Р Е Ш Е Н И Е
№177
гр. Велико Търново, 7.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно
заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело
№ 10174 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Б.Е.С. *** е обжалвал
чрез представителя си *** В.Ч. от САК решение №258 от 22.06.2022 година,
постановено по АНД №228/2022 по описа на Великотърновския районен съд, с което
е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №21-1275-002252 от 22.12.2021
година на началника на Сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена
глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и касаторът е осъден да заплати разноски за процесуално
представителство в размер на 80 лв., за изплатени пътни на свидетел в размер на
13,85 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Оплакванията са, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Касаторът
поддържа, че съдът е кредитирал обвинителната теза на ответника по касация,
съобразявайки единствено събраните свидетелски показания, които показания обаче
са противоречиви. Извън това сочи, че изобщо не са обсъдени възраженията му
относно мястото на извършване на нарушението и относно възможността да спре на
посоченото място без да създава опасност или пречка за останалите участници в
движението. Всъщност не било установено изобщо наличието на подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от полицейския служител, както и за
начина и мястото на подаването му. Не са установени и други обстоятелства,
които са релевантни за случая, което е довело и до недоказаност на извършеното
нарушение. Изтъква на последно място, че наложените му наказания са
несправедливи, тъй като макар да е извършвал нарушения по ЗДвП, същите не са
„множество“, още повече, че е международен шофьор с 50 годишен стаж, който изминава хиляди
километри годишно. Моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касация, началник сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната касационна жалба в
представено възражение. Счита, че решението на ВТРС е законосъобразно и като
такова, следва да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, в случай че такъв се претендира и надвишава определените в
Наредба № 1/2004 г. размери. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима, а по същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният
съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №21-1275-002252
от 22.12.2021 година на началника на Сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново, с
което на касатора на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
За да постанови този правен резултат, въззивният съд е констатирал, че на 11.11.2021 година, в 17:50 часа, в Община
Велико Търново, на ПП I-4, км.129, в посока на движение гр. София касаторът е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, бял на цвят, с регистрационен номер *** и
прикачено към него полуремарке „Вилтон
НСЗФ“ с рег. № ***, собственост на фирма
„Алгънс“ ЕООД, като при подаден ясен и точен
сигнал със стоп палка по образец от униформен полицейски служител на осветено
място, същият не спрял на посоченото място /най-вдясно на пътното платно –
пътна отбивка/, като ускорил скоростта си на движение
и след последване с маркиран автомобил на МВР, с
включен светлинен и звуков сигнал бил спрян в гр. Велико Търново на ул.
„Магистрална“ срещу бирена фабрика „Болярка“. Тези констатации са отразени и в
приобщения по преписката АУАН, въз основа на който е издадено и процесното НП.
Съдът е приел, че
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за
спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. На плоскостта на това изискване съдът е намерил, че от безпротиворечивите показания на изслушаните от него
свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че на касатора е бил подаден сигнал със стоп-палка по
образец и е указана посоката за спиране, който сигнал е бил достатъчно ясен за
възприемане, подаден от непосредствена близост и при добра видимост, но въпреки
това жалбоподателят /касатор понастоящем/ не е спрял
и е продължил движението си, след което
е бил последван, застигнат и спрян от полицейските служители. Предвид това
съдът е приел, че осъществяването на
деянието от жалбоподателя /касатор понастоящем/ е
доказано и правилно квалифицирано. Наложените наказания са предвидени кумулативно
и са определени към минималните размери. Намерил е, че не са налице
предпоставките по чл.28 от ЗАНН.
Накрая съдът е приел, че
липсват нарушени процесуални правила, като наказателното постановление е и
формално законосъобразно.
Решението е правилно.
На практика спорния по
делото въпрос касае формирането на вътрешното убеждение на съда при оценката на
показанията на изслушаните в хода на съдебното дирене от него свидетели,
съпоставени с останалите обективни обстоятелства.
Касационната инстанция
намира оплакванията на касатора досежно
преценката на свидетелските показания от страна на съда за неоснователни. В
това отношение е важно да се отбележи, че за формиране на убеждение, което да
съответства на логиката и на опитните правила е достатъчно свидетелските
показания да съвпадат относно фактите, които представляват главния предмет на
доказване. В случая, видно от показанията, дадени по време на разпита на
свидетелите по време на откритите съдебни заседания, проведени на 14.04.2022
година и съответно на 03.05.2022 година, е, че и четиримата свидетели – преки
очевидци на извършване на нарушението - И.,
Г., Н.и Б., детайлно са описали мястото, на което е бил подаден сигнала, вида и
начина на подаване на сигнала за спиране от полицейския служител. От друга
страна, св. Н.и св. Б. освен горните обстоятелства, подробно са описали и
поведението на водача на пътя, което е наложило и подаването на сигнал на
тел.112 от тяхна страна (предвид който е предприето спирането му от полицейските
служители). И четиримата свидетели са категорични в показанията си, че при
подаден от контролните органи ясен сигнал за спиране, касаторът
не е спрял, а е заобиколил подаващия сигнала
полицейски служител и е ускорил скоростта си на движение. От показанията на
свидетелите се установява също, че касаторът е спрял едва
след като е бил последван от полицейските служители със служебния автомобил. Предвид
изложеното, съдът намира, че показанията на свидетелите досежно
главния предмет на доказване са идентични, поради което правилно съдът ги е
кредитирал. Обосновано при това съдът е отклонил възраженията на касатора, поддържани и понастоящем, които са били в смисъл,
че не се установявало подаването на своевременен и ясен сигнал, както и начина
и мястото на подаването му. Всички тези обстоятелства са безспорно изяснени в
хода на производството по делото пред районния съд и от събраните гласни
доказателства, като пределно добре е изяснено на кое място и какъв точно сигнал
е бил подаден на водача С. и съответно как той е реагирал на същия.
Неоснователно се твърди и
несправедливост на наложените наказания. В тази връзка касационната инстанция
намира, че така определеният от АНО и потвърден с
решението на РС размер и срок на наказанията по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са
справедливи и съответни на тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите отегчаващи вината обстоятелства. Правилно при
индивидуализация на наказанието АНО е взел предвид степента на обществена
опасност на деянието, което е извършено от касатора,
обоснована от характера на непосредствения обект на засягане - обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, и охрана на здравето и
живота на хората при управление на моторни превозни средства. Оценени са и
фактическите данни, инкорпорирани в справката за нарушител/водач, обосноваващи
завишената лична опасност на дееца. В контекста на визираните обстоятелства, предпоставящи адекватни на репресивната и
предупредително-възпитателна функция санкционни последици не са релевирани и противопоставени други обстоятелства от
значение за определяне на наказанието, които евентуално биха могли да мотивират
намаляване размера и/или срока на наложените кумулативни наказания глоба и
лишаване от права. Множеството предходно извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата и налагани наказания за тях формира вътрешното убеждение
на настоящата касационна инстанция, че за постигане на преследваните в чл. 12
от ЗАНН цели и за поправянето на касатора е
необходимо да изтърпи така наложените му наказания на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, които в случая са в средния размер и срок.
Правилното решение следва да
остане в сила, като на ответника по касация на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК следва да се
присъдят разноски в размер от 80 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав, същото
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №258 от 22.06.2022 година,
постановено по АНД №228/2022 по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Б.Е.С. ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на
МВР – Велико Търново, разноски за касационната инстанция в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.