Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 21.10.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 16129 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.06.2018 г. по гр.д. № 23694/17 г.,
СРС, ГО, 65 с-в е признал за установено по предявения от „Г.К.Н.“ АД, ЕИК *****срещу „П.“ ООД, ЕИК *****отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1,
пр.3 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв.,
че ищецът не дължи на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лева, предявени частично от сума от 121625,53 лева, представляваща пропорционална част на дружествения дял на адвокат И.К. от дължимо
възнаграждение по договор за правна помощ от 19.05.2016 г., сключен между
Адвокатско дружество „Н., Д. и съдружници“ и „П.“ ООД
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 20.02.2017 г. Осъдил е „П.“
ООД, ЕИК *****да заплати на „Г.К.Н.“ АД, ЕИК *****на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК
разноски за сумата от 50 лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „П.“ ООД, ЕИК *****, представлявано от управителя С.А.К., чрез пълномощника
по делото адвокат И.Я.К. от САК, със съдебен адрес: ***, която в първоинстанционното производство е била трето лице помагач
на въззивника, с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи, че по делото е безспорно, наличието на сключен договор на
19.05.2016 г. между „Г.К.Н.“ АД
и Адвокатско дружество/АД/ „Н., Д. и съдружници“, за
уговорено в него възнаграждение в размер на 10 % без ДДС от материалния интерес
на исковото производство, за обстоятелството, че към датата на подписване на
договора адвокат И.К. е била съдружник с 42 % дял от капитала на АД и е била
вписана като управител на същото, като процесният
договор за процесуална защита и съдействие е подписа лично от нея. Безспорно е,
че с решение № 7 от 15.12.2016 г. на СГС, ТО е прекратено участието на адвокат К.
в АД, че на 20.02.2017 г. адвокат К. чрез сключен с „П.“ ООД договор за цесия е
прехвърлила вземането си, произтичащо от договора за правна помощ от 19.05.2016
г. в размер на 121 625,53 лв. и представляващо 42 % от договореното
възнаграждение, като размерът на това вземане е изчислен съобразно дела на
адвокат К. в капитала на АД. За сключения договор за цесия „Г.К.Н.“ АД е било
уведомено на 23.02.2017 г. Счита, че усложнението в настоящия спор възниква от
обстоятелството, че участието на адвокат К. в АД настъпва след датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие /19.05.2016 г./ и след
извършване на голям обем от работа лично от адвоката, но преди дължимото
възнаграждение да бъде заплатено. Съгласно чл.68, ал.3 от ЗА и учредителния договор
на АД, при прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на
ликвидационен дял, съответен на дела
от дружественото имущество, и на част от печалбата
на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване
на членството. Съдът е посочил в решението
си, че адвокат И.К. разполага с косвен иск
срещу адвокатското дружество, но не разполага със свое вземане срещу
доверителя по договора, сключен с дружеството. Сочи, че съгласно чл.134 ЗЗД,
предпоставките, които следва да са налице, за да е допустим сурогационния
иск е качеството на кредитор на лицето, което предявява иска и правен интерес
от завеждането на косвения иск. Интерес е налице винаги, когато длъжникът
бездейства и с това си поведение заплашва удовлетворяването на кредитора.
Посоченото по-горе усложнение на настоящия спор препятства именно
обосноваването на качеството кредитор на адвокат И.К. спрямо АД „Н., Д. и съдружници“. Съгласно чл.68, ал.3 от ЗА, имуществените
отношения между адвоката и АД изглеждат уредени, но липсата на плащане по
договора от 19.05.2016 г. към датата на прекратяване на участието на адвокат К.
възпрепятства възможността да получи дължимото възнаграждение за огромното
количество работа, извършено лично от адвоката. Доколкото имуществените
отношения между адвокат К. и АД са уредени съобразно счетоводните данни към
момента на прекратяване, дължимото плащане по горепосочения договор няма как да
попадне нито в ликвидационния дял на
адвоката, нито в дела й от печалбата за текущата година, в която е възникнало
основанието за прекратяване на участието, тъй като доверителят по договора не е
заплатил дължимото. След прекратяване участието на адвокат К. в АД не
съществува правно основание адвокатът да претендира процесното
вземане от АД, тъй като липсва плащане на „Г.К.Н.“ АД към момента на прекратяване на членственото
правоотношение. При тези данни счита, че косвен иск по чл.134 ЗЗД не би могъл
да бъде проведен и единствената правна възможност за защита правото на
заплащане на извършен труд от страна на адвокат К. е чл.36, ал.1 ЗА. Неправилно
съдът е приел, че разпоредбата на чл.36 от ЗА поражда право на възнаграждение
за адвоката пряко, по силата на закона, само при липса на договор, в хипотезата
на ал.3 от чл.36. Правото на труд и възнаграждение за положен труд е защитено
от законодателството и е недопустимо, когато лицето е положило труд да не
получи възнаграждение за извършената работа. По делото е безспорно, че работа е
свършена, делото спечелено в полза на ищеца на първа инстанция, при което
платец на възнаграждението е дружеството, получател на правната услуга.
Доколкото в настоящия спор липсва специална законова разпоредба, която да
намира приложение при подобни хипотези, то решаващият състав е следвало да
съобрази разпоредбата на чл.5 ГПК, а именно, когато не е налице точно приложим
закон решението следва да се основава на общия разум на закона и на основните
начала на правото, обичая и морала. При предявяване на отрицателен установителен иск ищецът следва да установи без съмнение,
че спорното право не съществува, но в настоящето производство не е проведено
пълно доказване и не може да се отрече по безсъмнен начин съществуването на
вземането на адвокат И.К., респ. на получателя по цесията-„П.“ ООД. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отмени процесното и да бъде отхвърлен
предявеният отрицателен установителен иск.Претендира
присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар.
Въззиваемият-ищец „Г.К.Н.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 5, представлявано от Изпълнителния директор Д.А., чрез пълномощника по делото адвокат С.Н.Г., с
адрес: *** оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявен е е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК вр.
с чл.36 ЗА.
Ищецът „Г.К.Н.“ АД твърди, че между него и Администрацията на МС е в ход съдебно
производство/т.д. № 4103/2016 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав, с материален интерес
500 000 лв./, в рамките на което процесуалното представителство на „Г.К.Н.“
АД се осъществява от АД „Н., Д. и съдружници“, като е
представен договор за правна защита и съдействие/ДПЗС/ от 19.05.2016 г., по
който страни са именно тези две дружества. На 27.01.2017 г. ищецът получил
покана за плащане от И.Я.К., в която същата заявява, че участието й в АД е
прекратено и че „Г.К.Н.“ АД и дължи реципрочна част от възнаграждението по ДПЗС
от 19.05.2016 г., което според нейните изчисления възлиза на 121 625,53
лв. На 28.02.2017 г. ищецът получил уведомление за прехвърлянето
на така претендираното вземане с договор за цесия от
20.02.2017 г. от адв. К. на ответника „П.“ ООД.
Оспорва, че дължи исковата сума от 1 000 лева, предявена частично от общо претендираната от ответника сума от 121 625,53 лева, тъй
като между него и адв. К. не е налице облигационно
отношение, възникнало с цитирания договор за правна помощ и от него не би могло
да възникне вземане за адвокатско възнаграждение в нейна полза. Претендира
разноски.
Ответникът „П.“ ООД оспорва иска. Твърди, че в полза на неговия цедент е възникнало вземане за адвокатско възнаграждение в
качеството му на съдружник, напуснал дружеството преди плащане на дължимото
възнаграждение по договор за правна помощ от 19.05.2016 г. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника И.Я.К. оспорва иска.
Съдът констатира
следното:
По делото е приложен
ДПЗС от 19.05.2016 г., от който е видно, че договорът е бил сключен между ищеца „Г.К.Н.” АД и Адвокатско дружество „К., Н., Д. и съдружници“
с предмет процесуално представителство пред СГС и всички други инстанции до
окончателно приключване на производството с влязъл в сила акт срещу
Администрацията на Министерски съвет. В чл. 3 от договора е предвидено, че
договореното възнаграждение за процесуално представителство пред СГС е в размер
на 10 % от материалния интерес на исковото производство без ДДС, като не е
предвиден падеж или срок за плащането.
По делото е безспорно, че на 20.02.2017 г. И.Я.К. е прехвърлила на „П.“ ООД
свое вземане от „Г.К.Н.” АД/ договор за цесия, че на 20.02.2017 г./,
произтичащо от договор за правна помощ от 19.05.2016 г. в размер на 121 625,53
лева, представляващо 42 % от договореното, но незаплатено адвокатско
възнаграждение по договора, полагащо се на адв. К., в
качеството й на съдружник- адвокат в Адвокатско дружество „К., Н., Д. и съдружници“. От вписванията в регистъра на адвокатските
дружества се установява, че към 19.05.2016 г. адв. К.
