№ 11866
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110102255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от “ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД срещу ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за сумата от 100 лева - частичен
иск от вземане в размер на 947,32 лева, представляващо незаплатена част от регресно
вземане за изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за застрахователно
събитие, настъпило на 24.03.2022 г. в гр. София по щета с № 44012132207445, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2023г. до погасяването.
С протоколно определение, държано в проведеното на 06.06.2023г. открито съдебно
заседание по делото на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал увеличение в цената на
иска до пълня размер на вземането от 947,32 лева.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка "Каско" е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования товарен автомобил „...“ с рег. № ........, че щетите са на
стойност 20 079,50 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след
което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за
платеното обезщетение, 122,64 лв. платени разноски за пътна помощ, доколкото щетите не
са позволявали придвижване на застрахования автомобил на собствен ход, и 15 лв.
ликвидационни разноски, след приспадане на стойността на останките. Твърди, че към деня
на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество. Навежда, че след покана ответникът е
заплатил част от регресния дълг в размер на 15769,82 лв., поради което претендира остатъка,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
1
окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва иска само по размер. Поддържа, че с платената от него сума
регресното вземане на ищеца е погасено изцяло. Не оспорва наличието на твърдените
застрахователни правоотношения между страните в настоящето производство и участниците
в процесното ПТП, твърденият механизъм на настъпване на вредите, както и плащането на
обезщетение от страна на ищцовото дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно и всички събрани писмени
доказателства, в т.ч. застрахователни полици, протокол за ПТП, уведомление за щета,
уведомление за прихващане, преводно нареждане, фактури и др./, както и извършеното от
ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на
дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът
приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани и приема за установено по
делото, че на 24.03.2022г. около 13:30 часа в гр. София е настъпило ПТП между товарен
автомобил „...“ с рег. № ........, застрахован при ищцовото дружество по имуществена
застраховка „Каско+“ и лек автомобил „............о“ с рег. № ....., застрахован при ответното
дружество по застраховка „Граждаснка отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил „............о“ с рег. № ....., който поради движение с
несъобразена скорост по ул. „Кремиковско шосе“ с посока от кв. „Кремиковци“ към кв.
„Челопечене“ преди кръстовището с ул. „Марковец“ реализирал ПТП със спрелия пред него
товарен автомобил „...“ с рег. № ........, който вследствие на това се изместил напред, при
удряйки и намиращо се пред него трето МПС.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма
на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие
с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на експлоатация от
9 месеца и 20 дни от датата на първоначалната си регистрация, като за отстраняването на
причинените вреди, описани от застрахователя по образуваната щета на база средни пазарни
цени са били необходими 15 900,39 лв., а действителната стойност на автомобила е в размер
на 20 176 лв., т. е. разходите за възстановяване по средни пазарни цени надхвърлят 70 % от
стойността на вещта, поради което е налице тотална щета – арг. чл. 390, ал. 2 КЗ. Този извод
се потвърждава и от приложеното на л. 18 копие на Свидетелство за регистрация част I
/голям талон/, върху което е отразено че регистрацията е прекратена, поради тотална щета.
Вещото лице е изчислило, че стойността на запазените части на автомобила на база
процентно съотношение от действителната стойност на процесното МПС е 5044 лева, а на
база обвързващо предложение за изкупуване – 3 500 лв. В тази връзка при изслушването му
2
в проведеното открито съдебно заседание по делото вещото лице разяснява, че
обвързващото предложение при търг отразява най-високата стойност, която би могла да се
реализира от останките от автомобил във вида му след произшествието, тъй като
реализацията на вторичния пазар е свързана с несигурност, разходи за пласиране и
съхранение и допълнителни увреждания по някои детайли с оглед наложителното рязане за
реализацията на други. Ето защо съдът взема предвид именно стойността на останките по
обвързващото предложение, при което като след приспадането им размерът на
обезщетението е 16 676 лв. Според експертното заключение, при настъпилите увреждания
придвижването на товарчни аятомобил „Дачия“ на собствен ход след процесното ПТП е
било невъзможно, като е несъмнено, сторените разходи за репатриране в размер на 122,64
лева отговарят на средните пазарни цени на услугата към датата на извършването й. Ето
защо, действителната стойност на причинените на застрахования при ищеца лек автомобил
щети е 16 676 лв. и към тази сума следва да се добавят 122,64 лв. разходи за пътна помощ и
15 лв. обичайни ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), като общият размер на
регресното вземане възлиза на 16 813,64 лв. След приспадане на платената извънсъдебно от
ответника сума в размер на 15 769,82 лв. остава непогасена част от регресното вземане в
размер на 1043,82 лв.. В случая, съдът счита, че доколкото размерът на претендираната сума
е по-малък от размера на дължимото се съобразно кредитираното заключение на САТЕ, то
и с оглед принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), претенцията за
главницата следва да бъде уважена изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата от 100 лв. и от датата на увеличението на иска – от 06.06.2023 г. до окончателното
плащане върху увеличената стойност на иска от 847,32лв. – в този смисъл Решение № 60141
от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о., в което е разяснено, че при
увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната лихва върху увеличения
размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от момента на увеличаването
на иска.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. Съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК /на л. 88 от делото/ същите
възлизат на 50 лв. – за държавна такса, 450 лева – за депозит за САТЕ, и 480 лева за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати нa “ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул. „Витоша” № 89б на основание чл. 411 КЗ сумата от 947,32 лева, представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” за застрахователно събитие, настъпило на 24.03.2022 г. в гр. София по щета с №
44012132207445, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лв. от датата на подаване на
исковата молба – 16.01.2023 г., до окончателното заплащане и върху сумата от 847,32 лв. –
3
от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК – 06.06.2023 г., до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК – сумата от 980 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4