РЕШЕНИЕ
№
371
гр. Враца, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.10.2020г.
/двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета/ година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Коцева КАН
дело №348 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.А.П. ***,
чрез пълномощника * М.С. против РЕШЕНИЕ №43/06.07.2020г., постановено по АНД №32/2020г. на Районен съд Козлодуй, с което е потвърдено издаденото
против касатора наказ. постановление № 18-0288-000713/09.11.2018г.
на Началник РУП- Козлодуй към ОДМВР-Враца. С
касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му множество противоречия
на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост с оглед събраните по делото доказателства и тяхната оценка.
Излагат се съображения, възоснова на които се иска отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно. От процесуалния представител на касатора
е депозирана и писмена защита с изложени
съображения по съществото на спора. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Ответникът – РУ-Козлодуй към
ОДМВР Враца не ангажира становище по делото.
Окръжна прокуратура Враца, чрез прокурор Веселин Вътов дава мотивирано
заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на оспореното
решение, като правилно.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,
поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
РЕШЕНИЕ №43/06.07.2020г., постановено по АНД №32/2020г. на Районен съд Козлодуй
е потвърдено наказ. постановление
№ 18-0288-000713/09.11.2018г. на Началника на РУП- Козлодуй, с което на К.А.П. ***
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ му е наложено
адм.наказание „глоба“ в размер на 400/четиристотин/ лева. За да потвърди
оспореното НП, въззивният съд е приел, че в производството по съставяне на акта
и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
на правото на защита на касатора, а по съществото на спора е прието, че
касатора е осъществил състава на нарушението по чл.638, ал.3 КЗ, както и че не
е налице маловажност на случая по чл.28 ЗАНН. Изложени са подробни мотиви в
тези насоки, които са правилни и законосъобразни и се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав е
напълно съгласен с изложените мотиви в оспореното решение, поради което не
намира за необходимо да ги повтаря в
настоящото решение с оглед разпоредбата на чл.
221, ал. 2, изр.2 АПК.
Възраженията на касатора относно
посочването в акта за нарушена разпоредбата на чл.638, ал.1 КЗ, а в НП на
чл.638, ал.3 КЗ, както и липсата на компетентност на актосъставителя да съставя
актове по КЗ са правени и пред възивния съд, който ги е
обсъдил в своето решение и са изведени изводи за тяхната неоснователност. Същите се споделят
и от настоящия състав. Правилно е прието, че грешното посочване на чл.638, ал.1 КЗ неограничава правото на защита на наказаното лице, както в акта така и в
наказ. постановление е описана фактическа обстановка по управление на МПС. В
случая в НП е посочено правилно чл.638, ал.3 КЗ, с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, тъй
като е установено по безспорен начин, нарушението, самоличността на нарушителя
и неговата вина. По делото не се спори, че касаторът не е собственик на
управляваното МПС, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно по този законов текст, която е отговорността на лицето, което управлява процесното превозно средство. Безспорно
доказано е, че в момента на управление на мотопеда санкционираното лице не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "ГО", което като водач е
длъжно да има съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ. Възражението на касатора,
че актосъставителя не е имал компетентност да съставя актове по ЗДвП е също
неоснователно. В случая актът е съставен
по КЗ, а не по ЗДвП и ако е имал съмнение относно компетентността му е следвало
да иска събиране на доказателства в
производството пред РС, което не е сторил, видно от протокола от с.з. на РС.
В решението съдът е обсъдил този факт, като е приел, че му е служебно известно наличието на такава
заповед.
При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221,ал.2 АПК Административен съд
Враца, в настоящият касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила РЕШЕНИЕ
№43/06.07.2020г., постановено по
АНД №32/2020г. на Районен съд
Козлодуй, с което е
потвърдено наказ. постановление
№18-0288-000713/09.11.2018г. на Началник РУП- Козлодуй към ОДМВР-Враца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.