01.03.2021г. свидетелят К.Ц.
съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бл. №351432/01.03.2021г., в който отразил извършеното
административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Екземпляр от
него, в присъствието на свидетел очевидец, бил връчен на нарушителя, който
го подписал като посочил, че има възражения, но в тридневния срок по реда
на чл.44, ал.1 от ЗАНН не посочил какви са те.
Въз основа така съставения АУАН било издаденото и атакуваното НП.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел бе разпитан
2
актосъставителят – свид. К.И.Ц., който в своите показания потвърди изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН. В допълнение свид. Ц. посочи,
че след като с колегата му са настигнали товарен автомобил „Форд“ с рег. №
***, който първоначално се е опитал да избяга от тях, те са установили, че
процесното МПС е било управлявано именно от Й.Ч., тъй като микробусът е
бил с десен волан, а от лявата му врата е излязъл първо друг човек, а след
него слязъл и жалбоподателят, който първоначално се е опитал да избяга към
имота си, но впоследствие сам си признал, че е управлявал автомобила и е
отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта.
Съдът възприема показанията на този свидетел, защото са подробни,
последователни, изчерпателни, логични и кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства, а именно талон за медицинско изследване
№089947/01.03.2021г., от който се установява фактът на издаване на същия,
както и фактът, че нарушителят го е подписал, копие от Заповед №8121з-515
от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, от която се установява
материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и
на актосъставителя, справка за нарушител/водач.
Показанията на свид. Ц. се подкрепят и от тези на свид. К.А.Г., в частта в
която последният потвърждава, че на процесната дата той и жалбоподателят
Ч. заедно с още един техен познат са били в имота на Ч., когато около 01:00
часа жалбоподателят е излязъл, за да си закупи цигари, като го е нямало 30-40
минути, а заради неговото забавяне свид. Г. решил да си тръгне когато видял,
че пред имота на Ч. е имало патрулен автомобил и полицаи, които са
разговаряли с жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свид. Г. в тази
им част, тъй като те се подкрепят и от останалия съвкупен доказателствен
материал, но настоящият състав не дава вяра на соченото от този свидетел, а
именно, че той не бил чул жалбоподателят да пали двигателя на товарен
автомобил „Форд“ с рег. № ***, както и че последният не е бил управляван от
Ч.. Показанията на свидетеля в тази им част не се кредитират от настоящия
състав, защото се явяват изолирани и не се подкрепят от нито едно друго
доказателство. Същите са и нелогични, тъй като свид. Г. сочи, че
жалбоподателят е отсъствал дълго време, което изключва в малките часове на
01.03.2021г. той да е отишъл за цигари наблизо и пеш, тъй като не би се бавил
толкова, че приятелите му да си тръгнат, а и полицаите нямаше да му
извършват проверка точно с алкотест дрегер, ако той не е използвал
3
автомобила си. Освен това показанията на този свидетел са и противоречиви,
тъй като той първоначално сочи, че жалбоподателят е излязъл лично да си
вземе цигари, а след това твърди, че някой е трябвало да му ги донесе, като
същевременно неговите показанията са и заинтересувани, тъй като той е
близък на жалбоподателя и имащ интерес да излага аргументи подкрепящи
защитната позиция на същия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
и субективна страна Й.В.Ч. е осъществил всички съставомерни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
последната разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали
да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на
водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в
противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3
от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние като проявлението, на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В
процесния случай се установява с категоричност, от показанията на свид. Ц.,
който е бил очевидец на ситуацията и незаинтересовано от крайния изход на
4
делото лице, както и от АУАН, чиято доказателвена сила не бе опровергана,
че на 01.03.2021г. около 01:20 часа в гр. Перущица, на кръстовището на бул.
„Иван Вазов“ и ул.„Черни връх“ Й.Ч. е управлявал товарен автомобил
„Форд“ с рег. № *** и е отказал да се подложи на първично установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му посредством техническо средство, а
впоследствие не се е явил и в определеното му медицинско заведение за
вземане на кръвна проба, въпреки че видно от издадения талон за изследване
с него му е бил предоставен максималният срок за явяване в определеното
медицинско заведение – 120 минути, при положение, че е ноторно известно,
че гр. Перущица е в близост до гр. Пловдив. Следва да се посочи, че от страна
на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да
опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните
гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението
му за наличието на това процесно административно нарушение, като за тази
цел не спомогна и разпита на ангажирания от жалбоподателя свидетел Г.,
чийто показания бяха дискредитирани по посочените по-горе съображения.
Нещо повече и в издадения талон за медицинско изследване жалбоподателят
е отразил, че не желае да бъде тестван, а този талон като официален
свидетелстващ документ, по смисъла на чл.179 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, има
обвързваща доказателствена сила относно факта на удостоверения с него
отказ за проверка от страна на водача. Поради всичко гореизложено и тъй
като не се събраха доказателства, които да оборват констатациите в АУАН,
съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя за доказани. Следователно тази деятелност на Й.Ч. правилно е
квалифицирана като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ
на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества, който отказ може да има различни форми, като в настоящия случай
в обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се
състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той
своевременно е бил запознат с фактите, срещу които е трябвало да се
защитава и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в
пълен обем правото си на защита (така Решение № 2340 от 12.11.2018 г. по
к.а.н.д. № 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 724 от
5
29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на
Административен съд – Пловдив). В НП действително е вписано и
обстоятелството, че водачът не е дал кръвна проба, което е резултат от реда
на издаване на талон за медицинско изследване, което се осъществява, на
основание чл.3, ал.2, и чл.3а от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, въз основа съставен АУАН,
съответно – горното не може да бъде оценено като нарушение на
процесуалните правила, доколкото в наказателното постановление се
посочва, неизвестното към момента на съставяне на АУАН, съответно
установено по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Точно поради тези причини и в
АУАН не е било посочено, че жалбоподателят не е бил изпълнил даденото с
талона за изследване предписание, тъй като това обстоятелство е последващо
съставянето на АУАН, поради което то няма как да бъде включено в него.
Самият закон също не предвижда установяването му по определен начин и не
урежда писмено доказателство, чрез което да се установява този отрицателен
факт – неявяването на лицето за изследване с доказателствен анализатор или
за даване на проба за медицинско изследване. Такива нарочни писмени
доказателства са предвидени само за установяване на положителния факт на
явяването на водача за изследване.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата за същото нарушение е предвидено
административно наказание с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца и глоба 2000 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се установиха никакви
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на
6
жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние,
засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този
вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и
изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на
жалбоподателя, поради което степента на лична обществена опасност на
дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното
наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-
002213/18.03.2021г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Й.В.Ч., ЕГН:**********, на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
7
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8