Решение по дело №1321/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от "ДИАКОМ 07" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д. К. К., със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], чрез адв. И. К. срещу решение № 359 от 18.03.2024г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110200104/2024г., по описа на ВРС, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2300885/20.09.2023г. на Директор на дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на "ДИАКОМ 07" ЕООД, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000.00 лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, като намалява размера на наложената "имуществена санкция" от 3000.00 /три хиляди/ лева на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева. С Определение № 744/27.05.2024г. по НАНД № 104/2024г. по описа на ВРС е изменено решението в частта за разноските, като Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Конкретно сочи, че деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност е отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили щети. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което НП да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител адв. К. поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответната страна – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призована, не изпраща представител. С писмено становище с.д. 9948/11.07.2024г., чрез пълномощник юрисконсулт А. М. оспорва касационната жалба и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при спазване на закона и моли да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 01.06.2023г. бил прекратен трудов договор между „Диаком 07“ ЕООД като работодател и С. В. Г., заемаща длъжността "тръбар корабен". Било констатирано, че в 7-дневен срок от прекратяване на трудовия договор санкционираното дружество не е изпратил уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП за прекратяването му, като такова било подадено на 18.08.2023г. За извършената проверка бил съставен Протокол от проверка № ПР 2330251 от 01.09.2023г., връчен на представител на дружество на същата дата. На 01.09.2023г. бил съставен АУАН, за това че „Диаком 07“ ЕООД в качеството на работодател не е изпрати уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП в 7-дневен срок от прекратяване на трудовия договор на С. Г.. Било прието, че нарушението е извършено на 09.06.2023г. в гр. Варна и квалифицирано като такова по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ вр. чл. 62, ал. 5 от КТ. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал с отбелязване, че е изпратено уведомление до НАП. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани пред АНО. Административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 3000лева.

За да измени процесното НП въззивния съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, а в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество е счел, че описаното в акта и наказателното постановление нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че определено към минималния размер наказание се явява справедливо и съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН и изменил размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 лева на 1500 лева.

Касационният състав намира, че решението е неправилно, издадено при неизяснени факти относно компетентността на административнонаказващия орган.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от същия кодекс, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. По административнонаказателната преписка е приложена Заповед № 3-0864/17.10.2022 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ръководител на органа по чл. 399 от КТ), съгласно т. 5 от която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са предоставени правомощия по издаване и подписване на наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения, издадени от инспектори и от лицата от съответната дирекция „Инспекция по труда“, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

От съдържанието на оспореното пред районния съд Наказателно постановление № 03-2300885/20.09.2023 година е видно, че негов издател е П. М. М., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна съгласно Заповед № ЧР-672/08.09.2023 година.

Със Заповед № ЧР-672/08.09.2023г. инж. Г. М., главен секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на основание чл. 84 от Закона за държавния служител възлага по време на отсъствието на И. А. И. – директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна за периода от 11.09.2023г. до 09.10.2023г. включително, всички служебни задължения на длъжността директор на дирекция Инспекция по труда“ - Варна да се изпълняват от П. М. М. – старши инспектор в отдел АИПО, Д ИТ със седалище Варна.

В член 84, ал. 1 от Закона за държавния служител е предвидена възможност при отсъствие на държавен служител същият да бъде заместван от друг държавен служител от състава на съответната администрация съгласно заповед, издадена от органа по назначаването.

От анализа на цитираната правна норма се установява, че за определянето на конкретно длъжностно лице от структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, което временно да изпълнява функциите на директор на дирекция „Инспекция по труда“, в т.ч. да издава и подписва наказателни постановления, следва да са налице следните кумулативни условия: отсъствие на титуляря за определен период от време и заповед за заместване, издадена от органа по назначаването.

В случая макар в наказателното постановление да е посочено, че същото е издадено от П. М. М., изпълняваща длъжността Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна съгласно Заповед № ЧР-672/08.09.2023 година, не са събрани и обсъдени доказателства за компетентността на органа по назначаването в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съгласно Устройствения правилник на агенция „Главна инспекция по труда“. Не са налице и данни за отсъствието на титуляря И. А. И. – директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

Предвид липсата на посочените доказателства не може да бъде установена компетентността на издателя на наказателното постановление, като в обжалваното решение не са изложени фактически и правни изводи в тази насока.

Като не е събрал необходимите доказателства за установяване компетентността на административнонаказващия орган и не е изложил мотиви във връзка с това, решаващият състав на Районен съд – Варна е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Предвид забраната по чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият съд не може да се произнесе по същество. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което съдът следва да събере писмени доказателства за отсъствието на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на датата на издаване на наказателното постановление – 20.09.2023 г., да се обсъди в чия компетентност са възложени функциите на органа по назначаването в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съгласно Устройствения правилник на агенция „Главна инспекция по труда“ и след което да извърши преценка относно компетентността на административнонаказващия орган, издал процесното Наказателно постановление № 03-2300885/20.09.2023г., както и за съставомерността на деянието.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

По изложените съображения, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 359 от 18.03.2024г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110200104/2024г., и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.