е била съдружник в Адвокатско дружество „К., Н., Д. и съдружници“,
както видно от вписването с решение № 7/15.12.2016 г. на СГС, Търговско
отделение правоотношението в качеството й на съдружник-адвокат с дружеството е прекратено
по силата на това решение. Безспорно е още, че дружеството ищец „Г.К.Н.” АД не
е получавало фактура, издадена от Адвокатско дружество „Н., Д. и съдружници“ във връзка с плащане на договореното
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.05.2016 г., както
и че възнаграждение по този договор не е заплащано от доверителя на довереника.
Предвид направените възражения
във възивната жалба, настоящата инстанция излага
следните доводи:
Настоящата инстанция
също приема, че вземането, което се твърди, че е възникнало в полза на адвокат К.
по силата на ДПЗС от 19.05.2016 г., не е възникнало в
нейна полза, тъй като този договор не е сключен с нея, в качеството й на
адвокат, а с адвокатското дружество, в което тя към този момент е
била съдружник-адвокат, както и че вземането по договора, не е изискуемо, тъй
като липса уговорен срок, респективно приемане на работата по договора за
правна помощ /арг. чл. 69 вр.
с чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. Правната уредба на адвокатските дружества е в глава X,
раздел II от Закона за адвокатурата. Адвокатските дружества са юридически лица,
отделни правни субекти, които като такива участват като страни в облигационни
отношения имат свое собствено имущество. Именно поради това, съдружниците не са собственици на имуществото на
адвокатското дружество/АД/ и не могат от свое име да се разпореждат с него. Съдружниците в
дружеството имат право на самостоятелно упражняване на адвокатската професия,
но когато договор за правна помощ е сключен от името на дружеството, съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал.4 от ЗА управителят или УС определят съдружника, на
когото се възлага изпълнението по него. Съдружниците-адвокати
имат право на дял от печалбата на дружеството и на ликвидационен дял, като
начинът на разпределение на печалбата и на ликвидация се урежда в дружествения
договор. Реализираната от дружеството печалба се разпределя между съдружниците след решение на ОС, а съдружник, който е
прекратил участието си, има право на ликвидационен дял, изплащан от
адвокатското дружество. Ликвидационният дял се дължи и заплаща от АД, като
прекратилият участник следва да изиска изпълнение именно от дружеството.
В конкретния казус, в дружествения договор на Адвокатско дружество „К., Н.,
Д. и съдружници“ от 01.02.2011г., в чл. 8 е
предвидено, че приходите и разходите на дружеството се разпределят между съдружниците, съобразно процентното съотношение между
дяловите вноски, а в чл. 10, т.5 от договора е предвидено, че при прекратяване
на участието си в дружеството адвокатът има право на ликвидационен дял,
съответен на дела му, както и на част от печалбата на дружеството за годината,
в която е настъпила причината за прекратяване на членството.
При тези данни, настоящата инстанция също намира, че при сключване и
изпълнение на процесния договор за правна помощ адвокат
И.К. е действала в качеството си на представляващ съдружник-адвокат в
дружеството, поради което вземането по договора за правна помощ е възникнало в
полза на адвокатското дружество. По делото липсват доказателства, че „Г.К.Н.”
АД е възложил прякото изпълнение на договора на адвокат К. в лично качество на
адвокат. Това се установява от приложения по делото ДПЗС 19.05.2016 г., според който процесуалното представителство по делото между „Г.К.Н.“ АД и Администрацията
на Министерски съвет е възложена на
Адвокатското дружество и от представената
по делото писмена кореспонденция, от която е видно, че когато К. е попитала дали „Г.К.Н." АД желае делото да бъде водено от
нея в личното й качество на адвокат
на база ново изрично възлагане
и упълномощаване, то отговорът на законния представител на ищцовото дружество е бил отрицателен. Липсват данни за конкретна вътрешна договорка в адвокатското дружество, според
което един или друг от адвокатите, работили по делото, ще получи конкретни суми
от хонорара по същото, а дори и да има такава, то тя по никакъв начин не
обвързва „Г.К.Н." АД. Напротив, възнаграждението при евентуално плащане,
се извършва на адвокатското дружество, каквато е и законовата постановка.
За претендираното
възнаграждение е сключен договор за правна помощ, като активно легитимиран да
претендира вземане по същия е дружеството, страна по договора. Ето защо, плащане,
извършено от ищеца „Г.К.Н.” АД в полза
на трето лице, различно от АД, би съставлявало лошо изпълнение и кредиторът на
това вземане би имал основание да извърши повторно плащане в полза на своя
контрагент. Освен това, правоотношение, установено по силата на договор между
две лица, може да бъде изменено поради обстоятелства, стоящи извън волята на
конкретните страни, по изключение и само в изрично уредени от закона случаи,
какъвто не е настоящият. Ето защо, именно изхождайки от чл.5 изр. първо от ГПК,
съдът решава делото според точния смисъл на закона.
Неоснователно се явява и твърдението за липса на
правна защита на адвоката. Според чл.10, т.5 от Договор на АД „К., Н., Д. и съдружници“, всеки съдружник има право при прекратяване на
участието си в дружеството-на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото
имущество, както и на част от печалбата на Дружеството за годината, в която е
настъпила причината за прекратяване на членството. Ликвидационният дял се
изчислява на база имуществото на дружеството, в което имущество влизат всички съществуващи вземания от клиенти,
независимо от техния вид, ликвидност и изискуемост. Ето защо фактът дали
възнаграждението е платено, дали същото е падежирало и дали е издадена фактура за него, не оказва
значение за неговото остойностяване в имуществото на адвокатското дружество.
Неоснователно се явява твърдението на въззивника, че вземането по договора за процесуална защита
и съдействие, цедирано от адв.
К. на настоящия въззивник/ответник може да бъде
предявено само на основание на чл.36 от
ЗА. Действително, съгласно чл.36,
ал.1 ЗА, адвокатът има право
на възнаграждение за своя труд,
като размерът му се определя
в договор между адвоката и клиента - ал. 2 на чл.36 ЗА. Разпоредбата на чл.36, ал.3 ЗА касае случаите, когато договор не е сключен
и възнаграждение не е уговорено, какъвто не е настоящият, поради което основателността на
иска не може
да бъде изведена
от правилото на чл.36, ал.1 ЗА, че
адвокатът има право да получи
възнаграждение за труда си.
Най-накрая в хода на производството пред въззивната инстанция въззиваемото
дружество/ ищец е депозирало препис от решение от 28 юни 2019 г. на ТАС при
Националната юридическа фондация, с което е прогласена нищожността, поради
липса на основание-чл.26, ал.2 от ЗЗД на Договор за правна защита и съдействие
от 19.05.2016 г., подписан от името на „Г.К.Н.“ АД от изпълнителния му директор
Димитър Богомилов Ангелов, а от името на АД „К., Н., Д.
и съдружници“, чието актуално наименование е „Н., Д.
и съдружници“-в ликвидация, от управителя му и
съдружник И.Я.К.. Като нововъзникнало, това
доказателство е било прието от въззивната инстанция. Същото
обаче се явява ирелевантно за предмета на спора,
представляващ недължимост на претендираната
от цесионера „П.“ ООД сума от 1000 лв., цедирана от цедента адвокат К. по
договор за цесия от 20.02.2017г., представляваща договорено с АД „К., Н., Д. и съдружници“ ЕИК *********, но незаплатено според адв. К. адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото и
предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна направените разноски в настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв.
По делото е представен списък за разноски от 600
лв. по договор за правна защита и съдействие, сключен между „Г.К.Н.“ АД, ЕИК *****и адв.
Недялко Божанов Н. за тази сума. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат са направени от страната и съответно дължими по смисъла на ГПК.
Обстоятелство, че е извършено оттегляне на пълномощията от адвокат и
упълномощаване на друг адвокат имат значение за вътрешните отношения между
довереник и доверител, но са ирелевантни за дължимостта на направените от страната разноски.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.01.2018г.
по гр.д. № 22350/17 г. на СРС, ГО, 50 с-в в останалата част.
ОСЪЖДА
„П.“ ООД, ЕИК *****,
представлявано от управителя С.А.К., чрез пълномощника по делото адвокат И.Я.К.
от САК, със съдебен адрес: *** да
заплати на „Г.К.Н.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 5, представлявано от Изпълнителния директор Д.А., чрез пълномощника по делото адвокат С.Н.Г., с
адрес: *** направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника И.Я.К.,
ЕГН **********.
Решението
е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.