Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260 079
гр. Русе, 05.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 3 ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Н.
ЧОКОЕВА гр. дело № 592 по описа за 2020 год., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
М.В.П. е обжалвал решението на Русенски районен съд по гр. д. № 7704/2019 г., с което
е уважен искът против него за заплащане на сумата от 2868.07 лева, представляваща
неустойка - направени разходи за специализирано въвеждащо обучение, които
ответникът в качеството му на служител се е задължил да върне при прекратяване
на трудовото му правоотношение в срок до 2 години от сключването на трудовия договор,
която клауза се съдържа в чл.7.2 от същия. Излага оплаквания за неправилност на решението
и моли то да се отмени и искът да се отхвърли. Претендира деловодни
разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата „Вюрт България“ ЕООД, чрез пълномощника, оспорва
жалбата и моли да не се уважава. Претендира деловодни разноски.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя се явява основателна.
По
делото няма спор относно обстоятелствата, че между страните на 21.06.2019 г. е
сключен писмен договор за обучение, както и трудов договор от същата дата, последният
прекратен със заповед № 11105/30.10.2019 г., поради отправено писмено
предизвестие от работника. Не е спорно, че съгласно клаузата на чл.7.2 от договора за обучение М. П.
се е задължил при прекратяване на трудовото му правоотношение преди изтичане на
2-годишен срок от датата на неговото сключване, да заплати на дружеството-възложител
неустойка в размера по чл.8. Последната клауза гласи, че неустойката е в размер
на направените разходи за обучението,
възлизаща на 3500 лева, а съгласно чл.8.2 – тя се намалява право пропорционално
на срока на реално изпълнение на сключения договор.
Спори се относно обстоятелствата
проведено ли е обучение. В тази връзка е разпитан свидетелят Н.Б.– служител в
дружеството, провел обучение. Той
установява, че обучението не е провеждано 5 седмици непрекъснато, лекторите ги
обучавали на сръбски език, а правели тестовете на български, което затруднявало
обучението. Освен уикендите в Сърбия, обучението протичало и в София, но то не
било непрекъснато.
Представен е писмен график, от
който се установява, че ответникът е присъствал на 11 дати от общо
претендираните 5 седмици.
При така установените факти по
спора, наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум, въззивният
съд приема, че се касае за обща договорна отговорност, произтичаща от неизпълнението
на поето с контракта задължение, поради което претенцията е по чл.79 от ЗЗД във
вр. чл.8 от договора за обучение във връзка с чл.92
от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че не са
се осъществили предпоставките, обуславящи ангажиране отговорността на ответника
за заплащане на претендираната сума. Двете страни са постигнали договореност при
прекратяване на трудовото правоотношение в срок до 2 години от датата на
неговото сключване, служителят да възстанови на работодателя направените
разходи за обучение. Тази клауза е породила действие, поради което съдът следва
да прецени осъществяването на предпоставките по нея, обуславящи възникването на
отговорността на ответника.
Налице е първата предпоставка –
правоотношението да е прекратено преди изтичането на 2 години от възникването
му. Но неосъществено се явява условието за проведено обучение - в качество и
срок съобразно договореното в чл.1, чл.2, чл.3 и чл.4 – общата продължителност
да е 5 седмици, да се запознае обучаваният с работата и методите в различните отдели на
компанията, мястото да е във „Вюрт“, република Сърбия
гр. Белград, а формата – редовна през работните дни от седмицата.
От показанията на свидетеля се
установява неточно изпълнение на обучаващия на договорките – обучението е
проведено 1-2- пъти в Република Сърбия, но през уикендите, няколко пъти в София, а в чужбина е провеждано на непознат
за обучавания език, което е препятствало усвояването на знанията.
От това се обосновава извода, че ищецът
като неизправна страна по договора не разполага с правото да търси обезщетение от ответника. Следователно
претенцията се явява недоказана по основание и размер и решението на РРС, като
неправилно следва да се отмени.
Предвид изхода на делото, направените от жалбоподателя разноски за двете инстанции,
са в тежест на ответника.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 1020 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 7704/2019 г. на Русенски районен съд и вместо
него постанови:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Вюрт България“ ЕООД иск против М.В.П.
за заплащане на сумата от 2868.07 лв. – неустойка за неизпълнение по договор за
обучение от 21.06.2019 г., поради прекратяване на трудовия договор преди
изтичане на 2-годишния срок, ведно със законната лихва от 19.12.2019 г.
ОСЪЖДА „Вюрт България“ ЕООД, да заплати на М.В.П. сумата от 672.36 лв. – представляваща направени деловодни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: